Лале, много мила история. Сегашното ми куче е от приют, а предишното купих, но то си беше почти осиновяване. Беше последното кученце от котилото. Боксер, ама в ужасно състояние. Кожа и кости, с паразити, абе ужас. Разумът ми казваше, че не е добра идея, но сърце не ми даде да я оставя в този ужас. Два месеца я храних като бебе, защото повръщаше, но се оправи и стана най-милото куче. За съжаление се разболя на 9 години и още ми липсва. Настоящата е с коренно различен характер, но е много сладичка, като не се прави на пазач.
На мен ми отровиха едно преди почти 4 години и също ми е мъчно и досега.
Много се възхищавам на хора като теб!
Всеки иска хубаво и здраво животно, почти никой не би взел такова и затова е страхотно, че има такива хора. Всяко животно заслужава обич и внимание. Да не говорим, че много често именно човекът е причината за състоянието и страданието им... 
, ще те имам предвид другия път. 
. 
). Години наред със сестра ми й се молехме за коте, тя беше непреклонна. И честно казано й благодаря за това. Защото при мъжа ми например, е била друга ситуацията. И той е искал коте, взели са му и след известно време са го изхвърлили. 
Сега тя купува скришом от баща ми (понеже той вика, че тя направо ги угоява с толкова ядене). Ако преди години някой ми беше казал, че ще стане така, никога нямаше да повярвам! 
Майка ми е същата , смееше ни се как гледаме три кучета.Тя не ги понася,особено като я душат по краката.А сега гледа две.Да же едното гордо си го регистрира на нейно име.С годините нещо й стана. 
Досега най-дълго е живял сиямеца ми-14 години.С другите се разделих много по-рано.Когато почина последното ми куче за пореден път се зарекох,че повече няма да взимам животно,много се привързвам и ги обичам и после ми е много мъчно.Без животно бях едва 2,3 месеца и веднага се намери кой да ми подари друго-сегашното ми.Аз съм абсолютно мека Мара и в момента , в който го гушнах и вече го обичах. 