), че са с мен по някакъв начин. Секунда след това станах и погледнах, по навик, през прозореца и направо се вцепених. На оградата ни седнал мъж, с гръб към мен, който припознах за брат ми. Замръзна ми кръвта, прималя ми, направо ми се замъглиха очите, разумът ми крещеше: "не е той", сърцето вика: "той е". Паникьосах се, краката ми омекнаха, разревах се с глас, но в същото време ме беше страх да изляза и да видя той ли е или не. Набрах смелост, излязох навън, ама той не се обръща да му видя лицето. Не мога да ви опиша как се чувствах в този момент, толкова реално беше всичко. Отидох и казах на моя мъж, той каза, че този мъж е ходил малко преди това при него, в гаража, да пита за нещо, и не е брат ми. 
(((


Не намирам такава.
Не намирам такава.
Препоръчани теми