Обсебваща приятелка

Публикувана: 2 дек. 2015, 15:38 ч.
Последно мнение: 15 ян. 2016, 18:10 ч.

10 977
72

Почетен член

# 60 4 дек. 2015, 13:56 ч.

Цитат на: Boryana19 в пт, 04 дек 2015, 12:43

мислите ли че не съм се обяснявала като първокласник... просто мине се време и почне пак.Просто искам да излизам с хора с който да се разсейвам а не такива който ме натоварват допълнително.

За енергийните вампири чували ли сте, мисля че е такава

Аз пък мисля, че нещо не ти е наред общуването. Какво ще и се обясняваш като на първокласник, това е неадекватно и от твоя страна.

А тия хора, дето искаш да излизаш с тях за да се разсейваш, може пък ти да ги натоварваш, за това не си ли мислила? То всеки иска да излиза да се разтоварва и другите само да го изслушват и забавляват...
С приятелството не е така, човек трябва и малко да се натовари. Ако му е все едно какво става с другия, то това не е приятелство, а така, колежки за кафенце.

Все още считам, че не смяташ тая жена за приятелка и не разбирам защо въобще си комуникираш с нея. Други приятелки нямаш ли...

Виж целия пост

Malvinka99

# 61 4 дек. 2015, 14:06 ч.

Цитат на: Iris04 в пт, 04 дек 2015, 13:56

Цитат на: Boryana19 в пт, 04 дек 2015, 12:43

айде да не обсаждаш, ако имам проблем ще си пусна тема Laughing

насочи си съветите към нуждаещата се Laughing

Виж целия пост

Nil desperandum!

# 62 4 дек. 2015, 16:11 ч.

Мисля, че тя май те сбърка с авторката без да иска. newsm78

Иначе да- приятелството не е само да ти е приятно. Случва се да се натовариш, да жертваш нещо- то затова е и приятелство.

Говоря за хора, които единствено и само те натоварват и те обсебват. И които, както някой написа по-горе, въртят и сучат все техните проблеми- като стая с огледала, където виждат само своите си проблеми. В моя случай тя се оплаква, оплаква, аз слушам, утешавам и в момент, в който реша да кажа нещо за себе си- тя казва- ох, хайде ще затварям, че много говорихме или нещо подобно. Мерси

Виж целия пост

Iris04

Почетен член

# 63 4 дек. 2015, 16:17 ч.

Цитат на: Boryana19 в пт, 04 дек 2015, 14:06

Цитат на: Iris04 в пт, 04 дек 2015, 13:56

Цитат на: Boryana19 в пт, 04 дек 2015, 12:43

айде да не обсаждаш, ако имам проблем ще си пусна тема Laughing

насочи си съветите към нуждаещата се Laughing

Ти не беше ли авторката newsm78

Извинете, моля, нещо съм се разсеяла, помислих си че е неин пост Grinning

Виж целия пост

Елора

Почетен член

# 64 4 дек. 2015, 16:22 ч.

Цитат на: Iris04 в пт, 04 дек 2015, 16:17

Ти не беше ли авторката newsm78

Извинете, моля, нещо съм се разсеяла, помислих си че е неин пост Grinning

Не е авторката Laughing

Иначе за приятелството си права. Не можем винаги само на кафенце и сладки приказки, а когато имат нужда от помощ - да се отзовем. Но в случая нещата са малко по-различни. Поведението и е обсебващо.

Виж целия пост

faiona

# 65 4 дек. 2015, 16:23 ч.

То ще си мине от самосебе си този проблем, като завършат университета и вече не се виждат през ден на лекции.

Виж целия пост

Leaves

Ентусиаст

# 66 4 дек. 2015, 18:19 ч.

Като се замисля, точно приятелки лепки май съм нямала, за сметка на всякакви други странни птици. Някои черти на характера не се изкореняват никога. Но пък авторката и приятелката са на такава възраст, дето някои още не знаят дали са риба или рак. Те първа има да улягат и да мислят какъв им е проблемът и целта в живота. От моя опит знам, че хората преживяват травмите си различно, от затваряне в себе си до точно обратното- непрестанно плямпане за всякакви глупости, само и само да се избегнат важните теми. Мен ме дразнят и двете крайности, но пък моите момичета ги минаха някъде след университета. Започнаха да разбират на кой свят се намират, че проблеми имат всички, да говорят за тях, да мислят... улегнаха значително. Аз не съжалявам, че съм си запазила приятелствата, но съм си казвала всичко на момента. Защото човек не се променя сам със себе си. Моят нрав омекна, чуждите покрай мен се калиха, така да се каже. Карали сме се, с дни не сме си говорили, но ако не беше така, нямаше да пораснем и да се опознаем.
Всичко това, разбира се с хора, с които съм преценила, че имаме някакви отношения в зародиш, претърпели многократно възходи и падения. Не една и две съм забравила окончателно, също.

Виж целия пост

Helloweenka

Ентусиаст

# 67 6 дек. 2015, 18:06 ч.

Имах подобна приятелка. Искаше да си говорим с часове по телефона. Предаваше ми в най-малки детайли разни супер несъществени неща, например разговорите с другите ѝ приятелки, предадени почти дума по дума, плюс тълкование на въпросните разговори. Също и доста оплакване от гаджето ѝ и семейството му. В добавка да кажа, че въпросната приятелка е хипохондричка и постоянно се налагаше да я успокоявам, че не е болна от спин или рак, или нещо друго, прочетено в интернет. Решението? Ами спрях да си вдигам телефона. Тя ми написа няколко гневни съобщения и... толкоз. Мъчно ми е за нея, обаче си имам достатъчно проблеми на главата и ми е по-спокойно, откакто се скарахме.

Edit: Забравих да спомена, че тя пиеше доста и част от обажданията ѝ бяха през нощта. Тя ревеше, въобразяваше си, че гаджето ѝ изневерява, или че е болна от нещо. Нощните разговори също продължаваха часове. Абе ужас някакъв!

Виж целия пост

Faena

Потребител

# 68 6 дек. 2015, 19:29 ч.

Авторке, приеми, че приятелката ти не желае да оцени какво правиш за нея и преосмисли приятелството ви.

Виж целия пост

tara2020

# 69 8 ян. 2016, 13:51 ч.

И аз имам подобен проблем и не знам как да си заявя нещата тактично. Имам приятелка, с която споделяме и имаме сходни характери. Изслушвам я, помагам й, но когато аз имам нещо, което ми тежи и й кажа, тя ми казва "стига си се тръшкала". Обясних й, че не се тръшкам, а просто имам нужда да споделя и на мен какво ми тежи, след като аз и давам рамо за нейните проблеми. Е спря, но аз се дръпнах вече и не ми се споделя толкова, защото не получавам разбиране. Освен това започна понеже се запозна с един чужденец, а не говори езика ме кара да й превеждам писмата постоянно. Аз преведох едно-две, но не ми е възможно да превеждам постоянно, а и смятам, че така й преча, понеже имам друг стил на писане и в превода се губи нейния стил. Аз никога не съм я карала да ми изпълнява някакви задачи и не знам как тактично да й кажа, че от нашата връзка аз почти нищо не получавам от нея, а тя разчита много на мен. Не ми пречи това, че разчита, а по-скоро, че не дава нищо в замяна. Като цяло ми е трудно с приятелствата, защото все в един момент аз се оказвам даващата, разбиращата и помагащата, а от другата страна нищо. Започвам да мисля, че проблема е в мен, не мога да си заявявам ясно желанията.

Виж целия пост

Nil desperandum!

# 70 10 ян. 2016, 22:02 ч.

Повечето хора са използвачи. Но има стойностни хора, има истински приятели и съм сигурна, че човек като ги срещне усеща, с цялото си същество, че си пасвате, че ви е хубаво заедно- нещата някак си вървят леко, без напъване- естествено даваш и получаваш помощ, изслушваш и биваш изслушван. Просто трябва търпение докато се откриете...

Виж целия пост

Luflee

Новак

# 71 11 ян. 2016, 19:10 ч.

Здравейте, много време мина, извинявайте,че не писах по- рано и благодаря за съветите.
Какво става при мен - ами, осъзнах, че не трябва да и се връзвам толкова. Тя е добър човек по душа,но или тя определено е енергиен вампир НА МОМЕНТИ , или аз се впрягам прекалено много. Затова вече редуцирам споделянето с нея и стане ли дума за нещо натоварващо, гледам да не навлизам в подробности. Все още сме приятелки, но разбирам, че трудно би могла да се превърне в най- добра приятелка, защото определено нямаме едно и също мнение за доста неща от живота и това ни кара да действаме по различен начин в отношението си към хората.

Виж целия пост

Пипи2013

Ентусиаст

# 72 15 ян. 2016, 18:10 ч.

Хм, направи ми впечатление израза "звъни ми почти всеки ден". За мен звънене един път на ден или през ден изобщо не е обсебване. Съвсем нормално е да се чуваш с близки хора така, имам приятелки, които се чуват с майките си по 3-4 пъти на ден, ВСЕКИ ден. И друго- наистина е проява на лошо възпитание да не върнеш обаждане или смс. Аз също не си вдигам телефона редовно, пропускам обаждания, но в рамките на деня винаги ги връщам. Единственото притеснително от поста според мен е това с тричасовите монолози. Имам една приятелка,на която много държа, но винаги с часове дъвчем едно и също. Аз й казвам мнението си в 3 изречения, а тя усуква и повтаря с часове едно и също. Изнервящо е и ме натовравт срещите с нея, което е тъпо, защото е свестен човек и една от най-старите ми приятелки.Така че тук те разбирам, но иначе за телефона не си съвсем права.

Аз на твое място бих си казала нещо от рода- утре цял ден ще уча, никой да не ме търси (пред няколко души). После пък- утре съм при майка ми цял ден. В смисъл да вижда, че си заета някои дни и да свиква с това.

Аз се чудя дали пък аз не съм обсебваща, според вас ако звъня на приятелка 1-2 пъти седмично, тя е мила, но все някак бърза и аз говоря повече. И почти никога тя не ми звъни. Знам, че просто няма време и не е лично, но се чудя дали не съм й досадна, а знам, че ще отрече, ако я питам директно (питала съм).

Виж целия пост

Препоръчани теми

Страх от обвързване

4 013
55

Лични и семейни отношения

С какви теми свързвате даден потребител?

7 699
49

Актуални теми и общи дискусии

Горчивата истина за стоматологията. За науката, лекарите и пациентите!

1 881
3

Стоматология