Страхувам се и още как. Явно такава е орисията на майката. Още първото като се роди ( имам 2 и третото е на път), нощем не можех да спя, ставах през 5 минути да я гледам дали диша (ужас!!!). Но за съжаление мисля, че страховете повече ни пречат отколкото помагат - изнервяме се , а като сме така и децата са по-неспокойни. Така че се мъча да забравям страховете си и се успокоявам по различни начини. И... като си мисля, вие не мислите ли, че наистина "ангелчето ги пази", както казват. Дано да е така.
Виж целия пост
От какво се страхувате?
- Публикувана: 1 апр. 2006, 00:18 ч.
- Последно мнение: 3 май 2006, 17:00 ч.
# 31
4 апр. 2006, 19:14 ч.
Любимитят, веднъж ми каза, че майчиния инстикт е всъщност висша степен на параноя и е абсолютно прав, в момента съм в непрекъснат страх, че детето ще падне от прозореца, а всъщност нямам никакво основание, прозорците са обезопасени.
Виж целия пост
# 32
4 апр. 2006, 20:12 ч.
като прочетох написаното едно такова "оффф" ми се откъсна, т.е. известно облекчение, че (БАНАЛНО) не съм само аз така-постоянни страшни сценарии, понякога се усещам, че ме боли корема, понеже съм все напрегната, докато щерката се движи насам - натам (да не падне, да не се удари...) Страшно напрежение. Преди два дни изпаднах почти в истерия, като отиде да "почисти" електрически (ОБЕЗОПАСЕН) контакт с мокър парцал... Разкрещях се, ама здраво и до днес ми е криво за това. И така до безкрайност...
Виж целия пост
# 33
4 апр. 2006, 20:57 ч.
И аз взех да се успокоявам, че не само аз съм луда. 
Всички майки са такива, чудих се на моята майка и на свекърва ми редовно и се присмивахме на страховете и параноите и, че някой може да убие сина и. Но се оказа, че то е вродено във всяка майка, да пази дори и от несъществуващи опасности детето си.
Виж целия пост
Всички майки са такива, чудих се на моята майка и на свекърва ми редовно и се присмивахме на страховете и параноите и, че някой може да убие сина и. Но се оказа, че то е вродено във всяка майка, да пази дори и от несъществуващи опасности детето си.
# 34
5 апр. 2006, 10:06 ч.
Много е тъпо това усещане.
Ние майките искаме да предпазим децата си от всичко, а това е невъзможно.
Всяка вечер като лягам благодаря на Господ, че ме е дарил с тези деца и моля да ги запази живи и здрави и като се размисля за мойте деца започвам да мисля за децата на мойте близки и оттам за всички деца и така всяка вечер желая на всички деца по целия свят да са живи и здрави
.
Това състояние на параноя е временно и ще отмине(не казвам, че няма пак да се появи), радвай се на миговете с детето ти и му давай цялата си любов
.
Виж целия пост
Ние майките искаме да предпазим децата си от всичко, а това е невъзможно.
Всяка вечер като лягам благодаря на Господ, че ме е дарил с тези деца и моля да ги запази живи и здрави и като се размисля за мойте деца започвам да мисля за децата на мойте близки и оттам за всички деца и така всяка вечер желая на всички деца по целия свят да са живи и здрави
.Това състояние на параноя е временно и ще отмине(не казвам, че няма пак да се появи), радвай се на миговете с детето ти и му давай цялата си любов
. 
# 35
5 апр. 2006, 12:04 ч.
Tinka79 ако за страховете ни към децата трябва да ни обявят за луди... май писах някъде по нагоре... целия форум трябва да е луд 
Ако трябва да те успокоя... и аз съм луда
Виж целия пост
Ако трябва да те успокоя... и аз съм луда
# 36
5 апр. 2006, 15:10 ч.
Имам такива моменти в които много си мисля какво би могло да му се случи и много се страхувам.
И сърцето ми се свива.
Като се почне инциденти, болести, произшествия с коли, кучета, други хора, падане от високо.....и се стигне до там ами ако катастрофира като стане на 20?!!!!
Луда работа!!!
Знам, че е нормално, но не ме успокоява особено.
А когато е болен за мен е края на света - приемам за ужасно опасно дори леката температура, много се шашкам. Преди година малкия беше хванал вируса с разстройството и повръщането, аз го нося на лекар и не мога да спра да рева, не можех заглавието да си кажа, камо ли да обясня какво му е на детето! Добре, че мъжа ми беше с мен.
Май съм тежък случай
Виж целия пост
И сърцето ми се свива.
Като се почне инциденти, болести, произшествия с коли, кучета, други хора, падане от високо.....и се стигне до там ами ако катастрофира като стане на 20?!!!!
Луда работа!!!
Знам, че е нормално, но не ме успокоява особено.
А когато е болен за мен е края на света - приемам за ужасно опасно дори леката температура, много се шашкам. Преди година малкия беше хванал вируса с разстройството и повръщането, аз го нося на лекар и не мога да спра да рева, не можех заглавието да си кажа, камо ли да обясня какво му е на детето! Добре, че мъжа ми беше с мен.
Май съм тежък случай
# 37
5 апр. 2006, 16:59 ч.
Само ще кажа, 4е откакто родих имам над 50 бели косъма в 4ерната си дотогава коса 
Адски се страхувам. не ми се говори даже за това....
Виж целия пост
Адски се страхувам. не ми се говори даже за това....
# 38
30 апр. 2006, 18:18 ч.
Разбира се че се страхувам за детето си пък и коя ли майка не се страхува-че как иначе ще побелеем.
Виж целия пост
# 40
1 май 2006, 00:37 ч.
Виж целия пост
Да, страхувам се.
1вото нещо, което казах на мама след като родих беше "страх ме е да не й се случи нещо и знам, че този страх няма да ме напусне цял живот".
Какво да се прави, орисията на майката е такава.
1вото нещо, което казах на мама след като родих беше "страх ме е да не й се случи нещо и знам, че този страх няма да ме напусне цял живот".
Какво да се прави, орисията на майката е такава.
# 41
1 май 2006, 05:22 ч.
Страх ме е от всичко. По някой път вече се плаша, че от моя страх детето ми няма да може да изживее спокойно детството си. Аз искам да седи само до мен, да не пипа нищо, ама не става. А ще става все по-трудно 
Виж целия пост
# 42
1 май 2006, 07:59 ч.
Дори и 1 ред не ми се ще да напиша по повод страховете...
Нека не виждат бял свят...да си седят дълбоко в мен и никой да не ги узнае и познае...
Виж целия пост
Нека не виждат бял свят...да си седят дълбоко в мен и никой да не ги узнае и познае...
# 43
1 май 2006, 08:49 ч.
Аз си мисля същото.
Виж целия пост
Дори и 1 ред не ми се ще да напиша по повод страховете...
Нека не виждат бял свят...да си седят дълбоко в мен и никой да не ги узнае и познае...
Нека не виждат бял свят...да си седят дълбоко в мен и никой да не ги узнае и познае...
# 44
1 май 2006, 09:23 ч.
страхувам се от много неще ,но най-големия ми страх е като порасне да не стане наркоман.
Виж целия пост
Препоръчани теми