Шеста тема на чакащите

В общината издават документ за липса на "правно ограничение ", защото програмата им била такава, а съдията иска изрично да пише, че не са ни отнети родителски права . С малко разправии обещаха до го напишат, но още нямаме резултат.

Здравейте, извинявам се, ако не е тук мястото да задам въпроса си, но търсих за информация в интернет за моят случай и не намерих много. Накратко ще разкажа за себе си, за да добиете представа за ситуацията в която се намирам. Имал съм няколко продължителни връзки, но дали заради средата в която съм, жените с които съм се обвързвал, не са искали деца на този етап от живота си. Искат да изградят успешна кариера и след това евентуално, да създадат семейство. А за мен децата са важно нещо и не мога да чакам и да се чудя дали този момент за семейство ще дойде въобще. Като най-осъществим вариант, да отгледам и да имам свое дете, остана единственият възможност да си осиновя. Което е много благородно и добро дело, за което ви се възхищавам, че сте тръгнали по този път. Има хора които искат да дават любов, има и такива които я търсят, какво по-хубаво от това да се съберат двете страни, от едната родителите, от другата децата. За да проверя, дали все пак, съм в състояние да имам свои деца, един вид, ако не мога да имам свои деца, това би затвърдило желанието ми да осиновя дете и да не чакам за подходящият партнъор, си направих спермограма в Ин витро клиника "София" , до Техническият Университет, от този форум бях прочел, че са едни от най-добрите за такива изследвания. Резултатите бяха повече от добри, всички показатели бяха доста над нормата, дори от клиниката ми предложиха да стана донор на сперматозоиди. Но въпреки изследването, съм решил, че щом се чувствам готов и искам да дам любовта на някое дете, не трябва да отлагам, а някой ден, ако срещна точният човек, може да си имаме и наши деца, едното не пречи на другото. Сега към въпросът ми, според вас, дали имам някакви шансове, дори и минимални, да осиновя дете, като сам родител. Знам, че за сами бащи шансовете са ми граничещи с 0-та , но все пак бих се радвал на всякакви мнения, било то и на успешни истории, които са сходни с моята. Ако информацията е твърде лична и не е удобно да споделяте тук, може да ми пишете и на лично, бих се радвам на всеки лъч надежда. Благодаря за отделеното време и се извинявам отново, ако това не е мястото за поста ми.

      Имат шанс и самотните бащи, но при проучването трябва в още по-голяма степен да се доказва годност за осиновяване. Добре е при среща със социалните, все пак да се представи и възможност за обгрижване на детето и от жена- баба, леля, сестра. Имам професионално наблюдение по случаи на осиновявания от мъже, по-редки са, но се случват. Наличието на женска обгрижваща фигура/ не е задължително да е майка или пряка родственица на осиновяващия/ увеличава шансовете.

АлександърТонев, не сте написали на колко години сте. Не, че това ще повлияе на мнението ми, но все пак не е все едно дали сте 20 или на 40. Мисля, че е най-добре да си намерите партньорка и тя да ви роди дете.

Може да осинови сам мъж, разбира се! Не се отказвай, ако наистина си решил да го направиш. За благородно и достойно дело не знам дали е, но че носи безкрайно щастие и любов е безспорно. Успех! Мое познато детенце, което се отглеждаше от приемна майка, преди около половин година го осинови сам мъж. Така че няма невъзможни неща.

   Светкавица, благодаря за съветите, то си е ясно, че и роднините от женски пол ще помагат, малко или много, но не се бях сетил, че може да е плюс, при кандидатстването.  

   Пипи, най-добре е да си намеря партнъорка и да имаме дете, съгласен съм. Както написах в предишният си пост, имал съм няколко дълги връзки, но за жалост с партнъорките не бяхме на една вълна за децата. Все пак трябва да има и химия,общи интереси и т.н. не може само на база дали иска деца или не, да определя дали искам връзка с дадена жена. Да имаш дете е сериозно нещо и трябва изпитан с времето партнъор, който да е до теб и взаимно да си помагате, да бъдете добър екип. А за сформирането на този екип (семейство) се изисква време. Времето е ценно и не трябва да се пилее, няма да съм вечно млад.Плюс това, ако си осиновя дете, това не пречи във времето да срещна жена с която да имаме и друго дете. Естествено това са мои мисли, не искам да ангажирам никой с тях и не казвам, че са универсалната истина.

   Цвети, благодаря за подкрепата и споделената история с щастлив край. Наистина случилото се на други и минали по същият път, може да действа много окуражаващо.

АлександърТонев, хубаво е, че сте толкова ентусиазиран да отгледате дете сам. Дано знаете и сте наясно за трудностите, които може да срещнете. Може да прочетете последния пост на Мама Ру:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=939656
Не искам да ви откажа, а просто да разберете, че желанието за дете е едно, а реалната действителност при осиновяването е съвсем друго. Дерзайте и осъществете мечтата си. Успех!

Александър Тонев, аз не смятам осиновяването на дете, от човек, който не може да има деца за чак толкова благородна постъпка. Ние задоволяваме естествената си нужда да имаме дете и да се осъществим като родители осиновявайки, след като сме се сблъскали с невъзможността да имаме собствени деца. В тази връзка осиновяването може да се разглежда и като егоистична постъпка. Благородно е само, ако се извършва от хора, които имат собствени деца.
Обмислете добре, на каква възраст бихте искали да е детето. Защото не е все едно дали осиновявате бебе, или дете на 3-4 години. Има огромна разлика дали детето е било в приемно семейство, тогава не би трябвало да има изоставане в развитието си, или идва от институция. Миналото на детето също е от огромно значение. Не сравнявайте тези деца с познатите ви деца от вашето обкръжение. Нямат нищо общо. Проблемите в отглеждането /поведението/ на осиновените деца са доста различни от проблемите в отглеждането биологично ваше дете. Разбиране и подкрепа ще срещнете само то осиновители минали по вашия път. Не очаквайте разбиране, толерантност и подкрепа от хора, които не са осиновили дете. За тях вашето дете е като всички останали. Поведенческите отклонения ще се квалифицират като лошо възпитание. Те няма да разберат защо детето ви среща трудности в овладяването на емоциите си, защо не се доверява или е твърде прилепчиво, защо си проси храна или взема от земята, защо не си пази играчките, защо смята чуждите играчки за общи, защо си смуче палеца като му се спи, защо извършва стереотипи движения, защо се страхува от снега, защо зимните игри са му непознати, защо не говори или говори зле за възрастта си..... Те ще сравняват със собствените си деца. Не помня колко пъти дъщеря ми с провокациите си ме е довеждала до ръба да вдигна телефона на ОЗД и да кажа "Край! Не издържам! Предавам се!". Е, не го направих, но съм била на ръба.
Има деца, които се нахвърлят на храната, но има и такива, които реагират с отказ от храна.
Има деца, които реагират с агресия.
Има деца, които сънуват кошмари , но не могат да ви ги разкажат. Те не се провокират от случка през деня. Те са стаени в подсъзнанието и понякога нощем излизат на яве. И тогава се будят с писъци. Наскоро, почти три години по-късно дъщеря ми пак плака и крещя на сън.
Забравете за детето, жадуващо за ласка, топъл дом и семейство! Ако е израснало в институция или отнето от семейството, заради неглижиране, малтретиране детето няма да има представа за тези неща и няма да мечтае за тях, няма и да ги цени.
Ако се решите да осиновите по-голямо дете бъдете подготвен, че медалът има и обратна страна. Бъдете готови за години борба. Запасете се с търпение и толерантност в излишък. Приземете и очакванията на вашите близки. Подгответе ги, че детето, което ще влезе във вашето семейство ще бъде различно и те не бива да очакват от него да се държи и реагира като другите деца.
Тъй като нямате опит в родителството Ви препоръчвам да кандидатствате за бебе или дете до 18м. Тогава изоставането и проблемите са най-малки, адаптацията за всички по-лесна. Ако детето е било в приемно семейство може и да няма изоставане и проблеми. Въпрос на късмет.
Желая Ви успех.

Пипи, благодаря, че споделяш, наистина е много ценно.

Мама Ру, първо да те поздравя, че си се справила с всичко изминало до сега и наистина съм възхитен от усилията ти. Мисля, че всеки който се е решил да направи тази сериозна крачка, е наясно, че не е  само цветя и рози. И да го мислим колко ще е трудно, пак няма да се доближим до реалността. Но аз имам един въпрос към теб. Ако имаше възможност отново да избираш, би ли осиновила пак дете и ако мога да продължа по-нататък, би ли осиновила същите деца с които си в момента ? Мисля, че всички знаем какъв ще е отговорът.   Много щастие и любов ти пожелавам с децата ти.

tati_rubin , колко големи бяха децата към момента на осиновяване?

Александър Тонев, на колко години сте? Какво дете искате да осиновите (пол, възраст)?

Александър, ако знаех през какво ще премина с дъщеря си най-вероятно нямаше да осиновя дете на такава възраст и от институция. Вероятно щях да искам бебе. Не знаех какво ме чака с голямо дете. Никой не спомена за трудностите, никой не ме беше подготвил за това, което ме очаква. В интерес на истината, когато ме запознаха с досието на дъщеря ми аз бях неприятно изненадана и уплашена, и разочарована. Отидох да я видя, само, за да й дам подаръка, който й носех. Представиха ми едно гуреливо и сополиво детенце, облечено в два номера по-големи мърляви дрешки. Ако детето поне малко не ме беше допуснало до себе си, ако не ми беше позволило да вляза в контакт с него (след два часа прекарани заедно) и да видя искрица живец нямаше да го осиновя. Взех решението в един миг, след жестоки колебания само, защото знаех, че ако се върна вкъщи и споделя за детето близките ми ще ме убедят да изчакам друго предложение. Само едно не знаех - дали после няма да съжалявам. И за да не съжалявам после, че съм ги послушали казах "да".
Ако тогава не бях казала "да" щях да променя възрастта  и да чакам за бебе или дете до 12-18 м.отново момиче и тогава нямаше да имам и сина си. Вероятно щях да осиновя други деца.
За добро или за лошо тези  деца станаха мои деца. Съдба! Не съжалявам. Така било писано. Дъщеря ми е трудното дете, малкият - балсам за раните.

ń Mama.Ru,д оста добре описваш нещата, за което ти благодаря!
Много рядко срещаме разбиране,наистина.
Само за едно да те поправя: нашите дечица са от приемно семейство и,уверявам те,изоставането е напълно забележимо,не знам защо имаш илюзии за приемните семейства. Травмата идва не от институциите,а от самото изоставяне. Всичко друго са реформаторски алабализми,за да вземат едни пари и нямат нищо общо с познаването на проблематиката.
Поздрави,радвам се,че ви има!

Мъничкото току-що беше навършило 2, а големият беше на около 3 и половина.