ЕЛП 51 - празнична, предколедна, черешова

  • 20 788
  • 737
# 60
Въпросният победител (ако визираш "Красив ум")
Скрит текст:
случайно установих около половин час преди приключването на анкетата, че съм пропуснала да гласувам, и кликнах. Като излязоха резултатите, установих, че моят глас извежда Куркума от равенството с друг претендент. А след мен явно никой друг не е гласувал. Казвам това не за да си пиша актив, а за да изразя радостта си от победата на Куркума. Много щеше да ме е яд, ако бях изтървала анкетата.
Да, да почерпи задължително - с един хубав дълъг пост  Peace много обичам да разправя някакви неща картинно и напоително.
Виж целия пост
# 61
Другари, търся рецепта за коледни меденки или други сладки, които обаче да стоят мекички - като купешките меденки.

Честито на Милорд!  Grinning
Честито и на Кицето за новата градина (че забравих да честитя навреме  ooooh!). Нека с радост пристъпи прага й и още повече радост да намери в нея самата  Hug
Браво за малък Добрин юнак по повод занималнята и другите неща. Все така да си пее, миличкият  Hug
Дано сега и на Светли училищните проблеми се решат  Hug
И на Ването браво  Hug
... и още нещо щях да пиша и забравих...  Blush

И изобщо, тук е най-хубавата тема от целия форум!  Grinning
Виж целия пост
# 62
Президентската не е растителна, Ване, затова нея взимам като се наложи. Поне тъй пише на нея, де.

Никви нови идеи, забравете, забравете.  Mr. Green

И спрете да криете под двеста спойлера! Това човешките пръсти за нищо ги нямате, начи. То бива цъкня, бива, ама!  Crossing Arms
Виж целия пост
# 63
Ъх.. Да, Пуце, истинска е - млечна!

Добри, мислех че си по-близо, ама я има и в Билла-веригите, и навсякъде!

Не съм гласувала за красив ум... Честито Куркума! На теб всичко ти е красиво!
Виж целия пост
# 64
Три пъти ура за Куркумаbouquet
Виж целия пост
# 65
Поздравления, милорд! Намирам победите
за напълно заслужени  Hug

Я виж ти, я виж ти. Пъбът се цепна на люби-
тели да кулинарстват и нелюбители. Един е
мигрант от едната група в другата, т.е. аз.
То може и времето да е такова, но много от-
крития за неподозирани неща ми се случват
напоследък, та и готвенето е сред тях.  Laughing
Препоръчвам. Даже и пряко нежеланието в
началото.

Петък, от по-хубавите, макар и с леко тъжен
завършек.  Mr. Green

А тукашните номинации не потръгнаха. Оба-
че, при все липса на муз, при все недостиг на
поетизъм сега, не мога да подмина едни таки-
ва наглед дребни, но много трогателни момен-
ти. Преди всичко, систър Атти, към теб. Нищо
не ми идва наум как да я кръстя номинацията.
Няколко пъти се случва за някой и друг ден да
сваля една гривна. ЛоДж я намира и ми я носи
да я слагам, защото тя нейната не сваля и каз-
ва, че са правени за мама и дъщеря и като ги
носим и двете, тя чувства да сме още по-силно
свързани. Благодарение на теб, за което едва
ли е лесно да се намерят думите  Hug Стократ
да ти се връща подареното - не, не самите грив-
ни, а чувството на свързаност с любими хора.
 bouquet
Виж целия пост
# 66
Много удовлетворяващо за мен, сис  Hug Точно това им беше идеята - чувството за свързаност с любим човек. А връзката майка-дъщеря е вероятно най-силният пример за такива отношения.

Номинирам те за Бял стих на темата - изобщо не заради подреждането на текста, а най-вече заради изискания израз и за стойността на всяка дума в него - не много, но най-точните.

Номинирам Анги за Наша гордост и й пожелавам името й да се чува и чете все по-често.

Номинирам Светалчо за Здрав разум на пъба - винаги е спокойна, любяща, добронамерена, с очи за стойностните неща в живота.

Номинирам Ники за Липса на годината - тук не е същото без нея.

Номинирам Ваня за Нова надежда - заради нещата, с които се занимава и заради надеждата ми да има повече млади хора като нея.

Номинирам Куркума за Медена пита - където и да го пипнеш, потича блага дума.

Номинирам Бубанка за Златна суровачка - красива, наредена, нагласена, обаче отвътре има жилава дряновица - може да те потупа за здраве, но може и за разум.

Отивам да поработя малко и по-късно ще се върна за следващата порция номинации  Hug
Виж целия пост
# 67
Току-що жестоко се потиснах от мнение на разпенена, озлобена майка във Фейсбук, която нямало да ходи на някакъв протест за повече права на майките, щото как можело некви майки да лежат, да ядат и да ходят на екскурзия в Гърция по време на неоправдано дългото си, соц майчинство. Не можело да има такова дълго майчинство, срамота, шот как било във Франция или в Америка. Ей, адски гадно ми стана, да знаете.  Tired Бас хващам, че тамошните майки място не си намират от радост, че са принудени да наемат гледачки, щото трябва да тръгнат на работа три месеца след раждането. Ебаси.

Атти, чудесни номинации!  Hug
Виж целия пост
# 68
аз номинирах една тема в малинките, защото ми ставаш едно медено и благо, като я чета.
на втори прочит видях, че светалчо е написала за едната баба и е обещала за другата.
чакам  Heart Eyes

и куркума чакам - със суджуците и виното, а по случай Никулден, може и с риба

та да дръпна чертата - самономинирВам се за Пенелопа, изчаквателка  Hug

пуц, няма да я поправиш. можеш само да я подминеш и да се надяваш да не я срещнеш в реала. Hug

не съм ви казвала:
Скрит текст:
извини ме, пак ще скрия малко  Blush Blush
Скрит текст:
в темата за второкласниците една майка беше писала за побой на учителката от мой Мишо - после се извини. не и била точна информацията;
преди седмица-две пак писа, че е агресивен, побойник и насилник - всички се оплаквали от него...
след срещата я подкачих да вземе да се извини. пак. не че ще ме огрее някак, но поне да направи някакъв опит.
вместо извинение, писа как нахалствам и как тя можела да пише само за неща, които лично е видяла и е присъствала.
та толкоз за форОма и обитателките му  Hug
ще си седя в тази тема, че да ми е спокойно  Peace
Виж целия пост
# 69
Ох, ДобриCry Hug Възхищавам се на самоконтрола ти.
Виж целия пост
# 70
Клетва: който тури нещо зад три спойлера за скрит текст, да му се схват пръстите така, че цяла една вечер да не може да хване халба, ами да моли друг да му я държи! Добре де, няма да бъда жесток- само еднолитрова халба да не може да държи.

Благодаря за приветствията, уважаеми. Вие сте част от причините за качеството ми на писане, доколкото анкетите забелязват такова. И макар да съм поласкан от това форумно признание и внимание, аз ясно си давам сметка, че огромната част от него се дължи на съвсем обективни неща, за които нямам заслуга - мъж съм, имам вече известна инерция, имам два форумни "дома", и най-вече защото масата читави потребители просто не се хаби да пише в Клю-то, а това отсява и разрежда кункуренцията. И все пак - ценя много всичко това.

За темата получаваме специална обща награда "Географ глобус пропил".

Историята за суджуци и пост е готова, само снимките трябва да сканирам. Търпение.
Виж целия пост
# 71
С поклон към Е. Рязанов, наградата "Невероятните приключения на италианците в Русия" получава нашата Ники.

"Записки под възглавката" за Атти. Нежна, обдарена, незабравима.

"Спасибо, что живой" - за Ването - ти толкова често оцеляваш!

"Улица Сезам" за Све4. За любовта ти към децата, топлотата към хората, вниманието към аглед дребните неща и не на последно място - защото си извор на знание.

Да се готвят Пуц, Розеа, ангелина, Светлица, Ло и пр.

Дълго и напоително, Атти. Ноблес, знаете - оближ:

Скрит текст:
Къщата е правена преди около 120 години - от едри пъстри речни камъни, едрозърнест хоросан, кал, ръжена слама и бряст. Брястът, ако не знаете - е жилав, корав и не гние, и даже и с кора до го монтираш -  пак нищо му няма, короядите и челядта им не го гризат, не хваща гъба, и ако речем - опиташ да изправиш пирон върху него - при ударите с чук се отзовава чисто и звънко като манастирско клепало. Откъм юг са нанизани тесни прозорчета - щото да не пуска в стаите юлския пек, но да побира всичката сиромашка топлина на ниското зимно слънце. Като я мазали - взели кал ехе чак от дола над църквата, защото е лепкава и най-вече защото розовее. И да не я варосваш всяко лято - пак стои добре и изпъква сред другите кафеникави къщи - розова като млада отелова мъст.

Малко встрани от къщата е кошарата (днес не е кошара, ами там медодобивам), а пространството между тях леко -полека се включило в бита, и се наложило да се поприпокрие, после да се загради с паянтов зид откъм север, и така се получила нещо като сушина, без таван, но с керемиден покрив. Керемидите са сбиротък, от всякакви чешити, системи и размери, и ако замръкнете под тях в лунна нощ, през пролуките помежду им се усмихва луната, а лятно време се процеждат слънчеви снопове с танцуващи прашнки в тях. Абе с две думи е - проветриво е, и така е било и през войната, и пред нея, и след това.

Ако ви се намира някой дълъг брястов прът, и го промушите от стреха до стреха, че да се върже с мертеците като клещи, ще можете да окачате на него снопове равнец и невен, низи чушки и чеснови гирлянди, както правела баба П.. На същия, а и на един друг съвсем съседен прът дядо Л. окачал наденички, суджуци, бахур, сланина и кървавица. Бил първият, който вкарал в село длъгнестите прасета Ландрас*, и се срамувал, ако дебелите колкото мъжка ръка пръти не прискърцвали от тежестта на окачените върху им благини.

През Рождественския пост на 194. година (по него време Новата година е била горе-долу по средата му) дядо навестил прътите. Правел това всяка привечер, валирал луканките и размествал мехурите бахур, прецеждал през мустаците си младото вино и си говорел за нещата сам на себе си. Взимал със себе си най-малкия си внук (баща ми), защото детето, макар и вече 4-5 годишно, никак не говорело, и тази му немота привързала дядото плътно.

Тезгяхът, на който била закрепена гордостта на дядо Л. -  австрийско менгеме, имало парче от тополова талпа, широко и гладко като тепсия. Връз него  Л. валирал луканките, като предварително щателно ги дупчел с шилото. Нямото внуче стояло до него и слушало бърборенето на стареца. През две-три луканки дядо отрязвал със замах един пръст дебело парче и го пъхал в зяпналата в готовност уста на внучето. По нрава на Л. луканките били пиперлия люти, но дребният дъвчел смело, и преглъщал с насълзени очи, изпъвайки врат като гъсе. Дядо Л. се сдържал в поста, не опитвал луканките.

Времето било остро, студено, и баща ми бързал да се прибере в къщата, при печката. Там невъзпитано се оригвал, а баба П. Почвал да кълне: "Че те облажи тоя дъртийо, и нема как да идеме при деда поп. У ега се задавиш, кога ги пробаш тия месища, смърси детето, бе!".

След Рождественската служба попът раздавал причастие. Дошъл момент и баща ми да вземе комка. Зинал, а попът ми рекъл :" Ти пости ли, С.". С. изпънал врат по обичая си и измучал нещо, а попът рекъл на баба - "Вие на това дете друг път му давайте по пости поне по малко яйчице, че виж го - нафората му иде много. То е и малко сакато - не го изпитвайте с пост друг път".

По пътя към къщи баба мислила, мислила, та дръпнала дядо настрана, и там още  и се порекла* и покаяла за предишните си клетви. У дома изпържила много кървавица с праз , и ги наложила връз качамак, обрамчила го с тънички резенчета луканка и поднесла на детето - да отговее.

А на дядо Л. отгребала половин тенджера най-сочна спържа* - половината студена, другата топла, тъй както най-ги обичал. Той бил малко естет, и ги делял в паницата си с полумесеци кисели зелени доматчета.

И те така. Чат-пат се завъртам под мястото на тая сушина и кажете ми - как да пазя линия?

*Лнадрас (ландос) са датска порода прасета, много полулярни и за домашно отглеждане. Кротки, издръжливи, с дълги клепнали уши.

** Да се поречеш = да се откажеш от думите си

*** Спържата е деликатес от свински дреболии, изрезки и сланина. В момента на клането в тава се отделят бял, дроб, сало, гръклян, коремни изрезки, бузи и подобни. Това се запарва във малко солена вода и след извирането й се пържи в собствена мазнина до зачервяване. Оставя се да се охлади в съд с тясно гърло или под капак, където се консервира сама под слой мас. Поднася се затоплена, с праз, туршии, кисело зеле или картофи.

Виж целия пост
# 72
ние сме само до (а може би и на  Confused ) Коледа. програмата е сгъстена до невъзможност и време за срещи йок  Confused иначе бих била първа  Hug

похвал, но тихичко Blush

Скрит текст:
Скрит текст:
след родителската среща нещата в училище вървят на оправяне
сменихме занималнята за да се подсигуря срещу мераклиите да се саморазправят
снощи за първ път си пееше, докато оправяше чантата и после докато заспа
сигурно е глупаво, но ми се искаше да кажа на някого
Blush

Добри, много се зарадвах! Не знам повода да не пее, щото не съм допрочела предната тема, но си спомням Мишока като много весело същество от разказите ти за него по принцип, та ура! Че нещата се оправят!  Hug

Дописвам след като видях последния ти пост:  #Cussing out и
Цитат
Възхищавам се на самоконтрола ти

Честито на Куркума!  bouquet Ако не ме лъже паметта, това му е трето или четвърто всефорумско признание през последните години! Тоест, нещо като Голям Шлем? Как мислите, да сложим в първи пост - Носител на Голям Шлем - Куркума - с линкове към съответните теми?

Цитат
като ги
носим и двете, тя чувства да сме още по-силно
свързани

Ло.  Heart Eyes

Атти, чудесни номинации!  Grinning

Куркума, предчувствала съм, явно, разказа, защото на път за вкъщи се снабдих със суджуци, готова съм да чета, тоест.  Grinning Като чукча първо ще натисна "публикувай", а след това сядам да чета историята.

Някой, обаче, ще трябва в някакъв момент да ми разкаже какво се е случило на италианците в Русия, искам да си разбера номинацията Laughing

А аз междувременно копирам номинациите си отпреди две години (не поради мързел, а поради постоянство на мислите и чувствата). Ще допълвам по-късно:

Златна ти уста разказваческа - на Атти - за дозите смях, които подава на всяко включване, начесто и по много

Златен самурай за Пътя на Лоана - заради усещането, че Конфуций и цял сонм древноизточни мъдреци са се преродили в нея, транспонирани в 21ви в. ключ

цялостна Златна клавиатура - на Пуци - ако сте чели блога и, е ясно защо. Ако не сте - също

Златен добродушко - за света Добри - за мироопазващите и миротворческите и способности, упражнявани по всяко време

Защото тя е моята роза - на Зимна роза - заради това, че когато я четеш, ти се иска само да я пазиш от вятър, слънце и деликатно да премахваш всяка листна въшка, осмелила се да я напълзи - в благодарност за уханието, което ти носи

Златно сърце - за Све

Златен индиански вожд - за Ването, която винаги има последната дума. Дори по средата на темата. Заради предводителските и умения на племе от Ваненца. И заради дима от лулата с вълшебните билки, с която ни опушва редовно

Златно ново пиле, като старо пее - за Светалчо - сега не е подходяща, защото тя отдавна не е ново пиле при нас, но затова пък все по-доказано ни пее сладко и златно. Така че просто "Златно пиле със златна песен"
Виж целия пост
# 73
 newsm20

Куркума, дочетох разказа. Думи нямам. Но няколко сълзи в гърлото - да.

Виж целия пост
# 74
Сълзи ли? Ама защо, то трябваше да е забавна история.

[...Някой, обаче, ще трябва в някакъв момент да ми разкаже какво се е случило на италианците в Русия, искам да си разбера номинацията Laughing

Все забавни неща им се случват, ама всред непонятен език, и това е алюзията. Дреболия е това, е по никакъв начин не те изчерпва като описание, просто ми се струва забавна хрумка заради (често) рускоезичната ни тема.

Доска почета за Ангелина! Браво, и благодарим!

Мъдрецът от мадрьоновата гора - Ло.

Специална награда "Пуц и нейната фантастична пъстра дреха " за многоликата и любима И.П.

Сафо
за най-красивата от поетесите - Роза! Поднасям букет, гуш и цун!

Всичко е любов - Све.

Зайо-байо - за бубанка. Все пак си новобранец тука  Wink.


 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия