Жените сме страшно нещо, но съм била и в колектив само от мъжки клюкарки и интриганти...при тях по-рядко се случва, но е ужасно, дори бих казала по-добре в женски змиярник пред мъжки такъв. Иначе и аз предпочитам мъжете колеги, няма я суетнята как изглежда днес този и онзи, или на коя се е счупил нокътя и не може да си свърши работата, няма я онази емоционална нестабилност и принципа на някой "аз съм 1во жена, тогава професионалист". Но зависи и от естеството на работа.
Виж целия пост
Отново на работа в кофти среда
- Публикувана: 3 ян. 2016, 15:30 ч.
- Последно мнение: 1 март 2016, 09:17 ч.
# 60
4 ян. 2016, 14:52 ч.
# 61
4 ян. 2016, 15:19 ч.
На мен тези 11 дни почивка ми разказаха играта. Нямах търпение да се върна на работа. В момента съм единствената жена във фирмата, за което се радвам. Край на интригите, край на излишните нерви. Пу-пу, не мога да се оплача.
Виж целия пост
# 62
4 ян. 2016, 16:39 ч.
Обаче пък мъж интригант е по-голямо зло и от жена, вярвайте ми 
Виж целия пост
# 63
4 ян. 2016, 16:43 ч.
Със сигурност! Няма такова чудо! По- големи жени са от жените!
Виж целия пост
Обаче пък мъж интригант е по-голямо зло и от жена, вярвайте ми
Със сигурност! Няма такова чудо! По- големи жени са от жените!
# 64
4 ян. 2016, 16:48 ч.
И аз имам проблем с работната среда, в изцяло женски колектив има почва за интриги. Уж гледам да се дистанцирам, но ми се отразява отровната понякога атмосфера. Решение не мога да измисля, заплстста е добра, не бих искала да напусна. Ще търся начин да си калявам психиката, да си пускам покрай ушите.
Виж целия пост
# 65
4 ян. 2016, 16:53 ч.
Бях две години в учителски колектив и се сблъсках отстрани с много неприятни сцени между колеги. Предполагам, че голяма част от интригите срещу самата мен не съм ги усетила заради липсата на опит, докато не ми намериха цаката - останах безработна и бременна.
После попаднах на хубава работа в ужасна среда - с една глупава, зла и отмъстително ревнива счетоводителка, която не понасяше уважението, демонстрирано от шефа. Даваше ми грешни данни, заради които можех да понеса и наказателна отговорност пред институциите - за неверни отчети и декларирани данни на фирмата.
Сега съм в голяма международна компания и си харесвам работата и колегите. В офиса сме над 40 души. Тези, с които съм на едно бюро, са моето второ семейство. Пряката ми шефка ме цени достатъчно, за да ми дава нужната свобода на действие.
Стресът от самата работа го избутвам навън веднага след излизането от офиса, защото пътувам с кола и не трябва да бъда ядосана или разсеяна, за да не катастрофирам. Това ме мобилизира да си оставя служебните проблеми на бюрото.
Иначе повечето сме жени, интриги има, но в нашия екип са малко и безобидни. Гледаме обаче грозни изцепки из някои от другите отдели.
Виж целия пост
После попаднах на хубава работа в ужасна среда - с една глупава, зла и отмъстително ревнива счетоводителка, която не понасяше уважението, демонстрирано от шефа. Даваше ми грешни данни, заради които можех да понеса и наказателна отговорност пред институциите - за неверни отчети и декларирани данни на фирмата.
Сега съм в голяма международна компания и си харесвам работата и колегите. В офиса сме над 40 души. Тези, с които съм на едно бюро, са моето второ семейство. Пряката ми шефка ме цени достатъчно, за да ми дава нужната свобода на действие.
Стресът от самата работа го избутвам навън веднага след излизането от офиса, защото пътувам с кола и не трябва да бъда ядосана или разсеяна, за да не катастрофирам. Това ме мобилизира да си оставя служебните проблеми на бюрото.
Иначе повечето сме жени, интриги има, но в нашия екип са малко и безобидни. Гледаме обаче грозни изцепки из някои от другите отдели.
# 66
4 ян. 2016, 17:07 ч.
Колектива горе/долу е ок,пък дори от някои да е лицемерно добро отношение,но нищо драстично.Шефката обаче на периоди си пада по някой екземпляр от служителите.Един беше обект на чувствата и,после охладня.Дойде друг нов,тая си падна по него.Не казва нищо директно,но си търси поводи да се навира и прави впечатление.Обекта няма никакъв интерес,дистанцира се,но тя си продължава.Нали е началничка.Измисля ''извънкласни'' дейности и кани колектива да правят нещо заедно извън работно време.Досадно е понеже повечето искат сами да разполагат със свободното си време и не им се ходи за собствена сметка в клуб,който тя харесва.Като заявят няколко човека,че няма да отидат,ако обекта е между тях,изпраща най-приближенните си да го убеждават да отиде и той.Със служебните си задачи се справя отлично.Преместил се е от предишната си работа недоволен от някои условия,като нищо може и сега да се махне заради шефката-кофти атмосфера.Ако имах шеф мъж с такова поведение,просто не знам дали бих го издържала,но определено нямаше да тръгвам с желание на работа.
Виж целия пост
# 67
4 ян. 2016, 17:55 ч.
В предишната си работа бях под голямо напрежение - бях " купувач " и се занимавах с клиенти от повече от 20 страни ежедневно. Нямала съм време за почивка понякога . В офиса бяхме около 25 човека и интриги е имало винаги. Аз бях тази , която разбираше за тях последна , в повечето случай на извънработните занимания - боулинг , банкети .....
Скандали между отделите имаше всеки ден, караници, свади ...... Не са ми " пречели " по простата причина , че яаз нямах време и желание да вземам отношение .
Независимо че работата беше много отговорна, стресираща и натоварена аз си я харесвах много , часовете ми се връзваха с градината/училище на детето , което беше огромен плюс, бях ценена като кадър , научих много и се развивах добре.
Напуснах след 12 годишен стаж единствено и само защото получих по-добро предложение от всяка гледна точка- възнаграждение, работно време, свободно време ....
Виж целия пост
Скандали между отделите имаше всеки ден, караници, свади ...... Не са ми " пречели " по простата причина , че яаз нямах време и желание да вземам отношение .
Независимо че работата беше много отговорна, стресираща и натоварена аз си я харесвах много , часовете ми се връзваха с градината/училище на детето , което беше огромен плюс, бях ценена като кадър , научих много и се развивах добре.
Напуснах след 12 годишен стаж единствено и само защото получих по-добро предложение от всяка гледна точка- възнаграждение, работно време, свободно време ....
# 68
4 ян. 2016, 19:08 ч.
Честно казано, отчасти ми се връщаше на работа. Колективът е хубав, децата слушат, шефовете са разбрани (поне засега). Има си кофти дни, разбира се, за тях имам универсална рецепта - затрупвам се с неща за правене. Може да са стари, недовършени неща, рутинни задължения, хобита и т.н. Много релаксиращо ми действа да правя коремни преси и да реша котката. Когато човек постоянно е зает с нещо, няма време да се замисля дали му е кофти средата, дали е стресиран и т.н. При мен действа много добре тази система.
Виж целия пост
# 69
4 ян. 2016, 19:14 ч.
А как се справяте с напускането на работа, която ви харесва като среда? Аз работих на едно място само 1 година, вече минаха 2 години от тогава но още ми липсва атмосферата, хората, дори самият офис. Често минавам от там, не ми е на път, но просто заради старите времена и дори заснех офисът. Не бяхме много близки, че да запазим контакт, но ми липсват. Иначе бяхме малък и сплотен колектив, като че ли най-добре се работи в малките екипи от 3 до 5 човека. Иначе аз смятам, че работата не трябва да е само работа, искам лични отношения с колегите, да завързвам приятелства. 
Виж целия пост
# 70
4 ян. 2016, 19:29 ч.
Утре ще ми бъде първият работен ден за тази година след 18 дена почивка. Само от мисълта за работа и ми става лошо, като знам колко много задачи и тяхната координация ме чака 
Преди празниците се успокоявах с мисълта за Коледа, за семейството ми в Б-я, събиранията, смеха, а сега-старото ежедневие. Поне имам големи планове и желания за 2016, които да ми дават силички да вървим напред, само здрави да сме, всичко е ок 
Виж целия пост
Преди празниците се успокоявах с мисълта за Коледа, за семейството ми в Б-я, събиранията, смеха, а сега-старото ежедневие. Поне имам големи планове и желания за 2016, които да ми дават силички да вървим напред, само здрави да сме, всичко е ок
# 71
4 ян. 2016, 20:08 ч.
Аз напуснах след 12 години стаж, разбирах се с всички, обичах си шефа, завързах доживотни приятелства. Помня толкова ми беше неудобно да кажа че напускам, че написах на началника имейл и го пратих минути преди да си тръгна за деня защото знаех че той едва ли би звъннал у дома. Е, излязоха ми погрешно сметките. Звънна ми у дома да поговорим. 
С повечето все още се виждаме и пишем x
Виж целия пост
А как се справяте с напускането на работа, която ви харесва като среда? Аз работих на едно място само 1 година, вече минаха 2 години от тогава но още ми липсва атмосферата, хората, дори самият офис. Често минавам от там, не ми е на път, но просто заради старите времена и дори заснех офисът. Не бяхме много близки, че да запазим контакт, но ми липсват. Иначе бяхме малък и сплотен колектив, като че ли най-добре се работи в малките екипи от 3 до 5 човека. Иначе аз смятам, че работата не трябва да е само работа, искам лични отношения с колегите, да завързвам приятелства.
С повечето все още се виждаме и пишем x 
# 72
5 ян. 2016, 05:37 ч.
Трябва да бъдем като американците:след като им свърши работният ден въобще не се сещат за работа до следващият ден.През почивните изключват телефоните си и въобще не ги интересува нищо.А когато са отпуска наистина умеят да почиват.Аз кога съм на работа съм на работа,т.е. мисля за работата си,но свърши ли ми работният ден си тръгвам и работата си остава там където е до лседващият ден.Вкъщи не се говори за работа(само с две -три изречения споменаваме какво е било и до тук).Но аз мисля,че това си е до човек.
Виж целия пост
# 73
5 ян. 2016, 05:44 ч.
Изобщо не мисля за работа като си тръгна, но бих работила и от вкъщи за по-голяма заплата.
За напускането на работа - всички работи, които съм напуснала, ми харесват. Просто си поддържам връзка, с когото ми е приятно.
Виж целия пост
За напускането на работа - всички работи, които съм напуснала, ми харесват. Просто си поддържам връзка, с когото ми е приятно.
# 74
5 ян. 2016, 06:30 ч.
Сиси, аз работя с американци и това, което си написала, е пълната противоположност на реалността. Работят постоянно и навсякъде. Колко пъти съм била в конферентен разговор и около някой е лаело куче, или е прибирал деца от училище, или им слага вечеря - обаче слушалката е в ухото.
Виж целия пост
Препоръчани теми