Шеста тема на чакащите

  • 511 955
  • 5 045
# 3 255 13 авг. 2020, 14:51 ч.
Анонимен, нещо подобно преживях и аз в ЦНСТ-то в Пловдив. Детето ми беше без отказ. Биологичната майка се яви на делото. Отивам на осмия ден с познат с кола, че съм от другия край на страната. Вземам си от деловодството решението и тръгваме към ЦНСТ-то. Пристигаме около 12-12,30, а детето пратено на градина! Оправданието - те не знаели, че решението е влязло в сила, предната вечер БМ се появила и казала, че е събрала пари и ще обжалва. И те пратили малката на градина. Ама не искам ли да изчакаме вечерта да си я вземем. Казах - не и пратиха служителка да я доведе. Тя звъни - от градината не пускали детето, как така от другия месец нямало да е на градина... Денят беше 31.10. Доведоха ми я сънена към 13-13,30. Никой не беше подготвил детето за осиновяване, отпътуване, нова майка и т.н. Та вземането се превърна в отвличане в съзнанието на детето - рев и писъци "мамо" и "боли", опити да се измъкне от столчето и да се хвърли през вратата... Накрая три пъти повърна - първият път от рев, след това два пъти докато качим Шипка. В 18 часа бяхме в Габрово! Още два часа път до вкъщи. Кошмар. Детето заспа от изтощение като излязохме от Габрово. Дете на 3г, 4м и 10 дни.
Очаквайте всичко, момичета и късмет да не попадате на такива "служителки".
Второто осиновяване мина перфектно. Имахме комуникация със социалните, обадиха се да се уговорим за часа на предаване на детето, всичко мина гладко. Дори се притесниха, че бях взела торта, бонбони и кока-кола да почерпя. Скриха бонбоните и дадоха тортата и кока-колата на приемната майка.
И първия път носих торта и сокче за децата в ЦНСТ-то. Мислех че ще й направят изпращане, нещо...
Абе, минало-заминало, ама остави различен привкус и различни спомени у мен.
Виж целия пост
# 3 256 13 авг. 2020, 15:18 ч.
Мама Ру, не е случайно това съвпадение. Явно там са си така...

За радост и двете ни деца пътуват безпроблемно, но ние нямаше как да знаем това и бяхме много притеснени, защото и двата пъти потегляхме обратно следобед, а предвид бебетата и съответните грижи, прекрасните ни пътища и нашето неминуемо притеснение, времето си беше доста разтегнато.
Първия път колата ни направи такъв жесток номер, че в купето единственият спокоен (след първите 3 минути рев) беше синът ни. Даваха ни ток, за да запалим, а по пътя сменяхме акумулатор. Добре че имахме познати в първия град по маршрута... А бе, приключение си е. Но и хубави спомени.

Дано има по-малко ядове по пътя за всички, които вървят по него!
Виж целия пост
# 3 257 13 авг. 2020, 15:36 ч.
При нас 8мия ден се падна в събота и трябваше да си го вземем в понеделник след уикенда. Не можело иначе. И при нас се опитаха - не сме готови днес, минете утре ама не се получи.

И аз като се сетя за домът за деца и ми кипва. Не само, че се опитаха да ме засрамват, да ми казват, че нищо не разбрам, че "леле каква майка ще си", да си измислят какви ли не причини да не ми дават да го видя детето, да му казват лелките пред мен: "Ако не ме слушаш майка ти няма да идва да те вижда" (да бе да), ами и намерили лекари, които да си сложат очилата за кривогледство и да нашлякат един куп тежки диагнози, които другите кандидат-родители ги е стреснало (за наш късмет, т.к. бяхме 3ти). И те са стряскащи диагнози.

Просто нито една от тях не е вярна и те са знаели, но нарочно и след като не успяха да ни откажат с флашиви диагнози на първите няколко срещи, а после с лошо отношение, те продължиха да ни правят на идиоти като ни казваха: това било генетичен дефект, онова било аномалия (като че ли ние сме расли в гората и нямаме достъп до лекарски консултации). Имаха наглостта накрая да ни кажат да сме го били записали при предишната му лична лекарка, че тя си го познавала добре... Дааа, бе. Нашляква ги неверните диагнози (защо не ми стана ясно), а ние да си доверим здравето на детето на нея.

Така, че като ви предложат детенце си преценете добре дали детето е вашето си и се консултирайте след това със специалисти да си прецените можете ли да се нагърбите с нуждите на това дете или не.  При нас - преценихме си, че това дете си го искаме и ще си го вземем такова, каквото е и ако трябва да го лекуваме - ще си го лекуваме, защото си е наше. Един куп изследвания по-късно и си се оказа съвсем здравичко детенцето, а за бонус на хубавата усмивка и много умничко.
Виж целия пост
# 3 258 13 авг. 2020, 15:57 ч.
Явно навсякъде се случват тези едни и същи неща. Аз минах през същото. То не беше, че, за да си взема детето, то трябва да е с влязло в сила решение /което аз нямало да мога да взема/ и детето да бъде здраво /като такова условие никъде не съществува/. Обработваха ме всеки пък, когато отивах да я видя. То какво ли не измислиха, за да не отида да я взема. Обаче не бяха наясно кой познавам и какво знам. В един момент ми писна много. Пуснах в действие всичките си контакти и връзки и им заявих, че аз утре с полиция, ако трябва ще отида, но ще си взема детето. Звъняха ми следобяда и от социалните и от дома да ми мяукат и да ми кажат, че няма проблем все пак да си я прибера на следващия ден. И защо трябваше да става така?  Никой не го вълнува ти колко чакаш и детето колко е важно да излезе от пози порочен кръг, колкото се може по-бързо. И копие от решението си взех, въпреки, че и госпожите в съда бяха особено изненадани, че хем детето съм си прибрала, хем копие на решението ще взема. Това  с диагнозите е същата работа. Как ли не ми се обясняваха, че преди мен детето има два отказа и видиш ли и аз явно трябваше да пиша такъв. Е, да ама не ме уцелиха. При мен се касаеше за диагноза на биологичната майка, а не на детето, но и тази диагноза не беше доказана и въобще беше тъмна и неразбрана история. В последствие се установи, че  диагнозата не се предава генетично и въобще не е такава, каквато ми я докладваха социалните. Но това го разбрах след като си взех всички документи на детето я видях черно на бяло. Каквото и да беше се случило, аз си исках точно това дете и си го имам.
Виж целия пост
# 3 259 13 авг. 2020, 17:01 ч.
Е, по принцип не би трябвало да дават децата без влязло в сила решение. Полицията няма основание да съдейства за подобно взимане, всъщност.
Я си представете, въпреки вероятноста от 0.00000000000000000001%, че все пак има обжалване. То, най-малкото, ще забави процеса. В този период не е правилно детето да е с осиновителите, защото не се знае изходът от обжалването.
А иначе, естествено, че ще си вземете съдебното решение. Иначе какъв документ бихме имали за ситуацията? Да, то отива по съдебен път където трябва, но все пак... В тази държава и повсеместен хаос...

По отношение на дните... Естествено, че деня, в който можем да си вземем съдебното решение, трябва да е работен. В противен случай нито съдът, нито службите могат да работят заради нас. При нас и в двата случая (дали е въпрос на късмет или не, не знам) денят се падаше работен, непосредствено преди почивен/и. Ако се падаше почивен, безропотно щях да изчакам. Обаче хем делото да е било насрочено така, че осмия ден да е работен, хем да няма никакви пречки или забавяния, хем пък някоя си да ми бави детето, защото "имала по-важен ангажимент" (среща с приемни родители), няма как да се случи. Обясних ѝ накратко, че тази среща, след като не е могла да я планира на включена функция "мислене", ще я отложи, прозвъних няколко над нея и се стигна до положение една от тях да ми каже, че ще бъде постоянно на телефона за справки и съдействие, въпреки, че е в отпуск.
Скрит текст:
Често съжалявам ръководителите с некадърни подчинени...
Тази същата, с "ангажимента", не се яви на делото, а беше пратила писмено становище. Знам, че не е длъжна, но знам също как се чувствахме на първото дело, когато социалната беше до нас - и физически, и морално и че ако второто дело не ни беше второ нямаше да сме така спокойни. Освен това и двата пъти попаднахме на страхотни съдебни състави. Втория път прокурорката буквално ни даде подкрепата, която липсваше от социалната. И в двата случая съдийките бяха прекрасни. Извън официалната част ни казаха неща, които и днес ме карат да се просълзявам.
Много е важно, особено при първо дело, да се попадне на такива хора и да имаш подкрепа от съответните служители. В крайна сметка за хора като нас присъствието в съдебна зала, още повече за такова жизненоважно дело, си е голямо притеснение. За тях е рутина, но ние сме от другата страна.
А бездушието на споменатата по-горе персона се доказва и от това, че отсъствието си на делото обясни с неплатени командировъчни от 10 (десет) лева. Същата колосална сума обаче беше причина да държи да отиде на прословутата среща с приемни родители, заради която искаше да отложи нашата работа. Директорката ѝ я била командировала. Да, потвърдено от същата... с малката подробност, че шефката не е знаела, а и не е длъжна, че на този ден ние взимаме съдебно решение и трябва да си вземем детето.
Виж целия пост
# 3 260 13 авг. 2020, 17:17 ч.
Цитат на: Анонимен в чт, 13 авг 2020, 17:01

А бездушието на споменатата по-горе персона се доказва и от това, че отсъствието си на делото обясни с неплатени командировъчни от 10 (десет) лева. Същата колосална сума обаче беше причина да държи да отиде на прословутата среща с приемни родители, заради която искаше да отложи нашата работа. Директорката ѝ я била командировала. Да, потвърдено от същата... с малката подробност, че шефката не е знаела, а и не е длъжна, че на този ден ние взимаме съдебно решение и трябва да си вземем детето.

Разбира се, че е знаела и е длъжна да е в течение. А становището, представено в съда е именно от "шефката", а не от социалната работничка. И определено тя няма да си извади 10 лв от джоба, ако не е командирована, още повече, че без командировъчно няма право да остъства от работното си място. Много правомощия им делегирате на тези СР, не са толкова всемогъщи.
Виж целия пост
# 3 261 13 авг. 2020, 17:49 ч.
На първото дело социалната работничка, която ме запозна с досието му предаде на социалната работничка на БМ, която да ме заведе в ЦНСТ и до там. След това нямах контакт със социалните, понеже аз още след първата среща подадох документи, че ще осиновя детето.  На делото не се яви юристконсулта на РДСП, а от социалните бяха пратили някаква социална, която е странична за случая. Тя не познаваше БМ аз й казах, че жената, която задържа охраната на входа е БМ на детето. Поне се задейства да предупреди секретарката и да ме изведат преди да я пуснат нея.
При второто осиновяване социални работници присъстваха на срещите ни, а на делото се яви юристконсулт като на РДСП като техен представител. След това предаването на детето стана в самото РДСП.
 Момичета, които сега вървите по пътя - не се плашете, бъдете подготвени за изненади и дано всичко при вас минава безпроблемно.
Виж целия пост
# 3 262 13 авг. 2020, 18:07 ч.
Анонимен, кой е "по-"длъжен да знае? Конкретната социална (води се "на детето") или шефката ѝ, която няма едно дете и едно дело в този момент на главата си?
И разбира се, че становището е изготвено от социалната на детето. От кого е подписано и подпечатано, няма значение. То не може да замени човешкото присъствие, колкото и да е положително. Макар че те са шаблонни.
Когато един човек си върши работата със сърце, прави много неща, които тази жена не направи. Или по-скоро не прави много неща, които тази жена направи.
Скрит текст:
Когато "шефката" я е пратила в командировка на "нашия" ден, тя дали не е можела да обясни какво и що и да помоли за отлагане поради еди какви си причини? (Приемаме, че другата не е съобразила.) Но не го е направила. както и не е настояла да присъства на делото. Сама ни го каза. Нямало нужда, ние сме си знаели.
Тя беше напълно убедена, че не е никакъв проблем да си вземем детето след няколко дни. Защо пък трябвало да е на деня и пр. щуротии.
Самия факт, че същата тази "шефка" ни съдейства по телефона повече, отколкото другата в директната ни комуникация, говори достатъчно. За 10 минути жизненоважната командировка бе отменена и всички бяха строени да направят необходимото, за да протече процеса безпроблемно. Значи аз, която съм никоя, мога, при това по телефона, а служителката, на която ѝ е работата да степенува и подрежда ангажиментите си не може!? И защо? Защото сме научени да се оправдаваме липсата на мисъл и професионализъм с липса на правомощия.
Пак казвам... имам база за сравнение. Социалната на първото ни дете беше по заместване, назначена скоро преди срещата ни със сина ни. Е, тя не се оправдаваше с непознаване на ситуацията, много ангажименти и пр. Беше адекватна, беше подкрепяща и компетентна. Не всемогъща. Просто човек и професионалист.
В никакъв случай не искам да плаша когото и да е. Споделяме преживяно, защото някои от хората, които сега са по пътя, биха били доста стъписани при среща с такъв индивид и с подобни безумия като споделените от нас. Казвам всичко, за да са подготвени, че навсякъде могат да срещнат некадърни и не на мястото си хора.
Скрит текст:
Едно време, когато все още се надявахме на биологично дете, един "лекар" с бездушното си отношение и неспособността си дори да те погледне в очите по време на разговора капна последните капки в чашата на търпението ми. След срещата с него, аз се отказах. За добро или лошо, в този момент аз загубих вярата, че ще имаме биологично дете. Без диагноза. Просто чашата преля. А срещите с лекарите не трябва да носят такива последствия. Тогава казах, че за да ти помогне някой лекар, той трябва да те предразположи и да му вярваш. Независимо какъв лекар е, но особено при такива случаи и при тежки болести, примерно.
Е, не чак на такова ниво, но един социален ако не умее да комуникира с хората човешки и да вдъхва доверие, мястото му не е там. Същото е и с учителите, и с всички работещи с хора и бъдещето им.
Мое мнение.
Учител и лекар може да смениш. Социалния - надали.

И ако може някак да се маркирате цветово, че нещо станахме много. Не става ясно кой какво и не може да се направи връзка между постовете.
Виж целия пост
# 3 263 14 авг. 2020, 02:10 ч.
След три отказа от български семейства децата се пускат за международно осиновяване. Предполагам са имали клиент и вероятна уговорка с него.
Виж целия пост
# 3 264 14 авг. 2020, 04:06 ч.
Monza, международното осиновяване минава през министерство на правосъдието. Всеки месец или на два месеца  децата в регистъра за международно осиновяване се разпределят на лотария на агенциите, занимаващи се с това. После те имат срок, мисля че беше 2 месеца, да търсят родители на детето. Ако не успеят се връща отново досието и се разпределя на друга агенция. Нещо такова беше процедурата.
Няма как социалните работници или тези от дома да имат уговорка с някого. Или поне би било много трудно да се организира нещо задкулисно по този начин.
Виж целия пост
# 3 265 14 авг. 2020, 09:35 ч.
Не съм по темата, но ще се включа в контекста по въпроса със социалната работничка, която е решила нещо си и едва ли не сама си разпределя работата, а милата шефка - незнаеща и невинна. За пореден път ми прави впечатление, че смятате за компетентни милите и любезни хора - както въпросната шефка. Била съм и свидетел как се говорят пълни глупости и безумия любезно и усмихнато и хората си тръгват доволни и "консултирани"... Описаното тук показва, че нито директорката, нито социалния работник са си свършили добре работата, но шефката е оправдана. Да, тя е абсолютно длъжна да знае за текущата работа в дирекцията, както и да е наясно със всеки един документ, който подписва. Становището е от нейно име, независимо кой го е изготвил. Редно е да знаете, че само директорът може да реши кого къде да командирова и по какъв повод. Това не се определя от социалния работник. Ако пък се случва - извинете, но вината пак е в шефката, че я командват подчинените. Не може да казва, че иска да присъства на делото, още повече, че нейното присъствие е с цел да ви държи ръката, няма никаква друга стойност. Друг е въпросът с какво точно присъствието именно на този човек би ви помогнало...  За стоенето на детето някъде след влязло в сила решение просто думи нямам - каква би била целта на подобно нещо, умът ми не го побира. Това вече е дете с родители, няма да вземат пари за още няколко дена, ако нещо се случи с детето, ще отговарят както прави това чуждо дете при тях - нямам обяснение. Супер странни неща споделяте, момичета, защо не информирате писмено по-нагоре?
Виж целия пост
# 3 266 14 авг. 2020, 10:06 ч.
За задържането на дете целта е може би получаване на средства за него още определено време. След като мина нашето прибиране, а то беше направо потресаващо, разбрах за друго детенце, осиновено от същия дом, което е стояло повече от месец там след влязло в сила решение. Мотивите и при тях и при мен са, че детето е болно и не може да бъде предадено. Е, аз в рамките на половин ден изчетох всичко, което има като законови разпоредби за предаване на дете, но никъде не срещнах условие детето да бъде здраво. Моето наистина беше на антибиотик седмица преди това, но терапията й свършваше в неделя. В понеделник звъня, всичко е наред, ще ме очакват да я взема в сряда. Във вторник влиза решението в сила. Пак звъня, но детето вече е болно. Питам как така вчера беше здраво, днес е болно? Не, и вчера е било болно, не съм разбрала явно. Питах какво й е, температура има ли, че наистина, ако е сериозно болна няма да й причиня половин ден пътуване. Няма температура /в последствие се оказа, че не само няма температура, но няма и нищо друго/. Звънях на нашите социални. Те се задействаха, звъняха настоятелно и в дома и на социалните, откъдето трябваше да си взема детето. Адвокат им се обажда от мое име да провери защо се случва всичко това. В крайна сметка в четири часа следобяд на въпросния вторник ми се обадиха и от дома и социалните, че нямало проблем да си взема детето и едва ли не защо съм вдигала такава гюрултия. Когато отидохме на следващия ден ме гледаха на въпреки. И дори и сега, след толкова много време още съм им бясна за това какво ми причиниха. После като се замислих обработката върху мен беше още от ден първи, когато казаха, че пускам документите за осиновяване. Още тогава и всеки следващ път ми се напомняха уж двете условия за вземане: влязло в сила решение и ДЕТЕТО ДА Е ЗДРАВО! Често казано тогава след всички емоции даже не съм се сетила да сигнализирам някъде. Но това е безумие.
По въпроса с чуждо дете да стои в дома, същото става и когато аз си взема моето дете, но не ми дадат решението от съда. Иди докажи какво е това дете и откъде се е взело при теб, докато излезе акта за раждане. И за там трябваше специално да пиша молба до съдията да даде разрешение да получа препис от решението.
Виж целия пост
# 3 267 14 авг. 2020, 10:13 ч.
В Русе, а мисля, че и в Монтана не дават препис на осиновителите, а само някаква бележка. В Русе чух, че социалните се били договори така със съда, за да не попаднат в осиновителите данни за произхода на детето.
В Пловдив ми дадоха в документите на детето - картона от дома, снимки от дома, между които и снимки с БМ и копие от първото удостоверение за раждане.
В Шумен - в решението на съда няма ЕГН на БМ, но тя е била и непълнолетна и не знам дали не е заради това. Не ми дадоха и копието от удостоверението за раждане, казаха, че не ми трябвало.
Та всяко РДСП и всеки съд - различна практика. Едното решение - излишно обстоятелствено и подробно, другото - по същество.
Виж целия пост
# 3 268 14 авг. 2020, 11:11 ч.
Анонимен, не оправдавам "шефката". Никого от тях не оправдавам. Реално всичките не знаеха къде се намират. Не възнамерявам да влизам в повече подробности, но имам достатъчно доводи, за да си позволя да коментирам работата на конкретната СР и прилежащите ѝ.
Снизходителното "да ви държи ръката" ще подмина. Не знам дали сте минавали през такова дело и каква емоционалност притежавате, но за мен, примерно, първото ни дело беше и първо влизане в съдебна зала. За дело, което променяше живота ми. И да, имах нужда някой "да ми държи ръката". Не че нямаше да се справим и без СР, но присъствието и думите ѝ преди влизането на съдията ни дадоха спокойствие. Не беше просто някоя си СР, а тази, която познавахме, която бе присъствала на срещите и пр.
Ако неприсъствието на делото от СР на второто ни дете може да се оправдае с липса на командировка, много други неща не могат.
Ако моят шеф  ми възложи ангажимент в ден, в който имам друг служебен такъв, нетърпящ отлагане, дали ще си замълча? Тя не е и опитала да възрази, просто защото не знае правилата.
Разбирате ли, че тази жена смяташе за напълно нормално да не ни даде детето в деня на влизане в сила на рашението? Че ми обясни как "можело да вземем, ама можело и да не вземем решението". Откъде пък да знаела, можело и нещо да попречи, да не ни го дадат и т.н.. Затова да сме отидели да го вземем, ако ни го дадат, после да го занесем и да се върнем по живо, по здраво у дома, за да чакаме да ни извика да си приберем детето. И забележете, да занесем решението не на нея или в нейната служба, а на служителите в РДСП-то в областния град. От опита ми, а и след като разпитах, на този етап РДСП няма за какво да получават съдебното ни решение. Не и от нас. Не те се занимават с предаването на детето. Те получават съдебното решение по служебен път и това не касае нас по никакъв начин.
Нужно ли е да изброявам още прояви на некадърност, за да спрете да се вторачвате в написаното за "шефката" и да видите за какво говоря? Знаем, че е по-лесно да обвиним шефа, защото "в него е хляба и ножа", но да си измиваме ръцете единствено и само с него, е чиста проба бягане от отговорност.

Мама Ру, това е другото безумие, което не мога да си обясня. Толкова диаметрално различни са изискванията на съдилищата, както и правилата по повод съдебните решения... За мен е необяснимо, след като става дума за съдебна система, подчинена на единни закони и правилници. Самите изискуеми документи за делото са от санитарния минимум до пълен комплект... решения я дават, я не... като ги дадат са от такива в телеграфен стил до романи...
Изобщо "куче влачи - диря няма".
И в двете решения имаме данните на БМ. Нямам копия от актовете за раждане. При това положение едва ли ми трябват. Нищо че кадърните без малко да ми дадат оригинала на стария акт...
Обстоятелственото решение ти е от Пловдив, нали?
Виж целия пост
# 3 269 14 авг. 2020, 11:26 ч.
Да, но там имаше доста неща около детето - беше без отказ, майката е била насърчавана за редовен контакт през цялото време, има и други неща около семейството, които тук не ми се иска да коментирам публично.
Малкият е от непълнолетна майка и с отказ от самото начало. След подписване на декларацията за съгласие детето да бъде дадено за осиновяване повече не са се появявали и не са се интересували от детето.
В Пловдив съдията подробно разтълкува закона в частта за бащиното име (осиновявам сама, баща ми е починал) и счете, че няма пречки детето да бъде записано с презиме, образувано от името на дядото ,т.е на моя баща.  В Шумен юристконсулта на РДСП ме нападна пред съдебната зала как така ще искам детето да е с презиме от баща ми, след като е починал. Съдията изобщо не постави въпроса и директно обяви новите имена на детето, при което я остави със зяпнала  уста. След делото го задържа и постави въпроса защо е разрешил. Съдията тогава й обясни същото, което и съдийката в Пловдив - че при починал дядо не е нужно съгласието му, още повече, че и първото дете е записано на неговото име. Оказа се, че няколко седмици друг съдия пак в Шуменския съд е отказал при подобен казус. Но както отговори съдията - зависи кой как тълкува закона.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата