Терористичен акт в Париж

Много хора са написали гневни коментари по повод излъчването на една забулена свидетелка на анти терористичните действия в Сан Дени по националната телевизия. Телевизията се оправдава, че това не бил ниджаб, а жената искала не си показва лицето, да остане анонимна 
Вижте снимката, дали?
http://www.francetvinfo.fr/faits-divers/terrorisme/attaques-du-1 … urqa_1181629.html

Аз се чудя, дори да заловят издирвания, какво ще очакват да разберат от човек, който е готов да се самовзриви? 

Аз се чудя, дори да заловят издирвания, какво ще очакват да разберат от човек, който е готов да се самовзриви? 

Хайде да не намесваме Путин. Защото не познавам никой да е тръгнал да емигрира към Русия или да учи там. Изведнъж се превърна в бащица на Европа, а че и той е дробил каши не се гледа.

Ле-ле Деси, какво изтърси за Мордора .
А мечки, балалайки и икони на Путин нямаше ли?

А какво предлагаш, да го оставят на мира ли?

Аз бих емигрирала веднага.За първи път бях в Москва септември месец за 10 дни.
Е няма такова спокойствие,красота и усмихнати хора.
Всичко се прави в името на децата и за децата.
Е как да не искам да отида да живея там.

Мъж написа вдъхновяващо писмо до парижките атентатори.

Антоан Лейри загубил съпругата си Елен по време на атаката в зала „Батаклан” в петък вечерта. Той публикува писмото си във Facebook, като публикацията беше споделена повече от 190 000 пъти в социалните мрежи.

Публикуваме писмото му без редакторска намеса:

В петък вечерта вие отнехте един изключителен живот – любовта на живота ми, майка на сина ми – но няма да получите моята омраза. Не знам кои сте и не искам да разбирам, вие сте мъртви души. Ако този Бог, за когото толкова сляпо убивате, ни е направил по свой образ и подобие, всеки куршум в тялото на съпругата ми е още една рана в неговото сърце.

Тъй че, не, няма да ви подаря моята омразата. Искате я, но да ви отговаря с омраза и гняв означава да стана жертва на същото невежество, което е създало вас. Искате да бъда изплашен, да гледам на своите държавници със съмнение, да жертвам свободата си за сигурност. Вие губите.

Видях я тази сутрин. Най-накрая, след дни и нощи чакане. Беше толкова красива колкото си я спомням, когато излезна в петък вечер. Също толкова красива колкото когато безнадеждно се влюбих в нея преди 12 години. Разбира се, съкрушен съм от болката, признавам ви тази малка победа, но тази болка ще е кратка. Знам, че тя ще бъде с нас всеки ден и, че отново ще се намерим в рая на свободната любов. Там, където вие нямате достъп.

В момента сме само двамата, синът ми и аз, но сме по-силни от всички армии на света. Не мога да отделя повече време за вас, отивам при Мелвил, който се събужда от своята дрямка. Той е едва на 17 месеца. Както обикновено той ще яде, след това ще си играе и цял живот това малко момче ще ви плаши, защото ще бъде щастливо и свободно. Защото, не, вие няма да получите и неговата омраза”.