KARADAYI С КЕНАН И БЕРГЮЗАР – СЕРИАЛЪТ И НОВИНИТЕ ИЗВЪН НЕГО – ТЕМА 70

Онур разболя жените по целия свят, защото той обичаше повече. Никога не е слагал някой и или нещо над любовта си към Шех. Нито майка си, нито приятелите си, нито работата си, нищо.

Шех обичаше, но...Винаги имаше "но".

При Ферито беше друго. И тя си беше магаренце, но много често, да не кажа в повечето случаи, тя държеше инициативата. Затова си я обичах много.


Рейтингът е зле.

Иначе снощи нищо не гледах. Обикновено хвърлям по едно око, но снощи нямах желание.

От архива

Интервю със сестрата на Берг Зейнеп

2010 година



Като дете на много известни родители, как премина детството Ви?


На 35 години съм и често се връщам назад към миналото. Имах семейство, изпълнено с огромна любов, детството ми беше много хубаво. До седмата ми година бях единствено дете. Мама ми казва „  глезанка”. Живеех като всички деца.  На 12 години си играех с кукли Барби. Татко беше изключително привързан към нас. Контролираше ни доста. В осем вечерта цялото семейство се събираше около трапезата, имахме семейна вечеря. В първия ден на Байрама цялото семейство задължително ходеше при баба по майчина линия.

Как Ви се отрази липсата на баща Ви след смъртта му?

Не можехме да повярваме, че татко го няма. Ще станат 6 години, но все още не можем да повярваме. Казваме си „ Тръгна на дълъг път, на дълго пътуване е, един  ден ще се върне при нас.” Тъй като много често се появява в сънищата ми, непрекъснато имам усещането, че е до мен. Приятелката ми Селин, която живее в Англия също го сънува веднъж. Била в едно кафене. Баща ми идва. „Ааа, г-н Танжу, вие не починахте ли?”, казва тя. „ Не, не съм починал, поех надалеч за участие в един филм. Децата и Хюля знаят”. Селин му казва, че аз  живея в Лондон. Той: „Знам, откакто тя живее тук и аз съм тук. Тези дни момичето ми е много тъжно. Искам да разкъсам всеки, който разтройва моето момиче, но не мога.  Моля те й кажи, че животът е много кратък, да не се натъжава за нищо, да гледа да бъде щастлива. Между другото синовете ти са много сладки” казал татко на Селин. Тя има две момчета. Когато Селин ми разказа всичко това, много плаках. Обадих се на мама по телефона. Тя ми каза: „Дъще, вече трябва да помислиш за своето щастие, татко ти вижда всичко и така не може да намери покой.” И от този момент взех решение да гледам оптимистично, позитивно на живота. Започнах да се занимавам с йога, с медитация, да чета книги за израстване на личността. „Всяко зло, за добро” си казах. Направих всичко това с мисълта, че татко ме гледа. После Селин отново ми се обади. Каза ми: „ Сънувах отново г-н Танжу, аз минавах с влака. И той беше на гарата. Поздрави ме с усмивка”. Аз съм убедена, че татко ни гледа, чувства. Знам, че е с нас. Мама винаги казва: „Аз живея така, сякаш Танжу е все още жив.” Наистина живее така. В сънищата  ми с татко се срещаме, целуваме, гушкаме се. И сестра ми казва същото. Казва: „Неговото ухание е наоколо, сякаш сутринта е бил тук.” Хората умират, когато престанем да говорим за тях, когато ги забравим. Убедена съм в това.


Вие защо не поискахте да станете актриса?


Нямах никакво желание. Човек на изкуството не се става, раждаш се такъв. Нямам талант за актриса, чувствам се неспокойна пред камерата, не знам какво да правя с тялото си. Днес всъщност всеки с това се занимава, толкова е лесно да станеш актьор, нека аз съм по-различна.

Вие какъв път поехте?


След като завърших Босфорския университет по туризъм и хотелиерство си казах: „Ще стана страхотен хотелиер”. Първо започнах в Çırağan. След това преподавателят ми Jak Deleon каза: Знаеш английски, но тъй като ще ставаш хотелиер трябва да научиш и други езици.” Заминах за Италия да уча италиански. След това се омъжих за американец, финансов експерт и се преместих в Америка. Не можах да се занимавам с хотелиерство, защото се роди дъщеря ми Одри Назлъ, която сега е на осем години, не можех да я оставя. Там прочетох книги, в които човек се обръща към себе си. След смъртта на татко, написах книга, в която разказах за последните му дни. Преди две години и половина се преместихме да живеем в Перу.


Какъв бе животът Bи там?

Перу е прекрасна страна. Живяла съм в 4 държави. Влюбих се в Перу. Единственото място, след Турция, където бих живяла. В Перу живеехме аз, дъщеря ми и една помощничка, съпругът ми работеше извън града, идваше си веднъж в седмицата. Местните хора не говореха английски, аз пък тогава не знаех испански. Написах втората си книга. Превърнах една истинска история в роман. Беше издаден и в Турция. В Перу създадох доста приятелства. Например с известния писател Дейвид Фишман. И в нашата страна са издавани негови романи. Съпругата му Сесилия Карденас е прекрасен човек. Станаха ми като семейство. Дейвид Фишман от една страна е световноизвестен писател, от друга води лекции по житейски стратегии ( life coach- на английски) , има университет. Освен това се занимава и с доброволчески дейности. Спокойният ми живот приключи там. Казах им, че и аз искам да участвам като доброволец в прояви, свързани с подпомагането на перуанските деца. Предложиха ми да работя за организацията „Aldeas Infantiles SOS’

Каква беше организацията, за която работехте?

Беше организация за социална помощ. Най-вече за деца, подложени на сексуален тормоз или малтретирани в семейството. Всяко си има ужасяваща история. Тези деца, докато не навършат 18 години, не се оставят на улицата. Изпращат се в т.н „Младежки дом”. Децата се гледат докато завършат университет, намерят си работа и започнат да изкарват пари. Помага им се да си стъпят на краката.

Какво бяха преживели тези деца?

Едно шестгодишно детенце беше изнасилвано многократно от собствения си баща. Друго беше залято с гореща вода. Имаше едно  бебе Клаудия,когато била на 3 месеца,  семейството й било заловено на летището да я продава за 70 долара. Такова хубаво дете! Толкова умно, толкова  зряло дете.


Вие с какво точно се занимавахте?


Всеки вторник и четвъртък преподавах английски на децата в този дом. Тъй като  бяха на възраст от 0 до 15 години, доведох и дъщеря си. Чувствахме се виновни пред тези деца. Казвах си: „ Аз защо живея така, моето дете защо живее така?” Назлъ ходеше в най-хубавото училище в Южна Америка. Прибираше се вкъщи, имаше си стая в розово, живееше като принцеса. А тя е като тях, не е по-различна от другите деца, само, че те са се родили с лош късмет. Единственото, от което се нуждаят е любов и грижа. Когато мама  дойде на гости в Перу и нея я заведох. Децата така  наскачаха отгоре й, че майка падна на земята.  Единственото им желание е да докоснат някого, да прегърнат някого.


Каква беше връзката на дъщеря Ви с децата ?

Най-добрата приятелка на Назлъ беше едно момиченце, болно от СПИН. Родителите й бяха починали от СПИН, брат й чистеше стъклата на колите. И той болен от СПИН. Назлъ и Лиза станаха близки приятелки, играеха си. Исках да знае, че нашият живот е фантастичен. Ние не познаваме истинския живот. А животът всъщност е това, виж това и оцени нещата, които имаш. Но знай, че един ден може да ги загубиш. Тези деца не са по-различни от теб. Един ден Назлъ се върна вкъщи с думите: „ Мамо, казвах „да” за всичко, което ми поискаха. Никак не ги огорчавах.” Винаги се опитваше да им достави радост. Подаряваше им свои играчки и дрехи.

Назлъ продължава ли да поддържа връзка с приятелчетата си от Перу?

Продължава чрез моите приятели там. Изпращат ни снимки на децата. Много ми липсват. Казваха ми „мамо Зейнеб”. В най-скоро време ще отида да ги видя.


Пренесохте друго лице на Перу тук. Как Ви хрумна да изработвате чанти от перуански материали?


След 12 години реших да променя живота си. Със съпруга ми се разведохме по много цивилизован начин.  Като всяка жена и аз много обичам чантите.  Когато дойдох тук забелязах, че много се използват имитации  на чанти на известни дизайнери.  Хората ги купуват и продават без срам. Като пиратските филми или пиратските издания на книги. Тези чанти се правят в Китай, използва се труда на малки деца. Детските ръце са малки и по-лесно изработват чанти. Ако имате пари,  по-добре си вземете оригинална, защо трябва да се опитвате да имитирате някого. Затова реших да правя различни, оригинални чанти. Перуанските материи са много пъстри, от тях направих чантите. Измислих си и име на марката- ‘Piura’.

Ето това имам предвид. 

А Ферито няма нищо общо с Шех, освен упоритостта или ината, както и да е. За мен те до голяма степен се покриват, тези две качества:D

Майки не следя, но фотката от Галенцето - йенгето  ми е някак си смешна.
Съжалявам, но тази жена наистина на екрана не ми стои добре.

Няма значение, важното е да има работа за хората. Да се радват и феновете.

Хубав последен работен ден! 

Здравейте в петък! 

Варна   

Хюля и Танджу са успели да направят от своите деца истински хора.



Халит едва преглъща сълзите си на тази снимка. Развълнуван е от емоцията на Назифчето.

От вчера

Добър ден!



Предната вечер  в Asmalımescit.Кенан се качил в колата с шьофора си. Според пресата изглеждал мрачен.   Очакваме още снимки.  

---

---

Имат леко завишение на нивото в см  отстъпили са си 22-рото място и са се качили на 21-во
Не съм го гледала целият епизод, само му хвърлях по едно оче от време на време, но мога да кажа, че "Майките" са на път да се превърнат в " Бащите"   Значи на това сладкото чоджуче , много хора му се гласят за татковци. Единият е законният съпруг на селянката Кадер, другият е любовта ѝ в затвора, не знам дали ще излиза скоро...Освен това и този, който я изнасили, също чакали зад оградата   Зелиха и русичкия пак се сдушиха, той ѝ удари един страстен целуфан и тя забрави, че е женен , обаче и лудия Айхан, комисаря и той ще иска да става баща на детето  
...

Синем играе момичето с всички сили- бяга, пада, пак става   според мен се справя, но пък какво разбирам аз от военна музика  

Сигурно щото Арда е станал мъж на годината.  

Шегувка. Халит и Кенан вече бяха.



Ето и една нова снимка за почитателките на ЧачУ да оплакнат очо.



.................................

 
Да му е честито на Арда!

---

#1: GQ magazine-Man of the year 2013
 #2: Altin kelebek awards ceremony 2015

Влизам, гледам...  ох, беееее!
Ще се задавя чак. 

За споделеното, мерси 

Гответе се за кино.

Чачко и Сонга идат.  

"Когато съм до теб,  страховете ми изчезват
Всички, с изключение на този да не те нараня"





В понеделник ще излъчат първия фрагман на "Непокорство".

Понеделник, а? Хулигански ден.  

Много добре... дано е нещо хубаво 

Само фрагманът ще е в понеделник, защото тогава върви рейтингов сериал по АТВ. Иначе дизито ще е в друг ден. Зависи кой от сегашните сериали АТВ ще свали. Със сигурност няма да е понеделник или вторник.

         И пак "Добра вечер" от мен,  сладуранки-хулиганки!!!        

       И аз ще възкликна - " Ох, беееее!"

       То бива, бива красота, ама при нас е в изобилие на всяка страница и във всяка тема!  

        Ама нашите хора наистина са класа!  

       Какво да кажа  - Ашколсун!  Аферим! Машалла!  
       Царственост и величие и в облеклото и в поведението и в излъчването!  

       Съжалявам, че чак сега реагирам!   , но сега изгледах церемонията на пеперудките и не мога да се въздържа! - 
       Браво на комшиите!!! Всичко беше на ниво!!!

       Благодаря ви и за прекрасната тема -  Галка  
       и за всичко споделено - новини, клипчета, снимки и мнения -   на всички хулиганки!

       И специално на Варна    

     Въпреки че, каквото и да кажа като благодарност за нея - винаги ще е недостатъчно!  





      
      

Здрастиии!
Джиджи,не настана ли време за номер 10 вече??? Нахално ,ама плиййййззззз джанъм

Ще го колна тия дни, сестро  сьоз!