Шеста тема на чакащите

  • 511 732
  • 5 046
# 3 240
Ако биологичните ви деца са на по 2-3 г. да си осиновите още едно пеленаче ще ви дойде в повече.

Като подадете документите на 3тия месец от датата ще ви впишат.

Дори и да си вземете по-голямо дете като  възраст трябва да го третирате като трето по ред, защото за вас ще е такова.

Също се подгответе за растроена или реактивна привързаност. Това не е нещо, което се "надраства" или "преодолява с любов". Изисква специфично и адекватно  на ситуацията родителстване.

Ако осиновите и на това дете му помогнете да изгради сигурна привързаност към вас, то вие сте се справили като родител.
Виж целия пост
# 3 241
Ако биологичните ви деца са на по 2-3 г. да си осиновите още едно пеленаче ще ви дойде в повече.

Като подадете документите на 3тия месец от датата ще ви впишат.

Дори и да си вземете по-голямо дете като  възраст трябва да го третирате като трето по ред, защото за вас ще е такова.

Също се подгответе за растроена или реактивна привързаност. Това не е нещо, което се "надраства" или "преодолява с любов". Изисква специфично и адекватно  на ситуацията родителстване.

Ако осиновите и на това дете му помогнете да изгради сигурна привързаност към вас, то вие сте се справили като родител.

Какво имаш предвид под разстроена или реактивна привързаност?
Виж целия пост
# 3 242
Ако биологичните ви деца са на по 2-3 г. да си осиновите още едно пеленаче ще ви дойде в повече.

Като подадете документите на 3тия месец от датата ще ви впишат.

Дори и да си вземете по-голямо дете като  възраст трябва да го третирате като трето по ред, защото за вас ще е такова.

Също се подгответе за растроена или реактивна привързаност. Това не е нещо, което се "надраства" или "преодолява с любов". Изисква специфично и адекватно  на ситуацията родителстване.

Ако осиновите и на това дете му помогнете да изгради сигурна привързаност към вас, то вие сте се справили като родител.
Благодаря, Елфичка!
Да разбирам ли, че не е в срок до 3 месеца, а точно на третия месец те вписват в регистрите?
В това време включени ли са въпросните родителски курсове, или са след това?
Виж целия пост
# 3 243
По закон до три месеца от подаване на документите трябва да сте минали Крус и да бъдете вписани като кандидат-осиновители. Обикновено социалните използват максималния срок и вписват в края на третия месец.
Елфичка е права. Осиновителите се борим с нарушена привързаност - липса на привързаност или прекалена такава (детето е като залепено).
Виж целия пост
# 3 244
В детското фантазно мислене "мама ме е оставила, защото не ме обича, защото аз съм дефектен" и "щом мама (тази която ги е родила) не ги обича, значи те не стават за обичане.. дефектни са". В тинейджърството това се обръща към осиновителите - "Те не ме обичат.. мама ще дойде да си ме прибере, да ме спаси. Тя преди се е объркала и затова ме е оставила. Ето сега ще ме обикне (и като фантазията не се осъществи: то е защото съм дефектен".
 
В поведението това се вижда като: "аз ще съм на въпреки, за да ти покажа (на осиновилият родител), че не ставам" и така се свързват с първичната рана.

На курсовете ги засягат тези неща. Това, което не дават като съвет в курсовете е специфичните поведения, които ако се спрат (защото те затвърждават травмата) пътят към лечението е по-лек.

Тези поведения са: лъжене (особено за това как са гледани вкъщи), глупави въпроси, неясно говорене, бебешки език (заваляне и измисляне на думи), псуване, като питаш се правят на глухи и не отговарят, питат защо? на всяко второ изречение, отказват да направят нещо само защото ти си им казал, избягват да мислят като казват: "не знам", по никакъв начин не поемат отговорност, дори и за най-малкото нещо, прекъсват (в опит да контролират реакциите на другия), (относно контола над теб - колкото повече нещо те дразни и предизвиква силна реакция у теб толкова по-често те ще го правят, за да си осигурят контрол над нещата), хленчене, плачливост, присвояване на чужди неща защото искат, гълтане до задавяне или нагълтване с храна, отказ или непоносимост да ги прегръщаш или фамилиарничене с непознати (т.нар. пазаруване на нова мама или нов тати - малко да си мил и те ще искат да си тръгнат с теб).

Под адекватно родителстване се има предвид: от ден първи се очакват тези поведения, защото въпросът не е дали а колко бързо ще се появят тези поведения и от ден първи дори и най-невинната реакция не бива да се подминава.
Виж целия пост
# 3 245
Много много не се говори от страна на осиновителите, че имат проблеми с поведението на детето. Трябва специфична работа от подготвен психолог за работа с осиновени деца. Такива специалисти не са много и трудно се намират.
Елфичка, 90% описваш поведението на дъщеря ми, осиновена на 3г и 4 месеца и без отказ. Нещо повече, нито социални и психолог бяха работили с детето, че ще бъде осиновено, нито бе спрян достъпът на биологичната майка да посещава детето буквално до деня, в който го взех. Така аз се превърнаха за детето в похитител, който го разделя с всичко и всички.
Второто ми дете беше бебе, с отказ, напомирисало институция, прекрасно обгрижено в приемно семейство първите 4 месеца от живота си докато го взема аз. Резултат - здрава връзка помежду ни. За него аз съм единствената майка, въпреки, че е заявявал "Аз имам три майки - една, в чието коремче съм бил, една, която ме е гледала като бебе и мама (аз)". Разбира се и той преминава през своите си драми от типа "ти мен не ме обичаш, обичаш само кака", но определно връзката ни е здравословна привързаност, а не нарушена като при кака му.
Виж целия пост
# 3 246
Честито момичета радвам се за всяка от нас когато дойде така чаканото писмо .Желая много много щастливи моменти!Ние чакаме 1г и 8м  и знаем че всеки ден си струва чакането...на така желаното детенце.
И ние чакаме година и осем месеца.
Виж целия пост
# 3 247
Здравейте, моето чакане приключи Animal Heart Eyes Cat Не очаквах, че толкова бързо ще се случат нещата.
На чакащите пожелавам търпение и бързо взимане на дете. Искам да ви питам, на кой ден от заседанието на съда ще мога да си взема детето?
Виж целия пост
# 3 248
Честито. На 8 ден. Ако делото е било на 11.08 на 19.08 решението влиза в сила.
В интерес на чакащите, бихте ли споделили колко време сте чакали, какви са ви изискванията, какво дете са ви предложили (отговаря ли на посоченото от вас като желание)?
Виж целия пост
# 3 249
Мислех, че се брои денят на заседанието като първи, явно не се брои Sad
Щях да се запиша в темата за статистика, но и направо тук, в регистъра съм вписана от октомври 2019, заветното писмо дойде в началото на юли за момиченце на 1г и 2м. Изискванията ми бяха дете до 4 г. с леки увреждания /нещо лечимо/, нямах изисквания към пол и етнос.
Виж целия пост
# 3 250
Поне моите заседания бяха след обед (14-14,30 часа). Брои се от следващия ден.
А детенцето здраво ли е? Питам заради тези, които се страхуват, че може да им предложат дете с по-тежко заболяване като ДЦП, аутизъм, Даун...
Виж целия пост
# 3 251
Моето заседание е за 10,30 ч сутринта. По думите на директорката, детето е абсолютно здраво, поне към момента. Разбира се, никой не може да гарантира, какво може да стане след години.
Виж целия пост
# 3 252
От темата тук разбрах, че някъде не чакат решението да влезе в сила.
Виж целия пост
# 3 253
Доколкото знам се е случвало в Плевен и май във Варна да влезе веднага решението в сила, но има срок за обжалване и са длъжни да го спазят, макар че де факта обикновено няма кой да обжалва. Синът ми е с отказ и пак чакаха да мине обжалването.
Виж целия пост
# 3 254
И двете ни деца са с отказ, но и двата пъти чакахме седмица.
Скрит текст:
Така, както имат отказ, БМ се уведомява за делото. Аз това някак първия път го пропуснах, но втория ми стана ясно и бая ме притесни, макар и да е логично и да не значи нищо, обичайно. Също както и седемте дни изчакване и чак до самото получаване на решението, си бяха изпитание.
Няма да забравя първия път, когато се видяхме със социалната на детето в последния работен ден от въпросния 7-дневен период и аз ѝ казах, че остава половин час до края на работното време и щом не са ни се обадили, мога да си отдъхна. Отговорът ѝ беше "Ааа, те утре като отидете ще ви кажат дали е имало обжалване..."...
Познайте как изкарах до сутринта...

Без да се брои денят на делото (смятам, че часът на провеждането му няма абсолютно никакво значение) трябва да изминат още седем пълни дни и на осмия се получава препис от съдебното решение, с който детето трябва да бъде предадено на родителите същия ден.
Едното ни дете беше в дом и там самата процедура по предаването беше изключително добре подготвена. Всъщност, аз и друг път съм казвала, че съм възхитена от всичко в дома. Разбира се, грижите не са като при индивидуално отглеждане на дете (макар че и там има условности), но бяха направили повече от очакваното, дадоха ни всички възможни удобства и ни улесниха по всякакъв начин. При другото дете имахме безумни ситуации, продиктувани от липсата на професионализъм и необходимата компетентност у лицата, които трябваше да извършат процедурата. Ако ни беше за пръв път, много ядове щяхме да берем. Добре, че вече бяхме "гърмяни зайци".
За сметка на това първия път чакахме над два часа за издаване на преписа от съдебното решение... Изобщо не бързаха разните там дами, които трябваше да ни го дадат (накрая чак и обедната им почивка изчакахме, нищо че бяхме там малко след 10ч.), докато втория път преписите ни чакаха готови и единствено трябваше да платим таксата, да върнем бележка в деловодството и да си вземем документите. Не повече от 5 минути с проверката на входа.
Та, идеално няма никъде. Въпрос на организация и професионализъм, които обикновено липсват все в някое звено по пътя. Тъпото е, че никой не мисли, че после това дете и тези родители ги чака път, често дълъг и обичайно първи за детето, което може да води до проблеми. А първа вечер на хотел е странно и твърде крайно решение. Ние и двата пъти се прибирахме у дома след 22 ч.
Но това са дребни дертове. Резултатът е важен.
Скрит текст:
И като казах "резултатът"... Ако не бях се заинатила и вдигнала врява до най-високото ниво във веригата на място, второто дете нямаше да ни го дадат в деня на влизане на решението в сила... Нещо, което за мен е неправомерно и абсолютно необяснимо, но щеше да се случи... щото, видиш ли, едната имала други ангажименти... Нищо, че знаеше кога е делото, макар да не благоволи да присъства. Но представете си, не знаеше, че трябва да ни предаде детето с влизане в сила на решението. И понеже това беше ден петък, тя беше решила, че ѝ е удобно да ни отдели време следващия вторник, евентуално... Обаче ние да си отидем в петък (удобно пропускайки дребната подробност, че това са почти 1000 км двупосочно), да вземем и да ѝ дадем съдебното решение, а после да се приберем и да чакаме сигнал кога е готова. Сега като пиша, пак се ядосвам. Как ще ми държат детето, след като то вече е наше по закон?! Направо полудях! Е, не ѝ се получиха нещата, но дори и след всичките обаждания и уж подготвено всичко, пак имаха няколко безумни издънки, абсолютно недопустими за хора, упражняващи подобна професия.
Та, човек може да се сблъска с какво ли не. Важното е да не се впечатлява и да си търси правата.

Успех и много хубави мигове на новите родители!
Бъдете щастливи!


П.П. Аз имам познати, които във Варна са си взели детето на деня на делото. Не знам дали има значение, че детето също е от Варна, но когато попитах за процедурата втория път, за да затвърдя наученото първия път, самата социална (от по-адекватното звено, не гореспоменатите) ми каза, че детето се взима след седмица, когато влезе в сила съдебното решение. Аз се интересувах, за да не се окаже, че отиваме за дело, а се прибираме с бебе, без да сме готови за това. Без да споменавам каквото и да било, жената спомена, че знаели, че във Варна се е случвало и другояче, но не такъв бил законовият път.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия