От какво се страхувате?

  • 2 654
  • 50
# 15
Адко не си хахо. Ако ти беше... значи целия форум е пълен с хахави мами Simple Smile
Мисля, че приказката беше "пази боже да не те стига това, което ти мисли майка ти". Поне мама ми я е казвала така.
Виж целия пост
# 16
От толкова неща се страхувам,че понякога немога да заспя от това което ми минава през главата.Заради този страх се старая да съм непрекъснато до тях,сигурно и за това не искам да работя.Въпреки,че, ако е "писано",нещастието може да се случи и докато съм там.
Виж целия пост
# 17
не, не изкрейзваш..... или изкрейзвме и двете.

  Ная е почти на годинка,  но когато,  повече от 5 минути не я чувам да  "  Търталясва"--- поглеждам...  дали, как и заспала и  ... срам ме е да кажа.. дали е жива.  Тих ужас пред вратата - винаги.
    Когато дълго време не се събуди... надничам... ей така.
  Иначе,  детето  стои доста време само в кошарата си, забавлява се добре сама.  И доста безопасно... но додето я чувам.
   Откакто е родена  сънувам и доста кошмари.,  тичам да я  видя. Не съм вманиячена. Не ми е на ръцете непрекъснато, напротив, самостоятелно пиленце расте.   Но фантазиите ми са ужас!!!!
Виж целия пост
# 18
Колкото са по - големи децата, толкова са по - големи страховете.
Изпитах го на собствен гръб - когато беше малка, се страхувах от падане, болести, задушаване..
Сега се страхувам от всичко, което я заобикаля, изпитвам ужас и страховете ми се превръщат в параноя...
Виж целия пост
# 19
тъкмо си мислех че само аз съм такава откачалка и се страхувам от всичко, лошото е че не си спомням с първото дете да ме е било толкова страх, не можем без деца а цял живот се страхуваме и ги мислим, да си майка не е лесно, дано никога не се случва това от което се страхуваме и децата ни да са живи и здрави Grinning
Виж целия пост
# 20
Страхувам се много и имам чувството, че от всичко. Добре, че таткото в това отношение е по-здравомислещ от мен иначе съвсем да съм параноясъла.
Като порасне съвсем незнам как ще е, сигурно ужасно. Sad
Виж целия пост
# 21
Страхувам се, толкова се страхувам, че ме е страх да го напиша да не вземе да се сбъдне, това нещо е едно такова неизвестно и безпомощно, за това където и да сме никога не го изпускам от очи!
Виж целия пост
# 22
Мисля 4е вси4ки които имаме деца мислим и 4устваме едно и също,има и още една поговорка за майката"да си имаш но майка да не си"и тя се отнася то4но за страховете
Виж целия пост
# 23
И аз се страхувам от същите неща, понякога до такава степен, че имам чувството, че ще откача, а знам, че не трябва да е така, но... Надявам се този страх и параноя да отшумят, въпреки, че не вярвам.
Виж целия пост
# 24
Много страхове имам.А колкото по-голяма става толкова и страховете се увеличават.
Да и аз така, колкото по голям и по самостоятелен става, толкова възможностите за инциденти се увеличават. Толкова пъти е падал главата му вечно е в синини, дори на главата си е падал. Гледам до колкото зависи от мен да го предпазвам, не му давам да държи химикали или разни подобни неща с които лесно може да се нарани докато бяга при евентуално падане. Не му давам да лапа разни опасни предмети докато върви, защото ако падне може да се нарани с тях, във всяка играчка търся потенциална опасност и гледам да го предпазвам до колкото мога, а другото зависи от Бога. Ако не е Той да ни пази децата....
Не съм предполагала, че мога да стана такава параноичка, във всяка вещ да виждам убиец...  Embarassed
Виж целия пост
# 25
Хората са казали: " Да не ти се случва това, което си мисли майка ти. Да ти се случи това, което си мисли жена ти"   Joy Joy Joy

Най-големите ми страхове са, че мога да я изгубя или да я откраднат. Изпитвам ужас от това и никога е я изпускам от поглед.
Другото са болестите. Като се разболее Дариа, а тя почти не се разболява ми иде ... да я върна  Embarassed Sick такъв ужас изпитвам. 
Виж целия пост
# 26
Страхувам се, да. Даже прекалено понякога сигурно, но какво да се прави, майки сме все пак.
Господ да ги пази, че сега са около нас, но като порастнат, не може да сме с тях навсякъде-а страховете си остават Rolling Eyes.
Виж целия пост
# 27
Ми моята мама продължава да се страхува за нас с брат ми.
Страхува се да не се разболеем, разбира се на лекар ходим сами Simple Smile Страхува се да не се случи нещо с нас, страхува се дали се оправяме финансово, страхува се за какво ли не.
Писах го и преди - майчина съдба.
Не върви да кажеш на майка си "не се страхувай", "не се притеснявай за мен", защото те винаги отговарят "ами не мога". Това е.
На колкото и години да стана мама все за нещо ще се притеснява. И при мен в момента е така. На колкото й години да стане Дияна все за нещо ще се притеснявам.
Виж целия пост
# 28
 Като бяхме тинейджъри не можех да разбера защо мама се притеснява за нас, нали вече сме "големи".
 НО дойдох и аз до нейният акъл.
Виж целия пост
# 29
Етиа същото го казвах и аз на моята мама... "ама защо се притесняваш за мен, нали съм голяма", и тя все ми казжваше "ще видиш като станеш майка"... И ето станах и аз мама и напълно разбирам моята майка Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия