ЕЛП 51 - празнична, предколедна, черешова

случайно установих около половин час преди приключването на анкетата, че съм пропуснала да гласувам, и кликнах. Като излязоха резултатите, установих, че моят глас извежда Куркума от равенството с друг претендент. А след мен явно никой друг не е гласувал. Казвам това не за да си пиша актив, а за да изразя радостта си от победата на Куркума. Много щеше да ме е яд, ако бях изтървала анкетата.

извини ме, пак ще скрия малко 

Къщата е правена преди около 120 години - от едри пъстри речни камъни, едрозърнест хоросан, кал, ръжена слама и бряст. Брястът, ако не знаете - е жилав, корав и не гние, и даже и с кора до го монтираш -  пак нищо му няма, короядите и челядта им не го гризат, не хваща гъба, и ако речем - опиташ да изправиш пирон върху него - при ударите с чук се отзовава чисто и звънко като манастирско клепало. Откъм юг са нанизани тесни прозорчета - щото да не пуска в стаите юлския пек, но да побира всичката сиромашка топлина на ниското зимно слънце. Като я мазали - взели кал ехе чак от дола над църквата, защото е лепкава и най-вече защото розовее. И да не я варосваш всяко лято - пак стои добре и изпъква сред другите кафеникави къщи - розова като млада отелова мъст.

Малко встрани от къщата е кошарата (днес не е кошара, ами там медодобивам), а пространството между тях леко -полека се включило в бита, и се наложило да се поприпокрие, после да се загради с паянтов зид откъм север, и така се получила нещо като сушина, без таван, но с керемиден покрив. Керемидите са сбиротък, от всякакви чешити, системи и размери, и ако замръкнете под тях в лунна нощ, през пролуките помежду им се усмихва луната, а лятно време се процеждат слънчеви снопове с танцуващи прашнки в тях. Абе с две думи е - проветриво е, и така е било и през войната, и пред нея, и след това.

Ако ви се намира някой дълъг брястов прът, и го промушите от стреха до стреха, че да се върже с мертеците като клещи, ще можете да окачате на него снопове равнец и невен, низи чушки и чеснови гирлянди, както правела баба П.. На същия, а и на един друг съвсем съседен прът дядо Л. окачал наденички, суджуци, бахур, сланина и кървавица. Бил първият, който вкарал в село длъгнестите прасета Ландрас*, и се срамувал, ако дебелите колкото мъжка ръка пръти не прискърцвали от тежестта на окачените върху им благини.

През Рождественския пост на 194. година (по него време Новата година е била горе-долу по средата му) дядо навестил прътите. Правел това всяка привечер, валирал луканките и размествал мехурите бахур, прецеждал през мустаците си младото вино и си говорел за нещата сам на себе си. Взимал със себе си най-малкия си внук (баща ми), защото детето, макар и вече 4-5 годишно, никак не говорело, и тази му немота привързала дядото плътно.

Тезгяхът, на който била закрепена гордостта на дядо Л. -  австрийско менгеме, имало парче от тополова талпа, широко и гладко като тепсия. Връз него  Л. валирал луканките, като предварително щателно ги дупчел с шилото. Нямото внуче стояло до него и слушало бърборенето на стареца. През две-три луканки дядо отрязвал със замах един пръст дебело парче и го пъхал в зяпналата в готовност уста на внучето. По нрава на Л. луканките били пиперлия люти, но дребният дъвчел смело, и преглъщал с насълзени очи, изпъвайки врат като гъсе. Дядо Л. се сдържал в поста, не опитвал луканките.

Времето било остро, студено, и баща ми бързал да се прибере в къщата, при печката. Там невъзпитано се оригвал, а баба П. Почвал да кълне: "Че те облажи тоя дъртийо, и нема как да идеме при деда поп. У ега се задавиш, кога ги пробаш тия месища, смърси детето, бе!".

След Рождественската служба попът раздавал причастие. Дошъл момент и баща ми да вземе комка. Зинал, а попът ми рекъл :" Ти пости ли, С.". С. изпънал врат по обичая си и измучал нещо, а попът рекъл на баба - "Вие на това дете друг път му давайте по пости поне по малко яйчице, че виж го - нафората му иде много. То е и малко сакато - не го изпитвайте с пост друг път".

По пътя към къщи баба мислила, мислила, та дръпнала дядо настрана, и там още  и се порекла* и покаяла за предишните си клетви. У дома изпържила много кървавица с праз , и ги наложила връз качамак, обрамчила го с тънички резенчета луканка и поднесла на детето - да отговее.

А на дядо Л. отгребала половин тенджера най-сочна спържа* - половината студена, другата топла, тъй както най-ги обичал. Той бил малко естет, и ги делял в паницата си с полумесеци кисели зелени доматчета.

И те така. Чат-пат се завъртам под мястото на тая сушина и кажете ми - как да пазя линия?

*Лнадрас (ландос) са датска порода прасета, много полулярни и за домашно отглеждане. Кротки, издръжливи, с дълги клепнали уши.

** Да се поречеш = да се откажеш от думите си

*** Спържата е деликатес от свински дреболии, изрезки и сланина. В момента на клането в тава се отделят бял, дроб, сало, гръклян, коремни изрезки, бузи и подобни. Това се запарва във малко солена вода и след извирането й се пържи в собствена мазнина до зачервяване. Оставя се да се охлади в съд с тясно гърло или под капак, където се консервира сама под слой мас. Поднася се затоплена, с праз, туршии, кисело зеле или картофи.