Шеста тема на чакащите

beach_please, като човек написал отговор за отказ за две деца, ще си позволя да ти дам един съвет и предложение... Приеми, че това е било една стъпка напред, но не е било вашето дете. Не се обвинявай за това, което сте направили. В крайна сметка трябва да сте спокойни, че ще се справите с адаптацията и отглеждането на детето, което ще стане ваше.
Мисли положително и се опитай да превъзмогнеш случилото се. Ще отнеме време, но ... стигнах до извода, че вглъбявайки се в мисли по проблема, сами си вредим.
Ние лично го ударихме на работа, яко при това.
Онзи ден, пътувайки за работа, слушах предаване по радиото, в което си говореха за раждането на деца, майчинския инстинкт и пр. неща, нормални за хората. И се говореше за това, как майката ставала такава, когато раждала детето и го гушвала в ръце. Ми... баси, замислих се... аз какво... като не съм родила все едно нямам майчинския инстинкт ли? Ми не са прави. То просто идва, котато гушнеш детето си и чуеш мамо. Това е.
И също така си говореха, че децата избирали родителите си. И върху това се замислих... е как, дали?! В крайна сметка - в нашите случаи ние решаваме "да" или "не", но пък "in general" явно е записано във Вселената, че тези деца са нашите такива.
Искрено се моля, всеки един кандидат да намери неговото сърце, душа и нерви! И Бог да е с вас!
❤❤❤❤❤❤🙏🙏🙏🙏🙏🙏🙏

beach_please, не си егоист. По-добре да не вземаш дете, за което не си готова да се грижиш само и само за да си майка.
Социалните не са постъпили добре, но на тях им трябват три отказа и за съжаление точно вие сте изтеглили късата клечка да дадете един от тях.
Следващият път дано намериш своето дете.
А за това дете не мисли като за твое, а просто дете което си срещнала, видяла и нищо повече. Може да ти е мъчно за него и за съдбата му, но ти не си му майка. Едно гушкане и игра не те прави такава, така че няма какво да го мислиш и да си причиняващ травми.
Не може да променим и преживяваме всички несправедливости на тоя свят. Дано и това дете намери своите родители, които да го обичат, но ти не можеш да му помогнеш, както и на стотиците хиляди като него.
Може би ще се почувстваш по-добре, ако даряваш от време на време нещо в някой дом за деца с проблеми. Просто да знаеш, че си направила нещо и си помогнала.

Аз дарявам редовно във всякакви благотворителни акции и кампании. Но съм много емпатична по природа и твърде емоционална. И това ме съсипва. А детенцето беше приказно.. Знам, че не съм му майка, но винаги съм се чудила за онзи момент, когато една жена види дете, което ѝ предлагат. Не ми спря сърцето, не се захласнах, но си го представих да бъде мое. Наше. С разум и сърце си представих това дете..Мъжа ми също.  И това е най-гадното.

А то е много красивичко. Не вярвам да търсят откази. Ние като тръгнахме от там бяхме в такъв възторг, че мъжа ми веднага си извади всички документи: бележка от работодател, изследвания, бележка от общината... Има два варианта. Понеже сме писали, че сме съгласни за детенце с леко и лечимо заболяване, да са искали да мине това като такова. Но то не е. И втория вариант е наистина да не са си давали сметка доколко е сериозно ама няма как, имат лекари в съвета, би трябвало да са наясно с тия неща.

Благодаря на всички за отговорите.

Моята дъщеря беше вписана в международния регистър. Бях го разглеждала и вниманието ми се беше спряло на две деца в този регистър, чиито профили се доближаваха до това, което бях дала аз. Когато ми я предложиха обаче и ме запознаха с всичко изпаднах в шок - тежък случай, очакваха проблеми, обжалване и като цяло не очакваха, че някой ще се съгласи да я осинови у нас, ама искали да й дадат шанс. Аз пък се навих и си я поисках още след първата среща, че да не ме откажат роднините да си слагам таралеж в гащите. Защото тя си е точно това - таралеж в гащите. Мина доста време докато я почувствам моя, докато тя ме приеме - още повече.
И според мен социалните са пробвали да дадат шанс на детето. Заложили са на това, че сте написали, че бихте взели дете с лек проблем и са се надявали да се влюбите в детето и да му дадете шанс. Но щом не сте били готови да поеме тази отговорност, мислете, че просто сте му дали шанс да попадне там, където трябва и където ще е най-добре за него.

beach_please, напълно разбирам терзанията ви! Ние кандидатствахме за второ дете и ни предложиха една прекрасна госпожица без каквито и да е проблеми. За съжаление се наложи да откажем по наши причини. Имахме здравословни проблеми и ако я бяхме осиновили, първите месеци нямаше да можем да и обърнем нужното внимание. Често мисля за нея. Надявам се да е при прекрасни родители.

beach_please, разплака ме и ме върна два месеца назад. Ние също направихме отказ. Чувствах се по същия начин, наистина е травмиращо.
След първата среща се сдържах и нищо не си мислех, нищо не си представях, но после започнах да разглеждам бебешки креватчета в интернет за онова място в апартамента ни оставено вече няколко години празно, за да бъде заето от бебешко легълце...
И нас ни извикаха за здраво недоносено бебе, но на място нещата не се оказаха такива и след преглед от специалист на последната ни трета среща стана ясно, че всъщност нищо не е ясно в близко бъдеще относно здравословното състояние на детето.
И аз прехвърлих част от негативните си емоции към социалните за това, на което ни подложиха, но някак с времето се успокояваш. Също не спирах да го мисля бебето, имах чувството, че съм го изоставила.

Сега си мисля, че наистина може да сме били извикани за отказ - нашият беше втори такъв за това дете, още един и ще бъде предложено за международно осиновяване, ако не бъркам.
Дано попадне в добро и любящо семейство!

А има ли начин да не се събират откази, а да се извикат подходящи родители.

За пореден път се казва, че няма такова правило и изискване да се събират откази, но то продължава да се разпространява като градска легенда. По-скоро са се опитали да дадат шанс на детето. Ще се опитам максимално анонимно да го кажа, за да не се разпознае някой, но познати, направили отказ по същите причини - направили отказ след мнение на медицински лица, по стечение на обстоятелствата след години се запознаха с хората, на които последващо е предложено детето и са го осиновили. Оказало се, че проблемът всъщност е лечим и въобще не бил такъв, какъвто бил представен от РДСП и детето се развива чудесно. Не мога да дам повече подробности, но със сигурност детето е същото и информацията, представена от РДСП и на двете семейства - еднаква, проверено е.

Как да преценят кои са подходящи?

Анонимна, ама в случая на beach_please е обратното, доколкото разбирам. Социалните казват, че е незначителен проблем, а специалистите, че е сериозен.

Истината е, че абсолютно всеки родител се надява на здраво дете. В това отношение и осиновителите не правят изключение и тези надежди са нещо съвсем естествено и нормално. Обаче нашите деца, децата за осиновяване, като цяло не са с някаква подбрана генетика, често са от обременени семейства или непроследявана бременности, злоупотребявано е по време на бременност с цигари, алкохол, в някои случаи и наркотици. И все пак, правейки компромис с толкова други неща ни се иска поне да е сравнително здравичко. Чувала съм и съм чела за случаи, когато личните лекари плашат бъдещите родители, рисувайки всичко в черни краски. Както има неща, които стават видими с времето или се отключват след време, така има и прогнози, които не се сбъдват. Точно заради неизвестността има ш семейство, които се отказват да осиновяват изобщо и си остават без дете. И си мисля, че понякога дългото чакане е за добро.
Момичета, които сте дали отказ, приемете, че това дете не е било отредено на вас, а на други хора, но за да стигне до тях е трябвало вие да го откажете. Ако е било вашето дете сте щели да преборите страховете си и да се гмурнете в дълбокото. И по-добре, че е станало така, за да дойде при вас вашето дете, това, което ви е отредено и, което ви очаква там някъде.

А защо са градски легенди?
Когато правих консултация с адвокат занимаващ се с международни осиновявания, тя също спомена три отказа.
Аз не съм юрист или социален работник, но това намерих в Интернет, може и вече да не е така, не искам в никакъв случай да давам подвеждаща информация.
"Чл. 20. (1) Агенцията за социално подпомагане предприема специални мерки за осиновяване на дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години, когато в 6-месечния срок от вписването на детето в регистъра по чл. 1, ал. 1, т. 1 Съветът по осиновяване не е определил подходящ осиновяващ или никой от определените не по-малко от трима осиновяващи не е подал молба за осиновяване за конкретното дете или когато въпреки положените усилия не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ за детето."
https://www.lex.bg/mobile/ldoc/2135699150
На моя позната ѝ бяха казали, че детето ѝ ще се роди с нелечими увреждания и ще живее много кратко. Заключението на лекарите е било непременно да направи аборт. Тя не се съгласява, защото е религиозна (полякиня е) и го ражда. Детето е напълно здраво и нормално, вече е ученик.
Медицината не е съвсем точна наука, а понякога стават и "чудеса", дали заради случайност, дали заради нещо друго, не знам.
Може и социалните да са сбъркали или лекарите, а може и да е станало чудо и детенцето да е оздравяло.
А може и нещо друго. Не казвам, че е така и не обвинявам никого, само пиша какво съм чувала. Казвали са ми, че нарочно пишат диагнози на някои деца, за не искат да ги осиновяват и след това се дават на хора, които са платили и уж нямат нищо против дете с увреждания.
Може и това да са градски легенди, въпреки че не съм го чула от случаен човек, пак казвам, не искам да подвеждам, просто споделям каквото съм чула.

Как се започва процедура по осиновяване? В общината по местоживеене ли разясняват?
Много ли се чака ако критериите са 3-7г без значение на пол и тн., здраво дете?

1. Посещавате Отдел "Закрила на детето" и заявете желание, че искате да осиновите. От там ще разговаря служител с Вас и ще Ви даде списък с документи. На мен ми даде списъка колежка, която вече беше минала процедурата и аз отидох направо с подготвените документи.
2. От Отдел "Закрила на детето" освен списъка ще Ви дадат и анкета и молба за попълване. Анкетата беше много подробна през 2011, предполагам е същата, рови до дъното на душата Ви.
3. След като подадете нужните документи ще Ви включат в курс за осиновители. Той е задължителен. Подгответе се, че може и да е в работни дни, по 8 часа на ден.
4. Проучват Ви, имате разговор с психолог, при нас беше от обучаващия екип и среща със социален работник + посещение в дома Ви. Не е нужно да имате готова детска стая, но ще пита какви са плановете, какво пространство предвиждате за детето, къде планирате да посещава градина, да учи, да се разхождате...
5. В срок от 3м от датата на подаване на документите ще излезе заповед за вписване в регистъра на кандидат осиновителите. От там насетне започва чакането. Ако горната граница остане 7 години, то имате добър шанс да не чакате много и да Ви предложат дете над 5 години.
6. Факторите, които определят чакането са предпочитанията / наличието на ограничения относно:
- пол
- етнос
- възраст
- здравословно състояние.
Най-често кандидатите посочват профил:
- пол без значение
- български или смесен без изразени ромски черти
- до 3 години
- здраво, без обременености. Някои допускат и лечими в Бг състояния.
Според статистиките:
- децата от ромски произход са 50-60%
- приблизително половината от децата в регистрите имат заболяване, увреждане или са от група братя и сестри
- най-малко са децата до 3г възраст, най-много тези над 10 години.
Тъй като право на платен отпуск за отглеждане на дете се дава на осиновителите до 5-тата година на детето, най-много се осиновяват до 4-5-годишна възраст, а това Ви дава повече шансове за дете на 5-7 години.

Mama Ru много благодаря за подробното обяснение и стъпки!!

Статистиката ми е много полезна- аз се интересувам за група братя-сестри в 3-7г възраст предполагам че е в интерес на децата да бъдат заедно и се надявам за социалните да е приоритет това.

Много ще ви се радват даже щом и от група се интересувате. Определено ще съкратите от чакането.
Моят съвет е да премахнете долната граница щом се интересувате от група. Важно е едното дете да е под 4-годишна възраст, за да имате право на платено майчинство. Адаптацията на две или три деца си е предизвикателство, особено за най-голямото дете, което ще трябва може би да наваксва още, а е в училищна възраст. Отделно, че като група може да действат като комбина.