Как да избягам от къщи?

Ами тогава какво ти пука сульо и пульо кво ще кажат?  Учи си, не пропускай, утре от теб човек ще стане!

Родители са ти и е нормално да искат от теб да ходиш редовно на училище щом видимо ти няма нищо.
И аз съм била 12 клас и не ми се е ходело. Взимах бележка от личната за 2-3 дни, сутрин излизах уж за училище, но не стигах до там. Отивах на кафе с приятелка, разхождахме се, скатавахме се някъде и после се прибирах. Да не мислиш, че съм давала отчет на нашите? Ама заради хубавия ми успех не са и предполагали по онова време, че съм правила такива неща.
Преиграваш с проблемите си. Нито всичките ти съученици ходят по дискотеки и друсат, нито пък бягството ще ти помогне по някакъв начин.
На 18 си! Не си на 12-14 години та да се тръшкаш за всеки проблем и да ревеш на мама и тати за разни маловажни неща. Ако в училище не упражняват физически или психологически тормоз към теб значи всичко е наред и е вземе да отрезнееш и да започнеш да разсъждаваш като голям човек!
Ако пък е налице някакъв тормоз - обърни се към класния си ръководител, към педагога или към директора. Освен това на 18 години можеш да се преместиш сама в друго училище. Можеш да завършиш задочно 12 клас, можеш да се преместиш в частна форма и т.н.
Стегни се малко!

+1. И два бележника въртях, за да не разберат за много извинени отсъствия, защото и според майка ми ако не колабираш трябва да си на училище. Всеки на твоите години се е чувствал неразбран, но много преиграваш! 

Ясно. Поне пари за три нощувки в хотел би трябвало да имаш. И дори в малък град - поне един хотел все пак има. На 18 си. Казваш на родителите си, че имаш спешната нужда да останеш насаме със себе си за три дни. Предполага се, че в 12-ти клас все пак не си толкова смотана, та да не знаеш как да си оправиш отсътвията в училише за тези дни. Изключваш си телефона и три дни не излизаш от хотела. Достатъчни са да стигнеш до извод. А, и .. вземи си малко храна  

Братовчедка, леля, вуйна... някоя близка жена, с която да поговориш и при която да останеш за няколко дни? Знаеш ли, понякога като заговориш открито за конкретен проблем се оказва, че съвсем не е нещо безкрайно сложно и неразрешимо. Сигурна съм, че ако тук напишеш какво се е случило, веднага ще се намерят потребителки минали през подобно нещо. Надявам се не става въпрос за сериозно сексуално насилие.

Най- прекият път към бягство от вкъщи е да завършиш и да кандидатстваш някъде с матури. На света няма място, където човек просто си живее живота и никой не го закача. Няма и друг човек, който перфектно да те разбира. Не знам с какво си провокирала дразнителите в училище, но спри да го правиш. Съсредоточи се върху бъдещето и почакай да ти мине. Колкото до родителите, помисли дали не са прави и поне в това отношение не би могла да се съгласиш с тях. Те са най- стабилната опора и където и да отидеш, винаги ще се връщаш при тях, бъди сигурна. Излез от депресивния балон и погледни по- мащабно на живота си, преди да го съсипеш.

На 18 години и си толкова инфантилна, направо не мога да повярвам.

От какво ще бягаш? Питаха те хиляда пъти какъв е проблема и отговор няма. Или не искаш да го дадеш и тогава пускането на темата се обезсмисля, защото никой не може да ти даде съвет, ако не знае какъв е проблема, или проблем изобщо няма.

И къде точно мислиш да бягаш? Имаш ли план, имаш ли пари, работа, уредена квартира?

Явно смяташ да не завършиш средното си образование, какво мислиш да работиш занапред? Какво можеш да правиш? Някакви умения имаш ли?

Най-вероятно нямаш. Доста са те разглезили вашите.

Моят съвет е да си седнеш на д-то и да си завършиш средното образование. После, ако ти стигат силите, кандидатствай нещо в друг град и воала - с един куршум, два заека. Хем ще избягаш от къщи, хем ще има кой да те издържа.

Обаче имай предвид, че идеално положение в живота няма. Винаги се намира някой да те дразни, да не те харесва или ти да не го харесваш, а да няма начин да го избягваш.

Може да са колеги, шефове, клиенти, свекъри, налага се да стискаш зъби понякога. Ако мислиш, че всички проблеми магически ще изчезнат с бягството ти от къщи - далече си от истината.

И, ако случайно зациклиш в ролята на вечно неразбрана и неоценена, и все да си ти срещу целия свят, много сълзи има да пролееш.

От малкото написано, доколкото разбирам, проблемът е, не че момичето не иска да учи, а нещо в училищната среда я дразни и потиска, и затова не желае да ходи там. А какво е това нещо? - там се опитват се да й налагат модел на поведение, който не й допада/пак доколкото разбирам/?, и й се подиграват, че не го възприема този техен "модел"?
    Това ли е? Тормозят ли те? Пиши ни, обясни и на родителите си малко по-подробно/хората може да си мислят, че искаш да се скатаеш от у-ще/, със сигурност има какво да се направи. На никого не е приятно да работи/учи/ в негативна среда, има начини как да се реши проблемът /стига да е ясно дефиниран/.  Приятели имаш ли там?

Най-добре за теб ще е да завършиш училище и да продължиш да учиш в университет.В друг град.Така ще се отделиш от семейството си ,ще се запознаеш с нови хора ,ще станеш по-самостоятелна.А може би и ще оцениш родителите си .Даже ще ти липсват.
Иначе без образование и добра професия ,без житейски опит,на улицата си лесна жертва.

100 пъти написах какъв ми е проблема. На училище ми се подиграват затова, че съм различна. Кое не разбирате ? Никога ли не сте виждали как едно обикновено момиче е заобиколено от присмиващи се около нея кифли, които се подиграват без да им пука за момичето ? Това и по филмите го има. Инфалтивна, задръстена, грозна каквато и да съм такава съм. Не ми пречи да уча и режима на учене там. Нямам проблем с училището. Ако отида там всичко това върху мен пак ще се срути и не няма на кой да споделя, защото има и други такива случаи и тия хора няма кой да ги спре. Те са нагли

Като няма кой да ги спре, научи се да живееш (оцеляваш) край тях. Нали не мислиш, че такива има само в училище, че като завършат, като по магия, изведнъж стават бели и добри? Ами не, даже стават още по-гадни.
Добре, сега ще избягаш от училище, ще избягаш от къщи, а от себе си дали ще избягаш?
Помисли върху това и работи върху умението да не привличаш негативната енергия на околните. С чужда помощ, естествено. Чети - има сума ти книги по въпроса, написани от умни хора. Ако трябва потърси помощта на специалист, който да ти посочи конкретно къде грешиш.
Но промяната трябва да започне от самата теб. Промени себе си, за да се променят и околните.
Само с мрънкане не става. Даже изобщо не става, най-много да накараш да те избягват дори тези, които имат положително отношение към теб.
Имаш цяла ваканция пред себе си, а и началото на Новата година е благоприятно за такива кардинални решения и промени.
Давай! Ти си на ход!

Доколкото разбрах проблемът е там, че родителите ти не ти позволяват да отсъстваш от училище в понеделник, а причината за нежеланието ти да посещаваш учебните занятия са... проблеми със съучениците.

За Бога, 12 клас си, пълнолетна - защо въобще питаш родителите си дали може да отсъстваш? Не искаш да ходиш?! ОК, просто не ходи, по мое време имахме право на 7 дни отсъствие, дадено ни от директора. Прочети Правилника за вътрешния ред в своето училище, подготви молба и драмата се приключва.
Но както виждаш - само 7 дни. Друг е въпроса как може и след това да се "уредиш с отпуск", но редно ли е? Колко понеделника остават до края на учебната година? Ами до края на живота ти?

Много, мила, изключително много, не може всеки понеделник да бягаме. А и от къде? Сега е училището, утре университета, а когато станеш семейна с деца? Неделя вечер децата те ядосат, събираш си нещата и на сутринта дим да те няма...
Това не е живот! Това е агония, измъчваш себе си, мъчиш и близките си. И ако сега не се вземеш в ръце да се осъзнаеш, ще ти дойде акъл много, ама много късно.

Никой не ти е длъжен с нищо и всеки е свободен да прави каквото си поиска. Съучениците ти могат да те тормозят, родителите ти могат да се "държат" така с теб, ние тук можем да ти пишем к'вото ни е кеф... Проблемът е в твоя телевизор. В твоето възприятие на Света. Ако беше достатъчно самоуверена, никоя обида нямаше да те засегне, родителското отношение нямаше да ти въздейства така, че да искаш да бягаш. Родителите не винаги са прави - те също възприемат заобикалящата среда по определен начин, някои натрапват възгледите си, което не е здравословно, но това е друга тема.
Чисто практически съвети - седни и учи за матурите, имаш цели 5 месеца за подготовка, разгледай университетите, които те интересуват, ако все още не си наясно с какво искаш да се занимаваш, в повечето градове има Центрове за кариерно ориентиране, запази си час за среща, много ще ти помогне.
Ако имаш възможност, консултирай се с психолог. Има безплатна денонощна линия за младежи в твоето състояние - 116 111 (предполагам кода отпред е 076), сайтът им е 116111.bg
Спортувай, чети книги (тук във форума има десетки теми за безплатни електронни книги), потърси доброволческа организация, в която да членуваш (например БМЧК), освен, че ще бъдеш полезна за другите, ще завържеш и доста приятелства.

Това е бягството от вкъщи (твоите проблеми/страхове).

Мога да напиша много, но съм наясно, че си държиш на своето и няма да ми обърнеш никакво внимание , както една българска сентенция гласи - "Ти му думаш, оно рупа ли рупа", но те съветвам да си запазиш тази своя тема в Бг-Мамма като отметка в браузъра или я запиши в тетрадка и след няколко години се върни тук и виж какво сме ти писали. Ще се изненадаш от себе си.

Подкрепям последния пост на Как`Сийка. 
Не се предавай, защо ще отстъпваш пред тия кифли? Точно това се готвиш да направиш.
Не им позволявай да ти влияят. Животът е пълен с такива. Сега е моментът да се научиш да не допускаш да ти влияят- сама, с приятели, родители, дори специалист, ако е нужно. Превъзмогни го, покажи им, че не ти пука от техните особи/ те само с това могат да "изпъкнат"/. Игнор.

Успехи! Повярвай в себе си!

Много е странно точно последната година да ти се подиграват, че си "различна". Даже се учудвам, че ходят на училище достатъчно често, за да те тормозят. Обикновено по това време на всички им дреме на шапката и само чакат да приключи годината. Единствената причина за мен е, ако по някакъв начин ти завиждат, примерно ако имаш по- високи оценки или им се струваш интересна. Че и аз не ходех по дискотеки, нито пушех и пиех като повечето, но не съм позволявала да ми се качват на главата. Щом ти стиска да не ходиш сред стадото, научи се да го правиш с достойнство. Нещо не ти ли се учи догодина? Гледаш ли университети?

       Дадох ти някакво решение. Вземи си болничен и ако е чак такъв проблем, не казвай на родителите си. Скитай три дни, все едно си била на училище. Хвани автобус или влак и отиди до най-близкия голям град. Все едно си избягала от дома, но само за предобедите. Тъкмо ще видиш какво човек може или не може да направи със самостоятелността си, когато е лишен от подкрепа, средства и близки хора, които да решават дребните дневни нещица като храна, топла вода, чисто легло, телевизия, компютър. Не се прибирай у дома когато вашите отиват на работа през тези дни, защото избягаш ли - комфорта на дома няма да го имаш. Като нямаш средства, компания и възможност да правиш нищо, просто ще помръзнеш по спирки, градинки и някое кафене. Бързо ще разбереш, че бягството не решава проблеми.
     Можеш да направиш за себе си и друго. Седни и напиши на лист, в дневник или тук във форума какво ще се промени, ако не отидеш на училище за три дни. Прочети го и виж дали ти звучи убедително.