Аз искам брак и семейство, а той.....

Представям си я 17-годишната с бебе, как работи, че и учи едновременно, развива се и надминава връстниците си.   Щом вместо да си седи на задника и да чете, за да завърши средно като начало, е решила деца да ражда, голям ентусиазъм ще има да се развива и да учи.  

Не знам дали си забелязвала какви невероятни шматки излизат след 4 години "отдадено" учене във ВУЗ.

Нали се сещаш, че доста голяма част от учебния материал и в гимназията, и във ВУЗ е пълнеж. И че с малко акъл и Гугъл може да придобиеш способности като за висшист, но без инвестицията на време и пари?

Нали се сещаш, че един курс по PHP отнема по-малко време, отколкото 4 години следване примерно някаква тъпня като Пиар и Маркетинг, а след това има кой веднага да те наеме? Годината е 2015, учене и кариера не са каквото бяха.

Мхм, то сега го мързи да гледа и да си изкара средното, та затова бърза да се жени и да ражда, че да отърве даскалото, ти ще го караш да учи РНР, докато разнася пищящо бебе посред нощите. 
За 24-годишните шматки няма да коментирам - всеизвестен факт е, че целият свят е пречупен през призмата на личния ти опит и никакви изключения не се допускат, камо ли еретичната мисъл, че точно ти може да си изключението. 

Сирен, аз това го разбирам. Но искам да кажа, че щом е решила на 17 да ражда, толкова ѝ е капацитета и едва ли може да се надскочи, че толкова неща да свърши с бебе на ръце. Повечето до 20 вече имат второ, а не курсове и висше образование.

Да, то в повечето случаи ако е от ранозрейките, въобще може да не е с данни за висше и по-добре да не се захваща. Но пък поне да роди и да се кротне, не се знае ако отлага пък какво толкова ще постигне.

Но ако е иначе умно момиче и е "сгазила лука"- ще навакса, и още как. Има известен процент, родили млади, които постигат повече зрялост от връстниците си и са достатъчно мотивирани и продуктивни.

Аз съм от родилите на 30+.На 6 месца се върнах на работа.Кърма нямах особенно та мина на шише.На ръководна длъжност съм.Детето ми на 1г тръгна на ясла.Не е боледувал почити.От малко преди да направи 3г до 5г и нещо не се разболя нито веднъж.Никога не е боледувал повече от зачервено гърло.И мога да отсъствам от работа когато искам.Мога и от вкъщи и от детската площадка да координирам работата.Не знам ,защо някой реши ,че ръководните длъжности са нон-стоп на работа.Има и една особеност,че аз съм работохолик.Раждането не промени това.Детето ми е свикнало и не му прави впечатление.Познава колегите ми.Харесва му да идва с мен на работа.Има дни в които не го водя на градина ,а с мен на работа.Без повод.
И не се оплаквам.Нямам повод.Детето ми здраво.Аз на работа.
На 17 ,на 24,на 33 ,ако си направиш правилно разчета на пари ,време,работа ...всичко е наред.И винаги има моменти в които нещо от горното недостига.Важното е тези моменти да са по малко.

До сега само четях, но не можах да се въздържа да не изкоментирам  поста на hetera.   Един от най смислените в този форум!  Поздравления, някой от постовете са просто .....трудно ще намеря думата, но са умопомрачителни като разсъждения.  Все пак има и трезво мислещи явно. Още веднъж- браво! Като чета тук си мисля,  че поне 80% от пишещите са най малкото генерални директори на огромни фирми, с поне 6000-7000 Евро заплата. Боже, как сме успяли всички останали и то с по няколко деца  незнам  

На 24 и мен ме ужасяваше мисълта за деца, дори и сега не съм готова, а бога ми, време ми е.

Ако питаш мен, помисли си по две линии - дали ще е готов, ако го изчакаш няколко години, или ще си намери друго оправдание и дали си готова да чакаш няколко години.

Това дете като самоцел ли го искаш, или като естествено продължение на отношенията (държиш да е точно от него), или те те треснал майчински хормон?

Ама побързай се обеби, че като чукнеш 28-9 и става страшно, чувала съм ги всякакви - от презряла до стара мома с котка.

Аз едно не разбрах, как всички решиха, че достатъчно финанси имат...Дори при малкият наем, който плащат, месечните им разходи по дома няма да слязат под 600 лв (наем, ток, интернет, телефони, вода, транспорт, парно евентуално, телевизия евентуално). В момента, който тя излезе в майчинство доходът И пада на 70 %, което както и да го гледаме са поне 150-200 лв. За един месец не би трябвало да е проблем, но за 12, след които доходът ще падне с още толкова хич не е приятна мисъл.

Тук вече идват и вероятностите - ако имат някакъв капитал (разберете спестени финанси/ приходи/ заплати за поне 3 месеца напред) ще разбера. Но ако с около 2000 лв/ месец се оправят на граница стил "от месец за месец", то с бебе положението няма да е окей и за двамата. Да, всички разбрахме, че бабите помагат, ама това би трябвало да е емоционално, не финансово, защото някой от двамата искал бебе.

За заплащането на програмистите е написано, 2000 лв обща заплата с приятелката е в долните граници в сферата. Заплата от 1000-1200 лв е за начинаещ, или за човек с много малък опит.  При прилични умения и интерес би трябвало за следващите 2 години да се удвои, което е реалистичната прогноза, положителната е да се утрои (поне). Само това харесвам на тази професия, граници няма и в развитие, и в проекти, и в реализация, и в заплащане...Но струва скъпо отделянето от работодател, самостоятелното развитие и реализация, защото машинките, играчките и най-вече постоянните ъпдейти съпътстващи сферата са много сериозни разходи.

В духа на цялата история има още едно нещо, което не разбирам защо никой не смята за важно или поне не споменава...някакви активи имате ли, или наистина карате от заплата на заплата...при спестяване на поне 15-20% (и то не за бизнеса на приятеля) бих се съгласила, че няма да ви е трудно с бебе, майчинство и всички последствия.

Ако преди заплата оставате с малко финанси и се ограничавате обаче, намирам за несериозно да обвиняваш младежа, че не иска дете...На теория за мен е логично преди подобна промяна (в емоционалния, личния, финансовия и тн живот) да си наложите ограничения в рамките на очакваното и да се спестяват поне 15-20% от настоящия доход и да се заделят поне за 12 месеца...Намирам го за полезно, но и възпитателно...ще си приближите финансите до тези, с които реално ще разполагате при раждането на бебе и ще имате малко пари "за черни дни" или стресови ситуации, временна безработица, доктори и още много неприятни и неочаквани неща...

Факт: поне една година преди бебето е правило да се опитат да живеят с единия доход и да спестяват втория.

Факт: и да имат спестявания, равни на 6-месечни базови разходи.

Най-скъпото при децата не са консумативите, а пропуснатите ползи. Второто най-скъпо са промените в живота- ремонти, местене, по-голямо жилище. Иначе ако е на кърма и със стари дрешки, уж излиза без пари, но не е точно така.

Не знам дали в тази тема го писах, но явно зависи и от ръководната длъжност. Моята бивша шефка, която се водеше шеф на няколко фирми, например роди планирано секцио, само защото искаше да бъде на работа буквално до последният момент. И така беше, дойде на работа един ден преди операцията. След като роди стоя точно един месец и се завърна отново. Искаше така да направи нещата, че да не си личи изобщо, че детето би могло да й попречи на работата. Сегашната ми шефка е била по майчинство и с двете си деца само три мееца. Но тя пък в Америка ги е раждала и работила та може и затова да е. Но като я гледам и сега не е много по гледането на деца, кариерата и е приоритет. Това ми напомни и за шефката на Яху, Мариса Майер, която се върнала на работа точно две седмици след раждането на сина си. Сега отново е бременна с близначки и отново е обявила, че ще се върне на работа точно след две седмици. Да не говорим, че самата тя е въвела политика по съкращаване на отпуските по майчинство в Яху на служителките си. Така че много си завивиси от фирмата и ръководните постове.

Такива жени са направо обществени врагове. Не е възможно всички да може да си позволим бавачки (и кои ли пък жени ще станат бавачки, като всички са кариеристки...)

При положение, че са около средния доход за страната, и всички други се оправят с него без кой знае какви лишения, да, ще им стигат. Просто ще се научат на организация и планиране. Не е толкова страшно, по-рядко срещано е на 20+ да разполагат с толкова пари, че да не нямат никакви финансови ограничения.


Но трябва да имат подкрепата на семейството си. Без нея няма как. На 17 не можеш да си платиш за детегледачка, за да седнеш да учиш.
Имам съученичка, която роди на тези години и си завърши, включително висше след това и има добро професионално развитие. Но ако не бяха родителите й зад гърба й (с бащата на детето се разделиха малко след това), никога нямаше да го постигне.

Anna-Bell, ако не е било планирано какъв е проблемът да си е на работа до последния ден? И аз си работех до последния, без да имам планирана дата. Просто се ужасявах от всичко около бременността и раждането и не исках да оставам и за секунда сама.
А за възстановяването - в повечето случаи след естествено раждане е по-бързо, така че ако това е била целта й нямаше да иска секцио. Затова си мисля, че просто от страх или други причини си го избрала, без значение останалото 

Жените в България, които се връщат след 2 седмици или 2 месеца на работа след раждане са много нисък процент, та не знам какво го мислите толкова  Та чак ги оплакахте

И защо да са врагове? Откъде накъде? Да не би някои да задължава всички жени да правят така? Не, нали. Те са си избрали пътя, по който да вървят и не задължават никоя да ги следва.


Не знам. Може и страх да е било. Като се замисля страха и мисълта, че ще се напъва са надделели за избора й на планирано секцио.