Шава, шава МАРТенско човече- януари идва, не остава много вече - 7 тема

Моят е на Бертони.Сипва се водичка 200-250мл.,подреждат се посудата и се слага в микровьлновата.Аз лично не сьм чувала за друг метод.

Звездичке,щом планирате 3то дете за след 3-4 години може пак да се засечем в темата 

Леле това дете ще ме побърка от юмруци,до сега това не е било.Искам да ви питам - вие чувате ли звуци от корема си,като припукване ?

A след колко време е добре да се раздвижиш след секцио? Предполагам докато си още в леглото е хубаво да се раздвижиш?

Благодаря!

След секцио на следващия ден те вдигат от леглото и почваш да се раздвижваш. Има и рехабилитатор, обяснява какви упражнения да правиш и в легнало положение.

Включвам се с малко оплакване, свързано  по-скоро с мен отколкото с бебето - то за щастие е добре

Имам един горен кътник, който лекувам от близо 10 години, смених много стоматолози и това, което си докарах е ужасяваща фобия от ходенето на зъболекар. Последно ходих преди да забременея, защото исках всичко да съм изчистила като проблеми преди да зачена. Та въпросния зъб последно го правих пак февруари - останал е реално 1/3 от зъба и другото го доизграждат Вчера усетих с езика си, че едната част се е пропукала и малко парченце се клати 

Мисля, че трябва да отида на зъболекар със сигурност. Понеже само упойката ме спасява от припадък пред кабинета, се надявам да ползвам някаква, подходяща за бременни. Притеснението ми е обаче, да не навредя на бебето с прекаления си страх. Когато сядам на стола и цялата се стягам и умирам от притеснение и ме е страх да не предизвикам контракции, каквито до момента нямам. Не знам, много ми е притеснено - най-вече за бебчо...да не му направя нещо

Извинявайте ако съм досадила с обясненията, но имах нужда да споделя.Знам, че стресът не е добре в това деликатно положение...минава ми и мисъл да изчакам докато родя, но пък тогава ще съм заета с бебето, а и да не стане нещо по-опасно...

По преценка на лекаря/зависи и от практиката на болницата. Мен на 6-7 час 1-т оператор,който водеше секциото, ми каза да раздвижвам краката и понеже бях по спешност и не ми се висеше в реанимация още една нощ, след 18 часа ме изправиха и хоп на етажа с бебета

     Не се притеснявай, аз бях в същата ситуация мин . Месец, защото ми падна на последния зъб пломба ( от тези старите черните) с част от зъба ей тъй от нищото съвсем неочаквано,случи се преди коледа за няколко дни се възпали почна да ме боли .Обадих се на гинеколога каза да не отлагам и при първа възможност да ида на зъболекар успях да се вредя за 29.12да посетя зъболекаря сложи ми лекарство изчисти каквото трябва след два дни пломбира и вс е ок .Върви и не се притеснявай на място ще ти кажат дали е спешно или може да изчакаш след раждането.

 Mishezvyrka аз в понеделник ходих на зъболекар, но по принцип мен не ме е страх и ми работят зъбите без упойка. Единствено за вадене на зъб ми слагат упойка. Мисля, че е по-добре да отидеш, че ако започне да те боли още по-лошо ще стане. И друг път сме коментирали, че имат упойки, които са подходящи за бременни.

Марго, lunichka _321, , благодаря ви! Ще отида, пък се надявам, че няма да се стигне до вадене или нещо по-сериозно...

Kalalily, не самото ин витро е предпоставка за секцио. По-скоро това, че съм на 40 год. след 5 опита ин витро, като последното с донорска яйцеклетка. Т.е. един вид застраховка, защото борбата ми беше дълга и трудна. Аз не се противя на това решение, изтърпях много за всичкото това време, та още една операция не ми е проблем, важното е бебето да е добре

Здравейте,Мартенки!
Не съм писала мноооогооо отдавна, но ви чета редово. Извинявам се, че така малко на посоки ще се включа.
Тази седмица бях на преглед. Всичко е наред, 30 + 4 седмици и на толкова си отговаря, 1450 гр. Стори ми се мъничко, но лекарката нищо не каза. Докато траеше прегледа имаше стажанти и общо взето всичко беше показно, но останах с впечатление че ме претупаха. Хубавото беше, че за пръв път ММ беше с мен и той да го види на живо, така да се каже.   На 4ти съм отново и надявам се тогава вече да почнат и тоновете да записват. Смъмрихаме, че съм качила 3 кг за последния месец, да внимавам повече..
 Иначе през последните дни бях много отпаднала, явно някакъв вирус хванах. Ту ме втрисаше, ту се потях обилно. Много ме болеше стомаха. Дано поне да съм олекнала малко покрай неяденето тези няколко дни. Днес определено съм по-добре!
Чакам с нетърпение сестра ми да роди вече, шегуваме се че ще е на 21 ви януари като подарък за рождения ми ден. Нормално ли е да се вълнувам повече за нейното раждане, отколкото за моето?! Дали защото съм минала по този път и защото малката ми сестричка сега ще премине през тези трепети, а и като я видя колко е притеснена.. Не знам, като цяло първия път бях по-нетърпелива за всичко, за бременността, за покупките, за първата среща.. сега просто искам по-скоро да родя.
Почти нищо не сме купували още, няколко бодита само, ще ползвам от баткото всичко. Онзи ден прерових старите дрешки, има някои пожълтели, ако не се изперат...жалко.. Ще трябва да купим само още някои дребни неща като комплект за изписването, хавлийка, козметика ( мисля Бюбхен , предишния път го ползвах, и крем против подсичане на Себа Мед, когато Бочко не можеше да се справи ), биберонка и сутиени за мен. Мисля това да е на първо време, после в крачка ще допълвам, каквото не може да се ползва от баткото.

Няколко думи и за анкетата, за да не ви досадя вече:

1. Какво раждане предпочитате?
Исках нормално и родих нормално. Сега също се надявам да бъде така.

2. Бихте ли избрали секцио по собствено желание?
Не. Никога.

3. Как мина раждането?
 
Изтекоха ми водите около 22 ч на 21ви август 2012 г. Чу се като пукване и рукна, едва се обляках. докато изляза от банята и Тръгна да се обличам и пак същия процес, беше много смешно и в същото време притеснено.Докато стигнахме до болницата корема ми се беше смъкнал много. Приеха ме, сложиха ме да записват тонове, но не правех нужното разкритие. Разрешиха ми да стана. От мама знам, че една акушерка през цялото време докато са траели контракциите я водила из коридора, за да направи по-бързо разкритие, та и аз реших да опитам. Спомням си всяка крачка и всяка контракция, която изтърпях права, но определено имах резултат, защото щом се уморих и ме сложиха отново да легна, раждането започна. Три напъна и в 3:45 ч Божидар се роди, тежеше 3420гр. Имах един външен шев, защото напънах и не изчаках акушерката да бръкне да ми помогне ( мисля, че някой имаше същия случай,ако не се лъжа). Та неприятното от цялото раждане беше шева и хемороидите, които се бяха появи ли още през ПБ.  

Хубава вечер от мен!

А в процеса на раждане можеш ли да контролираш напъните до някаква степен и да слушаш акушерката или е трудно да удържиш на напъните?

Когато започна самото раждане, ме караха да напъвам при всяка контракция, докато излезе главичката. След което ми казаха да изчакам, не видях точно какво правеше акушерката, но точно в този момент почувствах напън, казах че не мога да задържа и напънах и тогава излезе цялото бебче. Този напън определено е по- различен от предхождащите контракции, особено с излизащо бебе.Тогава ми казаха, че ако съм изчакала била, съм щяла и без шев да бъда. Просто аз не успях да удържа този напън.. Някой друг от нормалнораждалите  да сподели също.