Бихте ли се върнали в България?

  • 196 423
  • 2 696
# 2 250
Възпитание и много внимание трябва да им се отделя на българските деца специално, че някои като ги гледам са оставени на произвола на съдбата.
Да видим кой не може да пише и чете.
Мисля, че си позволяваш много и езикът , който използваш не е препоръчителен за обществен форум.
Виж целия пост
# 2 251
Може да се поспори за това до колко българчетата са по-борбени, умни и постигащи. Сигурно и аз щях да го мисля това, ако имах само наблюдение от моето обкръжение в София. Всички бяхме деца на интелектуалци: лекари, преподаватели, балетисти, артисти, адвокати и т.н. Роднини и приятели на семейството също. Всеки от нас има хубава професия и е постигнал удовлетвореност от работата. Обаче, много по-голяма част от хората по земята не са от този вид тесто, в което няма лошо. Много българи ги слагат в кюпа не борещи се, защото не отиват в университет, а завършват практическо образование. И на практика също се борят, но на друго ниво.

Българинът никога не се е стремял към практическото образование...НИКОГА....още от стари времена българинът се стреми да учи, да се образова!Родителите са продавали имоти, добитък само и само да изпратят детето да се образова. Сега е същото, с мизерните заплати пак изпращат децата да учат в чужбина..... И това го казвам не от наблюдение на моето обкръжение, а от наблюдение във ВУЗ, в който съм работила 8 години. Не знам българите как се представят на друг континент, но в Европа са доста добри...обикновено имат по две магистратури и говорят не само английски!
Виж целия пост
# 2 252
Мими, аз познавам българи с дипломи за висше образование, които имат знания 0 и най -вече минимален капацитет за усвояването на тези знания. Обаче, дипломи имат. Да казвам ли как се взимат в момента дипломи в България? Ама вие там си го знаете.

Много е грешно да се мисли, че всеки е роден да бъде професор. Затова и нашето мислене по отношение на практическото образование и професии е мнооооого сбъркано.
Виж целия пост
# 2 253
Мими, аз познавам българи с дипломи за висше образование, които имат знания 0 и най -вече минимален капацитет за усвояването на тези знания. Обаче, дипломи имат. Да казвам ли как се взимат в момента дипломи в България? Ама вие там си го знаете.

И аз познавам много такива.....Не говорим за дипломи, взети в България, изрично съм написала къде учат повечето от нашите деца! Учат в Европа и се справят доста добре там....отдавна тукашните ВУЗ-ове не могат да си съберат бройките, защото цели випуски излизат да учат навън.
Аз също не казвам, че всеки трябва да учи за професор, ти си написала, че българите се стремят да учат на практическо ниво! Което изобщо не е вярно...точно обратното е...
Виж целия пост
# 2 254
Мими, това не съм казвала. Казах, че българите смятат учещите нещо практически, а не университет (и ставаше дума по принцип хора по света )за не борещи се. Разбирай,  по-мързеливи (от разглезеност, за която ти спомена).

Сега...ти си поддръжничка, че България е много добре за живот. Нали? Защо тогава хора като теб, с тази позиция, подготвят децата си да отидат да учат в чужбина? Дори ми е интересно къде учи / ще учи детето на Титина.
Виж целия пост
# 2 255
Хора с образование и дипломи без покритие има навсякъде по света. И аз съм оставала изумена, от знанията на някой хора в Северна Америка, а иначе хора с образование.
Виж целия пост
# 2 256
Сега...ти си поддръжничка, че България е много добре за живот. Нали? Защо тогава хора като теб, с тази позиция, подготвят децата си да отидат да учат в чужбина?

Не не съм казала, че тук всичко е цветя и рози.... има и хубави неща, има и лоши...хубавото е, че това, което не ти харесва тук, можеш да го направиш или купиш от някоя друга страна!
Виж целия пост
# 2 257
Детето ми учи и ще учи в страната в която живее/ще живее.
Виж целия пост
# 2 258
Детето ми учи и ще учи в страната в която живее/ще живее.

Ще поживеем и ще видим като стане време за висше образование. Само това мога да кажа.

Мими, никъде няма цветя и рози. Дали всичко се купува? Не мисля.

Интересна ми е позицията на хора, за които България  е прекрасна, обаче стане ли време за учене и със зъби и нокти се борят детето да замине. Не знам дали родителите ясно си дават сметка, че детето по-скоро няма да се върне, отколкото обратно. Та как се възпитава дете в родолюбие, а след това...на 18 и Айде зад граница? (Имам много примери около мен и го намирам за леко лицемерно.)
Виж целия пост
# 2 259
Обичам България, но трябва да призная, че висшето образование в България не струва нищо. Но виж мисля, че средното образование дори и то държавно все още е добре, но все пак зависи в кое училище си и в каква среда си попаднал. Например - в началното ми образование бях в клас, в който ако знаеш беше срамно- знаете веднага си заклеймен като “зубър”. Но в средното ми образование за мое голямо учудване попаднах в клас, в който да не знаеш е срамно, което тласна и мен и съучениците ми много напред. Език научих в средното си образование- в държавно училище, без частни уроци. Всичко научих в средното си образование. Висшето ми беше само загуба на време. Мисля, че все още средното образование е доста на ниво и във всеки град има по няколко елитни държавни гимназии, които произвеждат добри кадри. Най-кофти моментът в чужбина за мен е- липсата на контакти на децата с други деца. Никога няма да слезнат и да играят пред блока или близката площадка непринудено с други деца, така както е в България. Мисля, че детството в чужбина е едно доста самотно детство, а защо е детство тогава? Нима децата трябва да са осъдени на такова детство, защото виждаш ли като пораснели, щели да са в уредена държава, с тукашно образование и знаещи перфектно езика.  Не мисля, че на някое дете му пука за това, когато порастнат и научат език, могат сами да си обикалят света.
Виж целия пост
# 2 260
Никога няма да слезнат и да играят пред блока или близката площадка непринудено с други деца, така както е в България. Мисля, че детството в чужбина е едно доста самотно детство, а защо е детство тогава?
Много си права, моето дете постоянно от това ми се оплаква колко му е скучно в Канада, а е прекарал по-голямата част от живота си именно тук, т.е. расъл е тук , но ми казва - при баба си е най-хубаво. Естествено той го казва от неговата си гледна точка на дете, което просто иска да играе и обожава като си отидем в България да грабне баба си за ръчичка и да отидат в градинката пред блока. Там той е на мястото си, там е щастлив и веднага прави контакт с децата и никога не е имало бариера между него и децата от площадката в смисъл заради езика (тъй като сина ми говори предимно английски). Толкова бързо се вписва в обстановката, че чак си казвам - абе неговото място е там , не тук. Което разбира се ме успокоява ако някой ден се приберем да не му е стресово, тъй като както казах той дойде тук бебе.
Виж целия пост
# 2 261
Най-кофти моментът в чужбина за мен е- липсата на контакти на децата с други деца. Никога няма да слезнат и да играят пред блока или близката площадка непринудено с други деца, така както е в България. Мисля, че детството в чужбина е едно доста самотно детство, а защо е детство тогава?
Нямам подобни наблюдения. Реално квартала ни е постоянно огласян от групи хлапета на колела, или от пуберите на скейтборди. Да не говорим че близо до нас има баскетболни кошове, и всеки ден след училище разни дребни се събират там да разпуснат.

От моя гледна точка, най-кофти моментът в чужбина е, когато новодошлите в главата си така и не напускат родината. Всичко се сравнява и премерва между "тук" и "там", между "наши" и "чужди", всеки евентуален приятел се оценява спрямо приятелите в България, гони се някаква странна фиксация да не се "късат" връзки... Такива хора според мен не са направени да живеят далеч от родните места, винаги ще им липсват роднините и близките от детските години, познатите улици и сгради. Много трудно свикват с новото място, и малките трески започват да им се струват като греди, и рано или късно мисля че ще се върнат обратно в България...
Виж целия пост
# 2 262
InaV, аз пък нямам наблюдения като вашите, просто случайно сте попаднали на такова място, може да се чувствате късметлийка.В повечето случаи в чужбина децата имат контакт с други деца само на училище или ако са записани на спорт или друго занимание. Понякога и големите разстояние оказват влияние, друг път манталитета- “всеки си гледа неговото семейство”, в смисъл не може детето ти да отиде да чукне на съседската врата и да каже- хей, слизай да играем. А понякога дори и децата на площадката просто нямат желание да се запознават с други. В България- излизаш от блока и вече си се сдобил с цяла тайфа приятели за игра.
Виж целия пост
# 2 263
InaV, напълно подкрепям мнението ти!

Тук играят навън (където съм). Сега обикалят по-малките и събират разни мушички и насекоми от водата. Днес цял ден всичките ни ученици след тестовете плуваха в каналите, защото беше невероятна жега. Обаче, самите деца (навсякъде) са толкова превзети от таблети и електроника, че трябва родителите да имат контрол, за да не забравят да излизат. Мисля, че и в България излизат с баби и майки до едно време по площадките и след това става друго.
Виж целия пост
# 2 264
И какво друго става?!? Значи вие сте втората късметлийка Simple Smile)) още 5, хайде да кажем 6,7 ще се появят и това е, може и малко повече, защото в темата пишат само хора, които са твърдо против България, сякаш не са раждани тук, не са изкарали детството си тук и не са завършили образование тук. Така че, да.....зная, сега още няколко дами ще кажат, че при тях виждаш ли децата също си играели и т.н. Просто както казах само 2 , 3 , дами пишат за хубавите страни на държавата ни и само те ще се изкажат, че съм права. Наясно съм. Не може да ме убедите по никакъв начин, че децата имат същото детство каквото би било то в БГ. Но да, за хора на средна възраст е добре в чужбина. Обаче децата имат многооооо време до средната възраст.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия