Здраве,щастие,късмет и весели игри, за МАЙското детенце през следващите 366 дни

Гени, при вас са по-толерантни. Тук като станат децата на 2 и хоп с магическа пръчка трябва да си свалил памперса... Онзи ден пак една бабка: "ама учете го,голям е ". Е тя що си мисли,че "не го уча"..Аман... Нейните внуци на 1год. и нещо махнали памперсите.Ами добре, но моето не може...

При нас е жегааааа .... За това най-вече ми е зор. Много се поти и памперса запарява... Сега е 28 градуса. Вчера обаче съм убедена,че беше над 30. Само докато стигна до спирката бях потна...

ООоо, знам за какво говориш, като бяхме в БГ (ние сме от малки градове), та всички казваха, "Ама тя защо е с биберон", викам им "Ами защото иска", а те веднага "ама то така не може, вредно е за зъбите", а аз "споко, има брекети, като иска ще го позва до бала", а те
За памперса не са ми се обаждали със съвети, защото аз не си мълча независимо познати или не, ММ ми бере срамотите Аз не съм от тактичните и малко хора ми правят забележка. Но и това са си наши работи, ние сме майки, ние преценяваме.
Когато иска, тогава ще махне и памперса и бибката, тук децата са толкова щастливи, толкова безгрижни, вечно усмихнати, а там като бяхме, само гледаха как да се сбият и как да вземат чуждите играчки, Лили с никой не искаше да си играе
Запознахме е с едно момиченце, то милото още не ходи на детска и не е свикнало да споделя играчки, и с него не се разбраха, надявам се като се прибрем догодина да се разбират повече
Майките като вас и мен явно са изчезващи, там се нагледах на откачалки врещящи за всичко на децата, че виждаш ли тя си пие кафето, а детето е занимава Масово видях как майки удрят малки деца, като направих на една забележка ми каза "ами то си е мое", никога няма да се оправят

Ха, май град удари...

Здравейте и от мен в този буреносен ден. Ако няма рима, удари мъ.

Щруделче, за пореден път установявам, че Нико кара същите вируси, в същия порядък, както Росен. Какъв ти беше терминът с него? Или да не би пък да са в една яслена група?

Без майтап, Коко в момента се тръшна с температурния вирус. Давам му нурофен, но не сваля, залепих му и kool patch, но пак нищо. Така че чакаме. Предполагам за ден-два ще го преодолее. Не ми дава да му меря Т, а и аз отдавна нямам тая практика, но по опипом методиката, Т е над 39. Може и да е над 39,5 - щом не сваля. Чудех се вчера дали не е прегрял в тая адска жега, а и последен напън с последните кътници преживяваме, но ето че справката с форума доказа, че е вирус.

Относно въпроса с агресивните деца, това е изключително актуална тема навсякъде по света и е много дискутирана в отчетните Родени... на форума. Естествено имам мнение по въпроса и то е следното:

Първо, със семейството ми живеем в Б-я и тук хората са такива и постъпват така, колкото и да не ни харесва, адаптираме се. Ние сме многодетно семейство, имаме 3 деца със сравнително малка разлика (9, 6, 2 г.) и с тях през последните 9+ г. съм преживяла какво ли не, включително от преумора да пропусна да погледна какво прави някое в ключов момент. Всичко се случва, затова с бавни стъпки се уча на първо място да не съдя майките и техните постъпки (дали се карат на децата си и пр.) и/или техния избор (дали децата са с памперс, биба, дали са дългокърмени, дали изобщо не са кърмени), защото няма как да знам какво преживяват и какво им е на главата и защо са такива каквито са. Тук животът е тежък, особено пък в малките градове. Затова и хората са нервни и претоварени и крещят на децата си, затова децата не са волни и щастливи, както в чужбина, а са егоистични, агресивни и нахални.

Второ, в крайни случаи контролирам и се карам само на моите деца (най-вече на момичетата, защото Никола още е малък и не разбира, за него всичко е игра). С чуждите деца просто разговарям деликатно, както бих искала и другите родители да разговарят с моите деца. Само веднъж се случи да викна на чуждо дете. Случаят беше следният: връщам се от ДГ с Людмила под мишница и Никола на ръце (ДГ е на километър и половина от нас) и забелязвам Калина (голямата кака, на 9 г.) да кара ролери, а след нея тичат нейна съученичка и 2 съученика и се опитват да спънат и да съборят Калина. Понеже физически ми беше невъзможно да реагирам по друг начин (например да изтичам след децата и да ги помоля да спрат), изкрещях да престанат, защото това не е игра и могат да наранят Кали. И точка. Слава Богу престанаха. После се усмихнах на децата и им обясних защо съм се скарала.

Трето, това че децата в чужбина не се карат и не се бият и са като едни малки ангелчета, не е съвсем вярно (е, 1-2-3 годишните може и да са все още, но те и тук са сладки захрачета). Моите момичета са общо взето много добри и възпитани деца и са много хвалени в ДГ, но ако ви кажа как ужасно се чувствам, когато се хванат за косите заради някоя глупост. Или когато се обиждат. Или когато изолират Нико. А впрочем това са все нормални, макар и доста неприятни отношения. Децата се раждат егоисти - това е инстинкт за оцеляване. Ние трябва да ги научим да са добри и отзивчиви и същевременно да запазят самочувствието и чувството си за самосъхранение.

Ами това е моята философия. Аз не съм от майките, които галят с перце децата си, защото установих, че тази крайност не им е от полза, а и нямам капацитета да я прилагам - неам нерви, дето пееше певицата Милена от моята младост.

Гени, и в големите градове е същото. За София говоря. Винаги ще се намери някой доброжелател да ти даде съвет ... По принцип не се дразня, отговарям да, да и до там...Ама тая ме издразни с памперса ...Все едно на сила го държа бахти..

Докато пишех и Мяуче се разписала.

Град ли беше не знам. Показах си носа навън за 1мин ама бързо влезнах.

Напълно е възможно и в една ясла да са  10 одз?

Мне, 53-то.

Явно в ОДЗ-тата циркулират едни и същи бацили.

Мяуче, аз визирах майки предпочитащи да пият кафе с цигара вместо да гледат децата си, и да им врещят защото ги безпокоят Станах свидетелка на изключително грозна сцена на две годишно дете тичащо след по-голямото си братче и майката да му крещи "Спри, че ще дойда да те разчекна",  или пък дете на година и половина бръкна в пепелника на масата на майка си, и тя му отвъртя шамар, ще кажеш че разбира, е това нормално ли е питам аз или аз наистина съм се бъгнала, че не възприемам този вид викане и възпитание.
Далеч съм от мисълта, че в чужбина децата са ангелчета, но като че ли не се отпускат към агресия, поне малките, ще видим занапред Имам си го вкъщи дивак, който ме изкарва извън кожата ми и ме разтреперва по милион пъти, но да и викам за глупост или дори да е ударя, е не си го представям това Явно с нея се уча на търпение
При вас жега, а аз си мечтая за топло, тук е 14, но от утре го дават 10 Голямо лято, няма що

Беше жега. Изсипа се един дъжд и сега е хладничко. Добро е.

Всички сме крещяли по децата си за глупости. Вярвам ,че на всяка мама се е случвало. Чак такива железни нерви да има някой не знам, може....

Ако бръкне в пепелника със сигурност няма да му зашлевя шамар, а ще го оставя на място недостъпно за него. Много често ние сами сме си виновни за белите на децата. Не съм прибрала нещо,то го намери и стане белята...

"Спри, че ще дойда да те разчекна"  няма какво да коментирам. На някои толкова им е акъла.

За удрянето, срам не срам, удряла съм през ръцете Росен 1 път(сега не си представяйте някво зверско удряне, съвсем символично) : посегна на едно дете да го удари и бутне. Може и да не е било правилно, но е факт ,че се впечатли и от тогава, да чукам на дърво, не е посягал на дете,а мина доста време...

Навън определено стана много приятно.

Да, предполагам и не казвам, че одобрявам и оправдавам, а просто, че се опитвам (и не всеки път успявам) по-малко да съдя другите майки и да се възмущавам от поведението им. Стремя се повечко да разбирам и да се поставям на тяхно място. Например точно тези майки, които (ни изглежда сякаш) предпочитат да пият кафе с цигара вместо... може да са майки, които по цял ден и нощ са сами с децата си (или мъжете им не помагат вкъщи) и им се иска да поемат глътка въздух (и цигарен дим). И като няма друг начин, са решили да съчетават „полезното с приятното“. А такова съчетание всички знаем, че е невъзможно или силно непрепоръчително.

Майката пък, която е отговорила, че детето си е нейно, може просто по-грубичко да ти е заявила, че не е твоя работа, а не че е искала да каже, както ти си го изтълкувала, че според нея това, което прави, е допустимо, щото, видите ли, детето си е нейно. Въпрос на тълкуване и на гледна точка са нещата много често. А понякога се намесва и малко по-грубичко ЧЗХ, като това на нашия лъв.

Никога няма да забравя, как преди 9 години и малко, пътуваме аз, лъв ми и бебе Калина в трамвай, при което тя надава неистов вой, ама аха да се гътне от плач, а аз нали съм млада и неопитна майка, че и свенлива на вс. отгоре, не смея да извадя цица и да я утеша (както по-късно се научих и неизменно прилагам, за да има тишина), което доведе до смущението на повечето пътници и до мърморенето на няколко бабиероси около нас, неща от сорта, ама дали не е гладно това бебе, дайте му водичка, дайте му биба, защо плаче. При което лъв ми пресече всички питанки на раз с простичкото, „Щипем го госпожо, затова плаче.“ Е, да не мислите, че сме я щипали, нито че той изобщо някога я е утешавал, бебе или не. Не, и пак не. Но да се майтапи може.

Аз самата, бидейки тридетна майка, чийто мъж почти не участва в отглеждането на децата и много малко участва в домакинството, понякога съм толкова уморена и толкова ми е писнало и толкова ми се иска да си кажа 2 думи с някоя майка в градинката (единственото ми развлечение), че се случва да отговоря троснато на дъщерите ми, които идват и ме прекъсват с искане нещо да им се купи, или да им се помогне да си уредят отношения с другата или с приятелка. Ами, тъпо е, но е човещинка. И се диктува от лошия живот, от преумората, от невъзможността да отделиш време за себе си. От това, че да имаш дори едно дете в Бг на моменти се превръща в наказание.

Вероятно с възрастта, а и с броя на децата, всяка майка сама идва на тоя акъл. По-рано и аз все намирах кусури и непрестанно проявявах нетърпимост (макар и негласно, но то все тая). Впрочем не са едно и две нещата, за които първо съм се възмущавала, а после се оказва, че то и на мен не са ми чужди (като ми дойде до глава).

Иначе съм скромна жена, не пия, не пуша и по мъже не ходя (само по деца).

В подкрепа на мнението на Мяуче,ще ви разкажа пресен пример от днес.
Прибираме се от разходка с Пепи и баща му.Аз съм бягала след детето 3ч.,докато той пиеше кафе с приятели.Петър се е тръшнал на земята,дере се от рев,защо го прибирам,а баща му решава да ми вдигне грандиозен скандал,за неща които не ми се коментират. Откачам и започвам да крещя истерично и да го обиждам.Взимам си чантата и излизам пред блока да пия кафе,за да се успокоя.Комшийката ми ме посреща с думите."Ти ма чумо,какво му крещиш на детето и го обиждаш,а и сега само ли го остави горе?" Уж шеговито изсъсква тя!
Какво?
Обяснявам,че сме се скарали с баща му и съм крещяла на него,а не на детето и че малкият както обичайно реве,защото го прибирам в къщи.Тя:
"Ооо,ма аз си помислих,че ...така,така,даже щях да идвам да го взимам в къщи,да играем,хем да си починеш и ти" (никога не се е случвало да водя в тях детето и едва ли ще се случи)
Без думи съм.Че така, не винаги "лошите родители"са такива.
За родителите и децата по площадките съм виждала какво ли не,но не ми е работа и не давам мнение,ако не ми го поискат или не ме провокират жестоко.Моето дете не е агресивно и никога не е посягал на дете,дава си играчките и май това е недостатък в Бг,това казва моят опит.Днес беше много скапан ден,добре че свърши,утре сме на моренце и ще си почина и ще забравя. Хубава вечер.

добро утро, май-чета 
то почти стана добър ден, ама аз сега си дадах малко почивка че от сутринта поработвам малко, докато разбойникът спи (бързо забрави режима на яслата и сега кърти до късно )

  първо да честитя християнчето на Гени 

и понеже някой шава и заплашва да се събуди, набързо по темата
МОже би Цвети ще даде по-компетентно и обосновано решение, но мисля, че ролята на родителя е важна за емоцоналното израстване на детето. Т.е не знам що за криворазбрана цивилизация е да "зарежеш" детето, да си лафиш на кафе и то видиш ли - било самостоятелно 
Не знам дали ви бях разказала за една рускиня в хотела преди време, с дете на около 3-4, тя стоеше на разстояние, но наблюдаваше активно и се намесваше (Д поиска с жест играчката, която другото дете държеше и майката веднага се намеси с думите "дай на момиченцето играчката, виж тя те моли с жест, тя е по-малка, бъди внимателна с нея....и т.н)

Т.е не случайно хората са казали "първите седем години". Поне аз го приемам за важен етап за формирането на емоционална зрялост - на състрадание, на позитивно общуване, дори на някаква премерена доза послушание и следване на команди

КОгато сме по площадките съм инструктирала моя мъж да си отваря очите на 100, защото не се знае от къде ще изкочи "заека" - нагледала съм се на блъскане, посягане, сръчкване на пързалката и т.н

- за съденето - хич не ми пука (по принцип) какво става с др хора т.е не се меся. Опитвали са се да ме въвлекат в подобни разговори, а аз тактично отклонявам с подхващане на др тема, защото не ми е работата и точка или казвам "те ще си решат/ преценят/ погрижат както намерят за най-добре"

Тъй отивам да си направя 2-ро кафенце и да си доработя, все още имам малко шанс

прегръдки от нас 

ПП: ние изкарахме един вирус, прерастна в бактериална и пи антибиотик панцеф. решихме да спрем яслата да не се зарази пак с нещо и уж малко да укрепне преди есенно-зимния сезон. сега сме на ол инклузив бабин дом  джакпот за мен

Здравейте момичета 
Да драсна и аз някой ред,докато татето се гледат с малката ,а боткото е при баба.
Ние сме все на вън и за компютър ми остава малко време за това не се разписвам в темата.Хванали сме един тен на сандали  ,хората ни питат ,дали сме били на море.Ние чак към края на август ще ходим на море,колкото и да ми се искаше тази седмица ,в любимия ми период .Само плакна очите във фейса със снимки на приятели по морето.
Махнахме вече бибата и памперса.С памперса беше доста лесно за една седмица-10 дни и се научи къде се върши работата.Като гледам наши приятели как се мъчат и децата нито казват,нито възприемат,чак се радвам.Но аз от рано я бях запознала с кукото, явно и това даде резултат.
За парка - и аз гледам,че има деца ,които са доста лошички,а майките не са много,много по възпитанието.На една приятелка детето е такова-всичко чуждо е нейно,а своето,си е свое.Майката съответно мълчи и не обяснява,че това не е редно.Други пък тичат след децата си с кафето и цигарата.На никой не се бъркам,но гледам да избягвам такива майки и децата им.
При нас в петък удари страшна градушка.Във входа стъклата падаха едно след друго.
Мъжа ми беше сял зеленчуци за децата ,да хапват екологично чисти ,но всичко е помляно.Само труда му остана.
Катето от известно време е много привързана.Не ми дава до тоалетна да отида.Постоянно иска да съм при нея,с изключение на следобеда,когато излиза с баща си ,а аз готвя.

Здравейте мами. Ние сме ОК, ама сега като съм на последен стаж и съм много заета, ходя и интервюта, че искам да си намеря работа преди да заминем за БГ. На 18.08 летим. ММ няма да го има следващите 2 седмици, та сега гледам всичко домашни да свърша.
За майките по площадките, навсякъде има всякакви екземпляри. Вчера например....Пред блока има площадка и хората които ходят там се знаем, но вчера идва една друга майка и тя побърка детето си. Не там, не прави това, извини се, не играй с това....нон стоп нещо му бърбореше. Детето на 5год. и си играеше много спокойно без да прави бели. Тук на такива майки им казваме хеликоптер, понеже са като орлици над децата си. То и другите деца по едно време се обръщаха да я гледат.
Di83, за памперса и ние бързо го махнахме, но сега има няма и прави белята, не знам какво стана. През нощта още сме със и ако пъуваме на дълъг път.
Някой ако ми каже нещо, що не правиш това онова, не ис мълча. На мен сега всички ми се карат защо Габи говори повече на английски, а не на българси. Иди им обяснявай, че по цял ден говори на английски и само в нас за 2-3 часа е на български. Поне знае малко.
Още нещо щях да пиша, ама забравих...Отивам да я будя за детска. лек ден мами

И аз слагам памперс за през нощта,но сутрин го свалям сух.Скоро мисля и него да махна.

Цвете, не им се ядосвай  Нормално е да говори повече английски. В яслата да не би някой да и говори на бг ? Ще се научи детето и на български. Тегли им една..... 

Аз да се оплача от моя синковец. Направо е трагедия сутрин докато стигнем до яслата. То са писъци и истерични тръшкания. Ще кажеш ,че не му се ходи ама стигнем ли до сградата и тича да влезе. Влиза си без проблем и никакви драми. Ама ей до там докато стигнем ... Иде ми да го набия . Бебешки пубертет ли е това,не знам ама полудявам на моменти..

В яслата си казвал ,че му се пика,по-точно стискал и си пикал на гърнето като го сложат. В нас не 

Обратното, в нас пък тея дни ми казва като има аки, а в яслата не . Прави ни на маймуни това дете 

Да кажа мами,че в Н&М има голямо намаление. Много тениски и панталонки на доста изгодни цени.
Вчера и до мола се разходихме обаче като че ли там имаше и други неща намалени,които ги нямаше в сайта  Обзаведохме Роско с бански и кецове за 15лв  Сутринта разбира се тръгна за ясла с тях. Радва им се 

Мда, колкото по-голямо е детето, толкова повече увеличаваме разстоянието. Дете на 1-2 г. ни изисква плътно до себе си, при дете на 3-4 вече може да се отдалечим на пейка и да наблюдаваме „активно“. Децата на 6 могат да обикалят площадката, без да ни търсят непрекъснато. За децата на 9 трябва да внимаваме, защото започват да преминават граници (границите на площадката) и да пресичат улици, уж на майтап.

Но въпросът беше друг, а именно: майките не са роботи и имат нужда да се редуват с някого в отглеждането и възпитанието. Когато тази нужда не е адекватно посрещната...

Никола излиза предсрочно във ваканция, защото групата е под карантина - имали варицела. Ако не беше недоносен и със слаб имунитет все още, щях даже нарочно да го пусна, за да изкара. Люската ми кара на година и 4 месеца, две седмици след кака си, и съм много доволна. Но сега ме е страх. Струва ми се, че Нико ще е готов едва след навършване на 3. Вярно, че е Божа работа, но поне зорлем няма да го бутам в кошера с пчелите.

За нощния памперс, много зависи от детето. Калина се напишкваше до 3-4 годишна всяка нощ, беше някакъв ад. Тъкмо се бях отчаяла, тя взе че престана. Така и не разбрахме какво и защо. Тя не даваше да ѝ се слага памперс. Ако случайно я издебна на заспало, сваляше го с рязък жест (насън) и се изпишкваше на чаршафите. По това време някъде чух теорията, че нощен памперс се сваля, след 3 седмици „сухота“. Помислих си, че съм сгрешила в подхода си да елиминирам всичко на раз.

Но Люската ме опроверга. При нея мислех да свалям нощните памперси по правилото за трите седмици, но тя даде твърд отпор, изобщо не ми позволи да ѝ сложа нито една вечер и аз се отказах. Известно време всяка нощ си лягах със свито сърце. Обаче детето не се напишка нито веднъж. Тънкият момент беше сутрин да я подканвам за изпишкване веднага след ставане. И толкоз.

Сега с Нико ще видим как ще е. Другата седмица подемам кампанията. Когато ми дойде муза. Но трябва да махнем памперсите това лято, това е планЪ.

Нико е същият инат като Росен. Калина и тя беше невероятно магаре. Люси ми даде малко почивка, но в момента пък тя е невъзможна. Въобще изобщо...