От какво се страхувате?

  • 2 639
  • 50
Питам се често дали всички се страхуваме за децата си......или само аз?

Имам предвид не ежедневния страх за това дали ще падне и ще си ожули коляното. Говоря за ДРУГИТЕ страхове.
Страхувам се за сина си, да не го загубя, да не се нарани сериозно, ако не съм обезопасила добре. Ако чуя нещо лошо, което се е случило с друго детенце се страхувам да не се случи на моето, страхувам се от катастрофи.... и от хиляди други неща, за които даже не ми е хрумвало преди.
Глупаво е, но се страхувам
- да не си извади очето с нещо, за което дори не съм предполагала, че е опасно,
- да не изгуби ръчичката си......,
- да не се задуши в креватчето,
- даже ме е срам да пиша нататък.....

Страхувате ли се??? И от какво???
Или май нещо изкрейзвам???



 
Виж целия пост
# 1
Имам по-малко опит от теб като майка но и аз имам подобни страхове.
Не мисля че ще се намери майка която да каже че не се страхува за децата си. Мисля че е нормално. Няма да споделям страховете си да не чуе  Twisted Evil и за да не стане прекалено мрачна темата Simple Smile
Виж целия пост
# 2
Много страхове имам.А колкото по-голяма става толкова и страховете се увеличават.
Виж целия пост
# 3
Да, страхувам се.
1вото нещо, което казах на мама след като родих беше "страх ме е да не й се случи нещо и знам, че този страх няма да ме напусне цял живот".
Какво да се прави, орисията на майката е такава.
Виж целия пост
# 4
Страхувам се само ако имам основание за това.
А ти престани толкова да се страхуваш,че май параноята те гони (без лоши чувства).
Виж целия пост
# 5
Няма начин да не се страхуваме, това е съвсем нормално.
Аз гледам да не го показвам пред Таня, за да може нея да не я е страх да опознава света  Simple Smile
Виж целия пост
# 6
Да, страхувам се.
.................. "страх ме е да не й се случи нещо и знам, че този страх няма да ме напусне цял живот".
Какво да се прави, орисията на майката е такава.

Това е! Цял живот ще ме е страх за нея - днес от едно, утре от друго.
Виж целия пост
# 7
Направо изпадам в параноя на моменти. От една гледна точка, страхът ми е оправдан. Загубата на сина ми май ме направи лоша майка за дъщеричката ми... Но майчиното сърце не обяснява чувствата, които изпитва, то пулсира в ритъма на детето...
Виж целия пост
# 8
Страх ме е от много неща. Опитвам се да не мисля за това, защото има опасност да изпадна в перманентна параноя.
Виж целия пост
# 9
Страхувам се с или без основане...
от всичко, даже и картини на ужаса си представям, как се случва нещастието, като на филм ми минава пред очите, много е гадно, а не мога да се оттърся от тези си страхове Confused
Виж целия пост
# 10
На всяка майка може би и минават такива картини. Ако кажем, че не е така най-вероятно ще излъжем.
Виж целия пост
# 11
Майчинството за мен е като астма-знам че никога, никога да дишам спокойно ,ако не знам ,че детето ми е добре!!!!!
Виж целия пост
# 12
Те хората добре са го казали:"Дано това ,което си мисли майката да не стига детето и."Мен ме е страх от болести,лошото е,че се усещам,че прекалявам.Страх ме е да не паднат от терасата,въпреки че сме взели мерки.Това с падането често го сънувам откакто си взехме апартамент на 11 етаж.
Виж целия пост
# 13
Чудех се дали да пусна темата и дали няма да ме сметнат за "хахо". Даже по едно време се притеснявах, че наистина психясвам. Като чета доста се успокоявам. Мога да нарека това състояние "синдром на страха на майката". Сега като знам, че е нормално ми се струва, че по-лесно ще мога да се боря с тези страхове.
Благодаря Ви Hug
Виж целия пост
# 14
То дори имаше някаква народна поговорка по тази тема. Нещо от типа на: "Да не те среща това от което една майка се страхува" (много си го префасонирах май)
Имам страхове - МНОГО и ужасни, а понякога съм толкова уморена и заплесната, че страховете ми стават реални.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия