Шеста тема на чакащите

Има още 1 месец до изтичане на 2-те години. А това го разбрах случайно от жена, която работи в социалните. Не мога да съм 100% сигурна, просто когато го чух помислих, че най-вероятно за това нямам никаква вест. Ще опитам да се прибера за да подновя документите и да поразпитам. Надявам се да не е така, защото наистина много искам да осиновя детенце,но много близка (самотна майка) получи удар и се наложи да замина даи помагам докато се въстанови. Живи и здрави октомври ще дойде брат ѝ и аз ще се прибера. Попитах тук, защото знам че има доста запознати, а мен като че ме удариха с мокър парцал. А не се ли обажда някой да информира като наближи времето за подновяване на документите? Ще видя тези дни да звънна да разбера какво става.

Подновяването на документите изисква процедура, която отнема време. Не се състои просто в това да отидете и да кажете, че искате да продължите регистрацията си.
При нас дойде писмо, в което ни известяваха, че срокът наближава и че ако искаме, трябва да се свържем със социалните ни работници и да започнем процедурата. Това се случи със сигурност поне три месеца преди да изтекат първите две години. Пак имаше срещи със социалните, пак събирахме документи. Единствено на курс не ходихме, но това бе през 2017-та. После четох тук, че и на курс се ходело при подновяване.
В края на вторите две години вече помня със сигурност, че писмото дойде през януари, може би преди средата. Към края на месеца ми се обади социалната да ме пита и се разбрахме да ѝ отговоря скоро, точно защото има нужда от време за всичко. Ние смятахме да не подновяваме и ѝ намекнах за това, но обещах категоричен отговор в близко време. За радост в началото на февруари дойде писмото за дъщеря ни (след първото подновяване получихме първото ни предложение, което ни донесе нашия син) и така всякакви питанки отпаднаха. Регистрацията ни изтичаше към края на май...
С две думи, в момента вече е трябвало да работите по темата с подновяването и е трябвало да бъдете известена за това.
За да сте наясно какво се случва и дали има смисъл да се връщате сега (т.е. дали може да се направи нещо или така или иначе ще трябва да минете процедурата, когато сте трайно тук), най-добре се обадете на вашите социални работници.
Успех!

Приберете се по рано от октомври. Нали имате 1 месец?
Какви са ви изискванията, че токова чакате?

Разбира се, че се чака. И причина за това не са само изискванията на кандидатите, а както се вижда и в текста по-горе от Mama Ru.
Смея да твърдя, че нашите изисквания не са въобще стеснени, но чакаме вече три години и девет месеца - имаме само едно обаждане и то дойде при второто подновяване на документите. Така че вече ми се вижда съвсем нормално и за първите две години да няма обаждане, колкото и отчайващо да звучи...

Според ситуацията в момента, за мен разковничетата, които не всеки има сили да приеме са:
1. без претенции за произход, черти и пол
2. допускане на група - 2 или три деца, свързани родствено
3. Вдигане на възрастта до 7 или 10 години - огромно предизвикателство, не препоръчвам, ако ви е първо дете.
4. Допускане на леко увреждане или лечимо  заболяване - всякакви очни проблеми, намален слух, кохлеарна импланти, зешка устна, шум на сърцето... Вече за диабет, астма, лека форма на ДЦП - при някои се правят само масажи за отпускане на сухожилието на крачето или няколко операции в етапа в израстването... всеки добре да си прецени, ако ако в живота сте се сблъскали с нещо, то не е толкова страшно

И бих добавила - много внимателно отношение към отказите. Да, разбира се, ако прецените, че медицинското състояние на детето е нещо, с което не можете да се справите /което е разбираемо, особено ако сте самотен осиновител, защото в такава ситуация трябва хем да печелите пари за да издържате себе си и детето, хем и да му осигурите необходимите медицински и други необходими грижи, за което се изисква време и ходене при специалисти/, тагава няма особен избор. Но, ако детенцето не ви е станало симпатично, защото има тъмен цвят на кожата, или не се е случила лелеяната връзка, "познаване" или влюбване от първо поглеждане, моля, помислете пак, преди да напишете отказ.

И още нещо - част от състоянията имат право на ТЕЛК, а това означава и минимум 350 лева на месец от държавата + 2 безплатни пътувания с БДЖ и на местна почва - ГТ безплатно или с отстъпка + право на винетка за колата, ако имате такава + точки за ДГ и училище.... Отделно, че през социалните имате достъп до безплатни специалисти.
Имате право, ако нещо ви пртеснява преди осиновяването да поискате консултация със специалист на детенцето.
Гаранция относно развитието на детето и скрити проблеми никой не може да даде.

При нашето приемно семейство две от децата  ги изкарваха, че имат проблеми с краката. Водят ги в Горна баня, докторите казват, че нищо им няма. Не знам кой и как оценява какви са здравословните проблеми, но и двете деца бяха над 5 годишни, без откази и бяха осиновени в Америка. Деца има, просто много им бавят отказите, документите, те порастват и отделно както знаем създават работа на приемни семейства. Това е системата. Ако всичко е направено и оценено в срок какво ще работят всичките тези хора е нея.

Четох официалната статистика, която Мама Ру беше посочила. Много полезно, благодаря.
Според една друга статистика, през 2022 г. при условията на пълно осиновяване са осиновени 372 деца, докато през 2013 г. са осиновени 705 деца. Явно приоритет наистина не са осиновяванията, а приемната грижа.

Официално, към 31 май 2023 г. в регистъра на децата за осиновяване са вписани 964 деца, а кандидат-осиновителите са 1773.
Същевременно, на сайта на Агенцията за социално подпомагане е изнесена официална статистика, че към 30 юни 2023 г. децата, отглеждани в приемните семейства по проекта „Приеми ме 2015“ в 154 общини партньори, са 1 506. Което значи, че ако действително само 964 дечица от тези 1506  са вписани в регистъра, то 542 дечица са хем изоставени, хем нямащи шанс да бъдат осиновени.. Четох и статистиката колко от тях са реинтегрирани в биологичните си семейства, в случай, че някой мисли, че се работи в тази посока: върнати в биологичните си семейства са 14 деца за отчетния период. 14! от 542 деца...

Значи, имаме родители, които нямат родителски капацитет, по една или друга причина. Държавата се намесва и децата биват настанени в приемна грижа. Но държавата няма или не желае да има механизъм, по който да се работи в посока: ако детето до определен период не може да се върне в биологичното семейство, да бъде ускорен процеса по осиновяване. А не разни "майки'" през 6м да се появяват колкото да кажат, че ги има и децата да растат изоставени и без шанс за семейство.

Много въпроси напират в мен.
Хем се търси уж най-доброто за детето, а всъщност се създават многооо работни места в сферата на приемната грижа к практически се работи в тази посока, вместо в посока намиране на постоянно семейство за детето.
Второ, статистиката е меко казано смазваща. Дори при никакви заложени критерии, бройката деца за осиновяване срещу бройката кандид-осиновители гарантира едно минимално чакане от поне 3.5 години.

Чета за някои държави, че се чака и по 7-8 години. Хора, много внимавайте и, когато отказвате защо точно отказвате и какво дете отказвате. Чувала съм за случай, когато бяло българско здраво бебе заминава в международния регистър след трети отказ. Ако не сте готови в даден момент, спрете процедурата. Не е честно спрямо никого да получите предложение, да ходите 2-3 пъти и да решите, че не сте готови за детето. Хайде, внезапно открито тежко заболяване или смърт на партньор разбирам, но извинете "не почувствах нищо", "не е моето" - не разбирам. Ако не сте готови за ромче - изключвате ромски произход, ако не сте готови за бебе на 5 месеца - пишите над 1 година, ако имате колебания относно здравословното състояние - пишите здраво, без наследствени обремененост, ако не сте готови за две деца - пишите  без братя и сестри, ако допускате две деца - допускате и по-голяма възраст на голямото дете, например до 7 години, защото и това го имаше - искат две деца до 3 години, предлагат братчета на 2 и на 6. Следва отказ. Ако искате да имате избор - отивате на международно осиновяване - "Рейнбоу кидс" ще ви покаже снимки на децата. Ако преди 30 години по домове са отглеждани приблизително 30 000 деца, от тях осиновяаемете са били 20-30%, днес нямаме избор. Детето става "наше", когато започнем да се грижим за него в ежедневието - да му се радваме и да му треперим като падне и си ожули коляното или вдигне температура. Обмисляте добре с само може да се справите и задавате ясни критерии. От там нататък психологически се подгответе за 2-3-4 години чакане според профила, който сте дали.[video][/video]

Скоро се видяхме с приемната майка на моя синковец. Оказа се, че в нейния град има недостиг на приемни родители и децата се разпращат в други общини, където има свободни приемни родители. Стана ми много странно...

В същото време тя имаше буболуче бебенце на няма и месец, което чака за сигурен отказ на БМ и съвсем скоро се надяваме да има ново семейство.

Не е по моментната тема, но исках да го напиша.

Mama Ru, много добре написано/казано, но не трябва ли при попълване на документите социалните работници да обясняват точно тези неща, така ще стигне до всички родители и  ще са наясно.
Самите соц.работници според мен, ако поднасят така информацията и имат професионализма да преценят кандидат родителите на какво са готови, може би и да водят техен доклад.... ще са по ясни нещата.
Иначе отговорено на пет въпроса чисто механично, голям процент хора с еднакви досиета чакат за едно й също дете.

Мама Ру, много хубаво си го написала, много ми е странно и на мен да прочета "не беше нашето дете", "не почувствах нищо" и тн. Странно, даже неприятно, все едно тези душици са на някакъв пазар за отглеждане. Късмет на всички.

Артемис, то един е социалният работник, който движи досието, други са обучаващите, трети са в комисията... При мен срещата с психолог беше всъщност като част от обучаващия екип. Накрая на всеки индивидуално каза какво мисли и обсъдихме кой какво очаква. Но съветите на социалните са едно, съвсем различно нещо са нагласите на хората в началото.
Ивка, когато получих писмото за моята щерка хвърчах от щастие, бях убедена, че е Тя. Отидох пренавита, недоспала и като ми прочетоха досието - бях на прага да си тръгна без да я видя. Не очаквах всичко, което чух, тежък случай - и като развитие, и около произхода. Ама носех кукла и реших все пак да я видя и да й дам куклата. Отидохме в ЦНСТ - два часа мислих и гледах, говорих малко със социалната работничка на майката и с тази от ЦНСТ, която беше на смяна и не я харесах. Ама изобщо не я харесах. Не я почувствах. Уплаших се от отговорността. И се чудех, ако я откажа ще имам ли друго предложение, кога и какво. Много се чудих. На ръба балансирах. И накрая като си тръгнахме, слизам по стъпалата и си мисля, че тя всъщност отговаря на критериите, които бях дала, доста ограничаващи бяха, признавам си. В акъла си водех следния разговор:
"- Ти какво искаше?
- българче
- Е, Тя е българче.
- Искаше момиче, нали?
- Да.
- Ами предлагат ти момиче.
- Искаше до 5 години, предлага ти дете на 3г.
- Да
- Каза, че можеш да приемеш дете с лечимо заболяване или леко увреждане, нали?
- Казах.
- Ами тогава? Какво още искаш?"
Качихме се в колата. Социалната каза на шофьора къде да я остави, а мен да закара на автогарата. Аз отговорих, че отивам в РДСП да подавам документи.