Шеста тема на чакащите

Да, точно така. Разказвала съм го вече, но аз също не изпитах нищо, когато видях сина си за пръв път. Нещо повече - бях много объркана, защото си мислех, че като го видя и ще знам дали той е моето дете, или не. Излязох след срещата. Хората около мен не ме подкрепиха, защото майката на детето ми е от ромски произход. Аз реших, че ще помисля една седмица и ще взема решение. Истината е, че детенцето отговаряше на "критериите" ми. И аз също като теб, Мама Ру, си казах - тогава какво точно искам? Какво да чакам? Защо да чакам? И задействах процедурата.
Сега синът ми е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Не, че нямаме трудности. Но кой ги няма?
Брат ми не вижда детето, вероятно заради произхода му, въпреки че изтъква други причини. Имали сме и други изпълнения от странични хора - въпроси дали баща му не е арабин, защото кожата му е по-тъмна; в детската градина подозирам, че пак произхода му беше в основата на определени неприятни събития; едно детенце на площадката, което изревнува, защото нейното приятелче реши да играе с моето дете, обясни че трябвало да му викат "мръсен циганин"...
Но всичко това няма значение, докато сме заедно, докато сме здрави и докато се обичаме. Ние сме семейство, ще се подкрепяме и ще минем през всичко, което съдбата ни е подготвила. И благодаря на Бог, че ни срещна и на себе си, че не се уплаших, не позволих на предразсъдъци да се намесят и не послушах никого, освен себе си! Пожелавам го и на всички чакащи!

Толкова е хубаво да ви чета, бъдете щастливи с дечицата си и съм сигурна, че помагате на много хора тук да се фокусират върху истинските неща!

Първо, ще те посъветвам да не се паникьсваш. Нищо фатално не е станало. И второ, нямаш обаждания не заради това, че си в чужбина, а защото много се чака.
Наистина, осиновяването се прави по местоживеене, а не по гражданство. Тоест, трябва да имаш уседналост, което означава 180 дена или грубо казано 6 месеца в годината да си живяла в България. Иначе, въпреки че си български гражданин, трябва да осиновиш по правилата за международно осиновяване.
Но, има няколко големи НО, така че не бързай сега да се отчайваш от написаното.
Първо, социалните няма да тръгнат да проверяват всички кандидат осиновители къде са и какво правят. Въпреки, че изглежда като да си пият кафето по цял ден, те си имат и друга работа освен нас, даже понякога доста натоварваща и след написването на доклада най-вероятно не се и сещат за нас.
Второ, не съм сигурна дали социалните имат право да изискват справка от МВР дали и кога някой напуска страната. Такова право със сигурност има съдията, но тук идва третото НО.
Трето, дори някой да реши да извади такава справка, в нея изрично пише, че тя не показва всички случаи, в които се влиза и излиза извън страната. Когато се влиза или излиза от или към страна от ЕС, проверка на документите и запис в архива на МВР се прави само на някои документи, на случаен принцип. Т.е. справката за напускане на страната нищо не доказва, защото вие може още на другия ден да сте се върнали през Румъния, Гърция или с полет от всяка европейска столица, без това да е отразено в системата. Кой ще се наеме да доказва, че това е така или не е така?
Четвърто, зависи много от социалните работници. Въпреки буквата на закона т.е. правилото за уседналост, случаите на емигранти, желаещи да осиновят стават все повече и системата се адаптира по-бързо от законите. В някои РДСПта приемат молби от постоянно живеещи в чужбина, одобряват ги, после при обаждане идват и осиновяват без спънки. Знам със сигурност за две такива семейства, които до последно са изчакали в чужбина, после след осиновяването едното остава тук за две години, другото даже направо си тръгва с детето, защото е в Европа и виза не му трябва. Разбира се, има и обратните случаи, когато щом социалните надушат чужбина, искат твърди доказателства за уседналост - договори, сметки и даже периодични посещения.
Така че, преди човек да говори със социалните, трябва добре да помисли какво ще ги пита, какво ще им разкрие и доколко да е откровен.
Разбира се, при директен въпрос, не трябва да се лъже. Но ако никой не те пита къде си, защо си там и колко още ще стоиш, може и да не се натискаш да споделяш прекалено много.
Пак казвам, в никакъв случай обаче не съветвам да се използват директни лъжи!
Би имало проблеми с доказване на доход, особено ако няма съпруг, който да представи такъв, но предполагам, че декларация за наличието на спестявания, ще свърши работа.
И направи всичко възможно да подновиш документите преди да изтекат двете години, иначе цялото ти чакане ще е напразно.
Пиша всичко това, защото живеех в чужбина и се върнах заради осиновяването, така че съм проучила въпроса и защото мисля, че си добър човек. Щом имаш емпатия към друга майка и чуждо дете и си се притекла на помощ, сигурно ще бъдеш добра майка и на собственото си дете, когато го срещнеш.
Ако имаш още въпроси или мога да ти помогна по някакъв начин, пиши ми.
Пожелавам ти всичко най-добро!

Привет и от мен! Все още не сме подали документи, но идната седмица и това ще направим с мъжът ми. Интересно ми е обаче как протича самото проучване на кандидатите. За обучението вече знам, прочетох, но ми е интересно какви въпроси задават в хода на проучването.
Имам и едно притеснение- скоро си купихме чисто нова къща, току- що взела акт 16. Живот и здраве, ако успеем да осиновим дете, точно там ще се отглежда. Тъй като е чисто нова, сега се започва големия ремонт- боядисване, подови настилки, поръчка на кухня и т.н. Когато СР дойде на посещение, дали това, че все още няма готови стаи, няма  да направи лошо впечатление? Имаме и апартамент, в който живеем сега, докато тече ремонта, но все пак разбрах, че посещението се прави там, където реално ще се отглежда детето.

Това не е проблем. То докато стане ще сте приключили с ремонта. Настройте се за чакане от две-три години. Иначе самото вписване ще стане за три месеца. Социалния работник не държи да види готово жилище, ясно, че тепърва ще се довършва, й ще попита какво планирате - ще има ли стая или.кътче за детето, къде ще ходи на ясла, градина, училище, разходка и игра... Общо взето мен това ме пита социалната работничка. След осиновяването имате едно посещение първите дни у дома - да видят има ли нужното детето - свое креватче, шкафче за дрешките му, място за игра или учене, място за играчките...
Самото проучване е на основа на документите, поне така беше 2011 при мен - обучение, в екипа имаше психолог, социален работник и медицинска сестра, която беше работила в Дом "Майка и дете". Психоложката от екипа ни пусна накрая някакъв тест и обсъди своите наблюдения над нас по време на обучението, нагласите на за какво дете кандидатстваме и тя даде препоръки. Аз например, бях с нагласата за по-голямо дете - 3-9 годишно, тя ме посъветва да поискам 3-5 годишно. Среща със социалния работник, посещение е дома от негова страна и среща с другите членове на семейството - в моя случай майка ми, с която живеем. Имаше и две препоръки в документите.

Благодаря за информацията! Ние живеем сами. Нито моите, нито неговите родители и роднини са в града, в който живеем. Дано не е минус това. Някъде четох, че питали дали при нужда има кой да помага, а ние нямаме. Единствено мои приятелки могат да се отзоват и бавачка (в много краен случай).
Колкото до критериите ни- насочили сме се към по голямо дете, може би до 7 години. Нямаме претенции за етнос или черти във външния вид, а за здравословното състояние можем да се справим със здравословен лечим проблем.

Няма как да е проблем това, че нямате роднини в града. Не всички роднини са склонни да помагат винаги при нужда или без. Двама сте, ще кажете, че при нужда ще наемете бавачка, не е някакъв минус.

Да попитам хората с опит.
1. На мой въпрос дали майката е употребявала наркотици и дали е злоупотребявала с алкохол, социалните работници казаха, че не е употребявала нито едно от двете. Може ли да им се вярва?
2. Кога кандидат - осиновителят може да се среща с детето и приемната майка без присъствието на социален работник?

Аз бих повярвала относно наркотиците, ако детето е родено от наркоманка ще се е родило зависимо и това ще е известно от епикризата на социалните. Относно алкохолът, ако майката не е алкохоличка (да е известно) - не, не бих вярвала. Най-вероятно е употребявала, едва ли има абсолютен трезвеник. Въпросът е доколко и дали не е злоупотребявала. В документите на едното ми дете пишеше, че е родено от майка с етилизъм (алкохолозависима), въпреки това социалните твърдяха, че по време на бременността не е пиела. Няма как да са сигурни, нали?
На вторият въпрос - социалните присъстваха на всичките ми срещи. Приемното семейство живееше в друга община, идваха в областния град. След като подадох документи, че ще осиновя детето ни разрешиха да се виждаме извън РДСП, само в присъствието на социален работник на бебето/ приемното семейство. Сядахме в заведение и в някакъв момент тактично ни оставаха насаме. Само в деня на делото аз отидох на гости на приемното семейство, а социалните не успяха да дойдат.
Хронологично 4.07 - първа среща в РДСП, 11.07 - втора среща, подаване на документи, 22.07 - трета среща, 29.07 - дело и четвърта среща, 6.08 - у дома!
Присъствието на социален работник е за удобство и сигурност на осиновителите, че срещите ще протичат коректно.

А ако кандидат-осиновител и приемен родител се уговорят без знанието на социалните за среща в дома на приемния, какво следва?

Защо да го правят? По принцип докато решението на съда не влезе в сила детето е отговорност на социалните и е под тяхна протекция. Също така присъствието на социален работник осигурява съдействие от страна на приемното семейство. Имало е случаи, когато приемното семейство възпрепятства осиновяването или след това досажда на осиновителите. Затова и следят да няма много обмяна на контакти. Ако пък и още не сте подали заявление, че ще осиновите детето съвсем не се надявайте да се срещате извън РДСП.

Има ли ограничение във времето колко дълго може да продължи срещата с детето в присъствието на социален работник? Аз мога да искам 2 часа да общувам с него.

Не знаем дали има, на практика ние се срещахме извън РДСП двата пъти, моят престой в града беше обвързан с разписанието на обществения транспорт, но два-три часа със сигурност са продължавали, а в деня на делото, вече без социалните продължи доста дълго - от 10-10:30, делото беше в 14 или 14:30 и след това, не помня колко, но приемното семейство ме закараха до областния град и доригледаха каката докато трая делото.

Ако имахме представа какво наистина Ви притеснява, сигурно бихме могли да сме по-полезни. Дотук въпросите ми звучат все едно подозирате някого в нещо, но неясно какво и кого. Отделно, че не знам какъв е смисълът човек да влиза във филми в такъв момент. Той е труден и силно емоционален сам по себе си. И в крайна сметка опира до решението - искам ли да бъда майка на това дете? Социални, приемни и всякакви други странични хора, нямат никакво значение в дългосрочен план.

Без да влизам в подробности и обяснения, хубаво е четящите да знаят правилата и да не се поддават на изкушения. Особено при осиновяване на по-големи деца.
Моите първи две срещи продължиха около час. Втората прехвърли с малко един час, но социалната каза, че са се обадили по два сигнала, по които трябва да отиде, и срещата трябваше да приключи. И тъй като не става въпрос за бебе, а за ходещ малък човек, лично аз имам нужда от повече време за комуникация и за привикване на детето с мен. И двете срещи имах усещането, че свършиха много бързо - защото има някаква доза вътрешно напрежение. Освен това, на някои от тях идват и близките ти. Когато детето се намира на огромно разстояние и не можеш да го виждаш всеки ден, или през ден, да се иска от теб за 1 месец да вземеш осъзнато решение за ходещ човек с характер, това ми се вижда много малко. Някои могат да решават от раз, други явно не могат да решават от раз.