Истина или лицемерие

  • 9 602
  • 101
# 90
Ти за какво точно се обиди, че не разбрах? Аз във форуми не влизам за да водя битки, ако на теб ти се бие с някого, моля избери някой друг.

Не съм отправяла въпрос към теб, разсъждавам си по темата, както и всички останали.
Аз също се учудих, че може би въпросът е към мен, защото мой цитат се мъдреше отгоре. Явно съм се объркала. Или ти си се объркала с цитата. Не съм се обидила и не съм и намеквала нищо за обида.
Виж целия пост
# 91
Ти за какво точно се обиди, че не разбрах? Аз във форуми не влизам за да водя битки, ако на теб ти се бие с някого, моля избери някой друг.

Не съм отправяла въпрос към теб, разсъждавам си по темата, както и всички останали.
Аз също се учудих, че може би въпросът е към мен, защото мой цитат се мъдреше отгоре. Явно съм се объркала. Или ти си се объркала с цитата. Не съм се обидила и не съм и намеквала нищо за обида.

Esmee, iзвинявай, ако съм те засегнала по някакъв начин, въобще не съм го целяла, защото мнението ми по темата изцяло съвпада с твоето. Grinning
Просто ми се видя забавно това, което беше написала за изяждането с парцалите, затова цитирах.

И пак твърдя, че само идиотите, т.е. хората с недостатъчен умствен капацитет са изцяло откровени и изпляскват всичко, което им дойде на акъла пък, ако ще авторката да си мисли за големи бели птици.

Защото противно на нейните разбирания, това не е признак на искреност и прямота, а на недобро възпитание.

Виж целия пост
# 92
Не зная кой е бяла и кой черна птица, но аз си казвам истината, каквото и да ми струва.
Преди години на екскурзия с колектива една колежка си мери някакъв доста скъп тоалет.Доста от колегите одобряваха, насърчаваха я да го купи и тем подобни.
Не знам защо тя ме попита мен и аз отговорих, че лично на мен не ми харесва нито как и стои, нито цвета и модела и че ще виси в гардероба и отлагайки обличането за следващия път. Да поясня и че не е човек с неограничени финансови възможности.
Отдавна не работим заедно, но при всяка една по продължителна раздумка все се сеща за този случай и ми благодари, а за другите, че не били откровени с нея.
Виж целия пост
# 93
Не зная кой е бяла и кой черна птица, но аз си казвам истината, каквото и да ми струва.
Ох, като се започне с абсурдните твърдения. Каквото и да ти струва, казваш... Ами ако ти струва работата?
Голям героизъм да казваш истината за роклята на колежката. Ще я кажеш ли на шефа си, твоята истина?
Тука повечето се извъдиха много честни, пък и тяхната истина е най-меродавната.
Твърдя, че такъв сценарий няма. Всеки премълчава нещо, в един или друг етап от живота си. Който няма никаква цедка на устата, има психологически проблем и трябва да работи върху него, а не да се гордее във форумите колко е неприкрит.
Виж целия пост
# 94
Да, може би сте прави всички!
На шефа никога няма да кажа нищо! Признавам си, май не се замислих за това.
И не за друго, а защото в тези в моя град няма работа и ще хвръкна на минута. Десетки безработни чакат.
Виж целия пост
# 95
Brie, нищо не ме обижда. Прочетох, че мнението ти е като моето и се учудих, че точно мене ме питаш (даже вече забравих въпроса).
Човек, когато пораства, се учи, че освен "откровеност" има и думи като такт, етикет, възпитание, съобразяване...
Много често "откровените" мнения са пълни глупости. Някой качил килограми, решил, че дебелите жени са сочни и почва откровено да ти се кара, че "Ти трябва малко да напълнееш! Мъжете не харесват такива слаби като тебе!!! Мога да те лъжа, че изглеждаш добре, но аз съм откровена и ти го казвам в очите!!!"

 ooooh! ooooh! ooooh!
И откровено ти казвам, говори с шефа ти, и му кажи, че е идиот!  hahaha

Така че, кой е истински и откровен и кой лицемерен и въздържан или прикрит.... Доооооста ми е относително и често съмнително. Това гръмкото "аз понеже съм откровен и ще ти кажа" лично аз като го чуя в началото на изречението и си запушвам ушите.
Виж целия пост
# 96
Точно на шефа , аз нямам проблем да кажа какво мисля,както и той го прави. Не си се сърдим,даже другия да не е очаквал точно това да чуе. Но може би е , защото и двамата предпочитаме да си кажем истината,не да напудряме нещата,само защото иска другия това да чуе. Кририкувал ме е директно,казвал ми е директно ,че парфюма ми не му харесва. Аз в началото се чудех как да му казвам нещата,когато го виждам по друг начин ,замълчавах си и после като разбереше,че съм си замълчала, ясно ми показа,че иска да чува мнението ми,даже в момента да не съвпада с неговото. Има си глава на раменете ,и да реши дали да го приеме или не.
Като се замисля ,още един такъв шеф съм имала. И двамата са страхотни управители,уважавание от всички имали досег с тях.
Виж целия пост
# 97
taffi, разбра ме какво имам предвид. Не всеки има такъв шеф като твоя. Става въпрос за някой  височайши бос, а не за шеф-приятел или кум дори, с когото си пиете кафето и се смеете на вицове.
Виж целия пост
# 98
готин, готин, ама шеф - няма да пропусне да ти го напомни, когато реши, че не си знаеш мястото!
Виж целия пост
# 99
Brie, нищо не ме обижда. Прочетох, че мнението ти е като моето и се учудих, че точно мене ме питаш (даже вече забравих въпроса).
Човек, когато пораства, се учи, че освен "откровеност" има и думи като такт, етикет, възпитание, съобразяване...
Много често "откровените" мнения са пълни глупости. Някой качил килограми, решил, че дебелите жени са сочни и почва откровено да ти се кара, че "Ти трябва малко да напълнееш! Мъжете не харесват такива слаби като тебе!!! Мога да те лъжа, че изглеждаш добре, но аз съм откровена и ти го казвам в очите!!!"

 ooooh! ooooh! ooooh!
И откровено ти казвам, говори с шефа ти, и му кажи, че е идиот!  hahaha

Така че, кой е истински и откровен и кой лицемерен и въздържан или прикрит.... Доооооста ми е относително и често съмнително. Това гръмкото "аз понеже съм откровен и ще ти кажа" лично аз като го чуя в началото на изречението и си запушвам ушите.

Подкрепям напълно целият пост. Моето мнение е същото. А колко съм го чувала това с напълняването, ужас. Ни в клин, ни в ръкав срещат ме по улиците, такива откровени познати и вместо здравей ми изтърсват, съвсем откровено това с напълняването, ама дословно. "Грозна си така, много си слаба, напълней малко, хич не ти е хубаво така". На мен обаче и през ум не ми е минавало да "откровеннича" като ги питам " а вие кога смятате да отслабнете? Че грам, ама грам не изглеждате добре."
Виж целия пост
# 100
Ха, и на мен в очите нееднократно са ми казвали, че съм грозно слаба и ще бъда по-хубава, ако напълнея.

А на мен никога, ама никога не ми е минавало през ума да кажа на съветващите ме дебелани, че са нездравословно дебели, никоя дреха не им стои добре и ще бъде чудесно, ако смъкнат едни 30 кг.

Лицемерна ли съм, сега? Не! Тактична съм и не си вра носа, където не ми е работа.
Виж целия пост
# 101
Brie, аз ти казах, че сме на едно и също мнение и затова се учудих, че точно мене ме репликира.

В старата работа "загрижени" колеги ме пращаха да обядвам - първо, второ и десерт, даже два десерта!! Всъщност  търсеха контакт с мене и да се намерим на приказка. На дебелите колежки нищо не казваха. Нямаха претенции към телата им. Но пък откровено им говореха зад гърба и им измисляха прякори. Една пълничка се омъжи и уж откровено й се радваха, зад гърба й се чудеха кой се е навил да си легне с нея. А самите "откровени" и "загрижени" съвсем не изглеждаха като Брад Пит!!! Никога не събрах куража да кажа открито в очите на един такъв какво точно мисля аз за него, поведението му, лицемерието му и тялото му. И ето това наричам лицемерие, а не възпитаното спестяване на истината. (това е към тези, които не правят разликата и предпочитат да ме наричат лицемерна. Ми... да ме наричат.)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия