Шеста тема на чакащите

  • 599 898
  • 5 451
# 3 180
Перуника, а някаква такса държавна ли се внасяше? Върти ми се някаква сума в главата, но беше отдавна.
Виж целия пост
# 3 181
Перуника, а някаква такса държавна ли се внасяше? Върти ми се някаква сума в главата, но беше отдавна.
Не съм Перуника, но да кажа.
Таксата за съда, по местожителство на детето, за да се задвижи делото по осиновяване, е 25лв. Превежда се, в момента, в който потвърдите, че ще вземете детето.
Таксите при нотариуса са от 6 до 8лв/човек. С кандидат-осиновителите трябва да присъства с личната си карта и СР.
Виж целия пост
# 3 182
Благодаря ви много за отговорите. Ще ходят пак при социалния работник, но трябва ли да приготвят през това време и свидетелство за съдимост и медицинските свидетелства за делото?
Виж целия пост
# 3 183
Утре сутринта се обаждат на социалните и питат. Те ще им кажат точно какви са изискванията в техния район. Защото са различни.

Освен това едни бъдещи родители, които ще носят отговорност за съдбата на едно дете, би трябвало да успеят и сами да се справят с най-малкия от всички проблеми, които ще имат някога - а именно какво трябва да направят за да си осиновят детето.
Виж целия пост
# 3 184
.............
Просто ми е много трудно да взема някакво решение за себе си.Не мога спя и постоянно мисля за това.Моля ви каже те ми вашето мнение, наистина ми е нужно просто да знам ,ако някой е в моята ситуация как би постъпил......

stz2, не бих могла да предвидя как бих постъпила в подобна ситуация, докато не ми се случи, но колкото и да ми е трудно определено бих се опитала да размишлявам трезво на ситуацията.
Освен, че е рисковано е и противозаконно - мъжа ти ще припознае дете, което не е биологично негово, а процедурата по припознаване е именно с цел доказване на биологичен произход.

Когато за първи път лежахме в болница с моето дете, в стаята имаше майка с дете, която ми разказа как са го осиновили. Мъжа ѝ го е припознал още в болницата и след изписването си прибират детето в къщи, в чийто Акт за раждане тя не фигурира като негова майка. Трябвало е да мине законния срок от поне месец, за да може биологичната майка да подаде декларация, че не желае да се грижи за детето си и то остава при бащата. След това жена му подала молба в съда за осиновяване на детето на мъжа си. По време на делото са задавали въпроси на мъжа ѝ кога и как са се запознали с биологичната майка, колко интимни контакти са имали и т.н. Всичко това, за да се докаже че той наистина е биологичен баща, какъвто не е. Тя ми каза "разпитваха ни все е едно сме пристъпници", а аз си помислих "ами всъщност, може би сте". Чувала съм и за много други такива случаи, в които се заобикаля процедурата по осиновяване, но този ми го разказаха от първо лице. В съдилищата и в отделите "Закрила на детето" са напълно наясно, че такова нещо се случва, но едва ли има начин да го докажат. Сигурна съм, че и в това дело са били сигурни, че е така и заради това са задавали толкова лични въпроси. Майката, която е осиновила, ми каза "2 месеца аз бях майка на това дете, без да съм по закон такава, страхувах се дали БМ майка наистина ще се откаже от детето си" и още куп други неща.

Със сигурност това предложение и мен би ме изкушило - точно сега и веднага да имам дете и то новородено, което да не е стъпвало в дом или друго семейство, няма да минавам през обичайната процедура по осиновяване, до което ще стигна кой знае кога, а и дали ще ми предложат дете, което да отговаря на очакванията ми и още куп други позитиви. А, когато много дълго сме чакали и искали, сме склонни да мислим само от положителната страна на нещата.
Добре е обаче да се помисли и за негативите - ами ако БМ майка промени решението си и нещата не се развият по начина по-който сме планували, ами ако ѝ хареса ние да се грижим за детето ѝ, а тя продължи да бъде негова законна майка?!
Щом сте познати, ще се срещате - по какъв начин това ще ви се отрази? И може би най-важния според мен въпрос - Какво ще кажем един ден на детето си? Ще го излъжем ли, че баща му е негов биологичен баща или ще му признаем, че сме излъгали дори съда, за да се сдобием по-лесно с дете? Първото според мен е недопустимо, а второто какво ще възпитате у него, като разбере че родителите му са нарушили закона по този начин.

Доверие се гради с истина и най-доброто нещо, което според мен може да се направи за едно дете е да не се крие от него, че е осиновено и един ден, ако реши да стигне до биологичния си произход, родителите му да го подкрепят.

Мнението ми е на база на моите разсъждения без да дава едни или други насоки. Всеки сам решава какво да избере според мирогледа си. Надявам се да съм била полезна.
Виж целия пост
# 3 185
Здравейти, на вас до колко време след подаването да документите ви се обадиха за курса?
Хубав ден и успешна седмица!
Виж целия пост
# 3 186
Много добре казано генистил. Поздравления.
Виж целия пост
# 3 187
Припознаването на чуждо дете само по себе си не е противозаконно. Има много мъже, които припознават деца с пълното съзнание, че не са биологичните бащи. Законодателят изхожда не от истинността а от интереса на децата, които следва да имат произход от баща. Па макар и не истинският.
Съвсем друг е въпросът, че подобно припознаване е с цел заобикаляне на процедурата по осиновяване.
Виж целия пост
# 3 188
Е, не така с лошо. А двойките, които са с мъжки фактор .. Този, който каже в родилното: "Да, аз съм бащата" той се ангажира да го отгледа, затова и го припознава за свое.

Държавата се интересува детето да бъде отгледано, не кой с кой спал. В този ред на мисли съдиите си питат най-различни неща и за най-различни хипотези. Интересуват се това дете дали ще е в добри ръце.

Относно рисковете при отказ.. алтернативата е тази жена да го отглежда при минимална издръжка, а тя вече знае как това не води до никъде, така че най-вероятно ще се откаже.

По-голямото решение в случая е, че тази жена ще присъства в живота на това дете дори и от далече. И на това дете трябва много внимателно да се обясни, че любовта се умножава.
Виж целия пост
# 3 189
Припознаването на чуждо дете само по себе си не е противозаконно. Има много мъже, които припознават деца с пълното съзнание, че не са биологичните бащи. Законодателят изхожда не от истинността а от интереса на децата, които следва да имат произход от баща. Па макар и не истинският.
Съвсем друг е въпросът, че подобно припознаване е с цел заобикаляне на процедурата по осиновяване.

Не съм юрист и няма да споря, но от морална гледна точка е против моите разбирания. Едно е да припознаеш чуждо дете, за което всички са наясно, вкл. и съда, но това е в най-добрия интерес на детето по ред причини, съвсем друго е да излъжеш в съда, че си биологичния баща на това дете, измислиш си история за да го докажеш и куп още лъжи. Ами представи си, че един ден се появи биологичния баща и предяви претенции, не би ли следвало бащата, който е излъгал че му е такъв да понесе някаква отговорност. Детето няма ли право да знае, че биологически не произхожда от баща си?
По отношение на бременност от донорска сперма заради мъжки стерилитет, не мисля че има драма. Но тук също мисля, че детето трябва да знае за зачеването си, най-вече заради генетичните предразположености, които ще носи от донора, а не от баща си.
Представете си и ако онаследи кръвната група на биологичния баща при първия случай и от донора при втория. Ако не е наясно за появата си в семейството, колко излъган ще се почувства, а може и много по-тежко да му се отрази. Именно заради това мисля, че най-важното нещо в едно семейство е истината, независимо каква е тя.
Виж целия пост
# 3 190
Съгласни. Да лъжеш в съда или да лъжеш детето за историята им (дадено, осиновеновено, биологично) не е ок. Никак даже.
Виж целия пост
# 3 191
Момичета много благодаря на всички ,че споделихте мнението си.Аз не казвам ,че ако решим да го направим ще постъпим така,да го припознае мъжа ми.Но това е единственият вариант за да не  минава детето през институция.Не искаме да лъжем или да заобикаляме закона.А на  детето разбира се ,че ще кажем.Така или иначе много мислихме и се отказахме.Точно заради единственият начин по който може да стане.Има прекалено много въпросителни.Прекалено много хора ще знаят.И нямаме доверие на майката.Не знаем всеки един момент какво ще й роди главата.Неиния живот е толкова объркан ,че не мога да й вярвам дори за това което до момента ми е казала.Защото днес бившият й мъж ми сервира ,че днес му казала,че ще прави аборт!Какво стана ?Нали беше късно за аборт?(Боже как мразя тази дума ,докато я пиша и сърцето ми се свива)Така ,че отказваме се.Дори  след време да съжаляваме,претеглихме ситуацията и решихме ,че за нас това е най добрия избор.Просто това не е нашия път.Имаме друг да вървим.Успех на всички момичета,дано скоро всички прегърнете свойте деца.
Виж целия пост
# 3 192
Има жени, които са родили и заживяват с друг мъж. И той припознава детето им. Няма нищо лошо и неморално в това. Важно е детето да има баща.
По делата за оспорване на бащинство, когато съпругът на майката не е биологичен баща, оборването на презумпцията за бащинство не е в интерес на детето, защото ще остане без произход, дори и неверен. Ако има иск и за установяване на произход, тогава е друга работа - детето не се записва с имената на майката, а направо на биологичния баща. Или просто го припознава.
Виж целия пост
# 3 193
Момичета много благодаря на всички ,че споделихте мнението си.Аз не казвам ,че ако решим да го направим ще постъпим така,да го припознае мъжа ми.Но това е единственият вариант за да не  минава детето през институция.Не искаме да лъжем или да заобикаляме закона.А на  детето разбира се ,че ще кажем.Така или иначе много мислихме и се отказахме.Точно заради единственият начин по който може да стане.Има прекалено много въпросителни.Прекалено много хора ще знаят.И нямаме доверие на майката.Не знаем всеки един момент какво ще й роди главата.Неиния живот е толкова объркан ,че не мога да й вярвам дори за това което до момента ми е казала.Защото днес бившият й мъж ми сервира ,че днес му казала,че ще прави аборт!Какво стана ?Нали беше късно за аборт?(Боже как мразя тази дума ,докато я пиша и сърцето ми се свива)Така ,че отказваме се.Дори  след време да съжаляваме,претеглихме ситуацията и решихме ,че за нас това е най добрия избор.Просто това не е нашия път.Имаме друг да вървим.Успех на всички момичета,дано скоро всички прегърнете свойте деца.
Мъжа ти още не е сигурен за осиновяване ...
Искаш да го набуташ да припознае чуждо дете, за което после може да бъде изнудван ... 
И това е най-лесният път ... Знаеш ли къде се намираш и какво искаш?
Има си РДСП- та ... има курсове, има хиляди неща преди "Искам дете на всяка цена ..."
Виж целия пост
# 3 194
Моят съвет е да си подадете документите и да изчакате да ви се обадят , за детенце по законовия път !Така сегашните притеснения , ще изчезнат .Горе главата , всичко ще се случи .Просто е необходимо  , да изчакате няколко месеца .Ако си оправите документите по- скоро , ще видите , че няма нищо страшно и даже ще направите едно дете щастливо !Стига да сте свестни хора .Не прочетох , целия казус , само последната страница .Надявам се да съм полезна .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия