В момента чета...43

По темата за чужбина само да вмъкна, че има значение изходната позиция. Ако някой е живял в лишения и без работа, ще му стори рай дори ако трябва да чисти. И обратното, ако имаш постигнато някакво ниво в работата и приличен стандарт и чистиш ще е падане от по-високо. Не вземам никаква позиция, просто имам поглед върху нещата.

Нещо не мо хареса книгата, която цитирам. Имах по-големи очаквания. Не знам дали ще си взема друга книга от този автор.

За много години!

Ето какво попрочетох в последно време:

„Баба праща поздрави и се извинява“ на Фредрик Бакман ми хареса много.  И образът на лудата баба и на беззащитната Елса, а най-много на кучето и Вълчето сърце. Това беше книга за трудните избори, грешките и прошката. За една приказка, която отразява заобикалящия ни свят. Докато четях се зачудих дали бих могла да измисля добра приказка някога, за някого.

Виж със „Стоунър“ на Джон Уилямс не намерих общ език. Никак не ме докосна тази книга. И нямам нищо против да чета за обикновения човек, просто тук не успях да се настроя на вълна „съзерцание“.

„И всеки път морето“ на Наташа Драгнич също не ме впечатли. Толкова бях запленена от другата й книга „Всеки ден, всеки час“, но тази не носеше същата магия в себе си, поне за мен. Три сестри, един мъж – твърде неправдоподобно, за да повярвам и да ми хареса. И накрая завърши с хепи енд след половин живот взаимни обвинения и омраза, също много неубедително. Но пък на майка ми й хареса, така че мнението ми не е единственото.

 С „Нишките на съдбата“ на Мария Дуеняс вече се спогодихме. Добра и интересна история, интригуваща, вълнуваща и с множество обрати. На места ми се стори малко поразтеглена, но крайното ми впечатление е положително.

Завърших годината с „Портокалови дни“ на чешката писателка Ива Прохазкова. Уж тийн книга, но историята беше доста мрачна. Не беше обичайната история за първото влюбване, както си мислех. И това го имаше, но не беше акцентът на книгата. Труден живот, семейни проблеми, въпросът кое е правилно и кое не.

Започнах годината със „Забранява се неверието в съдбата“ на Мамен Санчес. Тази авторка ми става все по-любима. Много добра история, както и първата й книга.

„Павилион за жени“ на Пърл Бък. Тук вече останах очарована и възхитена. Пленително пише тази жена. Просто разкошно. Изпитвах едно невероятно успокоение, докато четях, една пълнота и блаженство. Май досега не ми се е случвало с друга книга. Госпожа Ву ми стана една от любимите литературни героини. Невероятно изящество на стила, думите се леят като поток, ромонят по страниците и щедро напояват читателя. 

„Похищението на Лол В. Щайн“ на Маргьорит Дюрас. По принцип харесвам тази авторка, макар да пише доста странно, но с тази книга не се разбрахме. Странна любовна история, по скоро любовен триъгълник, представен почти кинематографично.

Но следващата книга вече беше първото ми пълно разочарование за новата книжна година. „Вила Пасифика“ на Капка Касабова. А има много добри отзиви из нета. Първо останах поразена, че ще чета българска авторка, но в превод от английски.  В такива случаи трябва да има огромен червен надпис на корицата. А иначе в книжарниците е в раздела за българска литература. Книгата успява да те разочарова, дори и да не си имал никакви очаквания, както се случи при мен. Непълнокръвни герои, абсолютно необосновани действия от тяхна страна и пълна липса на каквито и да било описания на тайнствената южноамериканска страна, в която се развива действието. Абсолютно недоразумение за мен е тази книга.

Сега се опитвам да си оправя вкуса с „Мръсна хаванска трилогия“ на Педро Хуан Гутиерес, но след 120 прочетени страници мисля да спра до тук. Миналата година прочетох няколко книги от кубински автори и добих доста ясна представа. Тук не виждам нищо ново. В Куба има много глад, много мизерия, много секс, много репресии и едно необятно море, което за съжаление е като затвор за жителите на острова.

Вчера довърших "Британия Роуд 22" на Аманда Ходжкинсън. Книгата ме грабна от първите си страници и успя да ме държи в плен до края. Като много близка и истинска почувствах Силвана, преживях заедно с нея всичките й терзания. Историите на героите по време на войната са емоционални, необикновени, често плашещи, но мен сякаш повече ме докосна разказът за новия им живот в мирно време, опустошението и възстановяването на душите им, търсенето им на път един към друг.

Аз приключих с "Човекът, който не беше убиец" - ами чудесно криминале 

Динамика, обрати през страница, стегнат стил, изпипан психологизъм. Личи си, че авторите са сценаристи на убийствен сериал. Само ме подразни поредният главен герой, който е ненадминат задник. Аман.

За мен лично Юрт и Русенфелт са по-добри от Несбьо и Манкел.
Венка, да си жива и здрава, че ми я даде 

Въх, и аз си го помислих! 
Малко по-четивни са сякаш. Втората книга ми хареса също много, въпреки че леко усещам един по-комерсиален (може би холивудски) завой, но в добрия смисъл.

И аз точно вчера приключих книгата  и споделям мнението ти.Книгата е наситена с много мъка и страдание , има нещо мрачно и потискащо в цялата история, но въпреки това ми хареса.
Сега мисля да продължа с любимия ми Крис Картър и Един по един.

Баш на края, нали? Можеше да мине и без точно този тип саможертва  

Здравейте ! Пак с въпрос за Сафон (понеже помня, че тук има сафонисти  ): може ли някой да ми каже "Септемврийски светлини" част от коя трилогия е? Кои са предните две книги? Понеже имам още една негова, която не сме чели с мъжът ми и една, която нямаме, но на тях не е уточнено дали те са другите две от въпросната трилогия и коя от всичките е първа?

Аз понапредвам с Бьорндал. Странна книга ми е, от една страна личи си, че е стара - в смисъл, писана през 30-те години на XX век, от друга страна обаче историята увлича, въпреки наивитета си  
Изобщо няма да коментирам грешките - все пак те се очакваха пред вид издателството - "Персей" ( Венка   )


А Юрт&Русенфелт ще се четат  

Ахам, най-силно го усетих към финала.

Моите "чудесни" впечатления бяха от "Изида", но някой спомена, че те са в тясна връзка с "Персей". Абе... не е за приказка, още потръпвам като се сетя  .

Миж, права си, странна книга е Бьорндал.  На мен трудничко ми тръгна, но след това много я харесах. Дадох й 5 звезди. Ще ми е интересно как ще ти върви на теб и какво ще ти е цялостното впечатление. 

Това пък е толкова измислено, че ме хвърляше в недоумение. Все едно за друг Себастиан говореха.
Не е възможно просто точно такъв типаж жена да предизвика какъвто и да е проблясък.
Имам чувството, че е писал не този, който е измислил героя.  

Те нали са шведи, сигурно не са двойка, ми са тройка, ама го пазят в тайна. И може третият да е писал тия сцени  .

Миж, мисля си, че ще ти допаднат книгите  .

Елинка, на Капка Касабова преди много години й прочетох първата книга (заради отзиви в Дойче Веле - как била много точно отражение на действителността тук). Не се наядосвах тогава, че отделих пари за туй нЯщо  и дълго се чудех кое в романа е точното  и кой й е дал трибуна на тази "писателка"  По-голяма боза през живота си не съм чела...   
Иначе по твоите ревюта мога да си планирам книгите за четене    Набелязах си Бабата и Павилионът. Павилионът отдавна я заглеждам, понеже "Източен вятър, западен вятър" много ми хареса навремето. А Бабката бях решила да не я чета - не ми се реве понеже... ама ще я взема.