Искам да кажа ... (66)

Много хубави кучета! Последната снимка пък е много мила, особено как котката се е сгушила в кучето.

Лале, страхотни са, а кучето ще расте още. Моето е проклетия и не ми се вярва да свикне с котка, а така ми се иска.

Аз не възприемам съжителство между куче и котка.

И моите деца бяха спокойни и спяха и денем по 2 пъти до 1 година.
Хора, кучето е на 2 месеца и е огромно. Черно- бяло и с много сладко лице. Нашето умря преди един месец, много ни беше мъчно,  и казах че не искам повече куче. Няма да го гледаме в апартамента. Само снощи беше в къщи.

Да, това е най-гушливият котарак, който съм виждала. Постоянно се завира по хората, а като не го искат - по кучетата (винаги сме имали кучета на село). Понякога ме е яд, че тези моите вкъщи не са така. Макар че за малкия още има надежда, засега не е чак толкова своенравен като майка си.
Хайде още малко снимки и спирам да спамя вече.

Даун Като дойдат гости на село все им се чудят как се разбират и питат, ама никой не знае. Общо четири кучета сме имали дотук, само едно имаше проблем с котките и тогава така и не се задържа никоя из къщата. Но тези двете, а и това преди тях, много добре се разбират.

На много места съм виждала съжителство между какви ли не животни, но явно трябва да са заедно от малки, или поне "по-опасното" да е бебе. Моята кучка е на 5 и надали тепърва ще свикне. Опитах се да осиновя един котарак, но не се получи

Лале, много мили снимки!
Имах очакване за слънчев ден, а то - мъгла!
Чух, че в Люлин нямат ток от вчера 

Знаеш ли, може би това е разковничето. Сега като се замисля, кучетата винаги са били след котките. Изключение е само шарпеят, но тя по принцип е с благ характер и вероятно затова не създаваше проблеми. От около две години е напълно сляпа ( ), така че на последната снимка, която пуснах, в нея се е сгушила котка, която тя дори не е виждала.

И да се редактирам, че допуснах грешка по-горе - пет са ни били кучетата, а не четири. И съотношението се променя - 2 на 3. Само че първото ни куче (болонка) ни го взеха точно, защото със сестра ми мрънкахме, че нямаме нито коте, нито куче. Така че реално котки не сме имали по това време, а и до края на живота й, така че не знам дали щеше да се разбира с тях. Кучето след нея категорично не се разбираше и постоянно гонеше и съседските, които се опитваха да припарят.

Шарпеят е с интересна история. Баща ми го намери преди години на път за работа. По същото време по плевенската телевизия вървеше обява за изгубено такова куче и наградата беше 500 лева. Ние имахме едно и категорично не ни трябваше друго, а 500 лева добре щяха да ни дойдат. Хубаво, ама като се обадих, една жена троснато ми заяви, че са си намерили тяхното и ми затвори. Все си мисля, че беше точно тяхното. Обявата вървя после поне още месец, аз опитах да се свържа отново и отново, но без успех. Според майка ми жената може би не е искала кучето и това е бил идеалният вариант да се отърве от него, а обявата са я пуснали, за да не се разбере, че е нарочно захвърлено. Ние пък не можехме да го оставим и баща ми реши да го гледа и него на село. Много мило и дружелюбно куче (а и първото ни породисто такова), не знам как някой би искал да го изхвърли. И то посред зима, беше малко след Коледа и затова я кръстихме Мери (от Merry Christmas ).

Извинете ме за дългия пост, просто стане ли дума за животни... Много си ги обичам всичките, макар вече почти да не ги виждам. И селото (Телиш) много си обичам, но все по-рядко имам възможност да отида.

Лале, много мила история. Сегашното ми куче е от приют, а предишното купих, но то си беше почти осиновяване. Беше последното кученце от котилото. Боксер, ама в ужасно състояние. Кожа и кости, с паразити, абе ужас. Разумът ми казваше, че не е добра идея, но сърце не ми даде да я оставя в този ужас. Два месеца я храних като бебе, защото повръщаше, но се оправи и стана най-милото куче. За съжаление се разболя на 9 години и още ми липсва. Настоящата е с коренно различен характер, но е много сладичка, като не се прави на пазач.

Почти винаги съм отглеждала куче и котка заедно.Винаги са били големи приятелчета,независимо кое е било взето първо.Даже обикновено стават партия в белите.Котката се качва по високите места и пуска храна на кучето. То пък от своя страна й отваря вратите примерно.

Осмичка, как свиква например по-голямо куче с бебе коте? Наистина искам котка, но ме е страх да не я напада звяра.

Даун,много е индивидуално,няма формула,може и да не се разберат.Зависи от кучето ти.Аз на моите още като съм водила бебето съм им го показвала и давала да го душат и съм обяснявала,че е наш "човек". Първите дни не съм ги оставяла насаме и ги срещам малко по-малко.Най-важното е да не пренебрегваш "старото" и да се радваш повече на малкото. Обичала съм ги и съм си играла и с двете по равно и когато са спокойни и не усещат конкуренция се сближават и помежду си.

Ние взехме на немската овчарка малко коте. Голяма партия бяха. И ние, като Осмичка процедирахме и кучето го прие, въпреки, че по принцип не харесва котки и ги гони. До животно си е май.
Аз много искам да си взема още едно коте или кученце, но се тревожа, че моят дзвер няма да приеме друго животно. Много е ревнива и обсебваща и сигурно ще го бие. А и мъжът ми никак не иска 

Сготвих всичко планувано и мисля заслужено да опъна кокал.

Уф, много ми се иска да пробвам, ама ме е страх. Кучката е голям дзвер, нищо че прилича на ангелче.

Сега трябваше да съм в Хонг Конг, но отказах. Не си падам по човека, който ме покани и макар, че беше делово, усетих и други нотки. Много ми е трудно да свикна с идеята, че съм необвързана.

Никога не се притеснявай да прехвърляш подобни на мен. Аз съм обвързана, но сърцето ми е отворено за приключения. Разбира се, аз няма да го карам да купува билети на Пираня и домочадието, те сами ще се домъкнат. 

Голямото ме научи на Чичовото хоро и съм безкрайно горда от себе си.