Аз искам брак и семейство, а той.....

Ами, много е просто, един мъж като каже, че не достигат някакви неща, за да ама дете, то тези неща на този етап са му приоритет, когато детето ти стане приоритет, нищо не те спира Ние сме така, на квартира, с бюджет около 2000 и малко. Повечето мъже никога не са готови, на моя татко му трябваха 2 години да се накани, накрая бяхме пред раздяла, защото мислех, че не иска изобщо. Като се усети, че са сериозни нещата и започнахме опити - с тестове за овулация и всичко. Така че моят съвет е да го обсъдите и да си решите на кой етап е добре и за двамата да започнете опити, ако той иска да е по-стабилен финансово, подкери го! Няма лошо, но му кажи, че ако тази му амбиция се проточи във времето, няма да правиш компромис, защото времето си лети Успех мила!

Ами, те като дойдат децата не питат кой е готов и кой не, и дали живеете на квартира.

Ако иде реч за живот в България, при нашия стандарт, твърдението ти е просто претекст.

Да ама са перфектното  оправдание 
Браво на пича 

Без да чета другите мнения ще напиша коментар.
Ето то пример с нас аз съм на 24 той на 38.Живеем заедно от 4 години , а от 2 искаме дете и двамата.Аз не мога да си намеря работа и сме на квартира(като вас) , но това не ни пречи решили сме как ще се справим.Разбира се искам добро бъдеще за детето ми и за мен хубава доходоносна работа , но всичко с времето си.Вашите финанси са напълно достатъчни за нормално гледане на дете.Има хора с заеми , кредити и ниска заплата и се справят.Само ще ти кажа , че бебето понякога не идва когато ти решиш...не е хоп и другия месец си бременна Явно твоя човек не се чувства готов на практика , а само на думи.Те някой мъже са така , но наближи ли 30 ще се замисли.Ти реши дали и колко искаш да чакаш.Успех и дано когато решите да имате бебенце да стане веднага и всичко да ви се подреди

Не. Твърдението ми единствено цели да контрира мнението, което бях цитирала преди това.

Няма да споделям мнение и да давам съвет, ще споделя само факти, изводите ще ги оставя за Вас. Когато се запознах със съпруга ми, той беше на 25, аз на 33. Той студент 4-та година, а аз разведена с дете и неголяма заплата, но със собствено жилище.Той- без никакво намерение да имаме сериозна връзка. Майка му го е родила, когато е била на 42 и така това за него се приема като нормална възраст да имаш деца и семейство. Когато станах на 40 започнаха здравословните ми проблеми - кисти, миоми... Реших, че ще имам проблеми и да имам деца. В клиниката по репродуктивна медицина се оказа, че всъщност мъжът ми има сериозен проблем да има деца и може да стане татко само с инвитро /икси/. Това беше напълно изненадващо за него и за мен, той няма никаква причина да подозира, че има такава сериозна диагноза. Направихме няколко опита, но се оказва, че аз заради годините не реагирам на стимулациите, пък и се влияя твърде много от страничните ефекти на всички лекарства. Заради последното не се решавам и на опити с донорска яйцеклетка, за които нямаме и пари. Ако бях под 40, може би опитите ни щяха да успеят, тогава нямах все още кисти и миоми. /Забременявала съм два пъти, на 20 и на 21, от първия месец, но с бившия ми съпруг, явно той не е имал проблеми, пък и моите години са били перфектни./ След 38 години на всеки 6 месеца възможностите за забременяване при жената падат драстично. Успелите звезди над 45 в новините си плащат за донорска яйцеклетка.
Имам приятелка, сега на 31. Преди няколко години сключи брак и стана ясно, че не може да забременее, поради проблем при съпругът и. Изчакаха две години за опити в къщи, поставиха им диагнозата, имаха време за лечение и да кандидатстват по фонда, в момента е бременна от първи опит икси /технология инвитро/. Пари са вземали и назаем от роднини, защото нещата стигат до над 10 хил лв за опит. Определено е от късметлийките, има двойки, които висят по кабинетите и по десет години безрезултатно. Да не говорим къде им отиват парите, без никаква гаранция за успех. Има и такива без диагноза, неустановена причина за липса на бременност.
Според медицината и практиката, жената може да поизчака преди да има деца до към 28-30, но поне да е намерила партньора си. След това явно трябва да се опитва, защото не се знае на какви проблеми ще се натъкне човек и дали ще има биологичното време да ги реши.
Естествено може и да стане от първия месец в къщи от един път, но за да разбереш, трябва да опиташ.
Успех при вземането на решение!

Моите проблеми първо с миома, после и кисти започнаха още преди 35. С времето се усложняваха и на 39 ми предложиха да ме "изчистят". Още не съм решила, но на 40 цикъла ми започна да идва през 2-3 месеца и някак се надявам да се размина с тази интервенция (ама надали)... Та добре, че си родих децата до 30. Това за пика на плодовитостта след 30 е пълна нелепица, дано не се върже някой!

Абе де да знам, и след 30 си е доста "опасно". Понякога точно веднага става белята.

Наистина има нещо такова, че всеки организъм е различен, при някои жени има по-голям биологичен ресурс. А с годините, ако човек живее правилно, хормоните си стоят добре настроени и в повечето случаи няма проблем.

Аз на 24 се чувствах по-неготова физически за бебе.

Аз забременях на 25 и вече имах 3 миоми, едната 7 см.
Майка ми е забременяла на 20, също с няколко миоми. След това на 23 г. е с кисти, извънматочна, отстранена тръба и т.н.

От друга страна повечето ми приятелки родиха на 30+ през 2-3 г. по 2 деца без никакви проблеми.
Та - гаранция франция, нито някой може да предвиди, нито нищо, каквото е писано - това.
А и в крайна сметка не е лошо да се роди на тези години, но ако имаме двойка, която иска деца е едно (както писах и аз на тази възраст +1 г. родих, но живеехме заедно от 7 г., мъжът ми беше на 28  той поиска бебе), но ако имаме 24 годишно момиче, което просто си е го е навило на пръста, без другата страна да го иска, е съвсем друго.

Ама какво значи навила си го е на пръста? Всеки човек има право сам да си определи целите и желанията и само той си знае какво ще го направи щастлив. Аз съм била в подобна ситуация две години, бях изключително нещастна, защото мъжът ми се страхуваше да има дете. Бяхме пред раздяла, не защото си го бях навила на пръста, а защото вече мислех, че имаме различни цели...Нямаше да направя компромис с щастието си. Вярно, не бях на 24, а на 30, но когато човек знае какво иска и на 18 да е - все тая.

Много просто - на твоя човек брак и деца не са му приоритет в момента и е бил честен да ти го каже 

Тук не става въпрос за доход само, а аз желание и готовност за тази крачка. А, 2000 лв. хич не са толкова много при живеене под наем. А, ако останеш и вкъщи, за да гледаш детето, то момчето трябва само да подсигурява всичко - извинявай, но това ако го иска някой от мен, ще го приема за супер егоистично

Жената написа, че ще взима почти пълния си размер заплата. След това има ясли. Не е казала, че ще спре да участва с доход 


Е, той не е казал, че иска деца, просто сега не иска, към 30 повечето вече искат, както при теб.

Очаква се от всеки мъж поне докато детето е малко, да подсигурява ако не всичко, то 80-90 % от доходите.И повечето мъже не го намират за егоистично, а за напълно нормално.
Сега, че има супер егоцентрици, дето броят залъците на жена си и държат всеки да си плаща кафето, има.
Слава Богу, все още има и качествени  и стойностни мъже.Надявам се мъжът на авторката да е от тях, след като държи да е финансово обезпечен, за да има жена и дете.Явно знае и няма против в този период издръжката им да падне върху него.

А на 24-25 една жена изобщо не е млада за бебе, от физиологична гледна точка е идеалната възраст за зачеване и износване на здраво бебе.

Никой не е казал, че е малка от физиологична гледна точка.
Но за тази работа трябват двама.