Светлината на моя живот - Тема 11

В началото Сандия се ядосваше, защото не можеше да се сети как Раджкумар е поръчал закусвалнята, след като е бил под наблюдение и че трябва да го наблюдават, тък като ги е заплашил, че ще избяга, а докато тя се обясняваше Закир си стоеше кротичко до нея... После той и каза, че няма нужда да са тук, за да го наблюдават, защото има приложение за телефон специално разработено за полицията, което се свързва с камерите в килията и показва картината от тях в реално време Свали го и на нейния телефон...
В магазина за сарита, Викрам си е изкълчил ръката и Према са беше покатерила на един стол, Викрам и каза да не го прави в нейното състояние, но тя настоя... Пък Мена му носеше чай и се оплакваше, че за нея никога не е бил толкова загрижен... Та така както си говореше на себе си се сети как да и даде урок- каза, че носи чай и за нея, но я поля "без да иска" и така тактично я изгони, уж да си вземе почивен ден и да се намаже, да не се влоши раната... Но Према не искаше и Викрам я викна да и обяснява за сметките и накара Мена да довърши нейната работа, пък тя се оплакваше, че щели да я заболят ръцете...
А в сладкарницата Сурадж правеше някакъв нов десерт, земя ладу, Диша с това Съни бой вече почна да ме дразни, и тя си ме дразни, де... Нищо, ще я потърпя още малко преди да хвърли топа...  Чоту я попита как измисля толкова интересни идеи, а тя: "Чоту, аз имам много интересни идеи, ще бъде забавно, когато се реализират, ще бъде истински удар" Като десерта стана готов решиха да го направят с очертанията на тяхната страна В това време се обади Сандия, Диша вдигна и започна да говори на японски, каза, че ще я преметне... Сандия се почуди, дори си помисли, че е сбъркала номера, но чу звука от лъжицата на Сурадж и каза: "Ало, Диша ли е" А на оная усмивката и секна за секунди... Пита я как е познала, даже я попита дали е пуснала шпиони наоколо , а Сандия и отвърна: "Не, Диша, просто разпознах гласа ти, знам, че владееш много езици, а и чух звука от лъжицата на Сурадж" Говореше и едно такова провлачено, не и беше много до шеги, беше притеснена заради това, което и каза Раджкумар и искаше да го сподели със Сураджи  Но Диша не я оставяше намира, и Бирджу бил работил с лъжицата, как била познала, че е точно Сурадж, а Сандия и отговори, че неговия стил е различен, оная пак се обади, но най-сетне даде телефона на Сурадж...
Той беше много доволен, каза на Сандия, че е знаел, че Диша не може да я заблуди... Тя му отвърна: "Имаш такава вяра в мен" После той и каза: "Ще ти кажа, че любовта и доверието не са различни неща, знаеш ли какво, утре имаме годишнина от сватбата и за тези години съм те опознал напълно" "Нима, тогава да видим колко добре ме познаваш...тази годишнина ще бъде подложена на изпитание, трябва да разбереш какво искам за нея" "Не, не, Сандия, това не е честно, това е тест за любов, защо да е само за мен, трябва да е за двама ни, нали" "Добре тогава, всеки от нас ще подари на другия подаръка за който мечтае" Разбраха се да е уникален, хубав подарък, който да им напомня един за друг, а Сурадж добави: "Нещо като залог за любов" "Да видим кой ще победи" "Да, Сандия, няма да е лесно, но аз винаги съм обичал предизвикателствата във връзката ни" Така и не му каза за това, за което му се обади
Диша постоянно слухтеше около него, да чуе какво си говорят Искала да ходи до пазара за продукти за щанда, а Сурадж се зарадва, че тогава ще купи и подарък на Сандия, която също се чудеше какво да му вземе, по едно време се сети и каза на шофьора да отбие Магазина, в който беше Сурадж с Диша беше много красив! Имаше различни статуетки, вази, звънчета... Той се чудеше какво да вземе на Сандия и видя сладкарница, в която правят торти за специални поводи, от онези големите по няколко етажа
През това време Мена си мислеше как няма да си даде работното място, но тогава Мишри избяга и отиде при Даи Тя я прегърна, но като видя Мена и Викрам си отиде, а Мишри започна да плаче... Всички от дома на Рати излязоха да видят какво става, някакви клюкари си говореха как Мена не може да успокои дъщеря си, други казваха, че това дете не е нейно, а на съседката, Викрам купуваше шоколад на Мишри, но като чу това се ядоса и им каза да млъкнат и да не се бъркат... Према дойде и взе Мишри, започна да и пее песен и веднага я успокои Каза, че децата се нуждаят от обич (мерси, че ни каза, не знаехме... ) и на Менакши, че дъщеря и е много хубава, също като нея... Запозна се със семейството, а Сантош я благослови работата и да върви
Някакви хора викнаха Сурадж и другите това и чакаха, започнаха да говорят за приготовленията за годишнината, ама Диша веднага се самопокани, кога да дошла Сантош тактично се опита да отклони самопоканата, като и каза, че е в 12, ако била по-рано щяла да я покани Но тя не се отказа, щяла да е точна...
Чави злобееше, че още си няма къща, и хоп, в това време влиза новата и помощница и започна да и се хвали, че тя, мъжа и детето и щели да се изнесат и вече няма нужда да търпи свекърва си... И Чави веднага си вика, какво правела тук, дори прислужницата е по-добре от нея... Видя една брошура за мечтания дом, който може да се изплаща на вноски...