Отношенията на децата в детската градина

моята се разправя словесно, ама до дупка. в състояние е да търси обяснения и извинения с часове  . скоро не бях я виждала в конфликтна ситуация, но вчера присъствах на една поучителна нейна тирада “защо ме удари? не ми е приятно така, и така не се прави, ако искаш да си играем и да сме приятели. не си ли се научил/а още, че не се удря така? ако искаш нещо трябва да ме попиташ, ето така трябва да ми кажеш: “.......“. а сега искам да ми се извиниш, защото ми направи неприятно."

Подобна тирада е и при нас. Прибавя и заплахи - "няма да те поканя на рождения ми ден", " сега майка ти и баща ти ще те накажат", " ако правиш така няма да получиш..."

  По темата за детските конфликти мога да пиша много, защото отглеждам две деца на една и съща възраст и доста често се налага да ги разтървавам. Та ще изложа  и аз мнението си:
    Отношенията между малките деца не могат да бъдат винаги по мед и масло без търкания, сдърпвания и прочие повече или по-малко сериозни конфликтни ситуации, колкото и добре да са възпитани. Те като цяло лесно се палят и са готови да бранят интереса си дори и със забранени средства, затова най-много ме е страх от мислене тип: "Другите родители и децата им са чивтокопитни, само аз и моето сме възвишени и добри. Че моето ударило някое - ами, как няма да го удари, като онова го дразни". Доста социопатско мислене е това и предпоставка за  възпитаването на проблемни деца. Знам, че е трудно на родителя да погледне отвъд интереса на детето си с мисълта, че и детето насреща също е човек и има своя гледна точка и за него тя е правилната. С моите собствени деца поне един път на ден ми се налага да решавам конфликт, в който няма прав и виновен и всеки е прав за себе си, но конфликта се разгаря в пълна сила. Например единият си тананика с радиото в колата, а другият започнва да се сърди, че това го дразнело и искал да слуша песента. В такива случаи действам според ситуацията (в конкретния случай просто спирам радиото), но ако не се намеся  нещата бързо ескалират до крещене, а понякога и до бой. Напълно съм съглесна и с Касита, че игрите на децата трябва да бъдат умело режисирани, да не им се оставя много време за скучаене, като на всяко се предложи подходящо занимание, ако играят заедно пък играта трябва да се следи съвсем изкъсо, за да не се стига до ескалации. Изобщо "дирижирането" на деца си е висша форма на дипломация.
   Има и случаи на непровокирана агресия, но според мен са сравнително редки. Случвали са ни се няколко пъти досега, като последия беше тази събота на една детска площадка. Една красива руса принцеса в още по-красива рокличка избълва такива неща срещу децата ми, че в началото ми беше трудно да осъзная, какво точно се случва на децата ми също. След първоначалния шок им казах, че това дете е невъзпитано, да не му обръщат внимание и да не играят с него.

не искам да те засегна, но за мен такова лепене на етикети е неправилно. не мога само за да успокоя детето си да му кажа, че на другото нещо не му е наред (в случая - невъзпитано е). още повече пък да му задам и реакция (не трябва да обръщаш внимание и не играй с него). това не разрешава конфликта им, а и всъщност може да възпрепятства установяването на добри отношения между децата, защото това, че някой не се е държал добре, не го прави по презумпция лош/невъзпитан човек. опасявам се също да не оставя впечатление у детето си, че е повече от “невъзпитаното“ и че последното не си заслужава усилията и вниманието.
уча я да се държи добре с всички, пък ако нещо не ѝ е приятно, да не участва/играе, ако не иска. но... както се видя, тя държи да поучава другите деца и да им показва правия път.

  Не ме засягаш, така съм преценила, така съм реагирала. Случая беше наистина брутален - децата идваха от детска работилница за хвърчила и въпросната госпожица се нахвърли с обвинения, че ги били откраднали, след обяснението, как сами са ги направили тя повтори обвинението следвано от заплаха, бе ще им отреже главите, имаше и още, но не помня. Честно казано загубих ума и дума първоначално. Честно казано не смятам, че подобно поведение заслужава, каквато и да било дипломатична реакция насреща.
   Относно поучителния тон на децата по между им от моя опит имам наблюдение, че често  има отрицателен ефект и може да засили ответната агресия.

Малко оф-топик за детските градини, но бих искала да коментирам, че е възможно случаят на Miramar да е бил брутален и краен. Имах подобен случай с моите деца и преживяването беше ужасно и обидно - най-вече заради липсата на реакция у страна на другия родител. Тогава човек може много силно да преживее случката и да реагира емоционално. Децата дори остават на заден фон в ситуацията.

Аз се сблъсках със скъпо платени престъпници (тип "мутри"), които пет пари не даваха, даже се радваха за това колко груби са децата им. Дръпнах си моите и се прибрахме, но до ден днешен се възмущавам какви "крайни" индивиди има на обща показ и почит в нашето общество.

Колкото и да не е приемливо за нас, възрастните лепенето на етикети, толкова за децата е полезно това. Парадокс. Повечето деца не разбират от намеци и тактични подмятания, защо не бива да играят с това или онова дете, не бива да правят това или онова, а имат нужда от конкретни, точни и ясни указания. Ако бях на мястото на miramar щях да кажа на децата си нещо от типа на "Момчета, дамата вероятно е много добричка и възпитана, но сега нещо доста я е ядосала, за да се държи така. Затова нека я оставим."
Така правя и в градината- като видя, че Х е влязъл във фаза, много тактично казвам на децата да не се занимават с него, защото сега Х е малко ядосан и може да ги обиди или нарани. Не че иска, той е добричък, но нещо се е ядосал ....". Така хем Х не чува за себе си "БЕгайте от лошия!", хем останалите се научават едно да познават настроенията на околните, едно да си имат едно наум от въпросния Х, без той да бива нарочван за ужаса на ужасиите.

Нормално е родителите на невъзпитаните деца да не реагират, когато присъстват или разбират от други хора за изстъпленията на отрочетата си. Те иначе нямаше да са такива.

Добрите учители, освен педагози трябва и да са добри психолози. Благодаря на Касита за полезните психологически съвети. Детската ми мечта беше да стана детска учителка. Но не знам как щях да се справя с разгадаването на особените характери и  с капризни, трудни и агресивни деца. Да не говорим за днешните родители с техните претенции, заплахи и т. н.
Колкото до това как да обясним на децата защо детето , което уж не е лошо, ги наранява, една психоложка съветва да им казваме нещо от рода на : "Неговите родители са много заети и не са имали време да му обяснят, че не трябва да се бие и да обижда. Но ние сме ти обяснявяли и ти не трябва да му отговаряш със същото и се опитай да не му обръщаш внимание." Освен това трябвало много, много пъти да го казваме. Някъде четох и че при момчетата тестостеронът се увеличавал многократно на 4 години. Може би затова не могат да се сдържат. За разлика от момичетата, които по-рано се научавали да си прикриват мислите.

Имаме си палаво дете в нашата група.Родителите и госпожите и лелките и псхолога полагат усилия към по-добро.Родителите всяка вечер застават и чакат оплакванията и съответно съветите какво да направят,как да направят каквото е нужно само и само утрешния ден да е една идея по -добър за всички.
Виждам,че му се карат,правят забележки,прилагат се трикове за отвличане на вниманието и какво ли още не от страна на родителите .Факт е ,че детето не реве след забележки от възрастните,не се трогва,дори и да го нарекат глупак,лай*о не реве и не му домъчнява,а просто удря,когато иска играчка я дърпа ,ако я поиска и му каже детето след малко или не може пак я дърпа от ръцете....На мене ми е жал и за родителите и за детето.
И моето дете е страдало от него.играят заедно.Съответно има дни в които моя е наранен и обиден.Казвам му,че когато К е сърдит и ядосан или е бил тъжен за майка си прави така.Да му дава играчката и да си вземе друга.Ако го обиди да му каже ,че не му е приятно и приятелите не се обиждат.Да не се блъскат кой да е първи ,а да врвят равно един друг,че е по -забавно.
Не,че родителите не правят нищо.Просто става по -бавно.

Моето дете не свикна и не иска да ходи и това е.
В нашата градина е като в училище, стоят по столчетата и вдигат ръце. Изпитват ги и им пишат бележки Браво.

Родителят в повечето случаи трябва да подхожда със спокойствие и чувство за хумор. Има по-палави и по-мирни деца, като от всяка ситуация може да се излезе, като се прояви разбиране и мъдрост. Децата не са виновни, освен това се променят. Аз използвам възможностите, за да обяснявам с цел да възпитавам, както и да си общуваме. Възпитанието е моя отговорност, нали така.

 

Би следвало, но е по-скоро изключение, отколкото правило.
Дъщеря ми имаха една млада, симпатична учителка, много усмихната и позитивна изглеждаше. Обаче очевидно не можеше да се справи с 6-годишната предучилищна група. Детето ми разказваше как госпожата крещяла и тропала по масата в изстъпление " Млъкнете, моля ви се!" , наказвала прави до стената, плакала дори, а това са големи и разбрани деца, поне според мен, без да претендирам, че разбирам от професията педагог. Според мен това не е просто работа, а призвание.

За съжаление, зад всяко такова дете, стоят родители - орки, които или не се впечатляват от деянията на отрочето си, или го насърчават да се държи така.
Имала съм много срещи с такива "родители" и децата им и съм стигнала до извода, че няма оправия.
Даже имаше едно мнение в темата, за проблемно дете в градината, чийто родители категорично отказвали да приемат проблема и да работят по него...