Бихте ли се върнали в България?

И аз смятам, че с добри доходи, каквито са неговите ще живее добре! Лошото е , че  София стана много пренаселена и труден и изнервен за живеене град! От Бургас мисля, че има полети до Лондон 2-3 пъти седмично, с нискотарифните компании! Но така или иначе другият син го задържа в София!

Определено в България за мен е по-добре от колкото в Нигерия или Южна Африка, била съм пред този избор и съм взела моето си решение. Но ако си подредил животът си по-добре извън Родината ни и си по-щастлив, нормално е да виждаш повече негативи в България от колкото в страната в която си. Това само може да ни радва, че болшинството пишещи в тази тема са щастливи с изборът си

Ад-не, но трудна държава за живеене. Българите, които живеят там са свикнали и претръпнали и не им прави впечатление, че има доста неща , които изнервят много. Основното, на което аз съм отвикнала е, че в моя бранш трябва да слушаш много и собствено мнение не се толерира много, много. В момента имам свобода какво и как да правя, а в България много често се работи в рамка. Другото изнервящи е, че права като гражданин имаш малко, а защита още по-малко. Лично мен ме обхваща безсилие и отчаяние, когато се сблъсквам с това. За съжаление, е доста често.
А и съм отвикнала непознати хора, които би трябвало да работят в услуга на хората, да гледат навъсено и да ме хокат. Но това си е мое възприемане на нещата.

Аз бих се прибрала в България на момента и хич нямаше да го мисля, но единственото, което доста ме притеснява е училищната система, насилието сред деца, безхаберието на учители, нещата, които се учат по някои дисциплини. Това във връзка и с наскорошните събития относно т.нар. Стратегия за детето, глупостите, които съчиниха в учебниците на децата и т.н. и т.н. Единственото, което ме спира да взема окончателно решение, нищо друго не ме притеснява толкова. Ние сме излезли от тези училища - да, но едно време сякаш по имаше някакъв контрол, не знам, но сега чувам друго.
В Канада има много затегнат контрол относно възпитанието и поведението на децата в уще, даже понякога чак става досадно, защото влизат в едни детайли кой какво точно казал, как го казал и т.н. , а те са само деца. Случвало ми се е да ме привикват от уще за абсурдни за мен забележки относно държанието на детето ми, но са си такива.И това не е хубаво чак толкова. В този ред на мисли на мен точно това детайлно обясняване всеки път и не само в уще, а изобщо ми идва в повече. Тук хората са доста обстоятелствени и мнителни, оплакват се за щяло и нещяло (да за това върви и държавата), но ние сме друг манталитет, мен това доста ме натоварва, вкарва ме в някакви филми понякога и от както съм тук забелязах, че това ми вреди повече. Все се страхувам да не съм обидила някого, дали съм казала правилното нещо.
Та в този ред на мисли, ако емиграцията ми носи повече негативи отколкото позитиви като дръпна чертата - тогава какъв е смисъла да се мъча? Все още, обаче не мога да преценя колко са позитивните и колко негативните неща. Продължавам с листа хартия на който да си пиша.

И аз мисля точно като теб и съм в същото положение като теб.С тази разлика,че ние сме в щатите.Но всичко написано от теб важи и за щатите.

Получавала съм мейли ако синът ми направи някоя глупост в училище. Може би общо 2-3 пъти за целия период, откакто сме В Канада, но да се обясняваме кой какво казал, пък как го казал никога не е било.
Възпитание и много внимание трябва да им се отделя на българските деца специално, че някои като ги гледам са оставени на произвола на съдбата.

Това сериозно ли. Явно българските деца са деца с някакви специални образователни потребности.

В стремежа си да защитиш мнението си за Канада пишеш отявлени глупости. Приеми, че хората са различни и имат мнение различно от твоето

Мен ме викаха няколко пъти в уще плюс имейли, а от занималнята почти през ден получавам забележки. Някои имат основание други не, деца са и правят понякога невинни простотии, но просто трябва всеки път да им се обясняваш и те на теб. В работата ми е същото - всеки ден почти разговарям с прекия ми началник за това какво се е случило през деня, кой дошъл, ама какво казал, как го казал и всеки ден почти се говори едно и също. В един момент това много ме натоварва, дори бях изпушила тотално и влизах във филми за най-малкото.
И другата крайност не е ок да има безхаберие и разпуснатост, но мен тая детайлност хич не ми се нрави и едно от нещата, които ме карат понякога да искам да се прибера. Естествено другото е социалния живот, тук той изобщо не е същият. Разстоянията са огромни, хората са заети доста, ако трябва да се видиш с някого доста трябва да попътуваш освен ако не сте в един и същ район. Но нали се сещате , че тук приятелствата далеч не са същите като тези, които си създал от детство още. Никога тези хора няма да са ми толкова близки, както приятелите от България. Няма как да стане това, с тях не ме свързва нищо.
И пак да се върна на темата за ущата и наистина това е единственото нещо , което доста ме притеснява в България, нищо друго.

Българските ученици всяка година печелят първи места на международни състезания в САЩ,в Китай,в Русия....
Явно не е толкова лошо образованието..Вероятно ходят и на частни уроци,ама учителите са много добри..
А българския родител държи на образованието и ще даде и последните си пари,за да успее детето.

Моите приятели и роднини си спасяват децата в частни училища. И след това отиват в Европа да учат, защото университетското образование е още по-зле от държавното. Според техни думи.
Познавам хора с дипломи за педагози със стаж по време на следването от 5 дена.


Veni, тук преди време ми беше писала колежка, която ми с оплаква какво издевателство е над тях за норматив ученици да ходят по Олимпиади. Доколкото знам и ако са спечели имат привилегии за влизане в българско учебно заведение.
Печелят, но предимно математици (школата ни е добра) и не знам личното желание за победа колко е голямо.

А, който няма възможност да праща деца на частни уроци? Моята майка учеше една девойка, която ходеше на частни уроци по още два предмета. Майката на девойката работи 2 месеца в Австрия, връща се за седмица, 2 месеца Австрия и така от 8 до 12 клас. Това положително ли е?

Има много умни деца, печелят олимпиади, учат се добре. То много зависи ущето какво е, къде се намира, елитно ли е, не е ли. А за частните уща не знам ,но чувам противоречиви мнения. Едни казват, че и там е много зле от към дисциплина, разглезени богаташчета и пълна анархия. Не знам и аз вече. Аз съм учила в държавни уща, доволна бях, хубави деца бяхме, добри и стойностни хора излязохме. Сега обаче си нямам идея какво е.

Не са чак толкова непосилни сумите за уроци.
Ние сме си в България и плащаме уроци по английски без затруднения.И за конна езда и театрално изкуство..
Гледам и децата около нас ходят поне на две-три места и родителите плащат без да се оплакват.
Има и деца,които не ходят на уроци,сами учат и пак успяват .
Абе кадърния човек успява навсякъде.

Титина, пиша за децата в Канада, и то не за умствените им способности и образователни нужди! Освен че не можеш да пишеш имам чуството, че и с четенето с разбиране си зле...

Елиза, всеки, който се чуства обиден или засегнат по някакъв начин го споделя с прекия си ръководител, а той е длъжен да  говори и с отсрещната страна. Не го вземай навътре, казвай Ок или го обръщай на шега и толкоз...

Образованието не е вече на същото ниво, така е, аз съм завършила Математическа гимназия, знам колко труд съм положила и колко съм учила до нощите! Дъщеря ми завърши Езикова гимназия, ама като гледам с доста по малко старание....не харесвам частните училища, точно лигавите богаташчета учат там, /с някои изключения като примерно Българо-американския колеж в София и още единици/.
Като цяло обаче децата излизат що годе подготвени, поне тези, които си учат сериозно, защото с лекота влизат в чужбина - Англия, Дания, Холандия, Германия. Изкарват и Кеймбридж сертификати по езика и т.н. Като цяло българинът е умен, свикнал да се бори с трудностите, а не като разглезените от висок стандарт чужденци.

Може да се поспори за това до колко българчетата са по-борбени, умни и постигащи. Сигурно и аз щях да го мисля това, ако имах само наблюдение от моето обкръжение в София. Всички бяхме деца на интелектуалци: лекари, преподаватели, балетисти, артисти, адвокати и т.н. Роднини и приятели на семейството също. Всеки от нас има хубава професия и е постигнал удовлетвореност от работата. Обаче, много по-голяма част от хората по земята не са от този вид тесто, в което няма лошо. Много българи ги слагат в кюпа не борещи се, защото не отиват в университет, а завършват практическо образование. И на практика също се борят, но на друго ниво.

Разликата е в родителското отношение по отношение деца и образование, според мен. И вече 15 години съм раздвоена дали да го дамгосам или да кажа, че умно постъпват. Тул образованието е на нива и за да отидеш във висше учебно заведение трябва да си на двете най-високи. Възможно е дори от по-ниско да отидеш във висше училище, но се учи повече години. В момента имам един трети клас (наш 9), в който от 32 ученика само около 12 ще преминат на същото ниво догодина. Другите или ще повтарят или преминават на по-ниско. От октомври съм подела да информирам родителите какво ще стане другата седмица, но ...развълнувани, напрегнати, ядосващи се няма..Аз се връзвам повече от тях. Философията им е, че ако само натискат, се карат и т.н, няма нищо да постигнат. Детето трябва само да усети и разбере последствията от решенията си (да не учи) и да се бори по друг път да постигне дадената си цел. Българското в мен кипи, защото с много по-малко усилия и време по-бързо ще постигнат желаното. Холандското ме убеждава, че има нещо вярно във философията им. Онзи ден бивш мой ученик ме спря в супера и ми каза, че се връща на по-високото ниво, след като завърши сега по-ниското. Та...сред тези деца има много борбени, но стават такива като си научат сами урока.