KARADAYI С КЕНАН И БЕРГЮЗАР – СЕРИАЛЪТ И НОВИНИТЕ ИЗВЪН НЕГО – ТЕМА 70

Публикувана: 25 ноем. 2015, 12:28 ч.

Последно мнение: 17 дек. 2015, 23:57 ч.

35 462

736

# 543 11 дек. 2015, 00:13 ч.

Не мога да се стърпя до утре,да си изкоментирам"Майките"Добре,че ги спират. Не мисля,че актьорите имат вина за ниския рейтинг,те се справят добре,но режисурата е много зле,всичко е пресилено,чак ми заприлича на индийски сериал на моменти(когато Мустафа и баща му стоят и гледат"умно",на италиански в моментите на крясъци м/у Зелиха и Кадер и не знам как да определя постоянната гонка из улиците.Не знам дали при заснемането на този епизод вече са знаели,че ще ги спират,но беше измъчена работа от всякъде.Да спират,че ще ни повредят Синемче, 2 часа рев,крясъци и бягане,а за колко време е заснето и колко пъти е повтаряно,не ми се мисли.Ами това беше.Лека нощ! Hug

Виж целия пост

# 545 11 дек. 2015, 08:31 ч.

Добро утро!

От архива

Халит, януари 2011, малко преди старта на ВВ

Халит Ергенч изглежда много по-висок, по-солиден и без съмнение много по-сърдечен мъж, отколкото на екрана. След като изживя една страстна любов в “1001 нощ”, този път застава пред камерата, за да пресъздаде образа на най-страстния султан- султан Сюлейман Законотвореца. В истинския живот най-голямата страст на родения през 1970 година актьор е синът му Али. Трудно е да се опише как светят очите му, когато говори за Али. Казва, че Али е абсолютно копие на своята майка Бергюзар Корел, че се опитва да бъде човек, който вътрешно чува гласа на сина си. (предполагам, че смисълът е да усеща какво Али би казал, би си помислил за определено нещо). С Халит Ергенч разговаряхме за новия път на “славата”, по който поема с ВВ.

Голямо ли е вълнението, когато човек участва в такава мащабна прoдукция?

Работата е тежка, историческият период е далеч назад във времето. Разказваме за нещо, което се се е случвало през 16 век. Определено вълнението е голямо. При такава мащабна продукция трябва да се мисли за много детайли. Отработването им е като правенето на бродерия, нужно е да се търси, изследва. Това означава голям бюджет. Става дума за луксозна и грандиозна продукция. В писмените документи, свързани с онази епоха има противоречия. Не е лесно да намерим в тях неща, за които не е било писано, да мислим как ще бъде представено всичко, как на практика да се случат нещата. Да ви дам един прост пример- купата е отрупана с плодове, но там не бива да слагате портокали, защото по онова време не е имало. И домати не трябва да има на трапезата. Трябва да мислите например, когато пашата влиза как точно поздравява, когато излиза пак как поздравява.

Източниците, които ползвате хвърлят ли светлина върху всички тези детайли?

За съжаление, не. Казват “седнаха, станаха”, но как точно? Работата ни, свързана с всички тези детайли беше много сериозна. Заради нещата, които са били написани, представата на всеки би могла да е различна. Някои хора смятат, че при поздравяване тогава са се покланяли до земята, други може би мислят, че само са правили знак с глава. Но ние по какъв точно начин да представим всичко това. Отправянето на един поздрав може да отнеме 20 секунди. Ако във всеки епизод падишахът поздравява 40 души, това са 800 секунди. 10-12 минути от епизода в поздрави ли ще отидат? Толкова много детайли има, че не е възможно да бъдат изброени. Коментирахме какъв да е декорът, кои са подходящите костюми, дори как да бъдат поднесени събитията от артистична гледна точка. Покрай всичко това изскочиха нови идеи и разходи. Има неща, които променяхме, докато четем, докато снимаме, някои проучвания връщаха всичко отначало.

Все има нещо, което липсва в проучванията, така ли?

Свършена е сериозна работа и това не бива да се забравя. За сериала трябва да мислим не като за учебник по история, а като за исторически роман. Ние мислихме по този начин, иначе би станало документален филм. В такъв случай щеше да се загуби драматичният елемент. Искахме работата да носи естетика и да има отчетлив драматичен елемент.

Казвате, че сериалът не е учебник по история, но зрителите няма ли да го възприемат като историческо свидетелство. До каква степен има историческа истина, до каква художествена измислица?

Да, не е учебник по история, но сме построили сюжета върху исторически факти. Зрителите ще изпитат огромно удоволствие.

Разказвате историята на Сюлейман. Неговите слабости, тревоги, огорчения- това ще го има ли в сериала? Голямата любов. Много ми е любопитно какъв е Сюлейман през Вашите очи? Имам представа за всичко това само от картините, не мога да си ги представя нещата триизмерни.

Когато се каже “падишах” в главата ни изниква някаква картина, в представите ни няма никаква дълбочина. Четем “това направил, онова направил”. Сражавал се, превзел нещо, взел пленници, имал харем, взел главата на този, на онзи. Но всичко това е една статична картина в съзнанието ни. Когато вдъхнеш живот на тази картина някои неща започват да издават скърцащ звук.

Вие как работихте върху образа на Сюлейман?

В хода на работата започнах да долавям тези скърцащи звуци. Имах чувството, че нещо в това, което правя липсва, че нещо не си е на мястото. Защото това е образ, който от деца ни е в главите, не е останал такъв, какъвто сме го виждали тогава, не ме разбирайте погрешно, но странното е, че и за нас са си останали двуизмерни образи. Тук обаче става дума за човешко същество.

До смъртта си Сюлейман даже не кихва, така си спомням аз от книгите.

Сюлейман се е разболял и умрял от подагра. През този период тази болест е била като епидемия, много хора са починали от нея. Пресъздадохме условията, в които са живели хората по онова време, дадохме им глас, чуват се, виждат се. Душевните състояния, през които преминават някои персонажи са представени толкова истински, човек не би казал, че е актьорска игра, че става дума за телевизионен преразказ на нещо. На зрителите няма да им бъде трудно да изпитат удоволствие от гледането на този сериал.

Вие интересувате ли се от история, обичате ли да четете исторически книги?

В училище не, но заради проекта започнах сериозно да чета. Това продължава вече година и половина и мога да кажа, че занимаването с история ми носи удоволствие. Историята е нещо, от което трябва да се учим. Както всички знаят, тя се повтаря. Нещата случвали се тогава, стават и сега. Дали в личния живот, дали в обществения, в политическия, проблемите в световен план. Сега психологическите войни са по-силни от физическите. Има вътрешни борби, борби за пари; с едни и същи стратегии се водят. Отношенията между мъжете и жените са същите, интригите, нищо не се е променило.

По някаква причина обаче хората не успяват да си вземат поука от историята.

Така е. Хората искат на всяка цена да преживеят нещо, сблъсквайки се с него. Казват“Нека ни дойде до главата, така да се научим” .

Да се играе Сюлейман по-интересно ли е отколкото Ибрахим?

Не, не правете такива сравнения. Ибрахим е много интересна личност. Нещата, които знаем за него излизат от писмата пращани до османските власти от посланиците. Описват някои особености на неговата физика, пише “така погледна, това направи”. Опитваме се да сглобим един многопластов образ. Това е персонаж, в който има много хляб за един актьор. И Ибрахим да трябваше да играя, удоволствието за мен щеше да бъде същото. И Сокуллу, и архитект Синан. Образът на архитект Синан ще се появи в предстоящите серии. Баки и Фузули ще видим също, и техните образи би ми било приятно да пресъздам. Това е богат период от всяка гледна точка.

Кое най-силно Ви впечатли, докато работихте върху проекта, определена книга или фраза.

В книгите има и добри и слаби неща, някои историци са прибавяли и собствени коментари и са романизирали историята. Докато четете всичко преминава през главата ви като на филмова лента. Такива текстове се четат по-лесно. Сякаш гледате грандиозен исторически филм. По друг начин привлякоха вниманието ми писателите, които описват нещата документално, като историческа хроника.

Какъв падишах изкочи от книгите?

Падишахът, който имах в главата си претърпя метаморфоза, когато стъпих на снимачната площадка. Човек се опитва да съчетае това, което е научил от книгите с виждането на режисьора, сценаристите, останалите актьори. Това е двупосочен процес. Опитах се да извадя най-добрия възможен образ на Сюлейман в този контекст. Ще го видим сред различни събития, ще го опознаем. Не е възможно да бъде опознат от първата сцена. Освен това той преминава през различни периоди и през тях е различен както физически, така и като позиции, които отстоява. Различен е, когато се сражава, когато взема държавнически решения, когато е влюбен, когато пише стихове, когато изработва бижута.

Сънувате ли ролята си?

Няколко пъти се случи, видях се на сън в онази епоха. Сънувах се сред събитията, за които бях чел, попаднал съм под въздействието им очевидно.

Meryem Uzerli играе ролята на голямата любов на Сюлейман Хюрем. Сработихте ли се добре с нея?

Мерием е много дисциплинирана актриса, много приятно е да се работи с нея. Същото мога да кажа и за г-жа Небахат. Всички сме много близки приятели, ценим се взаимно и работим наистина в добър синхрон. Съвсем друго е да работиш с хора, които си обичат работата.

Кога си казахте “Ще стана актьор”?

Първо учих корабно инженерство, след това в оперния отдел на Консерваторията. След това се прехвърлих в отдела за мюзикъли. Започнах да се занимавам с танци, да пея, мюзикъл, театър. За разнообразие имах и по някое актьорско участие. После заминах за Америка. Ходил съм на много кастинги, играх в мюзикъли и така реших какво искам да правя. Останах в Америка година и половина, след това се завърнах за участие в един мюзикъл тук. Заминах за Америка с идеята, че няма по-добро място, където бих могъл да се занимавам с актьорство. Тогава разбрах, че няма значение мястото, важното е как ти си вършиш работата. Каква стойност й придаваш ти самият, ти как работиш. След 2001, гледайки различно на нещата, работейки много повече, успях да напредна в професията си.

Вкъщи пеете ли?

Не се занимавам с това от дълго време. Много обичам да пея песни и да слушам музика. Това идва от баща ми. Той беше музикант и текстописец. И в същото време продаваше обувки, беше търговец. Пишеше песни в стил арабеск, в дома ни много често гостуваха Orhan Gencebay и Müslüm Gürses. Бях под влиянието на всичко това и оттук обичта ми към музиката. Обичам най-различни стилове. Слушам Bjork, Leonard Cohen, в миналото слушах Bon Jovi , но познавам и песните на Ümmü Gülsüm.

-------------------------

В този период Берг снима "Безкрайна песен", а Халит е в началото на ВВ. Току-що сме разбрали коя ще му е партньорка и коментарите са се въртяли повече около това да не вземат да се поувлекат прекалено покрай голямата любовна история, Grinning

отколкото около самия сериал. Такива притеснения е имало и покрай любовните сцени на Берг и Бюлент, които пък, в скоби казано, бяха направо детски закачки на фона на тези между Берг и Кенан. Много интересно изглежда всичко от днешна гледна точка, оптимистичните очаквания са били повече и се радвам, че не бяха опровергани от времето. Grinning

Цитат

Берг и Мерием са крайно различни и това е беда според мен. Дано Берг устои. Халит ще се поддаде. Дано е временно.

Цитат

Ако покаже слабост пред първото изкушение, за каква голяма любов говорим?!

Цитат

Този разговор ме натъжи много. Не ми се пишеше направо, но си казах такъв е животът...
Всъщност вярно е това, което Берг каза наскоро в едно интервю, че нищо и никой не може да я учуди, че в живота очаква всичко от всеки. Аз също... Но нали повярвахме, че има истинска любов?! Времето ще покаже!

Цитат

Има, има, не се натъжавай! Ще видиш, че и след края на "Великолепният век" Берг и Халит ще мислят за себе си като за "двама влюбени", а не като за съпруг и съпруга.

Цитат

Вижте сега ...и да го обсъждаме няма смисъл, това са само предположения. Тъгата и меланхолията на Берг може да са породени и от умора, и заради това, че не успя да изживее пълноценно мачинството си покрай снимките на БП..естествено и заради разстоянието, което я дели от Халит.
Но ще поживеем и ще видим, времето ще покаже.

Виж целия пост