Шеста тема на чакащите

  • 503 679
  • 5 021
# 3 720
Как ще те наричат чуждите хора не бива да те спира. Те хората са свикнали да раждат на 20 и на 40 да са баби. Въпреки, че сега се ражда и по-късно и много майки са над 35. Не се обиждам. Просто такова е мисленето на хората. Аз съм на Вашите години, детето ми е на 7. Обяснявам на моето дете, че майка може да се стане и в ранна възраст и в по-късна. Не крия от нея годините си, въпреки, че мои познати го правят. И май те, а не детето се срамуват. Единствено, ако нямате претенции за произход, може би стават по-бързо нещата.
Виж целия пост
# 3 721
Аз мисля, че липса на изискване за произход няма да помогне. Но подкрепям, че ако детето е по-голямо вероятно ще има по-голям шанс да стане по-бързо.
Виж целия пост
# 3 722
Ако искаш да изпиташ наистина какво е майчинство си сложи критерии от 0 до 1 година.
Виж целия пост
# 3 723
Така е Таня 111, но осиновяването на по-голямо дете не е за всеки, особено, ако не е имал деца. А 3-4 си е трудна възраст, защото хем уж имаме човече с навици и уж разбиращо, хем много неща не разбира и реагира на промяната, колкото и да е положителна. Периодът за напасване също е доста по-голям, но пък и дамата вече не е възраст да чака за бебе. Не, че не може, ама ще чака по-дълго и за нея ще е по-трудно чисто физически да насмогне на темпото на едно човече на 1-2 годинки, когато тя самата вече е на 49-50.
Може би е добре дамата да посочи една по-голяма граница, да кажем до 6-7г. Така ще има време до първи клас малко да се понарадват с детето. На детето също му е нужно време да се окопити в новата обстановка, особено ако е било в ЦНСТ или има минало за преодоляване. Също така, съвет към дамата, ако осинови дете на 6-7 годинки да не го хвърля в елитно училище от първи клас. Нека е по-обекновено, за детето ще е по-добре да има повече време и толеранс да навакса. А след 4 клас може вече да мисли за смяна на училище. Средата може да дърпа нагоре, да подкрепя или да смаже едно дете, както и нашите очаквания.
Цитат на:  link=topic=894277.msg42829669#msg42829669 date=1620894235
Ако искаш да изпиташ наистина какво е майчинство си сложи критерии от 0 до 1 година.
И ще минат две години в очакване, че може и повече. И пак няма да е лесно, особено ако няма помощ.
Ако е сама е по-добре малко по-голямо дете. А и тя иска две. Ако са в родствена връзка е съвсем реално да й предложат братчета/ сестричета, при които едното е на 18-24 месеца, а другото на 5-6-7 години.
Виж целия пост
# 3 724
Mama Ru, Tanya111, cveti_75, Анонимен, момичета

много, много благодаря за мненията Ви.
Истината е, че ужасно се страхувам, но много искам да осиновя две дечица. Ще се опитам да се справя с отглеждането и възпитанието им - да им дам дом, образование, топлина и много, много обич. Страх ме е обаче от многото ми години, та не съм сигурна, че искам да осиновя някое мъничко бебенце - на 3-6-12 месеца. Та аз бебе само съм държала в ръце и то със страх съм го държала. Как се храни, как се къпе и т.н. нямам представа. Що се отнася до това дали ще усетя майчинството - мисля, че когато моето бъдещо по-големичко дете-слънчице се гушне в мен, погледне ме с големите си жадни за любов очички и ми каже "Мамо" - ще го усетя все някак.
Страх ме е също и от осиновяването на дете на 6-7 години, защото то вече си е с почти оформен характер, малко човече със свое виждане за света. А и нали казват, че първите 7 години са решаващи. То ще ги е изживяло без мен.
Та общо взето само искане и страх от мен. Сигурно съм Ви много досадна.
Ще говоря и със социалната и ще Ви пиша тук - другата седмица ще ходя да питам за комплекта от документи и да ги "вадя". Четох, че във всяка служба искали различни неща (изключвам задължителните по закон).
Ще Ви пиша пак и със сигурност ще имам още въпроси, като предварително Ви благодаря за отговорите.

Mama Ru и cveti_75, със сигурност ще взема предвид изразените от вас мнения и препоръки. Още веднъж Ви благодаря.
Виж целия пост
# 3 725
toni_makaroni,повечето жени преди да станат майки не са къпали или хранили бебе. Не е сложно и привързаността става по-бързо и по-естествено някак. Та нека това не те плаши, то бързо се научава.
Рецепта няма, всеки случай, всяко дете са различни. С две думи - очаквай неочакваното. Не тръгвай с големи очаквания, не си изграждай идеал, защото реалността е различна. Моят съвет е да не слагаш долна граница, човек не знае какво дете му е отредила съдбата. Моята щерка е била настанена в ДМСГ година преди аз да бъда вписана в регистъра, а е влязла в регистрите на децата за осиновяване две години и половина след настаняването й там. На мен пък около 8 месеца не ми бяха отразили промяната в критерия здравословно състояние на детето. Няма и три месеца след като го отразиха в досието ми получих писмото за нея.
Виж целия пост
# 3 726
Да отглеждане  дете сама е трудно. Трябва да имате достатъчно близки хора или човек , на който да можете да се опрете при необходимост. В този ред на мисли , ако нямате е добре да помислите за по-голямо дете. 
Виж целия пост
# 3 727
Mama Ru, напълно си права за това, че "повечето жени преди да станат майки не са къпали или хранили бебе". Притесненията ми идват главно от това, че докато почакам няколко месеца или година и ще съм на още повече години. Имам позната, която роди на 50, но ... Тревожа се дали ще имам време на тая земя да отгледам едно толкова малко дете - това е. Въпреки това, че пиша от 0 до ... г., пък социалните сами ще си решат какво детенце ще ми предложат, вероятно като ми видят годините няма да е малко.
Имам още един въпрос - много съм неорентирана. В интернет намерих, че Дирекцията "Социално подпомагане" по постоянния ми адрес има и филиал, специално за моя район. Аз къде да отида - в самата агенция или във филиала направо?
Естествено в сайта на Агенцията за социално подпомагане не пише къде се намира отдел “Закрила на детето”?
Виж целия пост
# 3 728
Тони_макарони, документите се подават се в районната агенция за социално подпомагане по местожителство.
Виж целия пост
# 3 729
Тони_макарони, документите се подават се в районната агенция за социално подпомагане по местожителство.

Т.е. отивам във филиала ли, който е района ми?
Виж целия пост
# 3 730
Да. Ако не сте взели списъка с необходимите документи, оттам ще ви го дадат. Там се подават след като ги съберете.
Виж целия пост
# 3 731
Да отгледате едно дете сама е трудно, особено пък ако осиновявате. А две наведнъж ми се струва огромно предизвикателство. Не бих го направила. Никога не знаете с какво ще се сблъскате, когато вземете детето, та по-умерените решения ми се струват по-разумни. Лично мнение.
Виж целия пост
# 3 732
Здравейте,
Със съпруга ми се вписани от 6 месеца в чакащите и вече започвам да се чудя дали трябва да напомням за себе си Simple Smile?
Или просто нетърпението е голямо.... предвид, написаното от вас и времето, което се чака, явно е нетърпение....


Ние чакаме от 2 години и няколко месеца,без изобщо да са ни търсили досега😐
Горещо ви съветвам да изпратите писма до всички РДСП-та. Наистина, аз бях доста скептична по отношение на това "напомняне" за себе си, но е факт, че само след месец от изпращане на тези писма, ние имахме положителен резултат.
Нищо не пречи и не ви коства да пробвате.
Нашият мъник се адаптира и развива много добре:)
Успяхме да си изработим действащ режим. Спокоен е, игрив и любимец на цялото семейство. Взехме си и кучето вкъщи и си съжителстват чудесно. Е, кучето малко ревнува, че не получава цялото внимание, но е изключително внимателно. Малчо се гушка в нея и се заиграва. Преди месец и нещо проходи и сега търчим след него. Обожава детската кухня, която за нас е голямо облекчение.
На тези, които искат да осиновят 2 деца наведнъж ще кажа добре да си помислят. Началото не е лесно и детето си иска своето, така че родителите трябва да разполагат с големи запаси от енергия и търпение, дори да има баби и дядовци на разположение. При нас роднинското присъствие от една страна доста помага, но неминуемо води до разглезване. Но откакто успяваме да спазваме ежедневен режим, и детето ни, и ние сме много спокойни.
Виж целия пост
# 3 733
Здравейте!
Записвам се в темата, въпреки че не сме от "чакащите", тъй като още не сме вписани в регистъра, на практика и документите още не сме подали, но пък виждам, че това е една от малкото активни теми във форума...

Бяхме при социалните преди около месец. Отидохме неотиентирани, и добре, че срещнахме служител от друг отдел, за да ни опъти къде точно да идем и с кого да говорим. Посрещнаха ни мъж и жена - всъщност съвсем младо момиче, безкрайно любезно ни обясни какво трябва да направим и ни каза, че можем да се върнем и с половината документи, а другите да набавим в следващите три месеца, докато трае проучването.
Дотук - чудесно. Ние сме семейство, от по-бавничките и разсеяни, затова тази опция за допълване ни се стори идеааална.
Посъбрахме нужното за 10 от общо 12 точки по списък и днес имахме желание и възможност да се върнем и да ги занесем. Това, което ни липсва е едното медицинско + изследванията и свидетелствата за съдимост.
Реших, все пак, преди да се организираме да отидем (социалните не са ни под носа - на практика са в друг квартал, на далеч не малко разстояние, тъй като близкият ни филиал е затворен, зарди ковид) да се обадя по телефона, за да потвърдим, че не е проблем липсата на тези документи. И това, което чух отсреща ме провокира и да пиша...
"Ама как така! Не! Не идвайте без всички документи! Няма смисъл!" - дотук ок, все пак ми мина през ума, че може да е проблем, затова и звъннах. Но дамата, коренна противоположност на онова мило момиче, с което се срещнахме първия път продължи: "И без друго си имаме достатъчно кандидати, няма кой да ви поеме и да ви обработва документите сега! Елате ако искате другия месец!" - ей това не ми дава мира и всъщност ме подтикна да пиша...
Може да не съм права, но на мен ми прозвуча "за колкото ми плащат - толкова ще работя" и някак ме изстреля в една състезателна графа, в която дори не подозирах, че се намираме, докато се лутахме в огромната, съвсем буквално, празна сграда.
Срещали ли сте подобно отношение? И ако да (и ако не е някаква странна свръхчувствителност от моя страна това възмущение, разбира се), то как се справяте?

И също ми се искаше да попитам за снимките, които прикачихте към заявлението.
На нас не ни казаха да има някакви конкретни изисквания. Погледнах в мрежата и вядях, че различни социални са давали различни насоки на кандидатите. В крайна сметка съм приложила две различни снимки - една голяма семейна (включваща и баби, и дядовци) и една малка семейна (ние със съпругът ми и двете ни деца).
Вашите социални ориентираха ли ви за това? Стори ми се логично да не са паспортни снимки, тъй като такива има на документите за самоличност, от които се подават копия, а също ми се струваше добра идея да са от регулиран фон, т.е. да не са от почивка или нещо подобно, където обичайно има странични разсейващи елементи.

...сега се обръщам назад и виждам колко много съм изписала. Явно наистина имам нужда да говоря за това...
Благодаря на прочелите романа ми предварително!
Виж целия пост
# 3 734
По закон снимки не се изискват. Това са приумици на някои социални. Питайте ги какви снимки искат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия