Шеста тема на чакащите

  • 593 624
  • 5 451
# 4 815
BonnieKate и ние сме във вашият случай, изключае операцията..
Имаме 1 биологично и 1 осиновено дете.
При нас не е имало въпрос, относно детеродните ни способности - искаме да осиновим - правим го.
Деца се осиновяват и от хора без репродуктивни проблеми, и от самотни мами и татковци, които си нямат половинки, а искат деца.

Непоискан съвет ще дам.
Помислете върху собствената си травма - това което Ви е отнето. Оплачете и изстрадайте сама тази житейска ситуация. Оставете малко времето да мине и да осетите себе си осъзната и преболедувала, поне от части тази рана.
След това подходете с внимание и отговорност към осиновяването. Да имаш биологично дете и да имаш осиновено дете са два начина да имаш дете, но са изключително различни. Освен резултата - имаш дете, друго общо няма. Трудно е и процесът е безкраен.

От моят опит е това.
Казвам го изцяло с добро и с пожелателен характер.
Оставам на разположение - ако искате да поговорим или пък.. каквото. Може и на лични.
Виж целия пост
# 4 816
Децата значително намаляха, което е добре за тях и лошо за кандидатите, които вече чакат над две години за предложение и то без някакви особени изисквания. До сега няма значение дали вече имате или нямате деца, това не ви оставя назад на опашката пред кандидати без деца или с репродуктивни проблеми. Готови ли сте да чакате? Готови ли сте да направите компромиси с това, че детето, което ще ви предложат ще е видимо различно, със свое минало, травми, дефицити? Готови ли сте, че ще ви предложат дете, което не е напълно здраво, от непроследявана бременност, с възможни наследствени обременености? Осиновеното дете няма да е другарчето за игри на вашето дете, то ще отнеме цялото време поне в началото. Ако не е бебе вашето дете ще разбере ли, че новото браче/ сестриче има нужда цялото ви внимание да е за него? Че няма да се държи и реагира винаги адекватно?
Виж целия пост
# 4 817
BonnieKate, добре дошла.
Имайте вяра и кураж. Щом обмисляте да отворите сърцето си и когато сте готови, нещата ще се случат. Да, може да почакате повече, но пък така биологичното Ви дете ще поотрасне и вероятно ще Ви бъде по-леко с отглеждането. Според мен, но без да говоря от личен опит, с две деца на сходна възраст, е по-трудно.
Обмислете го добре, най-важно е и двамата със съпруга Ви да сте твърдо решени и готови. За мен лично, решението беше лесно, тъй като аз самата съм щастливо порастнало осиновено дете. Съпруга ми имаше нужда от много време. Свекърва ми ни оказа голяма подкрепа и тя помогна много. Странно, но моята майка по едно време беше силно разколебана. В крайна сметка имаме щастливи баби и щастлив татко Simple Smile
Нашия син вече е на 9 и половина, с нас е откакто беше на 2. Имали сме турдности и проблеми с поведението. В доста случаи съм залитала да си мисля, че това се случва, защото е осиновен. После обаче като се размисля и поанализаирам, стигам до извода, че не, не това че е осиновен е било в основата на проявлението на дадено проблемно поведение. Понякога е харакер, понякога среда, ситуация, отношение и пр. Радвам се от цялото си сърце, че го имам и си казвам, че каквото и да ни се случи занапред, ще се борим заедно и ще се справим. Аз бях ужасна тийнейджърка, но не защото съм осиновена, просто бях много разглезена. Не знам как нашите са ме изтърпяли, но безкрайно много ги обичам и съм им дълбоко благодарна.
Виж целия пост
# 4 818
Аз да споделя, че бях в петък при социалните за смяна на критерии. Опитах се да поговоря с тях, за да получа малко повече яснота как така едни хора с широки критерии чакат много дълго, при други става за месеци, как се четат документите..общо взето някакъв съвет. Те за пореден път не можаха да ми дадат отговор, само приемали документи, после ги пращали към централата, те не знаели как точно става осиновяването...не знаели как се гледат документите. Общо взето, нищо не знаели.
От централата ми бяха отговорили като ходих преди два месеца, че има много томове преди нашия и не ни е дошъл реда. Същевременно хора с много по-стеснени критерии и вписани с нас вече осиновиха.. Всичко е много имагинерно. Така и не успях да разбера кое е водещото: входящия номер или заявените критерии. Но здраве да е.

Аз подадох заявление за смяна на критериите на "без претенции за произход". При първоначалното подаване бяхме писали "без видими ромски черти". При първата смяна написахме "без претенции за произход, но с желание за по-светъл цвят на кожата", което си е всъщност претенция. И сега просто махнаме всичко. Вярвам, че като видим детенцето, ще усетим правилното решение. И намалих възрастта. Първоначално писахме от 0 до 4 годинки, уж с идеята да имаме по-голям шанс, но след като е ясно, че ще си почакаме, намалихме на от 0 до 2.6 годинки. Надявам се това малко да раздвижи нещата.
От колко време чакате?Ние със съпруга ми сме вписано от 17.04.2021 и няме нито едно предложение😔
Виж целия пост
# 4 819
От година и почти половина вече.
Хора от нашата група, с които карахме заедно курса вече са осиновили...
Виж целия пост
# 4 820
От година и почти половина вече.
Хора от нашата група, с които карахме заедно курса вече са осиновили...
Ние за първото дете от датата на вписване до първо предложение беше точно 1г.и 6м.след отказа нямаше и месец,и половина дойде второто предложение,което е нашето "всичко" ♥️Сега да видим за второто детенце колко ще чакаме.Октомври трябва да ни впишат в регистъра след средата му някъде.
Виж целия пост
# 4 821
Здравейте!

Аз съм на 43 г. и останах сама след несполучлива бременност и връзка.
От известно време се замислям дали да не осиновя дете. Ще бъда самотен родител и засега без подкрепа от моя собствен родител.
Четох някои от темите и разбрах, че децата вече са по- малко и чакането е доста дълго. Може би, ако почакам още, съвсем няма да имам шанс заради годините или ще се откажа напълно.

Притесняват ме липсата на партньор и подкрепа в къщи. Объркана съм. Наскоро приключих няколко годишна връзка и не знам накъде да поема. Знам, че никой не може да ми помогне. Искам да имам детенце, но не знам дали ще се справя сама по този труден и дълъг път. Трябват ми сила и кураж, а ги нямам.
Виж целия пост
# 4 822
Аз също съм без партньор, както и много от пишещите и чакащите в темата. Да, имам подкрепата на близките, но все пак, не се отказвай.
Виж целия пост
# 4 823
Здравейте!

Аз съм на 43 г. и останах сама след несполучлива бременност и връзка.
От известно време се замислям дали да не осиновя дете. Ще бъда самотен родител и засега без подкрепа от моя собствен родител.
Четох някои от темите и разбрах, че децата вече са по- малко и чакането е доста дълго. Може би, ако почакам още, съвсем няма да имам шанс заради годините или ще се откажа напълно.

Притесняват ме липсата на партньор и подкрепа в къщи. Объркана съм. Наскоро приключих няколко годишна връзка и не знам накъде да поема. Знам, че никой не може да ми помогне. Искам да имам детенце, но не знам дали ще се справя сама по този труден и дълъг път. Трябват ми сила и кураж, а ги нямам.
Здравей!
А помощ от сестра, брат, братовчедка, леля, приятелка?
Какви са мотивите на твоя родител?
Има много родители-осиновители без партньор, така че не е страшно.
Първа стъпка - посети закрила на детето по местоживеене и се поинтересувай за процедурата.
Вярвам, че ще ти дадат добри насоки и нещата ще си дойдат на място с времето.
Успех!
Виж целия пост
# 4 824
Veselia,

Имам сестра, братовчеди, лели и т.н., някои са широкоскроени и предполагам, че ще ме подкрепят в някаква степен. Но всички те живеят на различни места, на мен ми трябва подкрепа вътре в къщи.
Моят родител няма мотиви. Просто отказва да говори на тази тема. Разбирам я донякъде, тя е над 70 г.с много различни разбирания от моите. Иначе обича децата и им се радва, но още си мисли, че аз едва ли не ще се омъжа и родя скоро. Другото не го приема. Освен това е с нейните си болежки и гледам да не я притеснявам много, но понякога ми е много трудно.
Виж целия пост
# 4 825
Здравейте!

Аз съм на 43 г. и останах сама след несполучлива бременност и връзка.
От известно време се замислям дали да не осиновя дете. Ще бъда самотен родител и засега без подкрепа от моя собствен родител.
Четох някои от темите и разбрах, че децата вече са по- малко и чакането е доста дълго. Може би, ако почакам още, съвсем няма да имам шанс заради годините или ще се откажа напълно.

Притесняват ме липсата на партньор и подкрепа в къщи. Объркана съм. Наскоро приключих няколко годишна връзка и не знам накъде да поема. Знам, че никой не може да ми помогне. Искам да имам детенце, но не знам дали ще се справя сама по този труден и дълъг път. Трябват ми сила и кураж, а ги нямам.
Сама съм, без партньор. Майка ми е почти на 91години с доста болежки и ограничения, но все пак ми помага доколкото може. Но и в известна степен усложнява нещата, защото с голямото дете имам трудности, а тя вместо да ми помага и да ме подкрепя влошава нещата там. Помага за малкото дете, само на него се чувства баба, прощава му всичко и т.н.
Ще се справите, но да, не чакайте повече. Ако детето е под годинка е по-лесно, но пък разликата ви ще е по-голяма. По-лесно, защото няма какво да наваксвате, детето не е толкова обременено и свикването един с друг е сякаш по-лесно, а и по-малко етапи от развитието на детето сте пропуснала.
Социалните ще питат и Трявна да имате готовност за отговор, т.е да обмислите различни ситуации - къде ще ходи детето на градина, училище, разходка. Кой ще помага с водене/ вземане, ако сте на смени в почивните дни или се разболеете Вие...
Виж целия пост
# 4 826
Деница, от мен, добре дошла и сили и кураж!
Виж целия пост
# 4 827
Здравейте!

Аз съм на 43 г. и останах сама след несполучлива бременност и връзка.
От известно време се замислям дали да не осиновя дете. Ще бъда самотен родител и засега без подкрепа от моя собствен родител.
Четох някои от темите и разбрах, че децата вече са по- малко и чакането е доста дълго. Може би, ако почакам още, съвсем няма да имам шанс заради годините или ще се откажа напълно.

Притесняват ме липсата на партньор и подкрепа в къщи. Объркана съм. Наскоро приключих няколко годишна връзка и не знам накъде да поема. Знам, че никой не може да ми помогне. Искам да имам детенце, но не знам дали ще се справя сама по този труден и дълъг път. Трябват ми сила и кураж, а ги нямам.

Здравейте,
Съветвам ви да помислите малко за себе си, за мечтите си, да се запознаете с повече хора във Вашата ситуация. Трудно е да сте самотна майка, но не и невъзможно. Вашата майка е взела решенията за собствения си живот, сега е ваш ред.  Нашето дете е на 5 години и е чудесно. ( Понякога децата имат по-голям капацитет от нас Simple Smile ) Казахме на родителите ни, едва, когато взехме решение за конкретното дете. Все пак отговорността за него е изцяло наша. Всички бяха леко шокирани от новината за възрастта, но го приеха чудесно. Няма как да предвидите всичко на 100%, така че изяснете мотивацията си, другото ще се нареди. Успех !
Виж целия пост
# 4 828
Здравейте! Проучването при нас почти приключи. Остава ни още само една среща следващия вторник. И после ще очакваме доклада и вписването ни във всички 28 РДСП-та. Окончателните ни критерии са - момиче до 2 г, здраво или с лечими заболявания, без силно изразени ромски черти. Също бихме приели близнаци или две деца с роднинска връзка до 5 г, без претенции за пол.
Виж целия пост
# 4 829
Момичета, благодаря ви за подкрепата.

Моята борба в къщи продължава. Последно ми се каза да си намеря друг партньор. Горката ми майка отказва да приеме, че мисля за осиновяване и при това без мъж. Нейните над 70 години си казват думата. Самата тя някога не е имала деца над 7-8 г.и мислех, че ще ме разбере.

Трябва да си дам още малко време и да реша дали осиновяване или без дете. И в двата случая ще си нося последствията.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия