За образователните системи по света и у нас

За нашите имаше организиран транспорт до театъра, а често и артистите с декорите са идвали в училище. За ходенето по музеи: към учителката прикрепяха възпитател от занималнята.

Никой не ни е притискал с нищо. Нямаше делегирани бюджети и плащахме солидарно всякакви прищевки от сорта на щори, климатици, циклене на паркет и лак, шпакловка на стени и боядисване, смяна на врати и дограми, килим, възглавници, диспенсър за вода, нагледни средства (макети, табла), каСТофони и всевъзможни консумативи (домакинска хартия, сапун, бяла хартия, мастила за принтера, блокчета, боички, пластилини, пастели, флумастери, картон). Всичко за рисуването и ръчния труд беше от обща каса.

Вас за едното ходене ви юркат, а нас ни отупваха като брашниви чували. Няма родителска среща, на която да отида и да не дам поне 50 лв. Не се оплаквай  

При нас слава на бога всички мероприятия се провеждат в училището. На лагери морето дете не ходи. Не иска. Само веднъж годишно на екскурзия еднодневна. Но всяка есен събираме пари. Десетина родители дават другите не или дават на части. С тия пари се купуват помагалата. Всяка есен са разправии, парите не са събрани. Писнало ми е. Искам да си ги купя на морето дете и да се почва, не не може. Ми мен чуждите не ме интересуват. Но виж за цигари как пък всички .родители имат. И в детската беше така. Да пораства тия деца, че от простотия родителска ми дойде до гуша.

Andariel, аз си пиша за това което е тук в моята реалност. Наистина тук в малкото училище (4-11г) на децата ми има много майки, които доброволстват и за някои дейности си има листа на чакащите. Редовна доброволческа дейност всяка седмица е да се слушат деца да четат, обикновенно 6-8г. Друга е ходене на училищно еднодневно излизане веднъж в годината за всеки клас. Много майки след като поотгледат децата, използват това доброволстване за да започнат работа, след кратко обучение, като помощник учителки,  или/и 1:1 асинтенти на деца с допълнителни нужди.  Четири от моите съседки и един съсед, започнаха така след като и малките деца отидоха в училището. Дори една е помощник-учител в класа на 6г ми дете.
Аз нямам възможност и желание да правя това, но наистина има много други.
За България нямам наблюдение как е.

Бих казала, че примерно около Коледа, дори прекаляват с организиране на поне 4-5 меропиятия. Парти за децата, после театър идва с акт^ри, дядо Колеа с подаръци, панаир с джуджета, награди и тн. Всичко това организирано от родителски колектив и асоциация. Но разбрирам, че не всички деца ще прекарат Коледа и празниците без лишения и за тях е важно така да осетят празника. Някои деца са на служещи военни, и за 3-4 деца миналата година или мама или татко не бяха с тях за Коледа. Подкрепям с пари панаира.
 

Значи има бонус, така да го наречем, при вас - доброволстват с бъдеща облага да станат помощник-учители.

Не, нямат столове.

Носят си храната в чанти за обяд, които стоят в стаите им и на обяд си ядат на чиновете.
В Англия имаха столова, която беше отделна от класните им стаи, където имаше 3 ястия сготвени на място, от които децата си избираха на деня какво да хапват.

В това отношение и по отношение на бюджета за помагала, училищни пособия, безплатни снаксове и условия там повече ми допадаше, но откъм среда, обучение и начин на живот тук у-щето води.

Andariel, е естествено, че не всички.

При нас, Англия на обяд има стол и там се хранят децата. За деца от 4 до 7г храната в стола в безплатна, за по-големите от 8 до 11г се плаща от родителите.

Това явно се е променило в последните 3 години, защото на 4 и на 5 години плащахме по 2 паунда на ден за храна. Или общо 10 паунда на седмица като всички снаксове, няколко вида пресни салати, млякото, йогурти, плодовете и зеленчуците  бяха безплатни.


Виждам, че са все още я има опцията за се избира между 2 ястия, като едното е вегетарианска опция винаги. Но не виждам цени.

Виждам, че сега родителят избира какво да е менюто на детето за деня, но навремето детето си избираше на място когато види какво има.

Ето това беше 2013/2013 менюто за есен/зима:

Контеса, промени се сега последните години. В нашето училище, детето само на место си избира какъв обяд да има, не родителя. но това да подробности в различните училища

Ясно. Благодаря.
При нас преди всеки плащаше за обяда си. Освен ако не  е имало някаква соц. програма за безплатни обяди.

Barefoot Kontesa, вече съм наясно защо не харесваш училището, в което сте били.

При нас имат кухня. Пак си носят храна в кутии, но не я ядат в класната стая на чиновете.
Вече по отношение на печките в различните училища е различно. Ня някои места имат печки и възможност да се претопля храната, на други - нямат.

Училището беше прекрасно като условия. Но имаше други причини.

 Тук сградите не са чак толкова модерно оборудвани, но средата, приятелствата, които създава и спокойната обстановка са в ярък контраст.

Да, през 1980 може и да е било разнообразие, но не и сега. Като била и в двата лагера (на работещите и на домакините), мога да ти кажа, че домакините са толкова заети, колкото и работещите. Нямат нужда от такова "разнообразие", освен ако разбира се не им доставя удоволствие и им е приятно да го правят.

Така се чувстват "полезни"?!? Сериозно ли?!? Това звучи като да си го чула някъде и просто го повтаряш.

Констатирах като факт, че постоянното търсене на доброволци ме дразни. Също факт, който ме дразни - че системата така е направена, че единият родител трябва да не работи, ако иска активно да присъства в ежедневието на децата. Никой не ни задължава да участваме като доброволци, никой няма да ни пита защо не можем или да ни осъди. Те просто си търсят и който има желание участва, който не - не.
 

Нашето училище няма стол. Дори и хладилници няма. Децата си носят две здравословни закуски и обяд. Няма автомати за храна. Кукита, кексове, сладки, бонбони и джънк фуд не се позволяват.

Това, което ми харесва в училищната система тук:
-Редът, рутината и правилата - учат децата на дисциплина и самостоятелност още от киндергартен.
-Целият им подход към процесът на учене и училището - първата година имат учебен план, но не го спазват строго, а целта е детето да свикне и да заобича училищната среда, да заобича процеса на учене и да се чувства добре.
-Подходът им към детското anxiety и как да научат децата да реагират в такива ситуации, да затвърдят уважението на децата към другите деца, независимо от цвета на кожата им и от къде идват (Аз лично мисля, че някои родители не обръщат достатъчно внимание на това нещо и е добре, че и в училище се набляга на това).
-Това, че детето ми си носи храна и яде, здравословна, домашно приготвена храна - огромен плюс!

Да, видях. Аз не бих си го причила никога.

Децата са малки само няколко години и тези мигове с тях не се повтарят.
А и родителят е ролеви модел.
Доброволстването е само плюс и то не само в CV-то, както е прието в Западния свят.

Нем, не те разбрах.
Кое не би си причинила никога?

Когато щерката учеше там за година и 3 месеца беше с рейтинг 2 по Офстед и тъкмо беше започнало да изпитва трудни моменти когато заминахме. Нямам забележки към у-щето.

Работех тогава в Балам (на една спирка с метро/влак от нас) и там можех да запиша щерката да ходи с двете други деца, с които работех и водех и вземах от у-ще, но рейтингът, базата и условията бяха почти идентични с нашето у-ще. Даже ако ли не и по-добри отколкото в уж един от най-заможните райони в Лондон (SW London Borough of Wandsworth).

На мен ми харесва да прекарвам време с детето ни и около 10 пъти в годината доброволствам в у-ще, в спортните занимания или в кръжоците по интереси.

Не съм свободна майка без работа, която само се чуди къде да отиде, но се редуваме с баща й и на всяко мероприятие ходи единият или другия, или и двамата.

 И да бях свободна обаче не смятам, че щях да бъда длъжна все да съм аз, само защото веднъж-дваж съм решила да го направя. Правя го заради детето си предимно. Другите родители би трябвало да го направят за техните си деца поне. Това е да живееш в общество и всеки да се грижи за другия.

И двамата работим по много часове, но имаме едно дете и гледаме да сме полезни и присъстващи винаги когато можем.