ЕЛП 51 - празнична, предколедна, черешова

Да се завърнеш в елпенската къща,
когато утринта в следобед гасне,

и да те посрещне нейно Елфичество с фонтан от радост!    Това е то завръщане!

Снощи сънувах, че мъжът ми ми е изневерил (наяве съм неомъжена, ама това са подробности) и звъня на Атти за спешна помощ със съвети и практически действия. Забравих какви бяха, но се оказаха ефикасни.  Когато се събудих, ми стана много смешно и си казах, че днес трябва да вляза за по едно сгряващо в пъба. Не като лек срещу изневяра, ама така, превантивно.

Избирайте си  Аз се връщам да чета десет страници.

Десет страници по-късно:


Атти, страхотни снимки, страхотна Дреболинда, и страхотно събитие. Браво на Пианисима-Фортисима!

Изпуснала съм разказа на Куркума за Розовата долина и щях да го прося, но него... вече го няма? Защо? Докога?

И Добриния рожден ден + Ваниния имен съм пропуснала. Добри и Ване, приемате ли още пожелания за щастие и букет + букет?

Свечи, обожавам точно това стихотворение на Балабанов! 

Вземам бързо кафето, преди да ме е изпреварил някой, защото се оказа, че вкъщи сме без прашинка кафе, а навън е прекалено студено, за да дръзна да си покажа носа навън и днес. Направих бисквитена торта с тайната мисъл тя да привлече кафе отнякъде и кафето не закъсня - моя близка се обади, че смята да прескочи до нас и нещата се уредиха  
Не се съмнявам, че съветите ми са включвали възвратно-постъпателни движения с чугунен тиган в посока черепната кутия на заподозрения и последваща почерпка с десерт, съдържащ горчиви бадеми  

Ники, Дреболинда продължава с бодри стъпки - изврънка ме да я запиша на вокална група. Там са какички обаче, 6 и 7 клас, пък тя е трети. Учителят я хареса много, смята да я готви и индивидуално за участие в юбилейния концерт на училището. Ами да си я стопанисва там, каквото и да научи, все е добре, тя се кефи

Браво на Дреболинда!   Предстои ни да чуем велики неща.

Не, беше нещо в стил "Мисията невъзможна" 2 - едни поверителни разговори, едни асансьори, спускания по кабели в пехотинско облекло. Май накрая изневярата се загуби насред тръпката от екшъна.   Важното е, че съвместно отбелязахме победа.

Толкова сутрини съм правила кафе, и нито веднъж не е привлякло бисквитена торта. Може би има някакво специално мърморене по време на приготовлението, а, Атти? Нещо като ?





Аз съм по-скоро от кракописниците, но честит да е, Ло! 

Уауууу, на какви подвизи съм била способна само 

Сега да обясня за кафето и тортата - привличането работи, обаче винаги по-голямото привлича по-малкото. Закони от физиката, какво да ги правиш... И мърморене има, но не е толкова магьосническо, а е по-скоро досадливо и отегчено-изнервено: "Не бъркай във врелия крем, ще се изгориш! Да, ще ти дам накрая да оближеш купата и бъркалките! Добре, купата на теб, а бъркалките на теб! Не яж от нарязаните банани за тортата, вземи си от плика друг! Изядохте всички орехи, какво ще сложа на тортата! Не дръж дълго бисквитата в млякото, ще се разпадне! Не се бийте около купата с млякото, ще съборите нещо! Къш оттук вече, маймуни дребни, тортата трябва да стои, за да се напои, не може да се реже веднага, къшкъшкъшкъш!" - ето така. И стана номера

МУХА! След такова картинно описание на процеса, не мога да не поискам рецептата! Молямоля?

Приемам, приемам! Благодаря! Взимам чай между другото!

Рецептата е най-простата, сигурно няма нужда да я пиша, но все пак, за да се убедиш, че я знаеш -

Благодаря, Атти. Не, не я знаех, никога не съм правила бисквитена.

Частта с "да престои няколко часа" ми изглежда ужасно трудна, на границата със садизъм.  

Ване, пий полека, това, което прилича на чай, всъщност е грог.  

Много студено, бе.  За сгряване (на кухнята) правих кекс вчера. И хляб. Днес вече няма какво да правя, че има още за ядене, подсмрък.

Ще изпразнувам ръкописането със закъснение, макар че ако Атти види как точно пиша, ще получи стрес. 

И аз така, Пуц. Вчера цял ден пекох нещо, да помогна на климатиците. Баница, лазаня, картофи. Ама днес нищо нямам - само три кюфтета , щото вчера бяха малките при мен, а аз ги изпращам винаги с кутии. И реших да направя морковен кекс (след една морковена торта, изядена с голям възторг, морковените рецепти са на мода у нас), обаче мм каза, че по-добре солен кекс. Пък аз не обичам и сега се офлянквам. А днес няма да идва никой да помогне с изяждането.

Ще кажа нещо еретично по отношение на бисквитената торта - не ме намразвайте, моля!
Тази торта беше много любима и популярна, когато децата ми бяха малки (пък и удобна, щото винаги имаш продукти за нея) но веднъж една лекарка ме направи на бъзе и коприва, че давам на децата си "празни калории" - бисквити, в които няма нищо, ама нищо полезно, даже наопаки, нишестето същата работа и какво оставало - една чаша мляко! по-добре му я дай да я изпие тази чаша, вместо да го тъпчеш с тез боклуци, ми каза тя - какво учите в тези университети, като най-важните неща не знаете! Идват тука и ми се фукат, че дали на детето бисквитена торта, домашна видите ли! Какво му е домашното на това - реденето на бисквитите ли! Други пък си хранят децата със супи, натъпкани с надробен хляб - това пък каква глупост е! Хлябът обира всичката мазнина! Ама кой да ти мисли! Храните децата си като че ли са прасета - да наддават!

Още я помня тази разпенена лекарка и трябва да ви кажа, че след тази случка започнах сериозно да се интересувам от храненето. Накара ме да се засрамя, защото и аз хранех детето си със супа и хляб.

Много обичам да пиша на ръка с хубаво писало, обаче вече не мога. След толкова години писане на машина и после на комп. (което си е същото по отношение на писането), ръката ми вече няма търпение да изписва буквите. Много ме е яд.

Мислех, че имам тел. на Куркума, исках да го проверя как е. Обаче се оказа, че нямам. Ако някой има, нека му звънне, да се уверим, че тоз наш любим чиляк е здрав и читав. Пък ако щЕ да пише, изборът е негов. Ама да знаем как е.
Не обичам аз така - някой, към когото си се привързал, да ти изчезне ей тъй без никви обяснения.
Амаха!

Тук, съм, бре, добре съм, само дето не ми се пишеше никак. Поглеждах на два пъти, а днес преди обяд изчетох всичко. Споменавах не веднъж преди Рождество още, че четенето и писането във форума напоследък ми струва хем  все повече усилия, хем от ден на ден става с все по- малка възвращаемост във формата на положителни емоции. Та затова леко преосмислих инвестициите си в нерви и време. И те така, не влизах двадесетина дена. А къде е Роза, като стана въвпрос за въздържание?

Е, вече наближава време за започване на разсада, на избор на семена и култури, и не мога да не пиша поне по този въпрос. А пък отворя ли форума - винаги поглеждам и тук. Няма как  да не погледна.

Всичко си е както винаги с мен. Ям. Почти не пия. Работя. Боря с теглото си. Правих скара за обяд, а новата котка се мотаеше покрай мен през цялото време, на три пъти ме препъна гадината! Щях да прекатура всичките сгоди там, но само си разлях виното за щастие. Най-накрая му дадох сланинката, с която мажа скарата, та миряса.

Около махалата текат две рекички. Една река и една рекичка, по-прецизно казано. Нали знаете, че ручей е онова, което прескачаш на един скок, а рекичка е това, което може да прецапаш, но не и да прескочиш. А река е ако трябва поне да си навиеш крачолите, че да преминеш, а вътре из нея има и раци, жабчета и мрени. Както и да е де - и двете рекички замръзнаха тия дни. Върбите край тях се обсипаха със скреж и клюмат като оплаквачки. Цяла сутрин откъм тях пълзят ледени мъгли. Ходихме с комшиите да ги гледаме. Всичките обясняваха, че чудо голямо станало, ама всичките дойдоха да видят леда с шаващите под него мехури.

Те мехурите се виждаха вчера сутринта, де. Днеска от мъглата се изръси към два пръста скреж

Ники, да ти проводя оная смешна история на ЛС?

Благодаря ти, Куркума. И за инфото, и че се показа. Тъй де, по-спокойно е така.

Розето и нея ще я изчакаме тактично още малко, че нали е момиче и е по-нежно същество, не мой така грубо да викаме и дърпаме, ама...не може така да зачезвате за дълго, без да се обаждате. Кръчма - кръчма, ама и дисциплина си требе!

Ручей мислех, че е някакъв по-бърз поток. Някак игрив съм го мислела, не спокоен и кротък.

Ура! Куркума е тук, и жив, и здрав!
Ако не е много нагло, да, много ми се чете историята-подарък на Анджи.

Снощи четох десетте страници за наваксване накуп, без да гледам датите и не регистрирах, че Розето също я няма в последните дни. За нея, обаче, предполагам, всичко е наред, знам, че доста хора я имате в офлайн контакти. 'Ма все пак й е време да се появи - с ШНУР и/или поезия за извинение на отсъствието.  

Вярно. Подкрепям с две ръце и твърдя, че бисквитената торта трябва да остане цялата за възрастните.     Пазя децата, не друго.

Аз пък не виждам защо трябва да се стресирам от бисквитените торти и супата с хляб. Такава торта ядат сигурно 3-4 пъти в годината, не вярвам да се отровят, а и я предпочитат пред купешките торти с кремове от растителна сметана, които залепват за небцето и имат вкус на гума. А на хляба в супата какво му е? При положение, че ядат само супа на едно хранене, без второ, защото не искат различни храни накуп, нормално е супата да се яде с хляб. Пък той дали ще е хапнат на суха хапка или ще е пуснат да плува като Титаник, все е едно. Хлябът обирал мазнината? Това не го разбрах, откъде я обира? Аз пък много обичам орторексици  Не можем всички да ядем само броколи и киноа