Здравейте имам много проблеми със сина ми на 7 години е роден е със забавена послеродова адаптация и мисля,че от там идват проблемите.Още когато беше на две години с мъжа ми забелязахме,че има проблеми-спокойно вече мога да ги нарека психически.
Още от две годишен проявява агресия-през годините е ритал баща си и го е блъскал,на мен ми заби вилица в крака,многократно ме е удрял с умруци по главата,получих криза след като се засили и с глава ме удари в корема.
До ден днешен това продължава,само че посяга и на себе си,когато нещо не му хареса се души,удря си шамари или си блъска главата в стената.Започна да посяга и на бабата на мъжа ми,хвърля столове по нея,даже онзи ден се е опитал да обърне масата върху нея.Най-много се притеснявам за дъщеря ми,която е на годинка и осем месеца.Миналата седмица беше влязъл в креватчето и я душеше,на следващия ден се опита да я наръга с нож.
Казала съм всичко това на личната лекарка и тя ме насочи към детски психиатър,от там ми казаха,да го заведа на преглед март месец,но казаха,че е голям вече и не ми дават гаранция да се оправи.С мъжа ми вече не издържаме и искаме да се откажем от родителски права,ако някой знае как става,моля да ми напише.
Виж целия пост
Още от две годишен проявява агресия-през годините е ритал баща си и го е блъскал,на мен ми заби вилица в крака,многократно ме е удрял с умруци по главата,получих криза след като се засили и с глава ме удари в корема.
До ден днешен това продължава,само че посяга и на себе си,когато нещо не му хареса се души,удря си шамари или си блъска главата в стената.Започна да посяга и на бабата на мъжа ми,хвърля столове по нея,даже онзи ден се е опитал да обърне масата върху нея.Най-много се притеснявам за дъщеря ми,която е на годинка и осем месеца.Миналата седмица беше влязъл в креватчето и я душеше,на следващия ден се опита да я наръга с нож.
Казала съм всичко това на личната лекарка и тя ме насочи към детски психиатър,от там ми казаха,да го заведа на преглед март месец,но казаха,че е голям вече и не ми дават гаранция да се оправи.С мъжа ми вече не издържаме и искаме да се откажем от родителски права,ако някой знае как става,моля да ми напише.
Наистина се чака ред, обаче може да заведете детето на някаква терапия дотогава, при психолог, логопед.. Все ще помогне да се успокоят нещата. Сигурно ви са се натрупали умора и стрес, но детето разчита на вас. Има начин, трябва да намерите добри специалисти. А може и с алтернативна терапия да си помогнете.
.Тази тема не е писана от мен искам да ви уверя,че безкрайно много обичам и двете си прекрасни деца,благословена съм с тях.Тази публикация видях днес,защото ЛИЧНО АЗ днес помолих за помощ за дъщеричката ми.Понеже прочетох всичко и се чувствам много ужасно от видяното искам да обясня,че съм сигорна,че мъжът с когото живея от няколко години е отговорен за тази публикация.Проблемите започнаха,когато се роди дъщеря ми,но не защото момченцето ми е болно,както се описва тук,а защото този мъж с когото живея не е баща на момченцето ми,а само на момиченцето.Биологичният му баща почина в автомобилна катастрофа,когато бях бременна с момченцето си в 9тия месец.Проблемът е,че сега всички го подбутват откакто сестричката му се роди,защото е чуждо за тях дете.По заобиколен път са ме питали не искам ли да се откажа от детето,за да загърбя миналото,но никога не съм си представяла,че може някой да стигне до тук.С това се уверих,че решението ми да напусна дома и да отгледам сама децата си е правилно.Моля за извинение още веднъж.