С какво ви дразнят свекървите- 50

Какво пък общо общо имат чувствата им една към друга с чувствата на бабата към детето и сина й и желанието й да ги види...  

В нищо подобно не вярва. Ама да не й счупел хатъра, че тя много се радвала на нещата, които й казала врачката. Пък и за хубаво искала да го наръси леглото. Такива работи.

deskatta, не бих казала, че сме финансово зависими. Вярно е, че ни помогнаха много с пари за апартамента, но това мен лично не ме кара да се чувствам зависима. Мъжа ми е друга бира, аз и преди съм споделяла за името на бебето. Малко е дълго, който го интересува в спойлера е.

Неговата рода много обидчива нещо, угаждаш им само ти, той чинно изпълнява.

Покажи малко характер, че след време изобщо няма и да те питат, ще научаваш впоследствие какво се случва в семейството ти.

За това в спойлера - 
Много бих се замислила /и съжалила/ с какъв мъж съм се хванала ако моя каже подобна гнусотия на родителите ми. Просто нямам думи.

И преди бях чела за натиска за промяна на името, тогава ми стана много тъпо за теб. Но и след историята, която си споделила сега, се уверявам, че ти позволяваш това поведение и отношение от съпругът ти. Сори, но за мен тази фраза "мир да има" е само извинение и правиш компромисите само ти.

miss july, аз му вдигнах скандал след това естествено и го накарах да се замисли как е звучал. Извини се, ама съм сигурна, че пак го мисли. Никакъв филтър няма какво може и не може да казва също като майка си. Пък и да го мисли е извратено, но него така са го отгледали. За съжаление отдава твърде голямо според мен значение на парите.

      За теб никаква полза от това и той е наясно. Ще се налага (той или роднините му) всеки път и ще си понесе скандала, но какво от това?
      Пробвай веднъж да се държиш като мъжа си, не отстъпвай от позиция, без висок тон. Простичкото и тихо "не съм съгласна, искам по-моя начин" казано многократно, а ако спорът  позволява - аргументирано, може да постигне много повече.
      Като се получи, сподели мило с него, че нямаш против и ти от време на време да изтърпиш недоволството му, но все пак част от желанията ти да бъдат уважени. Вярвам че ще схване намека за неговите желания и скандалите, които понася постфактум.   

Деската, и моята свекърва така нареждаше на сина ми при всяко виждане. Как й бил липсвал, как й било мъчно, не била го виждала не знам си колко дни.... Дразнех се в началото, но после й свикнах. Явно ей така, да си кажат, го говорят бабите. А не е като да не може да дойде да го види, когато си иска. Не идваше често, ама си броеше дните.   И се оплакваше.

Котаранка, вземай нещата в твои ръце. Прояви малко твърдост 

Ста-ди, ако е за първи път, нямаше да ми направи впечатление. Обаче то това е редовно. Идва тук, стои по няколко седмици и все не намира време да дойде. Или й е студено, или е голяма жега, а не е като да не разполагаме с коли. Можем да я вземем и върнем в брат му.

Кали, и аз това се чудя. Дори не е  нужно аз да присъствам на срещите им, ако толкова не можем да се понасяме.

Деска и Кали, не е съвсем вярно, че отношения снаха-свекърва нямат общо с чувствата към сина  и детето. За чувствата нямат значение, но имат значение дали като дойде няма да усеща враждебното отношение и да реши да си спести неудобството и разочарованието да отиде някъде, където някой там  не я посреща с радост. Лично аз и да умирам за сина и внучето, ще се въздържа да ходя, ако снахата ме "гледа  с г...за". Извинявайте! Това не е част от речника ми, а израз от нашия край за нежелание за виждане/общуване.

Последните постове само доказват, че ако двамата в двойката са едно мнение, няма кой да им се бърка, дори най-властния. Има ли разногласия при тях, то тогава решението е да ги обсъждат и изглаждат само двамата, без да допускат чужда намеса. След като стигнат до каквото и да е решение, просто да го съобщават на другите, без опция да дават мнение.
По скромните ми наблюдения мъжете някак не го разбират това. Всеизвестно е, че се привързват повече към майките си отколкото към бащите, споделят и коментират предимно с тях. После обаче това продължава и им е трудно да се отърсят от навика да се съобразяват с мнението на майка си. То в това само по себе си няма лошо. Лошото е, че първо с това мнение се съобразяват.
Колкото по-бързо разберат, че в тяхното семейство всичко се решава само м/у членовете му, толкова по-бързо ще разберат, че и те са единствените, които могат да контролират "войната" м/у снаха и свекърва. Всъщност, ако го направят навреме и навреме сложат границата до такава война изобщо няма да се стигне. И свекървата и снахата ще са наясно, че отношенията им с въпросния мъж ще са си техни и другата страна няма да може да ги промени.
Аз не мога да проумея защо свекървата почти винаги смята, че снахата й е взела (буквално отнела) сина. В темата повечето момичета които са прекъснали контакт със свекървата не спират дори децата от такива, камо ли мъжа си. Това говори за точно обратното.
Вместо да се радват, че сина им има семейство, което го обича, те като видят, че синовете им са добре искат да си ги вземат обратно. Не го разбирам наистина

Каг, бих се съгласила с теб, ако съм се държала по начина, който описа. Обаче аз винаги съм я посрещала добре, както си му е реда. Винаги аз съм била инициатора за вижданията ни. Празници у тях не сме карали. Или е в брат му на ММ, или ги каня у дома, ако сме решили да се събираме семейно

Не знам, може пък на тях така да им е добре и само аз да се тормозя. Гледам от моята гледна точка - моите родители дават мило и драго да ни съберат всички заедно, било то и за ден-два. На скоро с детето ходихме на лекар до родния ми град. Бях казала на майка, че няма да минем да я видим, че няма да има време, но после й се обадих, да ни очаква, макар и за 30 мин. Каза - "добре, че си промени решението, щеше да ми е мъчно, че си в града, а нямате време да минете през къщи".

Ще дам пример с баща си. Винаги той проявява желание да види децата на брат ми, но те /снахата и брат ми/ в повечето случаи намират оправдание да отклонят поканата - причината е, че той е неприятен на снахата. Баща ми вижда по-често моето дете, а ние се прибираме в Бг 2 пъти в годината. Последният път ми сподели, че вече се е уморил да търси контакт, защото усеща, че не е желан.

Много мъчно ми стана на мен за бащата на Котаранка. Първо му казали, че ще е на него, после пък - не. Но тя е виновна изцяло в случая, не е мъжът й - като са се разбрали нещо да си държи на своето, а не да се отмяна. После се карала с него - голямата работа, да се беше карала преди това и да не се оставя да я тормозят.