Отново на работа в кофти среда

допуснала си голяма грешка , дано я разбереш и не я повтаряш - не занимавай шефовете с личните си отношения и проблеми с другите служители , те не са учителката от детската градина да ви помиряват ,
винаги трябва да се оправяш сама с останалите ,
не шефката не й се слуша за личните ти отношения и не желае да посредничи при проблеми , тя по-лесно ще се раздели с теб , отколкото да ти оправя отношенията с другите ....

Те повечето шефове, обичат да се занимават с такива проблеми между колеги, тъй като това ги кара да се чувстват "значими".
Имам една такава на работа, която много обича да "покровителства" и да дава съвети...

Нашият шеф беше предупредил, че с лични недоразумения не се занимава.
Не сме в ДГ.

Ако е бил мъж е разбираемо, но и между мъжете има големи интриганти .

Като бях на около 25 години (т.е. без мъж, деца, свободна птичка),започнах работа за уж доста пари с много "екстри" (ваучери, луксозни тимбилдинги и тн.), колегите като цяло бяха много доволни, освен от стреса и сроковете. При мен така се случи, че не попаднах в най-стресовия екип и беше ок. Обачеее такива интриги и клюкарене не бях срещала досега и се надявам и да не срещна. Отваряха се общи чатове да се подиграват с някоя колежка, обсъждаше се в детайли кой с какво е облечен, с кого излиза и т.н., говореше се зад гърба на някой ужасни неща, а после мило му се усмихваш...Опитвах се да стоя настрана, но започнаха да странят и от  мен и се оказа, че за да се "впиша", трябва и аз да пускам по някой злобен коментар и да обиждам колежките щом излязат от стаята. Не ми се получи и напуснах, хубава работа, с висока заплата, ей така само заради неприятните интрижки, в които дори не бях замесена. Но това не е съвет към никой, защото просто можех да си го позволя. Още ми е гнусно като мисля за там, а никой друг не се впечатляваше, считаха го за нормално. Отогава знам, че малките фирми не са за мен. В по-големите е една идея по-анонимно като че ли, има твърде много хора, че да се говори за едни и същи постоянно.

А да, и  в голяма фирма (но малък екип) ми се случи нещо, което така и не можах да подмина- тръгнах си 15 минути по-рано (имах си причина), една колежка ме "прикри", но трета чу и разбра всичко. На другия ден беше казала на шефката и тя ме привика да ми говори как не можело така, давам лош пример и т.н. Толкова гнусно ми стана, една година бях там и те за 15 минути не само правят проблем, но и зад гърба ми го обсъждат. Веднага започнах да си търся друга работа и до 3 месеца я бях сменила.

Четох мнения по-горе как само работата била важна и се чудя трябва ли да съм перде, аз ли бъркам, че така присърце приемам подобни случки? И ако се случи пак така, при положение,че вече имам дете и съм на по-зряла възраст, трябва ли да стискам зъби? Докога мога да си позволя да реагирам спонтанно и да поставям емоционалния си комфорт над сигурността?

И аз съм като теб. Не мога и не мога да се впиша в подобни колективи и това си е. И не, никакви пари не са достатъчни да ме задържат в подобна среда, въпреки че и аз съм с две деца.

При нас смениха управителя с един олигофрен, направо психо, изобщо не може да се владее и направо става смешен и жалък, не му подхожда на позицията Понякога, като и днес, глътвам половин ксанакс, то не се издържа....

Има по-добри предложения за справяне с отровната работна среда, ако нещата са опрели до хапчета 

повечето пъти успявам с тези , но понякога  наистина е кошмарно

Знам. И аз трудно вирея в отровни среди

Че то кой вирее в негативна среда ? Това е много трудно и траа си много упорит и смирен да можеш да оцелееш, и въпроса е за какво ? Струва ли си ?

Аз също управлявам фирма и управлявам персонал. Слушам ги чат пат как мрънкат и им обяснавам, че работата върви гладко ако има екипна работа и хората се разбират. По принцип не се занимавам много, но ако нещата станат сериозни правя си анализ на ситуацията и повчето случай и двете страни го отнасят. За толкова години не попаднах на случай, където само едната страна да е виновна. Хората трябва да се променят и нагаждат на един друг, ако искат нещата да станат. Трудно е, ама ако има индивиди, които искат да се налагат и винаги да е на тяхното и нещата отиват на зле.

При нас, като стане конфликт, привикват и двете страни на "чай" в офиса, както се шегуваме. Аз се убедих че женският колектив е "голяма работа".
В неделя звънях на една колежка да я питам дали знае за работещ фризьор в неделя и толкова. Аз си намерих и се подстригах в неделя.
В понеделник не отидох на работа, но уведомих шефа защо ми се налага да отсъствам няколко дни, и се чух с една друга колежка- ами всички знаели че не съм отишла на работа, защото ще ходя на фризьор в понеделник. Мързяло ме, абе- изсмукано от пръстите. Да говорят, ама някой път ще ми създадат проблем. Не си го слагам, но интриги- бол.

Интригите също много мътят водата. Там вината не винаги е двупосочна.

В негативната среда виреят негативните хора. Тези, които с удоволствие пречат на другите, клюкарят, сплетничат и се хранят от енергията на колегите си. Такива вредни елементи има в 90% от фирмите. Лошото е, че работодателите също се интересуват от клюки и интриги.

Аз предпочитам да работя с мъже. Не, че и там няма натегачи и мазньочи, но за сега са в пъти по-малко.  

Ако съм разбрала правилно, много добре си коментира началникът.
За предпочитане е да анализира общия случай, отколкото да споменава виновните поименно пред целия екип. Така хем запазва авторитета на издънилия се, хем дава пример на останалите, че е за познат със ситуацията и всеки трябва да си вземе поука.
Не би трябвало да се чувстваш засегната, ако знаеш, че работиш според изискванията и правилата на фирмата. Тогава на всяко събрание ще си спокойна, че изобщо не става дума за теб и ще се учиш от грешките на другите.
С това не те нападам, а ти давам и друга гледна точка.