Здравейте, дами 
Ще се опитам да бъда максимално точна ...
Преди година и половина се запознах с една колежка от моята специалност. Принципно е притеснителна и неуверена, има проблеми в семейството и в личния живот, но като човек е много добра и честна, мила, интелигентна. Отначало приятелството ни вървеше добре, защото бяхме няколко момичета, но с времето се изпокарахме и накрая единствено аз и тя си запазихме отношенията. В момента в живота и се случват доста трудни неща и виждам, че не и е лесно, често ми споделя проблемите си. Разбирам я за много от нещата, защото животите ни са се стекли горе- долу по сходен начин, но при мен аз преодолях трудностите и продължих напред, станах по- силна, докато тя стои на едно място и изпитва страх от нови неща.
Проблемите започнаха наскоро, тя започна да ми се обажда почти всеки ден, все по- често ми пише, все повече започна да се интересува от мен - какво ще кажа, защо, как и т.н. Все повече започна да обръща внимание на това приятелство и я виждам, че когато и откажа да излезем след лекции се дразни . Дразни се, когато не и вдигна телефона, после ми пише да ме уведоми защо ми била звъняла - едва ли не знам, че нарочно не си ми вдигнала,ама аз да ти кажа.
Опитах се да говоря с нея, но тя много лесно се обижда и реагира малко странно , според нея било неуважително да не върнеш обаждане или смс.
А аз не съм такъв тип - верен приятел съм, опитвам се да и помогна да преодолее проблемите, но тя просто сама не иска да си даде тласък. Отделно обичам да оставам сама, да релаксирам и в един момент тя ми звъни и аз се чувствам виновна, че трябва да и обясня защо не ми се говори. А и нещо много ВАЖНО - тя обича подробностите, разговорите с нея , ако тя има проблем са монолози от 3 часа... Не мога да я прекъсна, защото се дразни, не мога да и кажа "Давай по същество" - защото се дразни...
Та, може би си е такава, не знам,но е добър човек и затова не искам да прекратявам отношенията си с нея като приятелка, просто за мен свободата е най- важна, а тя ме кара да се чувствам като в някой ъгъл. Как да се справя с това нейно отношение? Дайте някой съвет?
Виж целия пост
Ще се опитам да бъда максимално точна ...
Преди година и половина се запознах с една колежка от моята специалност. Принципно е притеснителна и неуверена, има проблеми в семейството и в личния живот, но като човек е много добра и честна, мила, интелигентна. Отначало приятелството ни вървеше добре, защото бяхме няколко момичета, но с времето се изпокарахме и накрая единствено аз и тя си запазихме отношенията. В момента в живота и се случват доста трудни неща и виждам, че не и е лесно, често ми споделя проблемите си. Разбирам я за много от нещата, защото животите ни са се стекли горе- долу по сходен начин, но при мен аз преодолях трудностите и продължих напред, станах по- силна, докато тя стои на едно място и изпитва страх от нови неща.
Проблемите започнаха наскоро, тя започна да ми се обажда почти всеки ден, все по- често ми пише, все повече започна да се интересува от мен - какво ще кажа, защо, как и т.н. Все повече започна да обръща внимание на това приятелство и я виждам, че когато и откажа да излезем след лекции се дразни . Дразни се, когато не и вдигна телефона, после ми пише да ме уведоми защо ми била звъняла - едва ли не знам, че нарочно не си ми вдигнала,ама аз да ти кажа.
Опитах се да говоря с нея, но тя много лесно се обижда и реагира малко странно , според нея било неуважително да не върнеш обаждане или смс.
А аз не съм такъв тип - верен приятел съм, опитвам се да и помогна да преодолее проблемите, но тя просто сама не иска да си даде тласък. Отделно обичам да оставам сама, да релаксирам и в един момент тя ми звъни и аз се чувствам виновна, че трябва да и обясня защо не ми се говори. А и нещо много ВАЖНО - тя обича подробностите, разговорите с нея , ако тя има проблем са монолози от 3 часа... Не мога да я прекъсна, защото се дразни, не мога да и кажа "Давай по същество" - защото се дразни...
Та, може би си е такава, не знам,но е добър човек и затова не искам да прекратявам отношенията си с нея като приятелка, просто за мен свободата е най- важна, а тя ме кара да се чувствам като в някой ъгъл. Как да се справя с това нейно отношение? Дайте някой съвет?
То човек не може да вземе думата от нея. И това ме дразни. Защото е човешко да искам и аз да каже нещо. 
