здравейте
много, много добра душа е, лошо не може да направи на никой. ако аз не направя скандал, той не би направил за нищо. само че освен за скандали и за всичко друго е много пасиевен.
работи някаква средно добра работа със сответното средно заплащане; в къщи върши някои работи като пералня и миялна и хвърляне на боклук (последното с напомняне)и чистене на банята, но с 300 зора 1 път месечно. Готвенето е 100% мое задължение. Ученето с децата също.
С уроците им никога не се занимава, което май най-много ме дразни - как е възможна такава незаинтересованост за развитието на децата ти в днешния свят на силна конкуренция. Иначе си ги обича, гушка и пр.
В къщи ремонт се прави само по мое желание, разбира се аз избирам всичко - това да не звучи като хвалба, защото не е лесно. Абсолютно нищо старо и развалено не го дразни, трябва аз да кажа да се смени и след дълго време става, а понякога никога не става.
Изобщо не праави опити за по-добра работа, постоянно си гледа спортни клипчета и това са главните му интереси. говорим често за това и той самия го иска, но не прави абсолютно нищо. Моето заплащане е доста по-високо от неговото и това никога не ми е било проблем, но вече след петнайсетина години взех да се чудя как пък не го трогна този факт. нали мъжете уж по им приляга тази роля. направо взех да се чувствам като една удобна съпруга и какво ли би било ако и аз възприема неговата супер спокойна линия на поведение и спра да се хвърлям да работя толкова. аз плащам сметките чисто физически (с общи пари), той почти не знае даже как се прави това. организирането на всяка една почивка съм го правила аз, съмнявам се, че и едни самолетни билети не може да купи онлайн. ходим с удоволствие заедно цялото семейсто и аз даже обичам да планирам почивката, но би ми било по-приятно ако заедно си обсъждаме хотели и места вместо аз сама да чета ревюта и форуми до посреднощ, за да намеря най-доброто за нас. вече се стигна дотам, че дори маршрутите с кола, които той е поискал да посетим - аз му ги разпечатвам и давам в ръцете.
След толкова години щастлив брак взех да се питам как е възможно да сме живяли заедно безгрижно с толкова различни интереси, как не съм се замисляла сериозно над тези неща, как съм толериралa това, което сега вече едвам търпя ... И защо ми трябваше да ме връхлитат тези мисли та да ми мътят главата. Ако трябва да синтезирам с две думи написаното най ме дразни нежеланието му да се развива професионално и незинтересоваността от ученето на децата.
Добротата му и милият начин по който ме гледа и се държи с мен, както и милите думи казани ежедневно са нещата, които не мога да пренебрегна. Живея на приливи и отливи вече 1-2 години. Ту реша, че добрият характер е най-важното качество и друго няма да ме интересува, ту пък всичко горезиброено ми идва много в смисъл, че физически много се изморявам и започнах доста да боледувам, и съответно да се замислям честно ли е ...
Вие какво мислите?
Виж целия пост
много, много добра душа е, лошо не може да направи на никой. ако аз не направя скандал, той не би направил за нищо. само че освен за скандали и за всичко друго е много пасиевен.
работи някаква средно добра работа със сответното средно заплащане; в къщи върши някои работи като пералня и миялна и хвърляне на боклук (последното с напомняне)и чистене на банята, но с 300 зора 1 път месечно. Готвенето е 100% мое задължение. Ученето с децата също.
С уроците им никога не се занимава, което май най-много ме дразни - как е възможна такава незаинтересованост за развитието на децата ти в днешния свят на силна конкуренция. Иначе си ги обича, гушка и пр.
В къщи ремонт се прави само по мое желание, разбира се аз избирам всичко - това да не звучи като хвалба, защото не е лесно. Абсолютно нищо старо и развалено не го дразни, трябва аз да кажа да се смени и след дълго време става, а понякога никога не става.
Изобщо не праави опити за по-добра работа, постоянно си гледа спортни клипчета и това са главните му интереси. говорим често за това и той самия го иска, но не прави абсолютно нищо. Моето заплащане е доста по-високо от неговото и това никога не ми е било проблем, но вече след петнайсетина години взех да се чудя как пък не го трогна този факт. нали мъжете уж по им приляга тази роля. направо взех да се чувствам като една удобна съпруга и какво ли би било ако и аз възприема неговата супер спокойна линия на поведение и спра да се хвърлям да работя толкова. аз плащам сметките чисто физически (с общи пари), той почти не знае даже как се прави това. организирането на всяка една почивка съм го правила аз, съмнявам се, че и едни самолетни билети не може да купи онлайн. ходим с удоволствие заедно цялото семейсто и аз даже обичам да планирам почивката, но би ми било по-приятно ако заедно си обсъждаме хотели и места вместо аз сама да чета ревюта и форуми до посреднощ, за да намеря най-доброто за нас. вече се стигна дотам, че дори маршрутите с кола, които той е поискал да посетим - аз му ги разпечатвам и давам в ръцете.
След толкова години щастлив брак взех да се питам как е възможно да сме живяли заедно безгрижно с толкова различни интереси, как не съм се замисляла сериозно над тези неща, как съм толериралa това, което сега вече едвам търпя ... И защо ми трябваше да ме връхлитат тези мисли та да ми мътят главата. Ако трябва да синтезирам с две думи написаното най ме дразни нежеланието му да се развива професионално и незинтересоваността от ученето на децата.
Добротата му и милият начин по който ме гледа и се държи с мен, както и милите думи казани ежедневно са нещата, които не мога да пренебрегна. Живея на приливи и отливи вече 1-2 години. Ту реша, че добрият характер е най-важното качество и друго няма да ме интересува, ту пък всичко горезиброено ми идва много в смисъл, че физически много се изморявам и започнах доста да боледувам, и съответно да се замислям честно ли е ...
Вие какво мислите?
Явно и на мъжа ти някой е преподавал подобни уроци.