В момента чета...43

  • 62 837
  • 725
# 630
Колко щеше да е скучно ако всички харесвахме едни и същи книги. Simple Smile

Иначе и аз обичам да са изпипани историите и най-вече да звучат правдоподобно.
Виж целия пост
# 631
Лу, сериозно ли, краят на книгата е възторгнал толкова хора?
Скрит текст:
Изведнъж, един тотално пропаднал руски мафиот, приятел от тийн годините...решава да се направи на голям благодетел. И хоп, предава на правителството не една...а цяла колекция от картини?!? Ей така, за няколко милиона награда?!
Няма как да прозвучи достоверно и това, лично мен ме подразни.
По-дълбокият смисъл, можеше да се представи и без тази тъпотия на преден фон.
Виж целия пост
# 632
Сисли, скрий го, моля те! Не съм чела книгата, но подозирам, че разкрива финала.
Виж целия пост
# 633
Сисли, скрий го, моля те! Не съм чела книгата, но подозирам, че разкрива финала.

Извинявам се, скрих го.
Виж целия пост
# 634
Sesylle

Скрит текст:
аз конкретно имах предвид буквално последните 10-тина страници, в които е дръпната одата за изкуството, вселента и живота, ако мога така да се изразя  Laughing Съвсем сериозно освен мен (ясно е че съм ултра фен), тези страници бяха просълзили включително мои приятели мъже. Обсъждали сме книгата до посиняване. Относно това, което ти имаш предвид - трансформацията на Борис е в услуга на идеята на авторката. Разбира се на теб това може да ти се вижда кофти решение  Peace
Виж целия пост
# 635
Извинявам се, скрих го.
Благодаря ти! Hug
Виж целия пост
# 636
Аз не съм чела нищо от Дона Тарт, но ми беше интересно да ви прочета, нови думички срещнах /едва ли ще ги запомня/. Хареса ми и това, че момичето доста добре се обоснова защо не й е харесала, аз не мога така...просто не ми харесва, не ме докосва и т.н. се аргументирам в повечето случаи. Приятно е, когато има различни мнения.
Виж целия пост
# 637
О, Адамант, радвам се да те видя пишеща тук  Hug
А още повече се радвам, че си и ти сред феновете на Несбьо и на Филипката  Hug
МижHug Heart Eyes  
Благодаря, и на мен ми е много приятно сред вас, чудесно местенце Simple Smile Въпросът е там, че когато започна работа, рядко ми остава време да се отчета, тъй като работя от дома си през целия ден до вечерта, всеки ден и не намирам дори време да чета, колкото ми се иска Simple Smile
Продаваме книги, но всички четат повече от мен, а аз изоставам  Mr. Green
Затова сега се наслаждавам максимално на тези дни, в които имам възможността да чета. Но ще се постарая да пиша и тук периодично Simple Smile Иначе редовно си ви следя.
И да, Несбьо и Филипката ме спечелиха безспорно!! Simple Smile (Ти ми привлече вниманието към Несбьо с коментарите си Simple Smile)

А "Пентаграма" наистина беше страхотна. Аз още не съм сигурна дали не я харесвам повече от "Снежкото".
Вени***, аз със сигурност я харесвам повече! Simple Smile)

Adamant, радвам се да те "видя" и тук (освен в GoodReads)  Laughing

Хубави неща си прочела, дано ти върви и занапред така.

Ти изчете ли първата книга на Юрт и Русенфелт? Ако тя ти е допаднала, си мисля че няма как да не ти хареса и втората  Laughing
Лу, точно първата книга изчетох днес. Толкова да ми допадна... Лягах и ставах с нея, не можех да я  оставя, едва си свърших домакинските задължения.
Много добре им се е получило на този шведски тандем. Намирам ги дори с няколко идеи по-добри от Несбьо. Рядко ми се случва една книга да ме погълне така, че да чета с еднакъв интерес от началото до края, без да ми "забуксува" на моменти или пък да намали темпото.
В "Човекът, който не беше убиец" обаче всеки ред си струваше, а интересното тук, поне за мен, бе, че освен към криминалната загадка, проявявах искрено любопитство и към съдбата на героите - какво ще им се случи, какво се е случило преди в живота им...

И не само Себастиан Бергман, а и останалите са така майторски описани и толкова пълнокръвни образи, че направо "дишаха" от страниците. На всеки от тях е отделено място, за всеки получаваме възможност да "надзърнем" в живота и мислите му и най-хубавото е, че се открояваха един от друг, а не, както много често съм се натъквала, да говорят еднакво и да изглеждат като принтирани един от друг Simple Smile)  

Историята е пленяваща, (не успях да отгатна убиеца), стилът е добър. Никак не обичам повествования, които, въпреки добрата история, са поднесени наивно и посредствено и прозира авторското словесно безсилие. Тук няма такова нещо.  

Накратко - не просто една добра криминална история, а качествена литература! Стават ми любим тандем и ще продължавам с тях.  Сега нямам търпение да ми пристигне втората книга, а дано Ера по-бързичко издадат и третата.

Интересни дискусии за Тарт. Това ми напомня, че имам двете й книги (без последната) и ме чакат, но мисля да започна първо с "Тайната история".
Виж целия пост
# 638
Аз приключих с Анди Андрюс и "Съкровищата на пътешественика".
Сега търся подобна книга на "Бялата ръкавица" от Майн Рид ,но засега без успех , а така ми се чете нещо подобно.
Виж целия пост
# 639
Здравейте, следя редовно темата, макар и да не пиша често, но сега не се сдържах.
Поглеждам, и ... 54 нови поста  Shocked от вчера насам

Реших, че супер-, мега-, тотал- селър е излязъл, ама не ... естествено че чета темата само заради мненията ви, но понякога излишно задълбавате.

За да не е спам - В момента чета "Изплъзване от времето" на Кейт Мортън. На 1/3 съм, еми не ми харесва, прелиствам с надеждата да се случи нещото, заради което четох толкова позитивни мнения за книгата.  Peace
Виж целия пост
# 640
За да не е спам - В момента чета "Изплъзване от времето" на Кейт Мортън. На 1/3 съм, еми не ми харесва, прелиствам с надеждата да се случи нещото, заради което четох толкова позитивни мнения за книгата.  Peace

Скоро приключих с "Изплъзване от времето". Много ми хареса. "Нещото" не се случва изведнъж, почти накрая, а много често е втъкано "между другото". На мен пък това ми допадна. Загадъчността и завоалираността на историята. Peace
Виж целия пост
# 641
Дискусията за Щиглецът и на мен ми беше интересна. Въобще всяка гледна точка ми е ценна и според мен е полезна за темата. Супер е да видиш как един и същ текст отеква различно във всяка читателска глава  Peace

mario.d.k, ако още не ти е допаднала атмосферата в книгата на Мортън, едва ли развръзката ще те спечели. Аз не съм сред фенките й, но от двете нейни книги, които съм чела, тази ми се стори по-добрата.
Виж целия пост
# 642
Deziderata,


Скрит текст:
"Как е възможно да не е осигурен периметър след бомбен атентат, а дете, което е пълзяло из развалини, че и с окървавено лице да се измъкне незабелязано? Прекара достатъчно време с умиращия дядо, после се лута из коридорите, не е заради липса на време." - Очакваше се да избухне втора бомба, това е обяснението за липсата на периметър. Всичко е възможно в такава ситуация според мен, включително и варианта, описан от Дона Тарт

"Майката ноншалантно си разглежда изкуство преди срещата с директора, дори се впуска в  монолози." - Майката е изградена като по-нестандартен образ, с огромна привързаност към изкуството. Не считам фактът, че един човек се държи различно от средностатистическия, за невъзможен... В много от книгите са описани различните, а не обикновените, без това да е недостатък.  Wink

"Тео краде отново, въпреки че е в стресова ситуация, представям си какво ще стане после..." - Изкуството е връзката между Тио и майката, връзката, която дори и смърттта не може да им отнеме. Но щом нагласата ти е толкова отрицателна, защо да си причиняваш още 500 страници?


Закусва със социалните, и въпреки преживения  шок, забелязва детайли от обкръжението си с яснота неприсъща за възрастта му и емоционалното му състояние. Пределно ясно е, че не е аутист Wink. Престарала се е Тарт. Детето е загубило майка си, а на съседна маса седи жена, чието палто е твърде топло за сезона. ooooh! - Отново не е ясно как би реагирал човек, подложен на такъв неимоверен стрес. Може и да не хапне нищо, но може и да яде напълно машинално, без да осъзнава. Вниманието към детайла не е характеристика на определена възраст, а на тип човек. В състояние на шок мозъка може да започне да обръща внимание дори на повече детайли, отколкото обикновено, в стремежа си да не мисли за станалото...  Wink

Въобще вербозността на авторката ми идва в повече, спъва повествованието, и се чудя дали не го прави за да оригиналничи, или защото и плащат на дума. - Това е най-често срещаната критика на хората, които не харесват Дона Тарт. Това вече си е въпрос на вкус. На мен лично изключително много ми допада нейния богат стил. Но явно това не е твоята авторка. Peace


Ясно, че не всеки е Хемингуей, но очаквам детайлите да имат значение за сюжета или за развитието на героите, а не да служат за пълнеж. Едитора не си е свършил работата. - И слава Богу, че не е орязал тази красота от думи! Някои от детайлите имат значение за развитието, а други имат значение за изграждане на атмосферата. Не са излишни!


И защо ще правят атентат в музей? В музей? И то сутринта, когато посещаемостта е по ниска отколкото в следобедните часове? - Музеят също е място, на което се събират много хора, и би могло да бъде обект на атака. Може сутринта достъпът на атентаторите до музея да е бил по-възможен, отколкото следобед, това са разни полицейски подробности, книгата не е за това...

Защото малкото социопатче трябва да открадне картина и да остане сираче преди 11 часа. Ето защо. - Във всяка книга нещо изиграва ролята на завръзка. Теб какво точно те дразни не мога да разбера? Явно не ти харесва не само стила, ми и цялата идея на авторката още от самото начало... не я чети е единственият ми съвет!  Peace
Виж целия пост
# 643
BBeLLa, Magrat*, Благодаря Ви, ето заради такива мнения ценя темата  Hug

Ще й дам шнас на книгата, ще попрелистя още малко  Wink
Виж целия пост
# 644
Аз приключих първата част от трилогията "Бьорндал". Продължавам да твърдя, че книгата е странна.
Отначало ми беше наивна, после ме увлече, после ми зацикли... Имах чувствота за някаква дистанцираност на автора от героите, а те самите ми стояха схематични като че ли и не добре изградени. Ще видя кога ще продължа със следващите две части, но за момента сменям жанра пак със скандинавска книга, но трилър   Mr. Green



Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия