С какво ви дразнят свекървите- 50

Ма ко, ето го въпроса ми: Незнам това нормално ли е с тези спанета аз ли съм луда вече не знам направо?
Така на този въпрос вече си отговорих с ваша помощ.
Просто ми стана чудно, как ги е гледала до скоро другите деца , а моето неможе. 1та седмица 3 дни и 2 та 3 дни. И се обадих на ММ понеже трябваше да дойде да го гледа, понеже това се случи последния ден преди работа. Тъй като след 10 дни се прибирахме с детето обратни в чужбина.

в този случай, бабата е явно по-виновна. Реално вие сте поели ангажимент пред други хора, и бабата е поела ангажимент към вас. И в последния момент се отказва. Е, не е честно така. Как да дойде майка ти, след като тя живее на 200 км разстояние? А щом по принцип живеете в чужбина, това предполага, че ще се виждате по-рядко, мисля, че бабата би могла да си прежали няколко пъти следобедния сън.

То това беше последния ден така или иначе, ставаше въпрос за още 2,3 дни. Но успях да финиширам всичко на деня.

Да,това така казано вече го разбирам.Защото в началото аз лично разбрах че системно тази баба трябва да бави.Но така за седмица,две не мисля че е проблем за нея,още повече че може да си полягва и у снахата.А щом ще си ходите и няма да си вижда внучето после кой знае колко време ....еми разни хора,разни свекърви.Добре е донякъде,че сте далеч.

           Моята свекърва и свекър - свободни и неангажирани хора когато децата бяха на ясла и трябваше да ги гледат 2 седмици - казаха две са не можем. Децата са близнаци. При завършването на детската градина много по рано от това казаха, ако можем да ги остави цяло лято там, че те не можели. Стояха на градина до първия учебен ден. Тази година в 1-ви клас казаха лятната ваканция да им търсим лятна занималня. 
           И да ви кажа четно момичета справихме се с всичко. Аз и съпругът ми. Моите родители са починали. Не очаквам нищо от свекървата и свекъра и не ги търся за нищо.  На седмица -две идват за половин час да видят децата за по половин час и това е. Живеят в блока под нас. Вече не се дразня от нищо, дори съм горда че се справяме сами.

Ауууу, разпънахте момичето
Първо- не смятам, че е нормално една баба да не си види внучето 40 дена. Да няма желание за това. Извинявайте, обаче това редовни покани, а от другата страна "фръц", ми говори за някакво нежелание от обвързване (да речем) с малкото. Т.е. нещо като- не го познавам, не го виждам, значи няма го. Каква е причината- сещам се за факта, че живеят в чужбина и това обвързване с мъника ще я натъжи в бъдеще, когато хлапето замине. Разбира се, има и други варианти, но този е най- приемлив. Дотук с оправданията за бабата.
Много се коментира факта- откъде накъде ще предпочетеш работата пред обичаното си дете. С риск да ви разочаровам, но такъв избор понякога не можеш да направиш, защото не можеш да си го позволиш. И това, според вас, означава, че не можем да раждаме деца, защото не можем да отделяме 24/7 на децата си? Ами, и при мен стоеше варианта- или бизнесът ми да фалира, или да разчитам на бавачка за по 4 часа, два дни седмично. И съжалявам, ако не съм "перфектната" майка във вашите очи, но не- бизнесът ми е моето препитание и предпочетох компромисен вариант.
Съчувствам на Neli1Mihova, защото знам, какво означава човек, който е обещал, че ще помогне, да се отрече в последствие. Знам колко болка ми причини, колко сълзи пролях, защото трябваше да оставя детето с непознат. Знам какво ми е коствало и как намразих този човек, защото ми го причини. И не ми казвайте, как било нормално да си предпочетеш обедната дрямка, пред отношенията, човешките отношения (защото, утре точно тази баба ще очаква от тяхното семейство добра грижа).

ПП- и ние се справихме. Щастлива съм, че успяхме. Но след този случай, добрите отношения със свекърва ми, заминаха в коша за боклук.

На това се казва-Каквото почукало,такова се обадило.Браво на вас,че сте се справили заедно.Жалко е само за децата,че все пак са им баба и дядо,ама сами така са си избрали твоите свекър и свекърва,някой ден ще ви потърсят,ама ще е късно.

Няма да е късно. Те такива като остареят и легнат на легло, чак тогава се сещат, че имат деца и внуци. И почват с манипулациите. А младите се поддават, нали все пак са баба и дядо на децата им...

Според вас е нормално баба и дядо да взимат децата за по 1 до 3 месеца лятото и всички са длъжни да го правят ли? Никога не би ми хрумнало. Родителите ми са пенсионери, максимума  им е 2 седмици. Изморяват се, не са на по 30 г., а на по 65+, имат си проблеми и  т.н. Децата все пак си искат своето - всеки ден да ги водиш на разходка, да ги забавляваш, прибираш, обгрижваш. Ние не живеем на село, та по цял ден в двора и няма проблем. Имайте малко милост все пак. Едно с мама и тати и от време на време с баба и дядо. Друго е 4-12 седмици непрекъсното гюрюлтия, обелени колена, плач. Все пак възрастните са попреминали малко тази възраст.

      Това е честно отношение. Хората са си преценили силите и не са поели ненужни рискове спрямо децата ви. По-лошо щеше да е, ако бяха приели и не можеха да се справят. Щеше да се наложи посред лято да търсиш варианти - доста по-трудно, отколкото когато си предварително предупредена.
      Може да са свободни, но не значи че са физически годни да се справят с две деца, след определена възраст това не е толкова лесно, дори да са здрави.

Именно! И ми е чудно, онези млади родители, които имат претенции дядовците и бабите да поемат децата им за отглеждане, дали са недосетливи и глупави да не осъзнават това, или просто нахални! Че дори се сърдят и вдигат скандали, ако възрастните родители откажат да стават детегледачки.

Нели,
ако бях на твое място (имам аналогичен опит):
1. Не бих обсъждала гледането сама със С - бих викнала веднага ММ. (само на мене ли ми се струва подло как тази С се е извъртяла пред сина си. Извинявайте, ама постъпката й има много малко общо с гледането. По-скоро е да натяква и да тормози снахата, но това почти няма значение).
2. В бъдеще няма да разчитам на нея - ще си спестя фасони, а и нервите ми струват повече от някой лев за платена помощ. Ако ММ е против - връщам го в точка 1, да се оправя с майка си.
3. Спирам да "мамосвам" свекървата - постъпката й не е майчинска


Molive, че къде е казано, че бабите трябва да виждат внуците. Моята С не дойде 4 месеца (живеят на 1 трамвай разстояние) и то точно заради обедната дрямка (Свекър ми предпочиташе да идва по това време, не че сме карали С да ни посещава). Не се оплаквам, хваля се. То май това е най-тактичната постъпка на моята С след цирка, който спретна на изписването.

И моята С е играла номера с помагането. И ако я помолим за нещо (случва се много рядко и за лесни неща), веднага казва - майка ти/баща ти не могат ли да го направят. А като обещае помощ, често се е случвало да се фръцне и да откаже в последния момент - за да ни накаже.
Но отдавна съм оставила ММ да се оправя с нея.

Птица,
Има много хора, гледани за по цяло лято от бабите и дядовците си навремето. Съответно те си представят нещата по същия начин. Аз лично не съм имала баби и дядовци, затова и нямам претенции. Мъжът ми обаче, в началото не можеше да го разбере това. Има и друго - едно време децата се гледаха сами. Аз съм живяла цял живот в София, още от 1 клас с ключ на врата и цяло лято сама в апартамента и на 1 лагер ходех. Родителите ми работеха, че и сестра си прибирах от ДГ. Сега, това е невъзможно, поне в София, не знам дали и е и законно. И ако в ДГ има вариант - седиш до последно и после 1 месец някак родителите се справят или ходиш в дежурна градина, то от 1 клас с тези 3-месечни ваканции положението е ужасно, занималните са ужасно скъпи, лагерите също. Казвам го като човек живеещ в чужбина, където лятната ваканция е само 6 седмици, 3 , от които, има занималня в училище, както и през останалите ваканции. Повярвайте ми това е огромно облекчение.

Монетата винаги има две страни. Така и моите свекъри щяха да гледат сина ми през лятото, за да не ходи на сборни групи. И двамата са пенсионери, дядото работи като пазач. Но в края на лятото ми се сервира че вече си били "омръзнали". А гледането се състоеше в това че моята майка преди да отиде на работа го завеждаше там, около 8:30 и го взимаше след като свърши работа, около 17:30ч, понеже аз работя по-далеч и се прибирам към 18:30. Моя мъж тогава беше командировка. Не може да ме изчакат да се прибера защото било много късно, и ако майка ми закъснее почваше едно цупене, нямам думи!
Миналата седмица беше болен и го оставих на майка ми, единият ден бяха дошли да го вземат, и малкия казал: "До утре", отговора на бабата е: "Ако бабати (в смисъл майка ми) те доведе, ще се видим"  

Е, повече няма да им го причинявам. На моя мъж му стана малко кофти но ще го преживеем. И да не кажете че са възрастни хората и немогат да се справя, бабата е на 56г.

Deni-meni, права си. Моя мъж е отгледан от баба си и за това явно му е кофти. А и за това на свекървата не и се занимава Макар че като се роди бяха едни приказки ....

Хахаха- сещам се, колко от нашето поколение (70-80 те години), именно така бяха гледани. Не по седмица- две- три, а по цяло лято приятелите ми бяха на село, при баба и дядо. Спомням си, и моята баба полягаще следобед, но се знаеше, че и аз почивах по това време. И как пък нашите баби и дядовци нямаха проблеми с болежки и със свободното си време, но .... както и да е.
Болднатото е по повод изкривяването на казусите. Никой не е имал ПРЕТЕНЦИИ към бабата, относно ОТГЛЕЖДАНЕТО на децата му. Може да има очаквания и последващо разочарование, относно човешкото отношение, но е факт, че (явно) се справяме и без помощта на свекървите. Въпросът е, дали те ще се оправят без наша помощ... или ще изискват, защото са отгледали синове за чудо и приказ (вж. по- горе)
При нас нямаше нахалстване за задължения "за отглеждането на децата", но смятах, че при дадена дума, обещанието ще се спази. Е, вече съм наясно, че не е така и ми е по- лесно.
Сега иска да "помага", но вече нямам нужда. Защото помощ се оказва навреме. Тогава когато има нужда от нея, а не когато ти е удобно/приятно/имаш нужда да се покажеш.
Казвате "стари", "болни", "физически негодни"- спрете се, моля. Аз не вярвам да има човек (па, макар и снаха), който да вижда немощни старци и да изисква от тях да се грижат за децата му (най- малко заради безопасността на отрочетата).