Родителски жест

  • 10 278
  • 133
# 15
Тук ще чуеш мнения колко глупаво сте постъпили, как се вкарвате в капан, как няма да чувствате този дом ваш, че предпочитате лесния вариант и прочие доводи. Мисля си, че така говорят хора, които  нямат такава подкрепа и малко завиждат, че други я имат.
Понеже аз използвах по-горните думи в поста си нека поясня.Не,не завиждам и да имала съм такава "подкрепа" от родителите си.Имахме възможността с мъжа ми да живеем в голям наследствен имот,само че отказахме.Родителите искаха да ни "помогнат" давайки ни имота,обаче нямахме право да го продадем и да си купим имот по наш вкус.Това за мен не е помощ,а налагане.Взехме си сами жилище, което чувстваме като наш дом.На родителите не им беше приятно,но свикнаха.Извоювахме свободата си,така да се каже  Simple Smile
Виж целия пост
# 16
Аз пък като предлагащ помощ родител не виждам нищо странно в нежеланието на родителите да се съгласят с продажбата на ТЕХНИЯ имот. И въобще не би ми станало неприятно, ако те самостоятелно решат жилищния си проблем! Напротив, ще се радвам за тях.
Виж целия пост
# 17
Не,че е лошо,ама тия стари хора само жилища ли ще купуват?
Купили едно или две.После ще продават едното,че да купят още 2 ,че да има за двете деца.После  на младите не им се живее в този град или не им харесва този блок и искат да продават ,ама не могат или пък поживели малко и искат да се махнат...
Не е ли по-лесно всеки да си купи.Дето те ще ми дават ,а аз да купувам на тях по -добре да си купя.Като искат да помагат да помагат с вноски ,с мебели ...
По трудно е ,но за младите.Старите,ако не си харесат новия дом?
Виж целия пост
# 18
Аз съм от хората, които помощ от родители приемат всякаква,
както и един ден аз ще помагам на детето си с каквото мога.
За мен е смешно родител да си къта финанси и луксове за него, без да помага на детето си, защото видиш ли то вече е голямо и самото то има семейство. За мен такива сметки между родител и дете са безпредметни и грозни. Възпитана съм, че на дете се помага и се дава - винаги, според възможностите.
На кой друг ще го дадеш и за кой друг ще градиш и имаш, ако не за децата си?
Така че по конкретния казус - бих приела да ми бъде отстъпен по-големият апартамент, а родителите да живеят в по-малък. Само дето ми се вижда глупаво да се дава наем, при положение, че тези пари могат да бъдат вложени в собствено жилище. Продадете големия, съберете/изтеглете малко пари и си купете две жилища, макар и по-малки.
И се стягайте, реализирайте се, печелете, за да може един ден и на своето дете на давате, и на старите си родители да можете да върнете жеста. Peace
Виж целия пост
# 19
Според мен това си е помощ. Щом родителите са решили така, нека помогнат. Младите пък да помагат с наема на малкия апартамент, а ако пък не искат да приемат пари, да купуват продукти.
Понеже не изчетох внимателно цялата тема, каква е причината да се разделите, след като се разбирате и живеете добре?
Виж целия пост
# 20
Стефанел, въобще не съм имала предвид твои думи. Имам предвид мнения на много снахи в теми от Семейни отношения.  
Натали, аз съм свекърва с двама сина.  Според мен по-добре е всяко младо семейство да си живее отделно от родители. При съвместно съжителство, рано или късно се пораждат  малки и по-големи конфликтчета, които вгорчават живота на всички. Дори  и да няма конфликти,  начинът на живот на две, а като се родят децата, стават 3 поколения,  е различен. На старите им се ще тишина, на младите им се слуша музика с повече децибели, излизане и влизане на приятели и така се  нарушава  комфорта  им. Да не говорим за разликата във  вкусовете за храна. Един не яде това, друг онова, а готвачът в семейството се чуди на кой да угоди.  Примери още много могат да се дадат. Затова, според мен, отделно е разковничето за добри отношения.
Виж целия пост
# 21
K.A.G. , напълно си права. Сега се замислям, че свекърва ми беше много добър човек и много свястна, но при едно съвместно съжителство, щяха да възникнат дразги... Peace
Виж целия пост
# 22
Така е.Пречат си.Това е водещ мотив синът ми ,като чукне 18г да му купя апартамент или да се изнеса на квартира.Да не си пречим .
Ами ако няма възможност?
Виж целия пост
# 23
Преди хората имаха пари, но чакаха ред за апртамент или пък недостиг на строителни материали. Все пак имаше сигурна работа и това улесняваше устройване с жилище.  Сега жилища, колкото щеш, пък младите нямат пари, не винаги имат добре платена , а не малко и никаква работа, за да си купят. Затова всяка помощ от родители е добре дошла.

Натали, и аз се имам за разбрана свеки, с разбрана снаха. Но ако живеехме заедно, едва ли щеше да мине без недоволство от едната или другата.
Имам още неженен син, който живее отделно, но се храни при мен, пера му, правя основното почистване на неговия етаж. В момента, в който дойде снаха-отделно. При мен  са винаги добре дошли, надявам се и аз при тях, но всеки да си знае къщата.
Виж целия пост
# 24
Ако няма възможност, ще си живеете заедно и ще се търпите. Но, ако има, защо не? Хем ще се научи на самостоятелност.
На една позната синът й се изнесе на 19 г., но не му понесе. Установи, че храната в хладилника не се появява по някакъв магически начин и че, ако не си плащаш тока и интернета, ти ги спират... Wink  Та мисълта ми е, че и младите трябва да са готови за тази крачка.
Виж целия пост
# 25
Много "обичам" неверните приказки на едро.
 1. Преди не всички имаха пари. Някои теглеха заеми ;
2. Не всички приемат помощ. Някои предпочитат заеми.
Виж целия пост
# 26
Натали, съгласна съм, че младите трябва да си поемат отговорностите.

Миленака, чела съм, че през  Соца в България процентът на  хората със собствено жилище беше много по-висок от хората в западните страни. Това си има своето предимство, но и закрепостява донякъде. Освен това всяко голямо предприятие имаше много ведомствени жилища, където хората, работещи в него живееха като в свое. Сега при промяната в икономическите реалности вече не е така, защото  селата и малките градове опустяха, стотици къщи са празни, а в големите градове голям процент от  хората са под наем. Съгласна съм, че и преди не всички бяха еднакво богати, но  не може да се отрече, че имаше по-голяма сигурност за работа, а оттам и  по-голямо спокойствие за теглене и изплащане  на заем.  
Виж целия пост
# 27
Това,че на авторката  свекърите ще ходят на квартира не ми прилича на имане.
На днешно време за всички е трудно.Баба и дядо дето преди 50г си купили апартамент сега не могат да си плащат парното и тока.Млади хора работят за без пари и не могат да си купят къща.На всеки е трудно.
Не знам как така мислите,че хора живели някъде с години ще им хубаво да се местят и свикват на ново място.Ползата от решението е ясна.Всички ще имат къщи.Но на 60г да започват сякаш отначало,голям зор трябва да имат.
Виж целия пост
# 28
Деси, така е. Не  е лесно. Но  заради доброто на децата си са предприели тази стъпка. Прави им чест.
Скрит текст:
Ние със съпруга ми си строихме нова къщичка, за да бъдем всички самостоятелно, но в нашия си двор. Тя е 53 кв. м. с холокухня, спалня , сервизно. Отидоха ни всички спестявания. За  голямо съжаление, съпругът ми почина скоро внезапно само на 61 г. и сега и на мен няма да ми е лесно, но ще се справям сама. Дала съм си дума, че докато мога, няма да  взимам нищо от синовете ми. На друга помощ ще разчитам, но  пари не.
Виж целия пост
# 29
Миленака, чела съм, че през  Соца в България процентът на  хората със собствено жилище беше много по-висок от хората в западните страни.
Все още е така. Една от причините е, че там са доста по-мобилни. По мои наблюдения на първо място са добрите възможности за работа. Може да се окаже на майната си, стават и заминават. Чак на по-късен етап се купува евентуално нещо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия