Молба за обективен съвет...

  • 18 743
  • 104
# 90
 Здравейте имам много проблеми със сина ми на 7 години е роден е със забавена послеродова адаптация и мисля,че от там идват проблемите.Още когато беше на две години с мъжа ми забелязахме,че има проблеми-спокойно вече мога да ги нарека психически.
 Още от две годишен проявява агресия-през годините е ритал баща си и го е блъскал,на мен ми заби вилица в крака,многократно ме е удрял с умруци по главата,получих криза след като се засили и с глава ме удари в корема.
 До ден днешен това продължава,само че посяга и на себе си,когато нещо не му хареса се души,удря си шамари или си блъска главата в стената.Започна да посяга и на бабата на мъжа ми,хвърля столове по нея,даже онзи ден се е опитал да обърне масата върху нея.Най-много се притеснявам за дъщеря ми,която е на годинка и осем месеца.Миналата седмица беше влязъл в креватчето и я душеше,на следващия ден се опита да я наръга с нож.
 Казала съм всичко това на личната лекарка и тя ме насочи към детски психиатър,от там ми казаха,да го заведа на преглед март месец,но казаха,че е голям вече и не ми дават гаранция да се оправи.С мъжа ми вече не издържаме и искаме да се откажем от родителски права,ако някой знае как става,моля да ми напише.
Виж целия пост
# 91
Здравейте имам много проблеми със сина ми на 7 години е роден е със забавена послеродова адаптация и мисля,че от там идват проблемите.Още когато беше на две години с мъжа ми забелязахме,че има проблеми-спокойно вече мога да ги нарека психически.
 Още от две годишен проявява агресия-през годините е ритал баща си и го е блъскал,на мен ми заби вилица в крака,многократно ме е удрял с умруци по главата,получих криза след като се засили и с глава ме удари в корема.
 До ден днешен това продължава,само че посяга и на себе си,когато нещо не му хареса се души,удря си шамари или си блъска главата в стената.Започна да посяга и на бабата на мъжа ми,хвърля столове по нея,даже онзи ден се е опитал да обърне масата върху нея.Най-много се притеснявам за дъщеря ми,която е на годинка и осем месеца.Миналата седмица беше влязъл в креватчето и я душеше,на следващия ден се опита да я наръга с нож.
 Казала съм всичко това на личната лекарка и тя ме насочи към детски психиатър,от там ми казаха,да го заведа на преглед март месец,но казаха,че е голям вече и не ми дават гаранция да се оправи.С мъжа ми вече не издържаме и искаме да се откажем от родителски права,ако някой знае как става,моля да ми напише.
Да се откажеш от родителски права?! Преди да си опитала всичко, за да разбереш какво му е на собственото ти дете? Или темата е пързалка, или ти си ... Не искам да участвам в този "разговор".
Виж целия пост
# 92
Къде ви изпратиха и ви отказаха преглед веднага?За кой град става въпрос? Може би има и на други места детски психиатри ,дори и да трябва да заплатите прегледа.Дори и да няма възможност за преглед,ЛЛ може да ви изпише някакво успокоително, за да се тушира малко тази агресия. Не чакайте март. Вие също имате нужда от психологическа подкрепа и с вас да се работи.
Виж целия пост
# 93
Питай адвокат, вероятно ще те насочи към дом. Оставиш ли детето си на такова място обаче го обричаш на бавна смърт. Няма да ти развивам теории, защото публикацията е суха и лишена от емоция относно детето, което ме кара да мисля, че си го прежалила.
Виж целия пост
# 94
публикацията е суха и лишена от емоция относно детето, което ме кара да мисля, че си го прежалила.

Абсолютно, а на мен ми се струва, че не и е биологично дете. Отвратителна публикация  Sick
Виж целия пост
# 95
но казаха,че е голям вече и не ми дават гаранция да се оправи.
     Ти сигурна ли си че точно детски психиатър посетихте? Това изречение е пълен абсурд. Ако детето страда от психично заболяване, то се поддържа с медикаменти, не се оправя, само се поставя в ремисия. Дори да е бил детски психолог (ако не ги различаваш), написаното пак е абсурдно, психолог не би дал прогнози без изследване на поведението и терапия.
Виж целия пост
# 96
Не мога да повярвам, че чета такъв пост от майка!?!?!?!?
Искаш да се откажеш от детето, което си родила и седем години си отглеждала????
Дано да е пързалка!
Виж целия пост
# 97
И защо да ви пързаля? Какво ще постигне, освен нахоквания и учудвания "Не мога да повярвам, че има такава майка!"
На никой не му е приятно да чете такива неща за себе си, за да си пусне нарочно такова мнение. Жената има проблем и го споделя.
Виж целия пост
# 98
Като се замисля, май си права. Има много хора, за които собствените им деца са без значение. Потребителката има проблем, огромен и сериозен проблем, но има поне още едно решение наред с това да се отърве от детето. От поста и ставя ясно, че опита който са направили преди да вземат крайното решение е да заведат детето при ЛЛ и да направят някаква бърза консултация със специалист ( който толкова е и специалист щом си е позволил да издрънка подобни глупости без преглед ). Разбирам, че сигурно се чувства ужасно в ада в който живее, но да откъснеш и изхвърлиш буквално на боклука част от душата си е трудно за приемане.
Виж целия пост
# 99
Детето е така от 2 годишно, но те чакали да стане на 7, за да видят проблема.  ooooh!
И го решили като го завели при ЛЛ, ама то вече било голямо и оправия няма, затова ще го разкараме, да не ни трови живота.  Sick

"Нахоквания" ли? Ако напиша всичко, което мисля за нея ще получа доживотен бан. Close

Виж целия пост
# 100
Здравейте имам много проблеми със сина ми на 7 години е роден е със забавена послеродова адаптация и мисля,че от там идват проблемите.Още когато беше на две години с мъжа ми забелязахме,че има проблеми-спокойно вече мога да ги нарека психически.
 Още от две годишен проявява агресия-през годините е ритал баща си и го е блъскал,на мен ми заби вилица в крака,многократно ме е удрял с умруци по главата,получих криза след като се засили и с глава ме удари в корема.
 До ден днешен това продължава,само че посяга и на себе си,когато нещо не му хареса се души,удря си шамари или си блъска главата в стената.Започна да посяга и на бабата на мъжа ми,хвърля столове по нея,даже онзи ден се е опитал да обърне масата върху нея.Най-много се притеснявам за дъщеря ми,която е на годинка и осем месеца.Миналата седмица беше влязъл в креватчето и я душеше,на следващия ден се опита да я наръга с нож.
 Казала съм всичко това на личната лекарка и тя ме насочи към детски психиатър,от там ми казаха,да го заведа на преглед март месец,но казаха,че е голям вече и не ми дават гаранция да се оправи.С мъжа ми вече не издържаме и искаме да се откажем от родителски права,ако някой знае как става,моля да ми напише.

 Проблемът ти е много сериозен. Но още по-сериозен е за детето, нали съзнаваш това? Ще трябва да потърсиш опитни лекари, за да поставят диагноза на детето и да препоръчат на  какви грижи и лечение подлежи. Не става само с личния лекар и случаен психиатър.  Вие искате да се откажете не от родителски права, а от родителска отговорност за детето. Мисля, че не става толкова лесно.

Желая ти успех и много сили.
Виж целия пост
# 101
Детето е така от 2 годишно, но те чакали да стане на 7, за да видят проблема.  ooooh!
И го решили като го завели при ЛЛ, ама то вече било голямо и оправия няма, затова ще го разкараме, да не ни трови живота.  Sick

"Нахоквания" ли? Ако напиша всичко, което мисля за нея ще получа доживотен бан. Close



При раждането на братче или сестриче, по-голямото обикновено (и се счита за нормално) проявява "ревност" към бебето. Но децата, както и хората, реагират различно - едните започват да плачат, другите стават агресивни, трети се стараят, за да изпъкнат повече и да бъдат забелязвани, а някои просто си крият играчките и стават "стиснати". Понякога и специалисти, и родители просто чакат проблемът да отмине или така нареченият термин "ще го израсте, ще свикне".
Ето, че не отминава и жената го води при психиатър или психолог - не става много ясно от поста, допитва се и до странични хора в този форум и сигурно и в други. Търси решение. Може би не знае как и е хубаво да й помогнем, вместо да й обясним каква кофти майка е. Е, то как точно да помогнеш в такива случаи -  думи и полезни съвети.
Ако някой има идея, да я попита от кой град е и да й препоръча добър лекар. Нека се опитаме да помогнем, а това, че някъде се е провалила като родител, вероятно са мислите, които на самата нея й тегнат и объркват.
Виж целия пост
# 102
Разликата в годините на двете деца е 5г и 4м., първото детене е било проблемно от втората си годинка, т.е. почти 3.5 г. . За каква ревност става дума?

Съжалявам, но не искам да помагам на майка да си захвърли детето. А тук се иска точно такъв съвет.
Вие помагайте, никой не ви спира, щом ви влече.
Виж целия пост
# 103
В Клиниката по детска психиатрия " Св. Никола" към Александровска болница правят прегледи по здравна каса bouquet Наистина се чака ред, обаче може да заведете детето на някаква терапия дотогава, при психолог, логопед.. Все ще помогне да се успокоят нещата. Сигурно ви са се натрупали умора и стрес, но детето разчита на вас. Има начин, трябва да намерите добри специалисти. А може и с алтернативна терапия да си помогнете.

Потърсете в интернет за Мама терапия, един метод от руски лекар и професор. Всяка майка може да я прави и не зависи от нищо странично  Hug
Виж целия пост
# 104
Искам да поднеса най-искренните си извинения за тази ужасна,противна тема Embarassed.Тази тема не е писана от мен искам да ви уверя,че безкрайно много обичам и двете си прекрасни деца,благословена съм с тях.Тази публикация видях днес,защото ЛИЧНО АЗ днес помолих за помощ за дъщеричката ми.Понеже прочетох всичко и се чувствам много ужасно от видяното искам да обясня,че съм сигорна,че мъжът с когото живея от няколко години е отговорен за тази публикация.Проблемите започнаха,когато се роди дъщеря ми,но не защото момченцето ми е болно,както се описва тук,а защото този мъж с когото живея не е баща на момченцето ми,а само на момиченцето.Биологичният му баща почина в автомобилна катастрофа,когато бях бременна с момченцето си в 9тия месец.Проблемът е,че сега всички го подбутват откакто сестричката му се роди,защото е чуждо за тях дете.По заобиколен път са ме питали не искам ли да се откажа от детето,за да загърбя миналото,но никога не съм си представяла,че може някой да стигне до тук.С това се уверих,че решението ми да напусна дома и да отгледам сама децата си е правилно.Моля за извинение още веднъж.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия