Как се справяте финансово?

Аз да си призная честно ако не е баща ми жива съм загинала...и майка ми съответно,но с по-скромни приноси...Гледам да не ме напуска оптимизма,че ще бъде по-добре...много по-добре..  че майчинство и детски докато се завъртя 1 път и ги няма вече 

аз за пътви път пиша тук.като дете на разделени родители мога да ви кажа моята гледна точка.майка ми и баща ми не са разведени(поради причини,които узнах едва преди 2 години-за да няма делба на имущества и така така) .разделени са от 5.сега съм на 18.преди си беше тормоз и за мен и мама.много нощи съм плакала при нея и съм я молила да се разведат.баща ми преди си мислеше че всичко може да се изкарва на мен и мама.държеше се ужасно и логично пари не даваше.преди беше управител на офис на една от най-известните застрахователни компании в българия и впоследствие в момента е big boss на същата.изкарва луди пари от всякакви сделки (чисти или не) но по закон нищо не ми дължи.но самият той когато с мама се изнесохме преди 5 години е осъзнал какво губи и в момента е много променен.сега ми предстои бал-той пое всички разноски,купи ми кола по поръчка за 18-тия рожден ден,плаща ми телефона и така нататък.пари колкото искаш.не че майка ми не може да ми даде същото-напротив.тя никога не е била финансово зависима.бори се с всичко.има си частен бизнес и си изкарва пари които за живота в бг са прекалено много.от финансовата страна няма проблем никой от тримата.но заради друго започнах да пиша в темата след като изчетох всичко-нито едни пари не могат да купят любовта от родителите.13 години гледах скандали вкъщи и бой и то заради маловажни неща.нямах детство ,плаках всяка нощ и исках да съм като другите деца но не бях.и защо?-за да карам bmw ,да нося скъп телефон и всички да казват че баща ми е еди-какъв си и че майка ми била еди-каква си за да имат тези пари.бих дала всичко да имам майка и баща заедно щастливи от колкото всички тези пари,които баща ми дава.с майка ми си живеем добре-като сестри сме.всички проблеми са ни сближили толко много през годините.сега-майка ми и баща ми не разговарят никога,не се виждат,а аз-аз живея с майка ми.имам стая в апартамента на баща ми но никога не съм била там.за мен този човек не ми е баща.казвам му по име и нищо не може да ме накара да му кажа татко.толкова дълъг пост само за да ви кажа-възхищавам се на силата на всички ви че се борите за щастливото детство на децата си.защото аз не мога да си го върна.на 18 се чуствам като на 30

Браво,момичета!Аз няма да мога да се справя като вас.Винаги съм разчитала на мъжа ми и без него несе виждам.Имам висше образование и две следдипломни квалификации,но почти не съм работила,гледах си сина,а после тъкмо почнах работа и забременях с Калина.Сега работим заедно в нашия магазин,но той е двигателя,аз съм колелото.На всички вас желая от сърце много късмет и здкраве,то е най-важно!

 Уф, трудно!
Сама издържам и себе си и детето. Издръжка не получавам, защото все още не съм се развела.Плащам и на гледачка.

Досега някак си удържах фронта на финансите, оттук нататък - незнам как ще се справя. Друго жилище, нови трансформации с преместване- това е най-гадното. Вече гледам за извън България.  Нямам подкрепа от никой, бащите на децата ми са са безработни некадърници, много хубаво гледат парите на хората - обаче труда им НЕ! Моля се на Бог да ми даде сили и здраве да мога да устискам да направя това проклето преместване, което допълнително ме натоварва финансово.  . какво мога друго да направя, освен всяка вечер да се моля за утрешен по-добър ден..................

ех момичета
този финансов въпрос.....!!!!
нашият баща също и в Испания , но и не се и сеща да изпрати -редовно пари
моя си била отговорноста!
а пък аз като художничка какво ли не правя друго..
наште определено ми помагат, но какво от това като наистина ми излиза през носа цялата тази помощ - какви ли епитети вече не са ми били хвърляни.
изложбата която направих имаше точно такъв акцент за повишаване на вниманието към - децата и тяхното благополучие независимо от всичко
Успех на всички вас
Ни

Ох, това със справянето е много деликтна тема. Един път се справям, друг път по - зле, но нямам право да падам по очи. Работя. Доходите са ми минимални. Жвитът ни не е лесен, но в крайна сметка явно това е пътя да се научим. Пожелавам ви, мили мами, да продължавате да се борите в името на децата си,  и да не падате духом.    Ние сме силни повече отколкото предполагаме.    И дано законодателството ни се оправи така, че така наречените "татковци" да не се изплъзват, а да плащат издръжката за децата си и да са задължени за това, а не да клинчат и да се правят на луди, а да няма закони за това и безхаберното им поведение да остане безнаказано.  Чувала съм, че по другите страни не е така и бащите са длъжни да подпомагат отглеждането на децата си. А тук е пълна анархия! Мъжки свят в който мъжете правят деца, после ги зарязват...а липсата на правосъдие само ги подпомага в това. Просто на моменти побеснявам. Побеснявам... като си помисля, че такива мъже се разхождат и спят, и живеят изобщо на тази земя...

И аз съм потресена от правосъдието ни.На мен пък редовното изпращане на издържката ми излиза през носа.Тези 60лв му позволяват да прави каквото си иска и да ме тормози психически.Ама понеже той си спазва задълженията,той е прав.Не се е интересувал от детето,ама нали си плаща издръжката и това го определя като БАЩА  .А пък ние ,които сме поели цяла отговорност,които наистина се грижим за децата...как можем да се защитим?!кой да ни защити?!Потресена съм,бясна съм и се убедих,че в тази държава няма нищо логично и справедливо

Поздравявам всички ви за куража и стискам палци нещата ви да се подреждат добре!!!
Ако някоя от вас има нужда от дрешки за момиченце на 3-4 годинки, мога да й давам умалелите на дъщеря ми. Някои са добре износени, защото и тя доста износва от братовчедка си, но доста пазим - тя при употреба, аз при пране, простиране, гладене, така че говорим за здрави дрехи без лекета. Впрочем, ние и сега ги даваме за следващо износване на приятелско момченце, но на тази възраст вече все по-малко дрехи са универсални и са подходящи само за госпожици
Имам познати с по-малки момиченца, не е да нямам, но очевидно доста хорат робуват на разни предразсъдъци. Или не са видели какво наистина е нужда, но това е друга тема Та вместо да ги дам на някой такъв, дето ще ги поподмята и ще ги хвърли, по-добре да услужа на някоя от вас. Която иска, нека ми пише на лични!

Не си ли опитвала да поискаш да ти назначат социален асистент/това разби5ра се ако ти не си личен асистент на детето си ./.