Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Шеста тема на чакащите

  • 404 960
  • 3 973
# 3 735
Съберете си всички документи, носете ги, входирайте и да не Ви притесняват изявленията на леличката от отдела,  гишето, или където и да било. Лошо отношение може да срещнете навсякъде, но законите си важат за всички. Три месеца от датата на входящия номер са длъжни да са подготвили доклада и да ви впишат. Така, че действайте си! Те колко работа имат, нямат, работи им се, не работи им се, няма никакво значение. Ще намерят време и ресурс. Не е Ваш проблем дали си имат кандидати. Оф, аман от хора, на които всичко им е криво и целият свят им е виновен. Успех Ви пожелавам и по-малко негативи!
Виж целия пост
# 3 736
Ами, всъщност, най-леката част от процедурата по осиновяване е събирането на документите.
Свидетелствата за съдимост би трябвало да могат да ви ги извадят служебно. Ако има за какво да се хванете за да се поскарате - това е.
Без да защитавам нелюбезни държавни служители /защото би  трябвало този нагъл маниер вече да е изкоренен, но само би трябвало, за съжаление/, хората са малко и наистина са доста натоварени. Може би ще е по-правилно да си съберете всички документи, преди да ги занесете. Още повече, че не знам как е при другите, но на мен ми отне точно 3 дни за да ги събера /вярно кандидатствам сама/.
А що се отнася до снимките, да, доколкото знам не са задължително изискване, но ако ги приложите са нещо като ваш отличителен знак. Създават впечатление, че зад хартията стоят истински хора, които са чаровни, интересни, имат някакво интересно хоби /или каквото решите да покажете от себе си/. Т.е. мисля, че за вас е от полза да покажете "лицето си". Това ще ви отличи по някакъв начин от не малкия брой чакащи като вас.
Виж целия пост
# 3 737
Стопанка, не се впрягайте защото някоя служителка е станала на криво - все пак е възможно да е била в инцидентно криво настроение, а иначе да е приятен служител.

Съберете си и другите документи и си подайте целия комплект. След това ще ви разпределят социален работник.

Относно снимките - на нас май не ни казаха да носим снимки и после социалния работник, който ни разпределиха ни пита къде са Simple Smile Препоръча да са снимки, на които се харесваме ние самите и да не са твърде малки/дребни - идеята е, че в другите РДСП-та няма да ни видят наживо, ще гледат само папката с документи и затова е добре да има снимки, по които да могат да си представят какви сме като външност и излъчване.

Успех Simple Smile

Здравейте!
Записвам се в темата, въпреки че не сме от "чакащите", тъй като още не сме вписани в регистъра, на практика и документите още не сме подали, но пък виждам, че това е една от малкото активни теми във форума...

Бяхме при социалните преди около месец. Отидохме неотиентирани, и добре, че срещнахме служител от друг отдел, за да ни опъти къде точно да идем и с кого да говорим. Посрещнаха ни мъж и жена - всъщност съвсем младо момиче, безкрайно любезно ни обясни какво трябва да направим и ни каза, че можем да се върнем и с половината документи, а другите да набавим в следващите три месеца, докато трае проучването.
Дотук - чудесно. Ние сме семейство, от по-бавничките и разсеяни, затова тази опция за допълване ни се стори идеааална.
Посъбрахме нужното за 10 от общо 12 точки по списък и днес имахме желание и възможност да се върнем и да ги занесем. Това, което ни липсва е едното медицинско + изследванията и свидетелствата за съдимост.
Реших, все пак, преди да се организираме да отидем (социалните не са ни под носа - на практика са в друг квартал, на далеч не малко разстояние, тъй като близкият ни филиал е затворен, зарди ковид) да се обадя по телефона, за да потвърдим, че не е проблем липсата на тези документи. И това, което чух отсреща ме провокира и да пиша...
"Ама как така! Не! Не идвайте без всички документи! Няма смисъл!" - дотук ок, все пак ми мина през ума, че може да е проблем, затова и звъннах. Но дамата, коренна противоположност на онова мило момиче, с което се срещнахме първия път продължи: "И без друго си имаме достатъчно кандидати, няма кой да ви поеме и да ви обработва документите сега! Елате ако искате другия месец!" - ей това не ми дава мира и всъщност ме подтикна да пиша...
Може да не съм права, но на мен ми прозвуча "за колкото ми плащат - толкова ще работя" и някак ме изстреля в една състезателна графа, в която дори не подозирах, че се намираме, докато се лутахме в огромната, съвсем буквално, празна сграда.
Срещали ли сте подобно отношение? И ако да (и ако не е някаква странна свръхчувствителност от моя страна това възмущение, разбира се), то как се справяте?

И също ми се искаше да попитам за снимките, които прикачихте към заявлението.
На нас не ни казаха да има някакви конкретни изисквания. Погледнах в мрежата и вядях, че различни социални са давали различни насоки на кандидатите. В крайна сметка съм приложила две различни снимки - една голяма семейна (включваща и баби, и дядовци) и една малка семейна (ние със съпругът ми и двете ни деца).
Вашите социални ориентираха ли ви за това? Стори ми се логично да не са паспортни снимки, тъй като такива има на документите за самоличност, от които се подават копия, а също ми се струваше добра идея да са от регулиран фон, т.е. да не са от почивка или нещо подобно, където обичайно има странични разсейващи елементи.

...сега се обръщам назад и виждам колко много съм изписала. Явно наистина имам нужда да говоря за това...
Благодаря на прочелите романа ми предварително!
Виж целия пост
# 3 738
Хм, за снимките се сещам нещо.
На нас, както казах, не ни искаха. Отидохме на среща с дете във Варна и още преди да сме го видели, социалните ми казаха - вие най-вероятно ще го откажете /по очите й прочетох, а после и разбрах защо/. 
Виж целия пост
# 3 739
Аз изобщо не помня да са ми искали снимка и да съм носила.
Обаче Лъчи ми я показаха на една снимка извадена на принтер, чернобяла и много зърнеста от увеличението до формат А4 Нещо не се разбираше по нея.
Синковецът вече беше с хубава снимка, следващият размер след 9/13, цветна, извадена на фотохартия.
Лъчи има типа лице на майка ми, синът ми много прилича на мен и татко. И двамата са с кожата и косата на майка ми - тен, цвят на коса, малкият беше и къдрав като нея, на каката чат-пат прави опити да се начупи.
Виж целия пост
# 3 740
Абе те направо са ти одрали кожата.
Виж целия пост
# 3 741
Ще се опитам да се справя с отглеждането и възпитанието им - да им дам дом, образование, топлина и много, много обич.

Ако знаеш английски ето тази книга я прочети. Дори и да не знаеш - спреводачката на гугъл я прочети, че да не ти дойде нанагорно, когато срещнеш трудности и любовта не е досатъчна.
Виж целия пост
# 3 742
Стопанка, не се впрягайте защото някоя служителка е станала на криво - все пак е възможно да е била в инцидентно криво настроение, а иначе да е приятен служител.
И да е станала на криво, това защо да накривява шапката на стопанка. Тя какво й е виновна на служителката. Че и да й извинява лошото поведение. Хайде няма нужда.  

"Ама как така! Не! Не идвайте без всички документи! Няма смисъл!"

"И без друго си имаме достатъчно кандидати, няма кой да ви поеме и да ви обработва документите сега! Елате ако искате другия месец!"

Служители не могат да приемат частичен набор от документи. Приемат всичко или нищо. Те нямат право да ви съхраняват личната информация без да са ви дали входящ номер.

Снимки по принцип се дават с идеята детето и родителят да си приличат поне малко. С моето дете никак не си приличаме. Навсякъде казвам, че е красив и умен като мен, а само прилича на баща си. Самостоятелно съм осиновила.

С всички мои познати, които са осиновили, са ми казвали, че социалните са любезни, услужливи. Само в моят квартал са едни такива - недоволни. Да не сме от един квартал?
Виж целия пост
# 3 743
Дъщеря ми прилича на дядо си (моя баща - сама осинових) и покрай него - на мен.Дадох 2 снимки - с родителите и сестра ми от сватбата и и сама. В нашето социално, всички извън моята назначена социална работничка, са мили и съпричастни, а тази която ми се падна, е емоционален инвалид с липса на всякаква емпатия. Наскоро дойде за следосиновителския контрол, след като отказах да ходя с малката там, не я погледна, не я попита нищо, а детето искаше да си покажа, какво може. в къщи си е, идва гост, но не. Зададе ми стандартните въпроси, тросна се, че си забравила калцуните, а аз нямам, та се наложи да се събуе (малката е на 2 години и е нон стоп на пода), дори отказа да види нейната стая... Но минало-бешело, то такива хора е трудно да са щастливи. За мен важното е, че с детето се намерихме и не мога да съм по-щастлива.
Виж целия пост
# 3 744
Много ви благодаря, момичета! За думите, за куража и подкрепата!
Разбира се, прави сте - логично е да се изисква пълен набор документи, затова и звъннах предварително - ще ги досъберем в рамките на седмица, надявам се. Ежедневието ни категорично не позволява отделяне за повече от час, маааксимум два, в рамките на работен ден, в които да се обиколят различните институции - иначе, напълно си права, Tanya111, събирането им за три дни е съвсем възможно, просто не в нашия случай.
Това, което ме остави без думи беше отношението, просто не го очаквах. И искрено се надявам да е било инцидентно, както каза Alucinado, просто крив ден.

...
С всички мои познати, които са осиновили, са ми казвали, че социалните са любезни, услужливи. Само в моят квартал са едни такива - недоволни. Да не сме от един квартал?

За кварталът не знам, но районът е Оборище...

За снимката сега ми се изясни, благодаря, за което! В този случай следва нашите да са подходящи и... май сме симпатични Sweat Smile
Шегата настрана, но снимките са идеално качество, големи са, чудесно се виждат лицата на цялата фамилия. Въпреки, че ние сами нямаме изискване детенцето да прилича на нас, въобще за външни белези/етнос/раса и тн

И за още две неща се сетих да попитам. Сигурно и за още 100 ще се сетя, но с времето, дано не ставам досадна.
Едното е за курсовете - с каква честота и продължителност са срещите, и в работно време ли са?
И другото - ако има кандидати или вече осиновили, с по-големи дечица - как протичат дискусиите с децата? Дамата, с която се срещнахме лично каза, че ще говорят и с тях. Нямам притеснения за каквото и да е, по-скоро чисто любопитство Relaxed
Виж целия пост
# 3 745
...Ежедневието ни категорично не позволява отделяне за повече от час, маааксимум два, в рамките на работен ден, в които да се обиколят различните институции - иначе, напълно си права, Tanya111, събирането им за три дни е съвсем възможно, просто не в нашия случай.

Напълно разбирам. Аз си взех отпуск за целта. Беше ми важно. Simple Smile

За снимката сега ми се изясни, благодаря, за което! В този случай следва нашите да са подходящи и... май сме симпатични Sweat Smile
Шегата настрана, но снимките са идеално качество, големи са, чудесно се виждат лицата на цялата фамилия. Въпреки, че ние сами нямаме изискване детенцето да прилича на нас, въобще за външни белези/етнос/раса и тн

Аз за снимката, все пак, не мисля, че ще търсят дете, което да прилича на вас. Това е малко остаряла концепция и идеята вероятно е да не се разбира, че детето е осиновено. Сега, обаче, всички смятат, че детето трябва от малко да знае, че е осиновено и в този смисъл приликата не е кой знае колко важна. Затова аз бих сложила снимка, която показва "лицето" на семейството ми. Снимка, която показва защо сте толкова готини и усмихнати и т.н.

И за още две неща се сетих да попитам. Сигурно и за още 100 ще се сетя, но с времето, дано не ставам досадна.
Едното е за курсовете - с каква честота и продължителност са срещите, и в работно време ли са?
И другото - ако има кандидати или вече осиновили, с по-големи дечица - как протичат дискусиите с децата? Дамата, с която се срещнахме лично каза, че ще говорят и с тях. Нямам притеснения за каквото и да е, по-скоро чисто любопитство Relaxed

За курсовете не знам как става сега. Моите и двата пъти бяха в работно време. По два работни дни. Отново си бях взела отпуск. Сега май ги правят онлайн. Така може би е по-лесно...

Що се отнася до срещата с децата - при мен имаше такава на второто кандидатстване, защото преди това нямах дете. На една от срещите със социалната работничка, тя ме помоли да доведа и сина ми. Той беше на малко под 3 години и затова не го е разпитвала нещо специално. Просто му даде да рисува, разпитва го какво е нарисувал. Предполагам наблюдаваше как комуникираме двамата, въпреки че не усетих нещо специално или неприятно в тази посока. Просто обикновен разговор.
Като цяло аз не съм попаднала на зле настроен социален работник. Всички бяха мили и подкрепящи.
Най-трудната част от процеса е в чакането за предложение, или поне за мен, защото първия път нямах дете, а много исках. Сега не е чак така, защото покрай сина ми, някак не се вторачвам чак толкова много.

И още нещо ми се иска да кажа. Дано не прозвучи много грубо, но понеже на няколко пъти обръщате внимание, че сте заети. Осиновените деца имат нужда от повече време и внимание от неосиновените. Просто защото имат нужда от време за да ни опознаят, да ни се доверят, а и ние - тях. Ако имат някакви проблеми и дефицити, да им се обърне допълнително внимание...Ако наистина сте твърде заети, а искате да осиновите детенце, хубаво е да обмислите как ще организирате ежедневието си.
Успех!
И извинявайте за некадърното цитиране, но нещо не успях да се справя! Дано се разбира! Simple Smile
Виж целия пост
# 3 746
Това е малко остаряла концепция и идеята вероятно е да не се разбира, че детето е осиновено. Сега, обаче, всички смятат, че детето трябва от малко да знае, че е осиновено и в този смисъл приликата не е кой знае колко важна.

Осиновените деца имат нужда от повече време и внимание от неосиновените.

Подкрепям. Който ви каже, че може и веднага да го запишете детето на ясла или детска градина, не му вярвайте. Детето има нужда да прекара физически време с вас, колкото се може повече, за да се привърже и да ви приеме.

Колкото до снимката, не мога да говоря другите каква концепция имат и каква не, но определено виждам плюсовете. При липса на прилика веднага се започва с жалостивите погледи към детето.  При мен е късмет, че въпреки, че не прилича на мен има екзотичен вид и винаги мога да мина с "Баща му е чужденец".

Има огромна разлика от това да знае детето, че е осиновено, и това да му напомнят околните с жалостиви погледи или нетактични въпроси. Особено, когато е малко детето и най-голямата му мечта е да е прието и да си има мама и да принадлежи.

По моят син виждам, че да му се напомни че е осиновен е като да му се напомни, че е бил изоставян и че не е бил искан. От начало направо се лепва като за нова мама на такива "жени с добри сърца", защото да го съжаляват го е възприемал за обич и чувството е прекрасно. Единственото, което трябва да направи, за да получи тези погледи и да го съжаляват безкрайно е да си стои безпомощен и съжалителен като преди. И после и вкъщи ще се прави на незнаеш, неможещ.

Даже тези жени, те са много "майчински настроени". Те поучават,  те знаят по-добре, имат 101 теории.. Дори и да нямат деца.
Виж целия пост
# 3 747
Стопанка, реших и аз да споделя мнение и опит.

Според мен първата социална работничка, с която сте говорили реално е решила да Ви свърши услуга без да е задължена да го прави. Втората - просто си е вършила работата, в крайна сметка те работят с документи и липсата на такива би могло да компрометира работата им. Предполагам, че разочарованието Ви се дължи повече на очакването Ви, че ще Ви приемат без част от документите, а не толкова заради начина, по който са Ви го казали. Лошо отношение може да срещнете навсякъде и за всичко. Не очаквайте да Ви се възхищават за решението Ви, че сте решили да осиновите, а приемете че за тях това е само работа. Звучи твърде сухо, но ако го приемете ще Ви бъде по-лесно да комуникирате с тях, особено ако наистина не срещате от тях разбиране за начина, по който се чувствате, а провеждат с Вас чисто формални срещи свързани с административната процедура по осиновяване. 
Съвета ми е да не чакате другия месец, а веднага щом си набавете останалите документи, да ги внесете, независимо дали е минало 1 месец или не.

Смятам, че снимките, които описвате че сте подготвили, са ок. По отношение на търсенето на приликата - само преди няколко месеца различни РДСП-та в страната споделиха, че причината да искат снимка е именно да търсят прилика между децата и кандидат-осиновителите. Моето разбиране за това е, че не се цели опазване на тайната на осиновяването в семейството, а подпомагане на негативното въздействие върху детето, което би могло да възникне, ако детето се чувства различно от останалите членове на семейството. Разбира се, ако Вие нямате претенции за произхода на детето, то тази прилика няма да се търси.

По отношение на дискусиите с децата - всичко зависи от назначения Ви социален работник. При подаване на документите ни за второ осиновяване, когато детето ни беше на 5 г., бяхме при една социална работничка, а при подновяването ни наскоро, беше при друга (детето ни вече е на 7). При срещите ни с първата, тя разговаряше с него абсолютно непринудено и го предразполагаше да отговаря без притеснение. При втората обаче, все едно беше на разпит, добре че беше за кратко. И в двата случая целта беше да разберат дали знае защо сме при тях, както и да разберат повече за него - какво обича, как го възпитаваме, знае ли какво е осиновяване и т.н.

Повечето обучения за кандидат-осиновителите протичат именно през работно време, за което е необходимо да си вземете отпуск. Има и такива, които се провеждат вечер или през почивните дни. Съвета ми към Вас е да си изберете според качеството им, а не заради удобното време, в което са организиране. Ако и двете условия са изпълнение, то още по-добре за Вас. Личното ми мнение е, че ако едно обучение е качествено, то би могло да ви е от голяма полза да разберете преживяванията и нуждите на бъдещото си дете, което е от изключителна важност за бързата му адаптация в семейството.
Виж целия пост
# 3 748
Предполагам, че разочарованието Ви се дължи повече на очакването Ви, че ще Ви приемат без част от документите, а не толкова заради начина, по който са Ви го казали.

Точно начина, по който са го казали й е бил проблема.
Виж целия пост
# 3 749
И още нещо ми се иска да кажа. Дано не прозвучи много грубо...

Изобщо не звучи грубо! Самата истина е!
Съпругът ми работи много, отговорен е за много дейности и още повече хора, което не позволява да се движим със скоростта, която би ми се искало. Говоря в множествено число, защото все пак сме "ние" и "нашето желание", и за всичко се съобразяваме един с друг. А и ми се струва, че ако кажа "той ни забавя", "той все няма време", дори само тук, ще прозвучи някак обвинително, а не искам, няма за какво - благодарна съм му за всичко, защото го прави с цялата си обич и винаги за нас.
Та всъщност... Аз съм отдадена на семейството. И бих желала да гледам детето далеч от ясли, градини и пр, поне до задължителния етап, в който трябва да се присъедини към образователната система.


Те поучават,  те знаят по-добре, имат 101 теории.. Дори и да нямат деца.
Не "дори" - Задължително условие е да Нямат деца, за да знаят точно как да се гледат!
Тази порода хора се развива във всички посоки, между другото - агрономи съветват фотографи, акробати - счетоводители, архитекти - лекари и пр. Колкото по-малко знаят, толкова повече имат за казване.
Не подбира и не прощава, срещат се на всяка стълбичка, на всички нива.

От своя страна, единственото, в което съм се убедила е, че всички деца имат нужда от спокойна и максимално сигурна среда, от баланс, от лично, несподелено, внимание, и много, ама много обич и търпение. Но такива универсални формули за международна употреба - тц...

geni_stil, много ти благодаря за изчерпателния отговор! Наистина ми беше много интересно и полезно да го прочета!
Елфичка е разбрала правилно - точно от отношението ми стана неприятно.
И то не толкова от еднократното лошо отношение, а от мисълта, че може да е такова през целия период. Както и вчера казах, дано е бил случайно крив ден.

Признавам, момичета, че за курсовете много се изненадах. Най-вече за продължителността.
Не знам защо бях решила, че ще бъдат поне два от трите месеца проучване, с някакви редовни срещи, макар и онлайн. Съвсем като училище си го представях.
Кой знае за още колко неща съм в заблуда...

Надявам се съвсем скоро да се запиша като официално чакаща Heart
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия