ЕЛП 51 - празнична, предколедна, черешова

Ето, пак се получи 

а, не! не! не! и не!
за слятото и разделното си има специален виц.
със специален човек - мой любимец. Грузинът.
не! грешка!
ГРУЗИНЪТ.

Имаме почти познал верния отговор. И да, милорд,
първия израз е. Но именно той в деликатни смисло-
ви и контекстни нюанси понякога е една дума (ка-
то направление), а понякога в две думи (като кон-
кретна локация) 

  нюанс

  да го приемем за трета задачка, а?

Трета? А кои са първите две? 
Май съм пропуснала нещо, което,
съгласете се, не е най-приятното
усещане 

номер ено: стоит статуя
номер две: една дума - две думи

номер три: нюанс 

Предавам се за нюанса 

Плюсено със систъра. И аз не стоплям за нюанса. 

Аз пък нищо не стоплям, ама то ми се случва често. Всичко е в норма, санким.

За отсъствието на Розето имам едно предположение-пожелание: помните ли, че тя се оплакваше от ядове в службата и стокъри във форума? Та си рекох, че може да е на нова работа, интересна, платена и всред читави хора, и, като всеки новобранец, се стеснява да пише тука от работното си място. И така с един замах се ликвидират два генератора на напрежение.

Аз съм голям ...абе гъз. Чоплех си по двора нещо. Синигерите, както винаго в снежно и студено време , понакълвали няколко подкови наденички. Свалих ги от пръта - годни са за ядене, ако се поизреже кълваното, че да ги прибера. Комшиите поправят камиона на единия. Рекох да им се похваля. Отнесох две подкови и се бъркам за ножче, да опитат - оставил съм го някъде. Ръцете им до лакти омазани в масло и катран - не може да искам помощ от тях. Чакайте, викам им, ще ида, ще нарежа, ще донеса вилички и малко вино - да опитате и така. Влязох вкъщи и от врата ме захванаха: булката за близки и далечни планове, за актуални проблеми и належащи разходи, пък какво станало сутринта с нейните занимания, и някаква закопчалка на чантата й се измъкнала, лампата в стаята на децата не светела; най-дребното - и то заразказва, заразпитва - залисаха ме и забравих за какво съм влязъл. До стъмване се занимавах с разни домашни неща.

Ония двамата поправиха каквото можаха по камиона, и ме задяват, когато излязох навънка преди малко:

-Много хубаво виното, и суджучетата хубави, ама много наряза, че се издухме. Айде, пак така да почерпиш, ама по-малко нарежи него път!

Срам, бря... заплес, още тиквеник.

следащия път ще дойда и аз да помагам за камиона, само кажи кога ще сваляш ония ми ти подкови от пръта   

Куркума, накълвано по суджук се спасява посредством запечатване с червен пипер. А се предотвратява с метнат вестник отгоре.

Не ти трябва, тоя камион е същински дарак, катраница, мъка за душата. Кърпен е колкото палтото на Сам Хокинс (Бойко Б. знае за кое палто говоря). А свалянето от пръта никак не е еднократен акт, ами си е процес: постоянно окачвам нови неща на пръта и свалям готови. Гледам да не е много монотонно - закачам и по някой парцал пастърма от време на време. Тая дейност упражнявам от октомври до масовата поява на мухите. И по мухяно време може, ама малко повече обвиване пада.

Това с пипера е интересно, Атти. Ама не знам ще стигна ли да ги ръся... Аз спасявам радикално - чрез нарязване на тънко. Те рядко накълвават повече от 4-5 подкови дребните хайванчета и винаги избират практически готовите. Колко му е да ги спасиш...

Правя едни много секси спагети - с прозирни резенчета от тоя суджук и салца с риган.

аз ще крася ситуацията, ще създавам уют и дух около камиона посредством присъствието си, няма да цапам нежните си ръчици отнемайки на мъжете удоволстивето да се се завират под камиона и да се цапат; еветуално ще си самоналожат по-скромна употреба на някои изразни средства, които са неизменна част от всяка монтьорска дейност, солта и пиперът дет' се вика
на мен ми е достатъчно еднократно и по средата да се включа в процеса, вино ще си донеса и после легенди ще се разказват ...

Милорд, съчувствам искрено, чистосърдечно.
Но не бива да се вините без мяра - туй, дето
е изпуснато, ще се навакса, за сметка на спо-
делените залисии домашни, които са неповто-
рими. 

Абе, антр ну казано, те и мъжете в случая са като камиона. Спроти ньега са си, както казваше дядо. То в цялата махала сме все такива едни...

Една позната на семейството се оплакваше някога - в нашия завод, казва, са останали само ергени трето качество.

Разбираш ме, Ло, разбираш - че човек за едното име красно живее, пък да го окепази заради пуста разсеяност - не бива.