Песен за огън и лед 22 - In this world only winter is certain

Публикувана: 7 дек. 2015, 08:03 ч.
Последно мнение: 5 фев. 2016, 11:42 ч.

41 057
741

Хексе - Пристрастен

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са заглавията на следващите две книги от поредицата?
Къде мога да намеря преводи на глави от „Ветровете на зимата“?
Какви са някои от очакванията за събития в следващата книга?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са заглавията на следващите две книги от поредицата?
  
  Следващите две книги от поредицата са „Ветровете на зимата“ и „Мечта за пролет“.
- Къде мога да намеря преводи на глави от „Ветровете на зимата“?
  
  Преводи на глави от "Ветровете на зимата" можете да намерите на следния адрес: [URL].
- Какви са някои от очакванията за събития в следващата книга?
  
  - Някои от очакванията за събития в следващата книга включват смъртта на различни герои, връзки между различни герои, включително и тези, които са извън обичайните сценарии, както и разкриване на тайни и развитие на характера.
- Кой може да бъде работодателят на Варрис?
- Каква е била целта на магията с кръвта на Варис и кой я е поръчал?

whaler

# 135 16 дек. 2015, 14:33 ч.

Защото бяха замръзнали, след това на топлото почнаха да функционират Wink

Виж целия пост

gigi-gagi

Ентусиаст

# 136 16 дек. 2015, 14:40 ч.

Аз мисля, че Валът ще падне.... Миже би не, защото някой иска, а от незнание.... Търсят Рога на зимата, вероятно ще го намерят, и Вала ще падне.

Все пак това е добре за сюжета, ще има битка между Другите и хората, ако Вала не падне, за каква битка ще говорим? ББ могат да заобиколят, но това ще отнеме време, единствената пречка е Вала и си мисля, че ще падне в 6 книга.... За мен по-странното е защо диваците търсят Рога на зимата, те бягат, искат да се спасят зад Вала, но ако намерят Рога и Вала падне, тогва от какво се спасяват?

Виж целия пост

whaler

# 137 16 дек. 2015, 14:43 ч.

Цитат на: gigi-gagi в ср, 16 дек 2015, 14:40

За мен по-странното е защо диваците търсят Рога на зимата, те бягат, искат да се спасят зад Вала, но ако намерят Рога и Вала падне, тогва от какво се спасяват?

Значи...
Или Рогът има друго предназначение Sunglasses

Или Манс има интересни планове Wink

Виж целия пост

Хексе

Пристрастен

# 138 16 дек. 2015, 14:45 ч.

Цитат на: maskara в ср, 16 дек 2015, 14:27

Защо да не могат да минат зомбитата? Тези двете, които намери Дух и ги пренесоха в замъка, си минаха Вала (под него), без да им подейства никаква магия. После оживяха и тръгнаха да бесуват. Та затова си мисля, че за тях Вала ще е чисто физическо препятствие.

Да,именно,бяха пренесени, а не минаха.

Цитат на: Balerion в ср, 16 дек 2015, 14:08

Джойен каза, че нищо не може да ги спре. Все пак е от лед, може да се окаже, че е автогол.
Все пак никога до сега не е подлаган на такъв тест.

Джойен за съжаление май се оказва объркано момче манипулирано от КГ.

Цитат на: gigi-gagi в ср, 16 дек 2015, 14:40

.
. За мен по-странното е защо диваците търсят Рога на зимата, те бягат, искат да се спасят зад Вала, но ако намерят Рога и Вала падне, тогва от какво се спасяват?

Абсолютно. Има нещо повече.

Виж целия пост

Веско-Варна

# 139 16 дек. 2015, 14:51 ч.

Зомбитата не минаха през Вала, а ги пренесоха ... доколкото знам зомбитата и ББ са подвластни на гравитацията и Валът сам по себе си е пречка, но е строен да спира ББ...с магия включително.
За ББ някой каза, че идват когато стане много студено или студът идва с тях ... не могат ли да замразят морето и просто да заобиколят ...

Виж целия пост

whaler

# 140 16 дек. 2015, 14:54 ч.

Чичо е натъртил на това "помнят", какво ли помнят зомбитата и доколко?
Необходимо условие за да станат мъртвите зомбита е ББ да е причинил смъртта им?

Цитат

— Иска ти се да откажа. Така ще можеш да ми клъцнеш главата, както направи със Слинт. Няма да ти доставя това удоволствие, копеле. Но се моли да ме убие дивашки меч. Тия, които Другите убият, не остават мъртви… и помнят. Ще се върна, лорд Сняг.
— Моля се за това. — Джон никога нямаше да приеме сир Алисър Торн за приятел, но все пак беше брат. „Никой не е казвал, че си длъжен да харесваш братята си.“

Виж целия пост

gigi-gagi

Ентусиаст

# 141 16 дек. 2015, 14:59 ч.

До, но всички мъртви стават зомбита, може би тези, които са убити от ББ имат по-различен статут....

Виж целия пост

whaler

# 142 16 дек. 2015, 15:07 ч.

Явно има разлика

Също има значение, кой ги контролира, Студени ръце има съзнание и памет дотолкова, че да е водач и да ловува за хората за които се грижи

Особено интересно е, че, когато бъдат неутрализирани зомбитата под контрол на ББ, синьото от очите им изчезва, за Студени ръце не пише, да е със сини очи

Скрит текст:

Събуди се изведнъж, премръзнал и изпълнен с ужас.
Огънят беше догорял до тлеещи въглени. И беше страшно студено. В ъгъла кобилата цвилеше уплашено и риташе дървените стени. Джили седеше до огъня, сгушила бебето до гърдите си. Сам се изправи сънен, дъхът му излезе на бяла мъгла. Дългото помещение беше тъмно и пълно със сенки, от черно по-черно. Космите по ръката му бяха настръхнали.
„Няма нищо — каза си той. — Просто ми е студено.“ А после, при вратата, една от сенките се раздвижи. Голяма.
„Това е само сън — замоли се Сам. — О, нека все още да съм заспал, нека да е кошмар. Той е мъртъв, мъртъв е, видях го как умря.“ — Дошъл е за бебето — проплака Джили. — Мирише му. Едно новородено бебе мирише на живот. Дошъл е за живота му.
Огромната тъмна сянка се приведе и се затътри към тях. И под смътната светлина на огъня се превърна в Пол Дребния.
— Махай се! — изграчи хрипливо Сам. — Не те искаме!
Ръцете на Пол бяха въглен, лицето — мляко, а очите му светеха горестно сини. Брадата му бе побеляла от скреж, а на едното му рамо бе кацнал изгърбен гарван и кълвеше бузата му, късаше от мъртвата бяла плът. Сам се изтърва и усети как топлината потече по краката му.
— Джили, успокой кобилата и я изведи. Веднага.
— Но ти… — почна тя.
— Аз имам нож. Камата от драконово стъкло. — Пръстите му я напипаха и той се надигна. Първия нож беше дал на Грен, но за щастие се беше сетил да вземе камата на лорд Мормон преди да избяга от бърлогата на Крастър. Стисна го здраво и се отдръпна от огъня, от Джили и от бебето.
— Пол? — Искаше да го каже храбро, но излезе като хленч. — Пол, не ме ли позна? Аз съм Сам, дебелия Сам, Сам Плашливеца, дето ме спаси в горите. Ти ме носеше, когато не можех повече да вървя. Никой друг не можеше да направи това, но ти го направи. — Сам заотстъпва с ножа в ръка и заподсмърча. „Какъв страхливец съм!“ — Остави ни, Пол! Моля те! Защо искаш да ни убиеш?
Джили тръгна заднишком по коравия пръстен под. Изчадието извърна глава да я погледне, но Сам изрева: — Не!
И възкръсналият отново се обърна към него. Гарванът на рамото му отпра ивица плът от бялата му раздрана буза. Сам държеше камата пред себе си и пухтеше като ковашки мях. Джили стигна до гарона. „Дайте ми малко кураж, богове — замоли се Сам. — Поне веднъж, мъничко кураж ми дайте. Само колкото тя да избяга.“ Пол Дребния закрачи към него. Сам продължи да отстъпва, докато гърбът му не се опря в грубата дървена стена. Стискаше камата с двете си ръце, за да не трепери. Създанието като че ли не се боеше от драконовото стъкло. Движеше се бавно, но Пол Дребния и приживе не беше от най-бързите. Зад него Джили промърмори да успокои кобилката и се опита да я поведе към вратата. Но тя сигурно беше надушила странния смразяващ мирис на създанието и изведнъж спря, вдигна се на задните си крака и зарита с копита в ледения въздух. Пол се обърна към нея и сякаш загуби интерес към Сам.
Нямаше време нито за мислене, нито за молитва, нито за страх. Самуел Тарли се хвърли напред и заби камата в гърба на Дребния Пол. Възкръсналият мъртвец така и не го видя. Гарванът изграчи пронизително и литна.
— Ти си мъртъв! — изпищя Сам и продължи да мушка. — Ти си мъртъв, мъртъв си, мъртъв си! — Забиваше и пищеше, отново и пак, късаше дрипи от тежкото черно наметало на Пол. Разлетяха се парчета драконово стъкло и острието се прекърши в желязната ризница под вълната.
Воят на Сам вдигна бяла мъгла в черния въздух. Той хвърли безполезната дръжка и припряно отстъпи, когато Пол се обърна. Преди да успее да извади другия си нож, стоманения нож, който всеки от братята носеше, черните ръце на изчадието се сключиха под брадичката му. Пръстите на Пол бяха толкова студени, че чак пареха. Заровиха се дълбоко в меката плът на гърлото му. „Бягай, Джили, бягай“, искаше му се да изкрещи, но когато отвори уста, излезе само задавен звук.
Треперещите му пръсти най-сетне докопаха камата, но когато я заби в корема на съществото, върхът се хлъзна по железните брънки и ножът се превъртя и падна от ръката му. Пръстите на Пол Дребния се стягаха неумолимо и започнаха да извиват. „Ще ми откъсне главата“ — помисли отчаяно Сам. Заудря и задърпа китките на съществото, но без полза. Зарита Пол между краката — напразно. Светът се сви до две сини звезди, ужасна съкрушаваща болка и толкова жесток студ, че сълзите замръзнаха на очите му. Сам се въртеше и се дърпаше отчаяно… а после залитна напред.
Пол Дребния беше едър и силен, но на тегло Сам го надвишаваше, а и въплътените мъртъвци бяха тромави, беше го забелязал още на Юмрука. Внезапното залитане накара Пол да отстъпи крачка назад и живият и мъртвият се сринаха на пръстения под. Ударът отхвърли едната ръка от гърлото на Сам и той успя да всмуче глътка въздух преди ледените пръсти отново да се върнат на гърлото му. Устата му се напълни с вкус на кръв. Изви врата си, огледа се за ножа си и зърна тлееща оранжева светлина. „Огънят!“ Само жар беше останала, но все пак… не можеше да диша, нито да мисли… Превъртя се настрани, теглейки Пол със себе си… ръцете му залазиха треперещи по пръстения под, докато не докопаха накрая нещо горещо… главня, тлееща червено-оранжева главня… пръстите му я стиснаха и той я натика в устата на Пол толкова силно, че усети как зъбите му изтракаха.
Но пръстите на гърлото му не се отпускаха. Последното, за което Сам успя да помисли, беше за майка си, която толкова го обичаше, и за баща си, когото бе изложил. Стаята се въртеше около него. И изведнъж той видя струйката дим, излизаща между строшените зъби на Пол. После лицето на мъртвия избухна в пламъци и ръцете му се отпуснаха.
Сам вдиша и боязливо се претърколи настрани. Таласъмът гореше, сланата капеше от брадата му, а плътта отдолу почерняваше. Сам чу врясъка на черния гарван, но самият Пол не издаде звук. Когато отвори уста, от нея изригнаха само пламъци. А очите му… „Свърши се, синия блясък го няма.“ Стана и се затътри към вратата. Въздухът беше толкова студен, че от дишането болеше, но толкова сладка и хубава бе тази болка. Измъкна се от къщата.
— Джили? — извика. — Джили, убих го. Джи…
Тя стоеше опряла гръб на язовото дърво, с бебенцето в ръце. Мъртъвците я бяха обкръжили. Бяха дузина, десетки… повече… някои бяха бивши диваци и още носеха козинявите си дрехи… но повечето бяха доскорошни негови братя. Сам различи Ларк Сестриния, Меката стъпка, Райлс. Гушата на Чет бе почерняла, мехурите по лицето му бяха покрити с тънка ледена кора. А един приличаше на Хейк, макар че беше трудно да се разбере, след като половината му глава я нямаше. Бяха разкъсали бедната кобила и теглеха червата й с мокри червени ръце. Светла пара се вдигаше от корема й.
Сам изхленчи.
— Не е редно…
— Рредно. — Гарванът кацна на рамото му. — Рредно. Срредно. — Плесна с криле и изпищя заедно с Джили. Мъртвите изчадия вече я достигаха. Сам чу как зашумяха тъмночервените листа на язовото дърво, зашепнаха си едно на друго на език, който той не знаеше. Самата звездна светлина сякаш потрепера, а дърветата наоколо застенаха и запращяха. Сам Тарли се опули. „Гарвани?“ Бяха накацали по язовото дърво: стотици, хиляди, накацали бяха по белите като кости клони и надничаха между листата. Видя как клюновете им се отвориха и как те заграчиха, и видя как разтвориха черните си криле. И с писъци и с плясък се спуснаха върху мъртъвците на гневни облаци. Полетяха срещу Чет и закълваха сините му очи, покриха като мухи Сестриния, закъсаха парцали жълта слуз от строшената глава на Хейк. Толкова много бяха, че когато Сам вдигна глава, не можа да види луната.
— Въррви — каза птицата на рамото му. — Въррви, въррви.
Сам затича и от устата му изригнаха кълба скреж. Оживелите мъртъвци около него махаха с ръце срещу черните криле и острите клюнове, които ги връхлитаха, и падаха, без да изпъшкат и без да извикат. Но гарваните не обръщаха внимание на Сам. Той хвана Джили за ръката и я задърпа от язовото дърво.
— Трябва да вървим.
— Но къде? — Джили забърза след него, притиснала бебето до гърдите си. — Те убиха коня ни, сега как ще…
— Брате! — Викът проряза нощта през писъците на хиляди гарвани. Под дърветата някакъв мъж, загърнат от глава до пети в черно и сиво, махаше с ръка, възседнал лос. — Насам! — извика ездачът. Гуглата скриваше лицето му.
„Облечен е в черно.“ Сам подбутна Джили към него. Лосът беше огромен, десет стъпки висок, с грамадни разклонени рога — и коленичи, за да могат да се качат.
— Тук — каза ездачът и посегна с облечената си в ръкавица ръка да издърпа Джили зад себе си.
После дойде ред на Сам.
— Много благодаря — изпъшка той.
И чак когато стисна подадената му ръка, осъзна, че ездачът не носи ръкавица. Ръката беше черна и студена, с пръсти, корави като камък.

Виж целия пост

Хексе

Пристрастен

# 143 16 дек. 2015, 15:18 ч.

Цитат на: Веско-Варна в ср, 16 дек 2015, 14:51

За ББ някой каза, че идват когато стане много студено или студът идва с тях ... не могат ли да замразят морето и просто да заобиколят ...

И аз си го мисля също.

Цитат на: Mrs. Swift-Kloss в ср, 16 дек 2015, 14:54

Необходимо условие за да станат мъртвите зомбита е ББ да е причинил смъртта им?

Не. Тормунд каза, че когато единият му син умрял от студ на сутринта се събудил със сини очи. Не е бил убит директно от ББ.
За помненето го установиха при нападението над Стария Мечок. Зомбито, което го нападна го е мразел приживе.
Когато обаче Дребния Пол нападна Сам с бебето, по нищо не личеше да го помни, макар отношенията им да бяха приятелски.
По скоро бих приела, че зомбитата могат да бъдат насочвани кого да нападнат.
Очите на СР не се виждат доколкото помня, може да са сини, може да не са. КГ го управлява, това поне е сигурно.
Може да няма съзнание и памет а да е варгнат от КГ.

Виж целия пост

whaler

# 144 16 дек. 2015, 15:23 ч.

Виждат се очите.

Цитат

„Обходникът е убил прасе.“ Студени ръце стоеше до вратата, един гарван бе кацнал на рамото му, и двамата бяха вторачени в огъня. Отражения от пламъците мъждукаха в четирите черни очи. „Той не яде — спомни си Бран. — И го е страх от пламъците.“

Варгване от КГ би обяснило адекватността, пък и тялото му няма ефект на забавяне

Скрит текст:

— Какво стана с хората? Враговете зад нас?
— Няма да ви безпокоят.
— Кои бяха те, диваци ли?
Мийра обърна месото да опече другата страна. Ходор дъвчеше, гълташе и си мърмореше тихо и щастливо. Само Джойен като че ли усети какво става, когато Студени ръце извърна глава към Бран.
— Бяха врагове.
„Мъже от Нощния страж.“
— Ти си ги убил. Ти и гарваните. Лицата им бяха целите разкъсани и очите им ги нямаше. — Студени ръце не го отрече. — Те бяха твои братя. Видях. Вълците бяха разкъсали дрехите им, но все пак го разбрах. Наметалата им бяха черни. Като ръцете ти. — Студени ръце не отвърна. — Кой си ти? Защо са ти черни ръцете?
Обходникът загледа дланите си все едно, че изобщо не беше ги забелязвал досега.
— Щом сърцето спре да бие, кръвта на човек изтича до крайниците му и там се сгъстява и съсирва. — Гласът му хриптеше в гърлото, тънък и мършав като него. — Дланите и стъпалата му се подуват и стават черни като пудинг. Останалото от него става бяло като мляко.
Мийра Тръстиката се надигна с тризъбото копие в ръка и парчето димящо месо още в другата.
— Покажи ни лицето си.
Обходникът не се подчини.
— Той е мъртъв. — Бран усети горчив вкус в гърлото си. — Мийра, той е нещо мъртво. Чудовищата не могат да преминат, докато Валът стои и мъжете на Нощния страж стоят верни, така казваше баба Нан. Той дойде да ни срещне при Вала, но не можа да премине. Затова изпрати Сам с онова момиче диваче.
Ръката на Мийра се стегна около дръжката на тризъбото копие.
— Кой те прати? Кой е тази триока врана?
— Приятел. Ясновидец, чародей, както искаш го наречи. Последният зеленозрящ.
Дървената врата на дългата къща се отвори с трясък. Отвън вятърът виеше, студен и черен. Дърветата бяха пълни с грачещи гарвани. Студени ръце не помръдна.
— Чудовище — каза Бран.
Обходникът го погледна все едно, че останалите не съществуваха.
— Твое чудовище, Брандън Старк.
— Твое — повтори гарванът от рамото му. Отвън гарваните в дърветата подеха зова му и нощта заотеква с песента: — Твое, твое, твое.

Виж целия пост

Хексе

Пристрастен

# 145 16 дек. 2015, 15:42 ч.

Много хубави цитати. Heart Eyes

Хм изпитва ли наистина СР страх от огъня или е просто предпазливост/
Кого има предвид като "твое чудовище" СР - себе си или КГ? Или е едно и също. Wink

Забравила съм кои са били тези хора, които са ги безпокоили?

Виж целия пост

whaler

# 146 16 дек. 2015, 16:16 ч.

Цитат на: Хексе в ср, 16 дек 2015, 15:42

Забравила съм кои са били тези хора, които са ги безпокоили?

Дезертьори от НС, СР ги уби и те не се надигнаха...
Или СР помни или КГ недолюбва дезертьорите, все пак Thinking

Виж целия пост

Хексе

Пристрастен

# 147 16 дек. 2015, 16:21 ч.

Или просто не искат да им се пречкат. Peace

Виж целия пост

whaler

# 148 16 дек. 2015, 16:28 ч.

Да, да, интересното е, че не се надигнаха, а не защо ги разчистиха.
Сир Веймар се надигна.

Цитат

Тялото на Ройс лежеше по очи в снега, с една ръка изпъната напред. От дебелото самурено наметало бяха останали жалки дрипи. Едва сега, проснат така, мъртъв, човек можеше да види колко е млад. Момче.
На няколко стъпки встрани Уил намери останалото от меча. Върхът му се беше пръснал и огънал като дърво, поразено от мълния. Уил коленичи, огледа се предпазливо и го вдигна. Щеше да му послужи за доказателство. Гаред щеше да разбере. Ако не той, то поне Стария мечок Мормон или майстер Емон. Дали Гаред още чакаше при конете? Трябваше да побърза.
Уил стана. Пред него се изправи сир Веймар Ройс.
Фините му дрехи бяха разкъсани, лицето му — безформена маса. Отломка от меча бе разцепила слепия бял гледец на лявото око. Дясното око беше отворено. Зеницата грееше синя. Виждаше. Безчувствените пръсти на Уил изпуснаха скършения меч и той затвори очи да се помоли. Дългите, нежни длани го погалиха по бузата и го стиснаха за гърлото. Бяха облечени в най-фината къртича кожа и подгизнали от кръв, но допирът им беше смразяващ.

Виж целия пост