Терористичен акт в Париж

Michel Hazanavicius
Даешци, даешки,
И така, официално е, вие сте във война с нас. Малко е фрустриращо, че нямате униформа, нито отличителен знак, не знаем как да ви разпознаваме, следователно няма с кого да се бием.
Тази фрустрация, надявам се, няма да доведе до посочване на грешните виновни.
И все пак, дори и всяка смърт за вас несъмнено да е победа, да знаете, че хич не сте близо до победата. Честно казано, невъзможна е.
Защото каквото и да правите, нищо няма да промените.
Тук, във Франция, това, което ние обичаме, е живота. И всички удоволствия, които вървят с него. За нас се раждаш и умираш възможно най-късно, а междувременно основната идея е да чукаш, да се смееш, да ядеш, да играеш, да чукаш, да пиеш, да четеш, да си почиваш, да чукаш, да подаряваш, да се караш, да спиш, да гледаш филми, да си чешеш топките, да пърдиш, за да разсмиваш приятелите, но най-вече да чукаш, и евентуално да си удариш някоя радостна малка чекийка. Ние сме държава повече на удоволствието, отколкото на морала. Тук някой ден вероятно ще има площад "Моника Люински" и това ще ни разсмива. Тук, впрочем, никой не я осъди.
И така, вярно е, че в секса тук, във Франция, правим неща, с които на вас ви е трудно. Много обичаме да лижем женските полови органи. Не всички ние, но мнозина сред нас. И дупето, и ануса също. Пак - не всички, ама така де. А жените обичат да правят фелацио. Наричаме го свирка. Много е приятно. Разбира се, пак – не всички момичета обичат това, никого не караме насила, обаче се прави. Редовно. И с много удоволствие. А също има и момчета, които харесват това. Да си правят фелацио, да се лижат и проникват взаимно. И момичета такива има. Всъщност това, което обичаме тук, е да правим каквото поискаме. Опитваме се да не пречим на другите, такъв е принципът, обаче не обичаме да ни казват твърде силно какво трябва или не трябва да правим. Това се нарича Свобода. Запомнете добре тази дума, защото по същество, това е, което не харесвате у нас. Не французите, карикатуристите, евреите, клиентите на кафенетата или любителите на футбол или рок музика, а Свободата не харесвате.
Второто нещо е, че като убивате така на сляпо, само с цел бройка, поемате риска да убивате все по-представителни за Франция французи. Поне като убивате само евреи или само художници, не-евреите, които не могат да рисуват могат винаги да ви намерят оправдание или да се чувстват недосегаеми от тази война, обаче вече ще ви е все по-трудно.
Понеже като пипате представителна извадка на Франция, ще стигнете до това, което сме наистина. А кои сме ние, наистина? Ами именно това е му е хубавото, че сме много неща. Естествено, има няколко френски французи-французи. Но има и италиански французи, испански французи, арабски французи, полски французи, китайски французи, руандски французи, сенегалски французи, берберски, украински, грузински, американски, белгийски, португалски, марокански, чеченски, малийски и сирийски французи; французи католици, мюсюлмани, таоисти, будисти, атеисти, агностици и анти клир французи; леви, десни, французи в центъра, умерени, крайно леви, крайно десни, най-вероятно има и французи джихадисти и дори французи-бъдещи терористи, които може да убиете! Има богати французи, бедни французи, симпатични французи и страшни тъпаци французи, влюбени французи, французи-егоисти, французи-мизнатропи.
Списъкът става безкраен като добавим всички възможни подгрупи и комбинации. Има дори французи нефранцузи, защото каквато ни е хубава Франция, имаме постоянна част от населението, съставена от туристи. Без да броим нелегално пребиваващите, които не са официално французи, обаче живеят тук, така че можете и тях да убиете сред всички други.
Това се нарича Равенство. Изправени срещу смъртта, в който и от нас да се прицелите, ще ни уцелите всички. И ние ще разберем какво атакувате вие. Нашите ценности. Прости. Тези които правят така, че животът тук да прилича на това, което е. Несъвършен със сигурност, пълен с несправедливости – вярно е, но това са онези ценности, които ни карат да живеем тук по възможно най-достойния начин. В тази държава, в която бащите ни и бащите на бащите ни са решили да живеят, и за която някои са се били.
И това, което в един или друг момент ще се случи е, че ни ще сме солидарни, благодарение на вас. Ще разберем, че тези ценности са под заплаха. Ще ги обичаме и ще ги накараме да съществуват още по-силно. Това се нарича братство.
Затова не можете да спечелите. Ще посеете смърт, да, Но в очите на Историята ще сте само отвратителните симптоми на една болна идеология.
Разбира се, и ние няма да спечелим. Хора ще умрат за нищо. Други ще се обърнат към Льо Пеновци, Ассадовци и Путиновци, за да се отърват от вас, и ще загубим двойно.
Но вие няма да спечелите.
А тези, които останат, ще продължат да се чукат, да пият, да вечерят заедно, да си спомнят за мъртвите, и да се чукат.