да обсъдим и този мъж ...

хахах все едно аз съм го писала с малки изключения 

Е сега ,няма идеално щастие ! То не може мъжът ти хем да е добър, хем да прави яко кинти ,хем да е атрактивен ,хем да не изневерява ,хем добре в леглото. Фокусирай се върху добрите му качества! Пишеш , че е спортен - еми браво! Не изкарва пари ,но е добряк - ами няма перфектни хора.  А за здравето ти - пази си здравето и не се претоварвай излишно!

Ти ни кажи просто кога се намеси Третият у вашия живот....

И какво му е на мъжа?

не изкарва пари, но харчи спортува си, подхванал е още 2-3 мъжки хобита не особено евтини и никога не му е било даже намеквано нещо по въпроса. аз ако спра да работя, поради болест например не дай си боже да се стигне дотам, всичко това ще секне на момента. просто много ме обременява вече мисълта, че стандарта на семейството зависи от мен. докога ще мога, не ми е лесно вече не съм в първа младост ...
а той е много силен и здрав мъж и някак си ми е обидно, че при мъж в такова цветущо здраве (пу да не го урочасам) аз съм толкова гроги. ако спра да работя той ще бачка каквото и да било, ще работи на колкото работи трябва, но трябва ли да се стига дотам. абе безхаберност ми изглежда неговото и това ме дразни много.

иначе си права за това, което казваш, ама нали и аз трябва да го излея това някъде.

Разбирам те напълно. Нали казваш ,че е добряк => добрите хора проявяват разбиране , сподели му. И сигурно си се борила да си на тази позиция - да си финансово стабилна и независима! Много похвално според мен! Но това си има и своите негативи ... за съжаление нямо как всичко да ни е тип-топ. Щом е добряк, би трябвало да му пука за твоето здраве. Обсъдете го и кажи ,че изнемогваш . Успех! 

Ne е амбициозен и нЕма кинти 
Носи се по течението ...колкото толкова 

Алергична съм към такива , разбирам авторката , само не разбирам защо чак сега и е светнало след толкова години !?

Няма как да превъзпиташ човек на зряла възраст. Такъв му е темпераментът, такъв му е моделът, навикът - ако щеш. Да се промени след 15 години едно и също - наистина нещо много радикално трябва да се случи / което всъщност не пожелавам/.
Няма перфектни хора, а и няма универсално "перфектно". В тоя живот - за добро или лошо - всичко е за сметка на другото. Ако смяташ, че там някъде има добър, добре изглеждащ и поддържан мъж, много амбициозен, много деен, много можещ и успял професионално, който е мъжкар, силен, оправен, щит в обществото, и в същото време помага в домакинството, учи с децата, запознат е с камшичестите водорасли, наречени сургасуми, с поезията и с ядрената физика, мил е като коте, когато трябва и е доминантен лъв в следващия момент, такъв, който те носи на ръце и никога не греши...е, такъв няма, или ако има един такъв на милион..то с какво неотразимо блестиш точно ти, та да си късметлийката, която ще го има?
Хората сме устроени така, че да се адаптираме - и към хубавото - и в даден момент все да искаме още и още, нещо различно, нещо повече. Обаче трябва да се треснем по главата и да си дадем реална сметка, че всъщност реално сме късметлии с това, което имаме.
Имаш си добър мъж, който се отнася прекрасно с теб и децата, всеотдаен е към връзката ви не малко време, изкарва - да кажем - достатъчно за средния стандарт пари, слуша те, уважава те, доверява ти се. Изградили сте нещо - е, да с повечко усилия от твоя страна - но съм сигурна, че ако върнеш лентата назад, той винаги е бил някъде там около теб, и това, че позцията му е изглеждала пасивна, не значи, че не е била значима.
Отдели време да благодариш на щастливата си звезда, че си случила с тоя неперфектен, но добър и обичащ те мъж. И халал му на мързеливите моменти! Дал ти е много други ценни неща, на теб и децата ви.
П.С. Ако просто си спряла да го обичаш - това вече е съвсем друг въпрос. Годините променят чувствата. Тогава и най-бялото изглежда черно.

Аз продължавам да се дивя на това помагане на децата с уроци. Обикновено майки-орлици го правят, като така повреждат способността на децата си да учат независимо. Не едно момиче така си е прецакало академичното бъдеще, щото така и не се научава да мисли само.

Таткото е прав да не се занимава много.

В университета имаше една мама, дето идваше да натиска дъщеря си в първи курс да учи.

Като ти дойде до главата, ще разбереш. 
Факт е, че децата са дуракоустойчиви, но не чак дотам, че да се преборят сами с българската образователна система. Най-малкото има нужда от преводач, който да преведе на чист и разбираем български език какво е искал да каже авторът на учебника.

Уф, ако ми даваха по левче всеки път като чуя тоя израз..

Ако детето е чело, му е четено или чете и други текстове, накрая ще декодира само и учебника. Не само това, ще свикне само да хваща абсурдите.

Ако майката се втеляса само върху учебния материал- още повече ще затрудни процеса.

Особено ако е маниакална орлица.

Ох, ако ми даваха по 50 стотинки всеки път, когато се сбъдне...
Само от теб ще натрупам първия си милион. 

Авторката нещо не е у ред. Някаква бясна амбиция я гони ли, какво ли? Или просто мъжът и вече не я кефи хич.
Изкарвал средно пари, ама ходят на почивки със самолет...

Аз помагам на голямата за уроците за половин- 1 час на ден и то не всеки ден и това е нещото, което най-малко ми тежи.

Ти не смееш ли да поговориш откровено с него?
Защо не му кажеш това, което написа в този пост?
Не останах с впечатлението че е наглец, който не се интересува от теб и състоянието ти.
По- скоро, мисля си, като си решила да изработиш всичката работа на света и да поемеш мъжката част в осигуряването на доходите, дали не си очаквала той да поеме всичко вкъщи и "да те чака с пантофите  вечер"?  
А, той е решил да запълни отсъствието ти с мъжки хобита, оставяйки всички решения на теб, хем мир да има, хем и е почнало да му харесва.
И знаеш ли, няма да се учудя, ако поставяйки проблемите на масата, той остане искрено изненадан, защо си недоволна, след като ти си въвела този ред в семейството.

"Голям залък хапни, голяма дума не казвай".
Дано не ти се случи дете, на което се налага да помагаш, че набързо ще спреш да се дивиш, а ще издивееш тотално.